В черната кутия на нашата любов
пише само: „Дори не опитаха”.
__
Подреждам в албум снимките,
които никога няма да имаме.
__
Може би не познавам
собствения си космос.
И само може би
вечно
се нуждая от някого,
когото ужасно да искам.
И ужасяващо да нямам.
__
На тази душа ѝ е писнало от
поправителни.
__
Ей такава не искам да ме виждаш.
Глухарче, ранено от въздишка.
__
Поезията е моят опит да
изрисувам и въздуха.
__
Да ревнуваш,
когото нямаш.
Нечестно изтезание
за един.
__
Ей така градът отеснява
до няколко преки спомена.
__
Знаеш, че като ме боли,
си купувам поезия.
Знаеш, че като ми се мълчи,
не ти пиша не защото не искам,
а защото си ме настъпил по гордостта.
Знаеш и продължаваш да ми разбиваш
сърцето така неджентълменски.
__
В един миг на неудобна тишина
различаваш сълзите ми в тъмното.
Толкова съм уморена, че не мога
дори да се преструвам.
Колко скъп ми излиза луксът
да те доизмислям непрекъснато.
__
Ти си книжка за оцветяване.
Без контури.
__
Започвам да се чудя дали не съм се влюбила в
рамката, вместо в картината.