Наосът е бил богато украсен с мрамор и цветни стенописи, имал е и амвон. Под него е открита гробница, в която е бил погребан може би ктиторът на църквата. Най-важното откритие на Х. Шкорпил е комплект от три реликвария – мраморен, сребърен и златен, в който са запазени частици от мощите на неизвестен светец. При новото проучване на обекта от 1997 г. насам се установи, че църквата е част от голям раннохристиянски манастир (около 2000 кв. м.), съществувал от втората половина на V до началото на VII в. Той е заобиколен с масивна каменна ограда с входове от юг, изток и запад (главният) и има няколко периода на строителство. Освен църквата и оградения двор около нея, комплексът включва от запад друг обширен двор (атриум) с портик и мраморна колонада, манастирско крило с три редици от помещения, от които първите са били двуетажни. Манастирът е имал водоснабдяване и канализация, тоалетна и може би баня на юг. В края на VI и началото на VII в., до източния край оградата и в атриума са били изградени бедни жилища, които вероятно са приютявали бежанци от варварските нашествия на Балканите по това време. Манастирският комплекс е бил ограбен и унищожен при последното от тях – на авари и славяни в 614-615 г.