С „имало едно време…“ започва всяка приказка,

моята започна на един кръстопът –

търся се, намирам се, губя се,

търся се, намирам се, губя се…

С митичния звук на ней

като дервиш се въртя около оста си –

откъде съм тръгнала, къде съм, къде отивам,

откъде съм тръгнала, къде съм, къде отивам…

- Живей там, където си погребал мъртвите.

Аз ги погребах в четирите точки на света.