***
Всяка вечер с Господ в 12 имаме
Среща.
Полусънно.
Полубудно.
И съвсем честно.
***
На една дебела корица с цвят на мътен кехлибар прочитам:
“Вселената се състои от истории, не от атоми”.
И намигам на Вселената.
И ти ми намигаш.
***
Гледаме едни и същи филми,
а плачем на различни трагедии.
Тези вътре в нас.
***
Аз и ти.
Риалити
Поезия
***
В мъглата виждам най-добре.
Защото спирам да гледам навън.
***
Като скътания в дъното на двора люляк.
Като светлината, окъпала розите, заключена между 4 и 6.
Плътна, златна и така нереална.
Като историите извън кориците на всички книги,
събирани заедно.
Така ми липсва гласът ти у дома.
Една душа дом не прави.
***
Аз съм моите двеста епитета и шепа
точки точки точки
аз съм архаизмите от миналото, обикнати в настоящето
аз съм дълго изречение, което се мъчи да бъде кратко
аз съм на един дъх
от мен понякога боли глава
от мен ти се плаче,
но те е страх, като млъкна
От мен понякога боли глава,
но без мен не е същото