Здравейте, непознати бродници! :) Предварително моля да ме извинят тези, които приемат за прекалено фамилиарно обръщението на "ти"... но приемам всеки от вас като свой гост и приятел - близък човек, на когото искам да посветя времето и труда си. В следващите мигове оставаме само аз и ти... и нека бъдат хубави! :)
"В писането намирам истинско удоволствие и макар да е доста сериозно начинание, каквото от години избягвам, все повече се съблазнявам да напиша книгата си. Понякога се чудя откъде това желание... все не успявам да се убедя, че имам да кажа нещо, което да заинтересува когото и да било. И все пак - гледам на това като на едно предизвикателство и приключение, които винаги са ме изкушавали.
Написването на книга е истинско изпитание. Писането на статии не е и наполовина толкова мъчително, колкото създаването на една книга. Написването на първата една трета на книгата направо може да се сравнява със сексуален оргазъм. Скоро обаче губиш това чувство. Във втората третина просто опитваш да докажеш нещо пред себе си. А последната всъщност се превръща във въпрос на оцеляване."
Мислите са на Кен Фолет, но точно по този начин чувствам написването на нещо, по-дълго от две части:))) Това се отнася за историята на Дреби, която поместих най-отпред. Ако не ви се чете нищо дълго, минете на следващите раздели :)
"Дреби" е фантастична приказка, която започнах да разказвам на моето дванайсетгодишно момиченце тогава, по време на едно наше летуване на морето. Дните бяха дълги и щастливи, а вечерите - вълшебни, изпълнени с уханието и звуците на крайбрежието, които аз искрено обичам от най-ранното си детство. Морето и любовта ми дадоха вдъхновението да започна да разказвам всяка вечер по мъничко. Детето слушаше с интерес и винаги настояваше за още, но за да поддържам интереса, като една истинска Шехерезада :)))), аз продължавах чак на другата вечер...
Съжалявам, че така и не успявам да довърша приказката. Стигнах до онзи описан от Фолет оргазъм и ми харесва там:) Все още не успявам да мина към себедоказването, да не говорим за борбата за оцеляване. Но това е положението :)))))
А сега, затвори очи и си представи за миг, че си дете. Отвори ги и прекрачи прага на онзи далечен свят, в който човечето Дреби е принудено от обстоятелствата да се превърне в център на събития, за които нито за миг не е подозирало - както постоянно ни се случва и на нас самите:)
По-нататък са някои от разказите, които съм сътворила :) Харесва ми да пиша къси разказчета, обожавам разказите на майсторите в тази област. Да изразиш синтезирано всичко, което е нужно, без излишества и да не оставиш у читателя си недоумение относно някои подробности, за това определено се иска умение.
Душата e нещо, над което понякога неволно се позамислям. Дали е някакъв елемент, обединяващ ума и тялото ни, може ли да съществува самостоятелно? Каквато и да е истината, за мен няма съмнение, че душата съществува. Дали в момента душата ти предчувства това, което я очаква, ако отвори сайта ми на тоя раздел? :) Дали знае, че там има частица и от нея самата? Не съди наивитетния начин, по който съм писала там. Задачата ми бе да споделя максимално просто визията си.
Ще се радвам, ако ти хареса страницата ми:)))) И пак ела - понякога съдържанието се обновява:)))