Солунските братя

Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.

Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.

През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности.

През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици.

След малко повече от три години, прекарани в Моравия, двамата братя продължават делото си в Панония. Сетне отиват в Рим, където биват приети с големи почести от папа Адриан II, който признава славянската литургия. За нещастие след смъртта на Кирил - 14 февруари 869 г. - Методий, назначен за епископ в Панония, среща в своя диоцез остро противодействие на немското духовенство. Когато през 885 г. той умира, неговите ученици са брутално изгонени от същото това духовенство. Те намират подслон и закрила в България, където са приети от княз Борис, новопокръстен в християнството