Декамерон
Подбрани български разкази от едни от най-утвърдените имена в жанра, защото още от времето на Бокачо литературата, и по-конкретно разказите, са прибежище в дни на изпитания. Сега, когато неизбежно трябва да си останем вкъщи, ви предлагаме тази богата гама от истории за четене по време на пандемията.
Най-подробният глобус на света
Виртуални разходки из красотите на света с Гугъл
Национален исторически музей
Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.
Национална галерия - Двореца
Първата музейна сграда, в която се разполага Националната галерия, е Двореца. Днес в неговите зали се показват временни изложби на българско и чуждестранно изкуство. Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879). След 9 септември 1944 тази най-представителна сграда в столицата се превръща в седалище на Министерския съвет. През 1953 държавата предоставя бившия дворец на Националната художествена галерия и Националния етнографски музей.
Национален литературен музей
Националният литературен музей е държавен културен и научен институт към Министерство на културата с национално значение в областта на опазването и представянето на културното наследство. Създаден е през 1976 г. с Разпореждане на Министерския съвет. Музеят участва в държавната политика за съхранение на духовните ценности на страната с мисията да издирва, събира, изучава и популяризира веществени и документални свидетелства, свързани с историята на нашата литература от основаването на българската държава до днес.
Регионален исторически музей – София
През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов се взема решение за основаването на градски музей. Първоначално той съчетава задачите на градски музей, библиотека и архив. Наред с Народния, Военно-историческия и Църковно-археологическия, той е сред най-старите музеи на територията на столицата. Постоянната експозиция на Музея за история на София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м. Включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в. Те са групирани по теми - „Наследството на древността”, „Силата на духа”, „Династичната връзка с Европа”, „Софийската улица”, „Дворцовият кабинет”, „Държавни и общински институции”, „Домът и облеклото на софиянци”, „Културен живот и развлечения”. Акцентът е върху част от най-важните моменти от историята на града - избирането му за столица през 1879 г. и десетилетията до началото на войните 1912 - 1918 г.
Национален музей "Васил Левски" - Карлово
Експозиционната зала към музея е построена през 1965г. В нея са показани част от материалите, които се съхраняват във фондовете на музея: произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола.
Национален музей "Христо Ботев"
НМ „Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му. Основната дейност на музея е да издирва, изучава и популяризира движимите паметници на културата, свързани с жизниния революционен и творчески път на Ботев. За целта са създадени съответните отдели и фондове, в които се пазят над 5 000 музейни единици. Библиотеката на музея разполага с над 1 500 тома специализирана литература.
Музей „Борис Христов“ - Музей и пространство за изкуство
Редовните художествени изяви датират от 6 февруари 2004 г.
Програмите са конструирани така, че да бележат акценти върху пристрастията на Борис Христов в изкуството, уважението към партньорите на сцената и грижата на големия творец за младите таланти. Стремежът е да се съхрани респектът към майсторското творчество, да се прекрачат каноните на музейното общуване с предметни реликви, а съхраняването на паметта за Маестрото да се свързва преди всичко с продължаване на великото му артистично дело. Музейната експозиция съхранява автентични сценични костюми на Борис Христов, фотографии и предмети, свързани с творческия му път. Библиотеката и фонотеката събират книги, нотни материали, звукозаписи и видеозаписи.
Джузепе Верди - "Дон Карлос", Борис Христов в ролята на Крал Филип II
Национален природонаучен музей
Националният природонаучен музей при Българската академия на науките изучава, съхранява и популяризира обекти на живата и нежива природа в България и чужбина. Експозициите на музея заемат 4 етажа с 15 зали.
Национален музей „Земята и хората”
Националният музей „Земята и хората”- София е държавен културен институт с национално значение. Извършва общонационални функции по издирване, придобиване, изучаване, опазване и представяне на минералите и минералните ресурси, като важна част от националното природно наследство. Разгледайте наличните онлайн колекции на музея ТУК.
Национален музей на образованието
Създаден през 1973 година, музеят е наследник и продължител на първия Държавен училищен музей от 1905 г. Неговият фонд съхранява паметта на българското образование - около 200 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с просветното дело от X век до наши дни. Възстановките на килийно училище, на детска градина от края XIX век., на първото новобългарско училище ще Ви накарат да почувствате духа на нашето образователно минало. Музеят се намира в Габрово.
Национален военноисторически музей
Националният военноисторически музей е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната. Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности, свидетели на българската и европейска военна история.
Национален политехнически музей
Националният политехнически музей съхранява над 22 000 експонати, разпределени по колекции: времеизмерване, транспорт, фото и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни машини, пишещи машини, физични уреди, съобщителна техника. В музея се пазят ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. В постоянната експозиция на площ от 1 000 кв. м са показани едва около 1 000 предмета от богатия фонд.
Къща-музей Алеко Константинов, Свищов
Домът на писателя хуморист Ал. Константинов става мемориален музей през 1979. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в., каквато безспорно е тази на бащата на Алеко - Иваница х. Константинов. Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя.
Плиоценският парк в Дорково е палеонтологичен музей, който представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Елин кладенец около Дорково. Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Музеят е открит през 2013 г.
Асеновата крепост са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка“. Намира се в планината Родопи на 2 км от Асеновград, България. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.
Червената църква е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа, архитектурен и археологически паметник от национално значение. Статут на национален античен паметник получава през 1927 година, а на архитектурно-строителен паметник на културата в руинен вид - през 1966 година. През периода 2010-2013 г. е реализиран проект за укрепване, консервация, достъп и социализация на археологическия обект.
Тракийска гробница, Казанлък
Казанлъшката гробница е открита случайно на 19 април 1944 от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Изградена е на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери. Коридорът е от необработени камъни и е с размери 1,84 х 2,60 м. От фасадата в южна посока зидовете му постепенно се снижават и са били затворени с преграден зид висок 0,7 м. Двете камери са изградени от тухли споени с хоросан, а стените и подовете им са покрити с трипластова мазилка, върху която са нанесени стенописи в техники темпера и фреско.
Тракийската куполна гробница, Мезек
Тракийската куполна гробница с. Мезек (ІV-ІІІ в. пр. Хр.) е великолепно архитектурно творение. Намира се в покрайнините на едноименното в община Свиленград, в могилата Мелтепе. Гробницата е открита случайно от местни жители през 1931 г. Тя е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид.
Национален археологически институт с музей при БАН
Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.
Още виртуални турове на културни и природни забележителности в България може да направите на картата ТУК, в рамките на проекта „Сподели България“ на фондация „Интерактивна България“.
SOFIA OPERA PEARLS STREAMS
поредица излъчвания на записи на живо от богатия репертоар на театъра по Фейсбук
Софийската филхармония остава заедно със своята публика в интернет страницата и във Фейсбук. Програмата на онлайн концертите, които можете да гледате, ще видите тук.
Болшой театър
излъчват постановки на техния YouTube канал
Домът на киното
Обяви свободен достъп до филмотеката си за 3 месеца. За целта е необходимо да се заяви желание за членство във виртуалния клуб на Дом на киното на електронен адрес press@siff.bg – след което би трябвало да се получи линк за достъп към богатата библиотека на MUBI.
Всеки ден, 19.00, Фейсбук
В условията на световна пандемия актьорите от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" решиха да пренесат "ТЕАТЪРЪТ ЧЕТЕ" в домовете си.
#stayhome #останивкъщи #театърътчете
Театър-лаборатория „Алма Алтер“ предава онлайн програмата си за месец март
27 март “Хамлет или три момчета и едно момиче“, 2011
28 март – 24 часа Нон Стоп Театрален Маратон, предаване Ателие на ТВ Алма Алтер, 2011
29 март – 24 часа Социален Експеримент „Без граници“, 2017
30 март “Албена“ по Йордан Йовков, 2018
31 март “Орфей или върни се в своя ад, човече“, 2012 Английска версия
Казанлъшки театър „Любомир Кабакчиев“
представя няколко златни заглавия от своя репертоар във Фейсбук. Театрите, които можем да гледаме онлайн включват поредицата представления за деца и възрастни.
ТР „СФУМАТО“
Театрална работилница "Сфумато" качва по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube.
Държавният куклен театър във Варна
В помощ на бедстващите родители Държавният куклен театър във Варна подема инициатива за излъчването на постановки за деца на Facebook страницата си всяка събота и неделя.
Национална електронна библиотека на учителите /Хранилище за електронно съдържание/
Създадена от Министерството на образованието и науката и предоставя възможност за публикуване и споделяне от педагогическите специалисти на авторски обучителни, дидактически и методически материали за работа в електронна среда – видеоуроци, обучителни програми, иновативни методики, тестове, филми, упражнения, занимателна педагогика, презентации и най-вече проекти, които са свързани както със самостоятелност при изпълнението в електронна среда, така и с изследователска, ученическа работа, любознателност, мотивиращи елементи, обратна връзка, групова и индивидуална работа, създаване и прилагане на умения и др.
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
Дигитализацията на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека започва през 2006 г., а през есента на 2007 г. сканираните изображения стават достъпни за ползване чрез сайта на Библиотеката. До началото на 2018 г. са сканирани и са включени в Дигиталната библиотека общо около 400 000 файла / ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от Българския исторически архив и от Ориенталския отдел, портрети и снимки, графични и картографски издания, български вестници и списания от периода 1844-1944 г. / изображения и техните метаданни. Дигиталните копия в пълния им обем се предоставят на свободен достъп.
Дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида и хронологичния обхват на документите в няколко колекции, които са подразделени в отделни колекции.
http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=1337
НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ“ – ПЛОВДИВ
Дигиталната библиотека и профили в социалните медии Facebook и youtube.
http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/LibIvanVazov.aspx
https://www.facebook.com/LibraryPlovdiv/
https://www.youtube.com/channel/UCRb34vDOn_jeERV94aDpX1Q/featured
Национален археологически институт с музей
Дигитални изложби на уеб сайта на НАИМ при БАН;
Каталози за археологически изложби онлайн;
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Езикови задачи и диктовки за онлайн обучението на учениците;
Институт за литература
„Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“;
Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“ т. 2;
„Виртуална библиотека „Иван Шишманов”. Българската литература в превод;
„Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“;
Смесeна китка от български литературни факти;
Топосите на паметта, свързани с основополагащи моменти от житейския и творческия път на П. П. Славейков;
„Славянският Физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване“;
“Scripta Bulgarica: дигитална библиотека за старобългарска книжнина”;
„Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства“;
„Южните и източните славяни: многообразие и взаимодействие на писмените култури ХІ-ХХІ век“;
Институт за балканистика с Център по тракология
За връзките на българите със Солун в миналото и днес – спомени, изследвания, интервюта;
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей
Онлайн електронни издания в областта на етнологията и фолклористиката:
Поредица „Етнология и епидемии“ четете във фейсбук страницата на ИЕФЕМ;
Онлайн виртуална разходка из изложбата „Градината – времена и пространства”;
Институт за изследване на изкуствата
Свободен достъп до ценни издания за изкуствата и културата онлайн;
Платформа на изкуствата: интервюта с български творци във връзка със ситуацията, предизвикана от пандемията;
Кирило-Методиевски научен център
Виртуална изложба „Три епохи на българската икона“;
Девет видеолекции по изучавани в средното училище теми от областта на медиавистиката и славистиката;
Институт по математика и информатика
Мултимедийна цифрова библиотека „Виртуална енциклопедия на българската иконография”;
Encyclopaedia Slavica Sanctorum „Светци и свети места по българските земи в е- и книжен формат“;
Уеб-базирано игрово приложение за интерактивно представяне и изучаване на тракийска цивилизация и култура: Сериозна образователна игра „Траките“
Централна библиотека на БАН
Онлайн колекции за култура: библиотеки, колекции, старопечатни редки и ценни издания;
По случай 170 години от рождението на патриарха на българската литература, Иван Вазов, Централна библиотека – БАН представя издания на негови произведения, съхранявани във фонда на библиотеката.