Чуваш ли го?

Сърцето ми обявява

бедствено положение

__

Всяка нощ ни измислям бъдеще

Всяка сутрин го пускам да си ходи

По дяволите

__

Мълчим си като

скарани влюбени

само дето не сме

само дето не си

__

Тест.

Оголвам рана.

Подавам ти солница.

__

Защо се усмихваш,

когато в очите ти космосът се руши?

__

Една буря се удря в прозореца ми.

Друга в душата ми.

__

Имаш един месец да се

изнесеш от сънищата ми

Не си добре дошъл

__

Стол до стол на масата

Тишина

Чудим се къде ни се

счупи приказката

__

Ти плетеш на душата си броня

Аз пускам моята да ходи

по въже.

__

Играя ва банк със сърцето си.

И губя.

__

Питаш ме как съм

Тук следва усмивка…

докато преглъщам стъкла

Това счупено

не носи щастие

__

Open 24/7

Заглавието на едно

отчаяно сърце

__

Половин час дъждът ме шиба в лицето,

а глезените ми едва се виждат от вода.

Вървя. Мълча. И си мисля.

Ту за теб.

Ту за бурята.

Писна ми да затъвам.

Писна ми да усещам студ.

__

Завивам спомените ни

в целофан от думи

__

Казваш ми

Съжалявам, че ситуацията е такава

И аз съжалявам

че ти го наричаш

ситуация

а аз

Любов

__

Искаше ми се да ти го спестя

Искаше ми се и на мен да го спестя

Но любовта ми към теб не се побра

в никое скришно място

__

Рано или късно

оставаш сам с мислите

и сърцето си

И то пита

Защо ми го причини

__

Кога ще се върнеш?

Когато спре да боли,

докато дишам.

__

Осъзнавам колко общо имаме.

И колко общо нямаме.

Повече.

__

Явно несбъднатите целувки

понякога се прераждат в

стихове

___