Александра Тошева: Краткостишия ІІ

***

Добре дошъл в сърцето ми.

Дано се чувстваш у дома.


***

Липсва ми чувството

да не знам кой си.


***

Подари ми

да те няма


***

С теб разбрах.

На колко градуса кръвта кипва.

И на колко душата замръзва.


***

Спомням си онази зима,

в която и двамата загубихме бабите си.

Същата, в която намерихме любовта.

Разбрахме го много зими по-късно.

Болката си приличаше.


***

Не ми останаха думи за обичане.

Само тишини.


***

Първи бял косъм –

Отражение в огледалото.

Кратка телеграма навътре.

Към себе си.

Не си вечна.

Понякога.


***

В поезията има повече история,

отколкото в учебниците.