Чуваш ли го?
Сърцето ми обявява
бедствено положение
__
Всяка нощ ни измислям бъдеще
Всяка сутрин го пускам да си ходи
По дяволите
__
Мълчим си като
скарани влюбени
само дето не сме
само дето не си
__
Тест.
Оголвам рана.
Подавам ти солница.
__
Защо се усмихваш,
когато в очите ти космосът се руши?
__
Една буря се удря в прозореца ми.
Друга в душата ми.
__
Имаш един месец да се
изнесеш от сънищата ми
Не си добре дошъл
__
Стол до стол на масата
Тишина
Чудим се къде ни се
счупи приказката
__
Ти плетеш на душата си броня
Аз пускам моята да ходи
по въже.
__
Играя ва банк със сърцето си.
И губя.
__
Питаш ме как съм
Тук следва усмивка…
докато преглъщам стъкла
Това счупено
не носи щастие
__
Open 24/7
Заглавието на едно
отчаяно сърце
__
Половин час дъждът ме шиба в лицето,
а глезените ми едва се виждат от вода.
Вървя. Мълча. И си мисля.
Ту за теб.
Ту за бурята.
Писна ми да затъвам.
Писна ми да усещам студ.
__
Завивам спомените ни
в целофан от думи
__
Казваш ми
Съжалявам, че ситуацията е такава
И аз съжалявам
че ти го наричаш
ситуация
а аз
Любов
__
Искаше ми се да ти го спестя
Искаше ми се и на мен да го спестя
Но любовта ми към теб не се побра
в никое скришно място
__
Рано или късно
оставаш сам с мислите
и сърцето си
И то пита
Защо ми го причини
__
Кога ще се върнеш?
Когато спре да боли,
докато дишам.
__
Осъзнавам колко общо имаме.
И колко общо нямаме.
Повече.
__
Явно несбъднатите целувки
понякога се прераждат в
стихове
___