1.
Аз съм черно момиче -
минорно и мрачно.
Светкавици съскам,
играя си с огън
и паря до белег.
Аз съм бяло момиче.
Дето се смее и сипе
трапчинки.
Дето носи си светло
и грее за всички.
Аз съм и двете.
Менливо небе,
от буря целунато.
Дълбоко море,
препълнено с грешки.
Аз съм и двете.
Кое си избираш?
__
2.
Навън е 350 градуса щастие по Фаренхайт.
Аз съм в настроение единствено да си съсипя настроението.
Само моето. На чуждото не посягам.
Седя си и разглеждам деня през затворническите решетки на тъгата.
Нещо ме е стиснало за гърлото.
Нещо ме е захапало за душата.
Нещо ме е настъпило по сърцето.
Нещото си има име.
И не ме обича.
Край на историята, която тъкмо започна.
За да пропусне да ми се случи.
Навън е 350 градуса щастие по Фаренхайт.
Хубаво щастие, но не моето.
На чуждото не посягам.
__
3.
Подари ми Созопол на съмване. Оплетен в магическа тишина. Да се разхождаме с изгрева по калдъръмени улички с любими имена. Да си сбъдваме лято и да стискаме щастието в юмруче от 5 твои и 5 мои пръстчета.
Да ме целуваш и светът ми да спира на стопкадър, от който не ми се излиза. Да сме целите музика. Та макар и песните от джаз бара отдавна да спят. (И вероятно сънуват нас).
Да се гледаме заговорнически усмихнати. Да ухаем на сол и смокини. Да не мечтаем за утре. Защото всичкото тук и сега е така съвършено достатъчно.
Подари ми Созопол на съмване.
А аз ще ти подаря мен.
__
4.
Защо не мога да обичам момчето,
което ми подарява изгревите си до един?
И ме гледа, както гледа дете първата си книжка с картинки.
И аз съм му детска.
Пълноцветна химера.
В миг потъвам в обятията му.
По дрехите му попивам.
В мислите му се стапям.
А в следващия го гледам студено като море през ноември.
Събирам си сънищата, приказките, чайките.
И си тръгвам без сбогом.
***
Аз си тръгвам.
Но в него оставам.
Скъсана страница
от детска приказка.
__
5.
Всичко, което ти трябва понякога,
е оживял акварел
в синьо по залез,
и 5000 песъчънки
Може и куче.
Може и музика.
Даже и джаз.
Чаши с ром и това-онова.
Въздух, застинал във въздишка
и координати някъде из Градина
.
Всичко, което ти трябва понякога, е
на 3 листа в календара.
И едно мигване.
__
6.
Приятели, които
прегръщат,
които изслушват
и които се вслушват.
Дори в тишината ти.
Приятели, които са тук
и прескачат огради,
животи и бедствия.
За да са с теб.
Независимо от цената.
Приятели, които са
Дом
Бряг
Остров
Криле
И корона
Приятели, които ръкопляскат
на лудостите ти от първия ред.
Измислят ти смешки и прякори.
Помнят не само рождения ти ден.
Но и всеки ден с теб.
Приятели, с които искаш
Да плаваш
Пътуваш
Летиш
И дори да падаш
Защото изправянето заедно
Винаги носи смисъл
Приятели,
които
никога
не разбра
как се приземиха в
живота ти.
Но и с последната си клетка усещаш,
че са благословия.