IX Международен конгрес по психология 2020

IX МЕЖДУНАРОДЕН конгрес по психология - СОФИЯ, 13-15 НОЕМВРИ 2020

Емилия Кърджилова

Докторант

Фондация „Общество на децата“

emiliakardzhilova@gmail.com

Привързаност в ранното детско развитие и Аз-образ

(резюме)

"Привързаността" описва връзката (емоционална) между едно лице и/или друго. Това са високо разграничаващи и много специфични връзки. Отношенията на привързаност, както и в случая с "обектните отношения", могат да се развият във всички възрасти. Те никога не трябва да се тълкуват като знак за незрялост и безпомощност.

Хипотетично, първоначалната връзка е вероятно да се формира спрямо майката; съществуват нови отношения към други близки до бебето лица.

Привързаността на децата към майките им в ранна възраст има много голяма значимост и се отразява върху живота им, но не само в тази възраст, а и по-късно. Подробно е документирано значението на здравите връзки между децата и техния родител като един от защитните фактори, които са ключови за справяне с последващи поведения. Взаимоотношенията майка-дете са описани в настоящия доклад по три основни начина: като "обектни отношения", като отношения на "зависимост" и на "привързаност", всички те допринасят в изключителна степен.

Цели на проучването:

- Изследване на теориите, които стоят в основата на детската привързаност, развитието на Аз-а и Аз-образа на децата;

-Установяване на социално-емоционалните области в развитието и областите на несигурно свързаните и травматизирани деца;

-Идентифициране на възможните средства за защита на неблагоприятните резултати при несигурно свързаните деца.

Изследователски въпроси:

- Каква е ролята на терапевтите в справянето със социално-емоционалните сфери на развитие и областите на несигурно свързаните и травматизирани деца?

-Ще се научат ли деца с травми в ранната възраст да се саморегулират до съвършенство?

-Родителите, които може би са претърпели междуличностна травма, нуждаят ли се от отделни сесии, преди да се присъединят към децата си?

Ключови думи: привързаност, детско развитие, Аз-образ, ранно детство, майка, обектни отношения

Attachment in Early Childhood Development and Image of the Self

         "Attachment" describes a relationship (tie of affection) between one person and/or another. Attachment relationships are highly discriminating and highly specific. Attachments, just like in the case of "object relations," can happen at all ages. They should never be interpreted as a sign of immaturity and helplessness.

Hypothetically, the initial tie is likely to be formed to the mother; however, there is room for new attachments to few other specific persons around the infant.

Attachment of children to their mothers at a tender age goes a long in impacting their lives at that tender age as well as later in life. Several past studies have extensively documented significance of healthy relationships between children and their parent as one of the protective factors key to addressing delinquent behaviours later in life. Mother-child relationships can be described in this report in three major ways: "object relations," "dependency," and "attachment”, all which immensely contribute to formulation and development of early personal relations

Objectives of the study:

-To explore the theories which anchor childhood attachment, development of self and image of children;

-To establish the developmental, emotional and social and domains of insecure attached and traumatized children;

-To identify possible therapies to insecure infant attachment outcomes.

Research questions:

-What is the role of occupational therapists in addressing the emotional and social and domains of poorly attached and traumatized infants?

-Will children with a traumatized infancy learn self-regulation to perfection?

-Do parents who may have suffered interpersonal trauma need separate sessions need therapy separate sessions before joining their children’s?

Key words: attachment, child development, Self-image, early childhood, mother, object relations

Обосновка на концепта привързаност и значимост на темата

Почти седемдесет години до днес, откакто понятието бе лансирано за първи път като полезен начин за концептуализиране на една форма на поведение с ключово значение, не само за терапевтите и психолозите на развитието, но и за всеки отделен родител. През това време теорията за привързаността бе до голяма степен изяснена и обогатена. Най-значителният принос в това отношение принадлежи на Джон Боулби, който в добавка на собствените си публикации (вече и на български) постоянно направлява мисленето, и на Мери Ейнсуърт, с чиито изследвания в края на 50-те години на XX век, се доказва като пионер в емпиричните проучвания върху поведението на привързаност, както в Африка (1963, 1967), така и в САЩ (Ainsworth et al. 1978). Освен това тя помага и за разработката на самата теория (1969, 1982). Нейните изследвания, редом с проучванията на студентите й, както и други трудове, повлияни от нея, превръщат теорията за привързаността в може би най-добре потвърдената теория за социо-емоционалното развитие, която съществува до този момент (Sroufe.A., 1983). Тъй като отправната точка в разработката на тази теория e наблюдаването на самото поведение, се появява предположението, че теорията се свежда единствено до някаква версия на бихейвиоризма. Тази насока е грешка, според Боулби, и до голяма степен се дължи на липсата на познание за предложената концептyaлна рамка и отчасти на по-ранните формулировки за различието, което трябва да се прави между привързаността и поведението на привързване.

                          I.          Изследване на теориите, които стоят в основата на детската привързаност, развитието на Аз-а и Аз-образа на децата;

В Световната здравна организация (СЗО), новият директор на Отдела по психично здраве в 1949 година, британски психиатър с доста богато въображение, с психоаналитична ориентация и загрижен за потребностите на бездомните деца, Роналд Харгрийвc назначава краткосрочен консултант Джон Боулби – тогава военен психиатър. От своя страна последният избира Джеймс Робъртсън, работил с Ана Фройд по време на войната в детски градини в Хампстед за свой асистент. Шест месеца Боулби работи към Световната здравна организация през 1950 година, в 1951 г. издава монография на СЗО, озаглавена „Майчини грижи и психично здраве“.  От 1946 до 1972 работи за клиниката Тависток. Акцентът е върху: зловредното влияние на неадекватната майчина грижа през ранното детство върху личностното развитие на детето; неимоверно СИЛНОТО страдание на малките деца, които се озовават откъснати от хората, които познават и обичат; препоръки по какъв начин могат да се избегнат или поне да се смекчат краткотрайните и дълготрайни ефекти от подобна раздяла. За кратък период, монографията е преведена на редица чужди езици. Психоаналитичните среди са развълнувани от идеите. Изследователи извършват наблюдения над негативните влияния на продължителната институционална грижа и/или честите смени на фигурата на майката в ранните години от живота на детето върху неговото личностно развитие. Това са Лорета Бендър, Джон Боулби, Дороти Бърлингам и Ана Фройд, Уилям Голдфарб, Дейвид Леви и Рене Шпиц. Почти всички те са психоаналитици. Филмът на Рене Шпиц „Скръб. Смъртната опасност в детството“ (1947) и филмът на Джеймс Робърт- син „Двегодишното дете влиза в болница“ (1952) оказват неимоверно влияние върху работата по темата като повишават интереса на изследователите (Боулби, Дж., 2019).

/Вж. началото/

Схема№ 1: Типология на привързаността според Боулби, Ейнсуърт, Мейн и Соломон

Боулби определя привързаността като „наличие на продължителна психологична свързаност между човешки същества” (Bowlby, J., 1969). Тя е поведение на близост към фигура (на привързаност), чрез чието поведение може да се прогнозира изходът на процес и чиято еволюционна функция е да предпазва детето от опасност. „Привързаността е физиологичен, емоционален, когнитивен и социален феномен” (Матанова, В., 2015) и означава реципрочност на афективната връзка. Привързаността към майката като явление, непроменено през почти целия живот, формира основно отношение към себе си, което не е лесно за човек да осъзнае и промени в бъдеще. Привързаността, като наличие на тясна емоционална връзка, е типологизирана; Първата типология е разделянето на сигурна и несигурна.

Мери Ейнсуърт, в изследванията на привързаността, доказва ефективността на стандартната „Странна ситуация“ в сравнение между различни двойки майка-бебе. Връзката майка - дете е връзка на договаряне, а не рефлекс. Данните от Мейн и Уестън за избягване на конфликт показват, дори по-ясно от твърденията на психоанализата или Пиаже, че Аз-ът на детето е високо организиран. Майката подготвя личност с емоционален и комуникационен стил, и собствени цели - гъвкава организация на активни мотиви за междулично сътрудничество и опит (Main, M., & Weston, D. R. 1981). Мотивационната система е тази, която свързва афективния контрол с управлението на личността. Взаимоотношенията между майката и детето могат да бъдат описани по три основни начина: като "обектни отношения", като отношения на "зависимост" и като отношения на "привързаност", всички те изключително допринасят за формулирането и развитието на ранните лични отношения (Ainsworth, M.D.S., 1969).

Стилът на привързаност е степента на сигурност в междуличностните отношения. Диференциалните стилове първоначално се развиват във взаимодействията между бебето и грижещия се, когато бебето придобие основни нагласи относно самооценката и междуличностното доверие (Baron, R.A.& Branscombe, N.R., 2012).

Междуличностно доверие е измерение на нагласата, залегнало в основата на стиловете на привързаност, което включва убеждението, че другите хора обикновено заслужават доверие, зависят от нас и са надеждни, за разлика от убеждението, че другите обикновено не заслужават доверието ни, са независими от нас и ненадеждни. Това е най-успешният и най-желаният стил на привързаност (Baron, R.A.& Branscombe, N.R., 2012).

Теорията на Боулби е теория за поведенческата система на привързаността (attachment behavioral system), защото феноменът на привързаността е развитиен процес, зависещ, на първо място, от средата (от обгрижващата фигура). Според Боулби „...да имаш дълбока привързаност към човек (или място, или нещо) означава да го приемаш като краен обект на своите инстинктивни реакции” (Bretherton, I., 1992).

След Джон Боулби (Университет в Регенсбург, Германия) и Мери Майн (Университет в Упсала, Швеция), Алън Сруфе е третият изследовател на привързаност, който е станал Доктор Хонорис кауза (Leiden University, The Netherlands). Алън Сруфе, заедно със своя ученик Еверет Уотърс, представя идеята за привързаност като организационна конструкция, солидна теоретична основа за Процедурата "Странната ситуация", лакмусовата проба за привързване на бебето. През 70-те години на миналия век в дебат за стабилността на отделното поведение на привързаност, Сруфе и Уотърс решават проблема категорично: поведенията на привързаност не трябва да се изучават изолирано, а да бъдат оформени в съгласувана класификационна система, основният модел на привързаност от Ейнсуърт и нейните ученици (1978).

Алън Сруфе е автор на лонгитюдно проучване в Минесота на деца в риск, от раждането до родителството. Едно от основните му открития е, че ранното детство е опитът, който остава важен през първите три десетилетия от живота, въпреки че съдбата не е неизменна и със сигурност това не е единственото важо влияние. Sroufe и неговите колеги предоставят убедителни емпирични данни в подкрепа на транзакционната перспектива върху развитието на личността, както е очертано в по-ранна статия „ Непрекъснатост на адаптацията през втората година: Връзката между качеството на привързаността и по-късната компетентност “, цитирана над 500 пъти (Matas, Arend, & Sroufe, 1978; в Sroufe, 1983).

Теорията за привързаността е мотивационна, релационна и поведенческа теория.

Както Bowlby (1979, 1980)  и Ainsworth (1982, 1989) посочват, всички бебета развиват форма на привързаност. Всъщност привързаността започва още в ранна детска възраст и продължава през целия живот. Сигурната привързаност е необходим предшественик на способността да се регулира афекта и да отразява емоционалното функциониране на себе си и другите (Fonagy, P., Gergely, G., & Target, M., 2007). 

Три основни функции и особености на привързаността според Боулби са: поддържане на близостта (proximity maintenance), което включва търсенето ѝ и прояви на протест при раздяла; сигурно убежище (safe haven); сигурна основа/база (secure base). С оглед бъдещи изследвания, се подчертава, че конструктът на привързаността се явява централен по отношение на следните черти: търсене на близост, сигурно убежище, сигурна база, тревожност от раздяла. Реакциите на раздяла тогава, когато има формирана сигурна привързаност преди 6-ия месец, са следните: протест; отчаяние; емоционално отчуждение (отделеност). Боулби заключава, че ранният опит (до 5 години) е решаващ за развитието на детето.

Формирането на привързаността трае средно между две и три години.

Диадичното понятие на Ейнсуърт за използването на грижещия се от детето като сигурна база за изследване се нарича „Кръгът на сигурността“, където детето се отдалечава от сигурната си база, за да изследва, докато възрастният наблюдава, следи, помага при нужда и се наслаждава на взаимодействието или играта на детето. Когато детето е в беда, наличието на фигурата на привързаност е рай за безопасност на детето. Една от основните цели на интервенционния протокол е да повиши чувствителността и реакцията на грижещия се към сигналите на детето, свързани с неговото отдалечаване, за да изследва. Възрастният насочва към комфорт и успокояване. Втората цел е да се увеличи рефлексивното функциониране, способността на грижещия се да рефлектира върху собственото си поведение, мислите и чувствата на детето си, по отношение на взаимодействията, грижата за неговата привързаност. В известен смисъл, целта е да се намали делът на диадите, показващи разстроени връзки. В изследване на Ламб Паркър и сътр. се установяват два различни модела на привързаност, първата диада е сигурно привързано, автономно дете и сигурната майка, а втората диада е избягващото дете и избягващата или освобождаващата майка. Те са съпоставими една с друга. По този начин е свързано взаимодействието в диадата с взаимоотношението (Lamb-Parker, Faith, Ed., Hagen, John, Ed.; Robinson, Ruth, Ed., 2001).

През 1986 Мейн и Соломон представят неотдавнашното откритие на нова, несигурно-дезорганизирана /дезориентирана категория привързаност на диадата бебе-родител. Откриване на тази категория привързаност се основава на проучване на реакцията на бебето по процедурата на Ainsworth за странната ситуация, накратко, структурирано наблюдение на реакцията на бебето на отделяне и събиране с родителя в лабораторните условия и индивидуалните различия в отговора на бебето към тази ситуация. До тогава поставянето на бебета в една от трите основни „класификации на привързаността“, е като сигурна (група Б) /secure (group B)/, несигурна избягване (група А) /insecure-avoidant (group A)/ или несигурна-амбивалентна (група С) /insecure-ambivalent (group C)/ с уважение към родителя, при когото бебето се наблюдава. Прегледът на предишни проучвания, съобщава за трудности при "вмъкването" на всяко бебе от дадена проба в една от трите основни категории, което налага допълването с четвърта дезорганизирана /(group D) disorganised/ (Main, M., & Solomon, J., 1986) .

Теорията на „Обектните отношения“ описва от психоаналитична гл.т. теория на инстинкта, в която обектът, означаващ инстинкта, е представен от агента, чрез който се реализира инстинктивната цел. Агентът в този случай е друг човек, вероятно близък на членовете на семейството и/грижещите се за детето. В идеалния случай е приемливо, първият обект на бебето да е неговата майка. По естествен начин, първият обект се намира в първата година от живота, през която е достигната перорална връзка между кърмачето и майката.  Съществува голямо разногласие между тези, които вярват, че съществуват вродени прототипни обектни отношения и тези, които изповядват, че "истинските" обектни отношения разцъфват и се развиват, независимо от зависимостта в отношенията между детето и майката (Ainsworth, M. D. S., 1969).  

Що се отнася до зависимостта, тя просто обозначава пред-обектните отношения на едно дете, основно свързана със социалните теории от психоаналитичната концепция. Зависимостта се опитва да опише генезиса на взаимоотношенията на междуличностна зависимост със своята майка, като следва чрез проследяване на пътищата психоаналитичните теории. Оригиналната дефиниция на зависимостта съдържа идеята за заучен инстинкт, придобит в резултат на непосредствена близост до майката и редуцирани първични инстинкти. В светлината на това, зависимостта може да се разглежда като генерализирана личностна черта, въпреки възможните индивидуални различия, свързани с различни обстоятелства и истории на научаването. В по-актуалното определение, зависимостта е свързана с клас поведение, придобит в резултат на тясната връзка на детето с майката, обикновено подсилена по време на взаимодействието и грижите, дадени от майката. Зависимостта е знак за незрялост, която естествено изглежда, че изчезва и се развива в значителна степен на независимост с прогресия в следващите години, но парадоксално се твърди, че  взаимоотношенията с определени обекти, независимо дали са "обектни отношения", "привързаност" или "зависимост" се развиват успоредно с развитието на други компетенции (Bowlby, 1969).

Мери Ейнсуърт показва съществуването на определени връзки между проявата на социалността и привързването. Тя открива, че качеството на привързването се отразява върху реакциите на детето спрямо другите. Когато едно дете отговаря на въпроса „Кой съм аз?“, детето описва себе си, чрез своите физически характеристики, притежания, междуличностни връзки, действия, които може да извърши. Идеята за социалните корени на Аз-концепцията е изразена в трудовете на различни автори (Л. С. Виготски, Дж. Мийд, К. Кули в Силгиджиян, Х., 1998). Аз-концепцията се формира под въздействието на различни външни влияния, сред които особено важни са контактите със значими други и най-вече с майката - ключова фигура в живота на всеки човек. В хода на непосредствената и лична комуникация с връстници се усвоява водещата дейност на епохата, социалните норми на поведение и морал, изграждат се приятелски взаимоотношения, реализира се желанието за себереализация и доверие в общуването. В комуникацията с връстници се извършва активно формиране на основното новообразувание на юношеството - самосъзнанието. Развитието на самосъзнание на този възрастов етап е основната точка на израстване на личността на тийнейджъра (Силгиджиян, Х., 1998).

Съвременните изследвания показват връзката между характеристиките на привързаността към майката и формирането на самосъзнание. Проблемът на ранното детство, посочен в тази статия, е особено важен по отношение на подрастващите, тъй като именно в юношеството първичната диада се разпада активно и се ражда собственото Аз. Ако преобладаващият тип привързаност към майката възпрепятства прогресивното развитие на личността и самосъзнанието, тогава юношеството е онзи чувствителен момент, когато е възможно да се осигури навременна психологическа помощ при разработването на гъвкава и положителна Аз-концепция, тъй като нивото на развитие на когнитивните способности на тийнейджъра дава възможност да се оценят отношенията родител-дете отвън и преосмисляне на несигурните отношения съзнателно и реалистично (Суворова О.В., Черемисова,И.В., Мамонова,Е.Б., 2016). Доказано е, че привързаността към майката е фактор за формирането на телесния Аз-образ. Остротата на проблема за отчуждението и съзависимостта в отношенията между майката и детето на съвременния етап от развитието на нашето общество, от една страна, и недостатъчното изследване в психологията на проблема за особеностите на юношеската Аз-концепция в зависимост от вида на привързаността към майката в ранното детство, от друга, определят значимостта на темата на нашето изследване (Суворова О.В., Черемисова,И.В., Мамонова,Е.Б., 2016). Целта на настоящата статия е да разбере и представи резултатите от теоретично изследване на видовете привързаност в ранното детство и на подрастващите към майката, и да оцени тяхната роля за формирането на основните аспекти на Аз-образа във връзка с клиничните аспекти на привързаността.

/Вж. началото/

Фигура №2: Схема на терминологията за привързаността при деца /лява колона/ и при възрастни /дясна колона/. 

         Вътрешните работни модели и Аз-образ

         Боулби нарича „вътрешни работни/оперативни модели“ (също „репрезентационни модели“, “mental working models”) - динамичната вътрешна репрезентация на релевантните аспекти на Аз-а, на поведението, средата, обектите, значимите други и хората, към кoито се предприема дадено поведение. Комплекс от афективни и когнитивни схеми, които генерират поведение спрямо присъствието и способността за откликване на значимите други (Bowlby, 1973, 1980). Генерират се от ранния опит на човек с фигурите на привързаност и са база за формирането на нагласите, убежденията и очакванията за изграждане и интерпретация на близките взаимоотношения. Тези модели са тясно свързани с емоциите. Те не са статични образи, а гъвкави модели, които се използват за разбиране и предсказване на връзките на индивида със средата и способността му да организира комплексни последователности от поведения. Дават основа за развитие на очаквания спрямо бъдещи взаимоотношения, изведени са две дименсии – на другите и на Аз-а:

– фигурата на привързаност е считана за откликваща на молбите за подкрепа и закрила („вътрешен оперативен модел за другите“);

– собственият Аз се възприема като принадлежащ на личност, която другите (и по-специално фигурата на привързаност) са склонни да обгрижват и подкрепят („вътрешен оперативен модел на Аз-а“).

Според Боулби (1973) тези две дименсии са независими, но на практика е вероятно те да бъдат смесени. Това би направило двата модела (на Аз-а и на родителската фигура) допълващи се и взаимно потвърждаващи се. Tези модели ръководят мислите, чувствата и поведението при бъдещите близки взаимоотношения (Петров, Д., 2011).

Проф. В. Матанова анализира литературните и експериментални източници, и уточнява в книгата си следното:

·   При сигурната привързаност детето има позитивен работен модел. Грижещият се е подкрепящ, емоционално сензитивен и достъпен.

·   При избягваща привързаност детето има работен модел за себе си като недостойно и незаслужаващо. Грижещият се е отхвърлящ.

·   При амбивалентна привързаност детето има негативен Аз-образ и преекспонира емоционалните си отговори, търсейки внимание. Грижещият се е непостоянен. (Матанова, В., 2015).

AAI – Adult attachment interview създадено от Карол Джордж, Мери Мейн и Нанси Каплан и е публикувано за първи път през 1984 г., претърпява три поредни издания в Бъркли, Калифорния до 96 г. (George,C., Kaplan, N.&Main, M. 1996).  Класификации по интервюто за възрастни се смятат за предиктивни по отношение качеството на връзката на майката със собственото ѝ дете (Алексиева, Е., 1998, 2008).

Историческата публикация на „консенсусната декларация“ относно неизползването на категорията „D / дезорганизирана“ в  "Странната ситуация" (Ainsworth, M. , Blehar, M. , Waters, E. & Wall, S., 1978) за конкретна работа по защита на децата, отваря вратата за по-широко обсъждане на различни клонове на теорията на привързаността и различни системи за класификация на привързаността, прилагани при кърмачета, малки деца, и техните родители. Съгласни сме с авторите на консенсуса, че само класификациите на Strange Situation, независимо от метода на кодиране, са недостатъчни при вземане на решение. Авторите обаче признават, че динамично-зрелият модел на привързване и адаптация (DMM; Crittenden, 2018) предлага различна перспектива за класифициране на странни ситуации. DMM е клон на теорията на привързаността, който разширява класификации A и C на Ainsworth през целия жизнен цикъл, за да отразят сложните стратегии за привързване, които някои индивиди използват в опасен контекст. Патрисия Критенден противопоставя DMM на класификацията D, както за странната ситуация за кърмачета, така и за нейната адаптация за малки деца, както и за интервю за привързаност на възрастни (AAI; C. George, N. Kaplan и M. Main, 1984–1996) за техните родители. Критенден инициира научен диалог, като разглежда три точки: (а) „Привързаността“ не предполага или изисква модел, който включва категория D / дезорганизация; (б) DMM методът за класифициране на странни ситуации може да бъде по-добре приспособен към родителска недостатъчност и закрила на детето, отколкото категорията D / дезорганизирана; и (в) с внимание към насоките, DMM прави класификации от странната ситуация както с бебета, така и с деца в предучилищна възраст, които могат да бъдат използвани по специфичен за случая начин както в лечението, така и в съдебномедицинската обстановка. Същото важи и за други DMM оценки на привързаността, включително AAI. Критенден предлага стъпки, които биха могли да разберат и приложат голямото постижение на Ейнсуърт: индивидуалните различия в отношенията на привързаност (Spieker, S. J., Crittenden, P. M., 2018).

Разработените вътрешни модели обикновено остават непроменени и влияят върху формирането на нови отношения. Крис Фрейли показва, че надеждната привързаност е умерено стабилна във възрастта от 1 до 19 години (Fraley, Ch.R. 2002). А. Хаутамяки демонстрира значението на ролята на бабата в предаването на типа привързаност (Hautamäki, A. 2010). Изследването показва, че на възраст 1-3 години очакваното качество на привързаността на детето и съответствието му с типа на привързаността на майката намалява, докато това при бабата - се увеличава. По този начин изследването показва, че връзката между внуци и баби е по-значима в определени моменти, от връзката между съседни поколения (майка - дете) (Hautamäki, A. 2010).

Сър Ричард Боулби продължава работата на своя баща. В реч пред Европейския парламент, подчертава, че 35 - 40% от бебетата развиват несигурна привързаност към майките си. Несигурността на тези взаимоотношения означава, че бебетата се тревожат за способността на майката да ги утешава емоционално. Сигурната привързаност е предимство за цял живот. Привързването е характеристика на връзката. Естеството на връзката на привързаността се предава на следващото поколение. Има тенденция качеството на ранната привързаност да продължи и в зряла възраст (Bowlby, S. R. 8th of January 2008).

Доколкото отношенията в първичната диада се явяват съдържателна и структурна основа на всички последващи диадични отношения в живота, това е базовата матрица на диадите. Привързаността към майката се явява условия и механизъм за изграждане на Аз-концепцията на юношата, доколкото тя еволюира към самооценъчно самоотношение и образува ядрото на личността, его-идентичността и Аз-концепцията в юношеството (Суворова О.В., Черемисова,И.В., Мамонова,Е.Б., 2016).

Нека анализираме и най-значимите тенденции в развитието на компонентите на Аз-концепцията на подрастващите, чието формиране до голяма степен се влияе от вида на привързаността към майката.

Аз-концепция, Аз-образ, телесен Аз-образ

През 1971 г. Хайнц Кохут, невролог и психоаналитик, публикува „Анализът на Аз-а“, подробно изложение на централната роля в човешкото съществуване с акцент върху Аз-а, а не върху Егото, едно новаторско отклонение от класическата психоанализа и все пак наистина творческо допълнение към теорията на Фройд. Най-оригиналният и изключителен интелектуален принос на Кохут е неговата конструкция на Аз-обектите. Всъщност, психологията на Аз-а е изградена върху основен принцип на развитие - родителите със зрели психологически организации служат като Аз-обекти, които изпълняват критични регулаторни функции за бебето, което притежава незряла, непълна психологическа организация. По този начин на детето се предоставят на невербални нива подсъзнателно преживявания от Аз-обекти, които пряко засягат витализацията и структурната сплотеност на Аз-а.

Според Волф най-фундаменталната констатация на психологията на Аз-а е, че появата на Аз-а изисква повече от вродената склонност към организиране на опит. Също така се изисква присъствието на други, технически описани като обекти, които осигуряват определени видове преживявания, които ще предизвикат появата и поддържането Аз-а (Wolf, E., 1988).

Регулиращи преживявания на Аз-обекта предоставят специфичните интерсубективни афективни преживявания, които предизвикват появата и поддържането на Аз-а (Kohut, H., 1984). По този начин регулацията заема интелектуалното ядро ​​на модела на Кохут, точно както в творбите на Фройд, Боулби  и Клайн (Schore, 2002).

Дамасио (1994) описва основната адаптивна функция на мозъка: Цялостната функция на мозъка е да бъде добре информиран за това, което се случва в останалата част на тялото, правилно за тялото; за това, което се случва само по себе си; и за околната среда, заобикаляща организма, така че между организма и околната среда да се постигнат подходящи жизнени условия за установяване [стр. 90]. Всъщност, според Дамасио, Азът е „многократно реконструирано биологично състояние“, което „дарява нашия опит със субективност“ (Damasio, A. 1994).

Важен аспект при развитието на Аз-образа е свързан със способността на индивида да види себе си чрез чуждата перспектива, като обект. Това се случва още в детска възраст, когато детето започва да разграничава „аз и мое“ от „ти и твое“. Индивидът може да разграничи собствения си Аз като три отделни конструкта – „Аз-за-другите“, „Аз-за-пред-другите“ и „Аз-за-себе-си“ (Силами, Н., 1996).

Аз-образът е цялостна представа за себе си, която изразява относителното единство на вътрешния свят на човека.  Елементи на Аз-образа: Реален Аз-образ – представата на човека за това какви характеристики той притежава в действителност, какви са възможностите му и какъв е неговия образ в очите на другите; Идеален Аз-образ – желанията на човека, това което би искал да бъде и представите му за очакванията на другите към него; Самооценка – общата представа на всеки човек за ценността на неговата личност. Начинът, по който се отнасяме към себе си. Разкрива до колко се харесваме и приемаме.

Самооценка = постижение/претенции или Аз-реално/Аз-идеално (У. Джеймс).

Най-често срещаният метод за измерване на личната самооценка като цялостна самооценка, подобна на черта, е с 10-точкова скала на Розенберг (1965).

Изграждането на холистична, последователна, позитивна Аз-концепция е основната задача и е централната нова формация на юношеството. И трите аспекта на Аз-концепцията (когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти) се влияят от типа на привързаността на юношата към майката. Образът на майката, формиращ се в диадата, влияе върху изграждането на обобщен „стандарт на възрастен“ като основа на когнитивния аспект на самосъзнанието. Периферията на самосъзнанието, самооценката първоначално се изгражда по външни критерии и стандарти, и тук прогнозите на майчините оценки са неизбежни. Сърцевината на самоотношението на подрастващия, формирана относително рано, е най-силно повлияна от отношението на майката. И накрая, поведенческият аспект на самосъзнанието се развива под влиянието на асимилацията на юношата на модели за саморегулиране на поведението в диадични взаимоотношения. Емпирично изследване на зависимостта на юношеската концепция от типа привързаност към майката направи възможно конкретизирането на предположението за естеството на тази връзка.

Когнитивният, емоционален и поведенчески аспекти на Аз-концепцията се влияят от типа привързаност към майката. Образът на майката, формиращ се в диадата, влияе върху изграждането на обобщен „стандарт на възрастен“, основа на когнитивния аспект на самосъзнанието. Сърцевината на самоотношението, формирана относително рано, е най-силно повлияна от отношението на майката. Поведенческият аспект на самосъзнанието се развива под влиянието на асимилацията на юношата на модели за саморегулиране на поведението в диадични взаимоотношения (Ainsworth, M. D. S., 2015; Bowlby, J.,2019; Silguidjian, H.,1998). Обяснявайки експериментиращо избягващо поведение в зряла възраст, Ламурьо предоставя оценка на връзката между несигурното привързване на деца и шансовете за виктимизация по-късно в живота, обяснява нарасналото използване на експериментиращо избягване при деца, които са били слабо привързани, за разлика от задоволително привързаните (Lamoureux et al., 2012).

Докато се опитва да обясни експериментиращо избягващо поведение в зряла възраст, Ламурьо предоставя оценка на връзката между несигурното привързване на деца по време на тяхната ранна възраст и шансовете за виктимизация по-късно в живота. Така се обяснява нарасналото използване на експериментиращо избягване при деца, които са били слабо привързани или дори малтретирани, за разлика от задоволително привързаните (Lamoureux et al., 2012).

Основни процеси, свързани с Аз-концепцията са самопознанието и самооценката. Формирането на Аз-концепцията е в зависимост от опита и неговата интерпретация. Следователно Аз-концепцията не е неизменна. След като вече веднъж е изградена, самата Аз-концепция започва да влияе на опита и на това как той бива интерпретиран. За по-лесното разбиране на Аз-концепцията Уилям Джеймс разграничава Аз-а като познаващ и познаван.

/Вж. началото/

Схема №3: Стадии в развитието по Ериксон. Потребност от идентичност и собствен Аз. Успехите водят до способността да остане верен на своя Аз. Неуспехите водят до объркване на ролите и слаб Аз.

         Централен процес в юношеското самосъзнание е формирането на идентичност  (Ериксън, Е. 1996), на чувството за индивидуална самотъждественост, приемственост и единство. Ерик Ериксън анализира кризата на идентичността в юношеството, от чието разрешаване зависи по-нататъшното развитие в младостта. Сензитивен период, маркиран със серия избори в социалната и индивидуалната сфера, идентификации и самоопределения. Недоброто разрешаване на кризата ще доведе до понижена интелектуална самостоятелност, особено при решаване на сложни задачи в стресови ситуации. Според Морис Розенберг (1965), при юноши с понижена самооценка е характерна неустойчивост на Аз-образа. Юноши с подобни характеристики дават съгласие до шест пъти по-често в социални ситуации, отколкото юноши с реална себеоценка. Също така, за тях е характерна т.нар. „маска“ в социални ситуации и „игра“ сякаш не присъстват реално, а играят ролята на някой друг. Те са раними, чувствителни и избягват съревнованията, за да не изгубят. Избягват социални интеракции, поради страх от провал. Безпокоят се от мнението на другите за тях. Отказвайки се от социалния живот, те участват в по-малко събития и не си поставят високи цели. Видно е, че ниската самооценка и самоуважение в резултат на нереален Аз-образ, води до интелектуални и социални проблеми, пречи на пълноценната реализация на техния заложен и неразвит потенциал или способности. Разминаването между Аз-реално и Аз-идеално е функция не само на възрастта, но и на интелекта. Някои творчески личности имат сериозни разминавания с желания Аз-образ, но те предоляват разликите с целенасочена дейност в посока на своя талант и така с един силен Аз-образ, който е способен да поставя сложни задачи и да ги решава с постоянство, постигат хармония. При невротичния и неадекватен Аз-образ обаче, се получава отказ от дейността, себеизолация и безцелно пасивно самосъзерцание. Себевъзприетите недостатъци на юношата са хипертрофирани, не планира работа по тяхното преодоляване, стават средство и начин за самооправдание и приписване на причините на другите. За юношите е характерна тревожността относно физическия Аз-образ (Rosenberg, M. 1965). Респективно загрижеността към околните намалява, когато индивидът е ангажиран с личните си негативни преживявания (Джонев, С., 1996).

         Изследователските методи посочват методика за диагностика на междуличностните отношения на Тимоти Лири с българска модификация от Д. Божинова и Т. Бостанджиев, внедрена в българската изследователска практика през 1972/73г. за изследване на лица на възраст над 13 години (Манчева, Р., 2007). Методиката дава възможност да бъдат проследени няколко аспекта в личността на изследваното лице, въз основа на начина по който оценява себе си и другите: Аз – реално и Аз – идеално; реален и идеален партньор; родителската двойка и други (Манчева, Р., 2007), съчетана с „изследване на случаи“ и самооценка по Розенберг.

Образът на физическото „Аз“ първоначално е изучаван от Л. С. Виготски, E. Ериксън, Бърнс и др. учени като един от компонентите на Аз-образа. Според концепцията на Л.С. Виготски, формирането на съзнателни и рефлексивни вярванията за собственото тяло се определят от взаимодействието на дете и възрастен. От позицията на културно-историческия подход, психическото развитие на личността се разбира като движение отвън в системата на връзките на социалните обекти  (Выготский, Л., 2005).

Самият преход е представен като развитието на връзката на индивида с характерите на непосредствената среда от знаково-символно посредничество. Ролята на междуличностните отношения в развитието на съзнанието се признава и от Л. С. Виготски, З. Фройд, Е.Ериксън, Ч. Кули; Дж. Мийд, което е представено в концепцията за отношенията, културно-историческите възприятия, психоаналитичнния подход и символния интеракционизъм (Джонев, С., 1996).

Формирането на емоционална привързаност към майката, от своя страна, следва формирането на работен модел за междуличностни взаимоотношения у детето. Разглеждайки обстойно различните теории за развитие, както и привеждайки многобройни примери, Л. Виготски извежда тезата, че „обучението създава зоната на най-близко развитие…“. От тази гледна точка „правилно организираното обучение на детето води след себе си детското умствено развитие, извиква към живот цяла редица такива процеси на развитие, които извън обучението въобще биха били невъзможни“ (Выготский, Л., 2005). Интересът на детето към изследване на заобикалящата среда в отсъствие на родителя активира процес, който се нарича „изследване от сигурна основа“ („exploration from a secure base“) (Waters,E. & Valenzuela, M., 1999). Сигурната привързаност води до откритост и адаптивност, несигурното привързване възпира реализирането на тези важни стъпки в развитието и образователната среда.

Многото дни и часове, прекарани в детски грижи или извън дома, могат да бъдат стресиращи за малките деца, подкопавайки чувството им за сигурност. Според Белски  (Belsky, 2006) децата, които прекалено остават в заместващи родителските грижи („substitute child care“), са по-склонни към агресия и други поведенчески проблеми в училище, а родителите не са достатъчно чувствителни към детското поведение и не реагират на дистреса у децата си. По този начин сложните взаимоотношения у дома, включващи семейство и родители, допринасят за развиване способността на децата да формират позитивни взаимоотношения по време на първите години в училище. Белски алармира, че майчинството изчезва, децата страдат.

Субекти със сигурна привързаност имат адекватен образ на тялото, съответстващ на типа конституция, без силно изкривяване; дефицит на внимание, агресия, хиперактивност, импулсивност и са свързани с проблеми на привързаността. В несигурно привързани към майката се отбелязват голям брой изкривявания във възприемането на собственото тяло, измерено като субективно възприятие по отношение на обективната конституция на тялото. При лица със страх от изоставяне и дистанциран тип привързаност към майката, закономерно се очаква наличие на променен образ на тялото. Първото знание, което детето има за себе си, е свързано с физическия Аз-образ. Развитието на Аз-образа в подрастваща възраст има общо с прехода от себеописания на външни характеристики към себеописания на вътрешни характеристики, половото съзряване, ролята, развитието на когнитивните структури и взаимоотношенията, които изгражда с другите (Суворова О.В., Черемисова,И.В., &Мамонова,Е.Б.,2016).

Изследванията дават основание да се смята, че субекти със сигурна привързаност имат адекватен образ на тялото, съответстващ на типа конституция, без силно изкривяване, че дефицит на внимание, агресия, хиперактивност, импулсивност и са свързани с проблеми на привързаността. В несигурно привързани към майката личности, се отбелязва голям брой изкривявания във възприемането на собственото тяло, което е измерено като субективно възприятие по отношение на обективната конституция на тялото. По този начин, при лица със страх от изоставяне и дистанциран тип привързаност към майката, поради негативната социална ситуация, закономерно е да се очаква наличието на променен образ на тялото. Първото знание, което детето има за себе си, е свързано с физическия Аз-образ. Част от самоусещанията се най-често се появяват под формата на телесно преживяване.  Развитието на Аз-образа в подрастваща възраст има общо с прехода от себеописания на външни характеристики към себеописания на вътрешни характеристики, половото съзряване, ролята на детето, развитието на когнитивните структури, позицията, която то заема в обществото и взаимоотношенията, които то изгражда с другите.

                        II.          Установяване на социално-емоционалните области в развитието и областите на несигурно свързаните и травматизирани деца

Теорията за привързаността е “един от най-добрите съвременни примери за ценността на сериозното и кохерентно теоретизиране в психологията” (Cassidy & Shaver, 1999). Привързаността на децата към майките им в ранна детска възраст е важна както в ранното детство, така и по-късно в живота. Влиянието е двупосочно, като има много по-голямо значение от това да се отрази на живота им в тази крехка възраст, но и по-късно в развитието. Редица проучвания подробно документират значението на здравословните взаимоотношения между деца и техните родители като един от ключовите защитни фактори за справяне с делинкветното поведение по-късно в живота.

По време на работата на Боулби в институция за делинкветни деца, той може да помогне, но и да забележи, че семейните атрибути и семейните обстоятелства се съчетават с характеристики и процеси, които подобряват предоставянето на емоционални нужди, които може да са необходими на младежите и децата. Семейните атрибути включват родителство (постоянно спазване на правилата и реда, определени от родителите и/или настойниците, надзор от родител и търпимост сред членовете на семейството), здрави отношения между членовете на семейството (сближаване, топлота, без драстични конфликти, надеждна и лесно достъпна емоционална подкрепа по време на криза), домашна среда, характеризираща се със стабилност по всяко време, както и постоянно присъствие на ролеви модели по всяко време.

Боулби осъзнава, че децата под негова грижа, докато са в институция за делинкветни, имат малка способност да показват някаква форма на привързаност.  Този вид експозиция подхранва, за да се изследва повече за въздействието на ранните лишения, а не върху развитието на бебета и деца (Cobb & Davila, 2009 г.). Чрез задълбочено наблюдение на патологичните ефекти на ранното отделяне на майката или загубата на майката, той забеляза, че е възможно въздействието на такова разделяне да е дълготрайно като ефект; това се дължи на проявите на деликвентност и антисоциално поведение, проявявани от  тези възрастни. Той също така твърди, че е възможно една връзка между децата и техните майки, която е често и продължително смущавана от външни фактори, за да не се състои напълно, да е допринесла за турбуленциите и изпитанията сред изкушените деликветни младежи.

Привързаността на децата към майките им в ранна детска възраст е важна както в ранното детство, така и по-късно в живота, влиянието е двупосочно. Редица проучвания подробно документират значението на здравословните взаимоотношения между деца и техните родители като един от ключовите защитни фактори за справяне с делинкветното поведение по-късно в живота. През последните години традиционното вертикално семейство от три поколения постепенно е заменено от хоризонталната организация на родител (и), приятели и помощници. Един резултат от превръщането на семейството в по-нестабилна институция е, че юношата се обръща към и е по-повлиян от връстници, братя и сестри. Салвадор Минучин и сътрудници (1967) в своето основно проучване на сто делинкветни момчета в училище за момчета Wiltwyck в Ню Йорк установяват, че в семействата на делинкветни братята и сестрите са много важни за развитието на Аз-концепцията. Това не означава непременно, че родителските фигури не остават изключително важни. Но тези изследователи установяват, че доколкото родителската система е слаба, има ефективно отказване от родителската власт и резултатът е, че подсистемата на брат и сестра става още по-мощна. Ако има някаква характеристика, обща за семействата на нарушители, то това е, че родителският авторитет е отслабен по някакъв начин. В работата си във Уилтуик, Минучин и колегите му откриват много семейства, в които или няма реална фигура на баща, или ако той присъства, мъжът най-често е временна фигура. В тази втора категория бащата обикновено възлага отглеждането и обучението на децата изцяло на майката, сякаш тези области на развитие са изключителната власт на майката. В семейства, в които самотна жена отглежда децата, често майката е била в състояние да реагира и да общува с децата си само когато са били покорни или са искали да бъдат удовлетворени някои основни нужди. Традиционното семейство от три поколения е заменено от хоризонталната организация на родител(и), приятели и др., по-нестабилна институция, а юношата е по-повлиян от връстници, братя и сестри. Салвадор Минучин в проучване в училище за момчета Wiltwyck в Ню Йорк установява, че в семействата на делинкветни, братята и сестрите са много важни за развитието на Аз-концепцията. В тези семейства майчиният девиз изглежда „Аз съм на разположение“, но в действителност наличността не включва ефективни указания (Fishman, Ch.H., 2016).

Проучване на проф. Хайгануш Силгиджиян и проф. Катя Стойчева върху юноши с висока и ниска толерантност към неопределеност (ТН), показва самооценки значително повлияни по скалата Идеализъм на Аз-образа от взаимодействието на ТН и личностовата тревожност. Скалата на Нортън за ТН измерва индивидуаните различия в интензивността на преживяването на неопределеността като източник на психологически дискомфорт и заплаха (Стойчева, К., & Силгиджиян, Х., 2001). Юношите с висока ТН и ниска тревожност показват високо себеприемане и удовлетвореност от Аз-а по отношение на социалните отношения, копинга и социалните нагласи /към хуманистични ценности/. Юношите с висока ТН имат по-висока степен на удовлетвореност от себе си и значимо по-високи самооценки по скалите Социални отношения, Психопатология и Идеализъм от въпросника на Офър за изследване на Аз-образ при юноши (Силгиджиян, 1988). Освен Офър, ИЛ са попълнили въпросника за тревожността на Спилбърг, адаптиран от Щетински и  Паспаланов в 1989 (Стойчева, К., & Силгиджиян, Х., 2001).

Развитие на физическия Аз-образ

Отношението към тялото произтича от възприятията, сравненията и идентифицирането на индивида с телата на други хора. Пренебрежителните нагласи, свръхкомпенсаторни механизми често се развиват, за да прикрият действителните или измислени телесни дефекти, когато детето чувства или е накарано да чувства, че тялото му не отговаря на очакванията. Ако има нарушение на образа на тялото, хората с такава зависимост разчитат по-малко на способността да се адаптират и по този начин са по-податливи на емоционални смущения (Kolb,L., 2015, p.19).

Доказано е, че важен фактор за формирането на самочувствието на тялото са заучените оценки на значими други. Привързаността на детето към майката създава специална социална ситуация за развитието на личността, като е стабилно явление през целия живот, формира основно отношение към себе си и тялото, което човек трудно променя. Сигурният тип привързаност към майката се характеризира с ниска тревожност и ниско избягване на майката. Амбивалентният тип - висока тревожност и ниско избягване. Избягващият и страхуващ се тип - високо ниво на тревожност, високо ниво на избягване. Дистанцираният тип - ниско ниво на безпокойство, високи нива на избягване (Цуркин, 2015).

Цуркин провежда изследване по темата с фокус когнитивния компонент на физическия Аз-образ на лица с различни видове привързаност към майката. Показано е, че привързаността към майката е фактор за формирането на когнитивния компонент на телесния образ, който определя характеристиките на физическия Аз в ранна възраст. Лицата със сигурна привързаност към майката, за разлика от групи лица с други видове привързаност, имат по-малко изкривявания, висока когнитивна диференциация, висока бариера и ниска пропускливост на границите на телесния образ. Лицата с тревожно-избягваща емоционална привързаност към майките си имат ниски стойности за тези параметри (Цуркин, Разуваева, 2014).

При лица, несигурно привързани към майката, се забелязват голям брой изкривявания във възприемането на собственото тяло, което се измерва като субективно възприятие по отношение на обективната конституция на тялото. По този начин при лица със страх от изоставяне и дистанциран тип привързаност към майката, поради негативната социална ситуация, е естествено да се очаква наличието на променен образ на тялото. Първите знания, които детето има за себе си, са свързани с физическия образ на себе си.

Теоретичните и клиничните изследвания разпознават критичната роля на  семейната среда и/или стилът на привързаност върху факторите за развитието като компетенции за регулиране на емоциите. Теориите се подреждат, предполагайки взаимни взаимоотношения между дисрегулацията на емоциите и алтернативни области на функциониране. В «Дисрегулация на емоциите при юноши с гранично личностно разстройство (BPD) » Карла Шарп и Тимъти Дж. Трул поставят многокомпонентен модел на BPD, теоретизиращ емоционалната чувствителност (присъща от раждането), обостряща преживяванията на отрицателен стимул, водещ до повишени нива на негативен ефект, което затруднява ученето и прилагането на адаптивни стратегии за регулиране на eмоциите. Следователно възниква дисрегулация, която засилва пристрастието към отрицателни стимули. Понастоящем съществуват шест BPD интервенции, три са доказани в рандомизирани контролирани проучвания; включително диалектическа поведенческа терапия, програма „Помощ за младите хора в ранна възраст“ и лечение, основано на ментализация (Sharp, C., & Timothy J. T., 2017).

Питър Фонаги в «Диадата родител-бебе и изграждането на субективното Аз» се противопоставя на декартовия възглед за предварително свързаната интроспективна субективност с конструктивистки модел, основан на предположението за вроден детектор за непредвидени обстоятелства, който ориентира бебето към аспекти на социалния свят, които реагират последователно и по специфичен информативен начин,  изразяващ усвояването на културните знания. Разгледани са изследвания на механизми, свързани с ментализация и социалните влияния върху нейното развитие. Предполага се, че бебето се фокусира върху фигурата на привързаност като източник на надеждна информация за света. Тогава изграждането на усещането за субективно Аз е аспект на придобиване на знания за света чрез педагогическите комуникативни прояви на родителя, които в този контекст се фокусират върху мислите и чувствата на детето. Твърди се, че редица възможни механизми, включително допълнителното активиране на привързаност и ментализация, разрушителният ефект на малтретирането върху комуникацията между родител и дете, биоповеденческото припокриване на сигнали за учене и сигнали за привързване, могат да имат роля за гарантиране, че качеството на връзката влияе върху развитието на преживяването на мислите и чувствата на детето (Fonagy, P., Gergely, G., & Target, M., 2007).

В изследване „Привързаност и академично поведение в класната стая“, Робърт М. Курланд, Харолд И. Зигел установяват себеефективността и отлагането като модератори на влиянието на привързаността върху академичния успех (Kurland, R. and Siegel, H., 2016). Привързаността, себеефективността и отлагането са измерени при 161 младежи, записани в клас по въвеждаща психология. Получени са класни оценки и цялостни академични записи. Учениците, които са имали по-високи нива на тревожна привързаност, са имали по-ниски крайни оценки в класа, по-високи нива на отлагане и по-ниска себеефективност. Учениците с по-високи нива на избягваща привързаност са имали по-ниски оценки в класа и по-ниска обща средна оценка (GPA). Регресионният анализ показа, че себеефективността модерира връзката между привързаността и оценката в класа, както и общия успех. Отлагането също модерира връзката между тревожната привързаност и GPA, както и избягващата привързаност и GPA.

В съответствие с този анализ относно несъзнаваните влияния върху самооценката, ДеХарт, Пелам и Тенен (DeHart, Pelham и Tennen, 2006) установяват, че младите, чиито родители са по-постоянни в грижите, отчитат по-висока имплицитна самооценка от тези, чиито родители са предоставили по-малко грижи. И обратно, младите хора, чиито родители са били свръхпротективни към тях, са показали по-ниска имплицитна самооценка от тези, чиито родители са проявявали доверие в тях през тийнейджърските си години. Такива имплицитни послания - въз основа на нашия опит с нашите родители - могат да положат основата за имплицитни асоциации между Аз-а и положителните атрибути или Аз-а и отрицателните атрибути. Винаги ли е полезна високата самооценка? Отговорът е не. Предвид многото техники, които са разработени за повишаване на самооценка на хората, разумно е да попитаме дали високата самооценка е решаваща цел, към която всички ние трябва да се стремим. Различни социални учени предполагат, че липсата на висока самооценка (или наличието на ниска самооценка) е в основата на много социални злини, включително злоупотреба с наркотици, лошо представяне в училище, депресия и хранителни разстройства. Всъщност някои твърдят, че ниската самооценка може да е важна причина за агресия и обща негативност към другите. Сега обаче се натрупаха сериозни доказателства в полза на обратното заключение - че високата самооценка се свързва с тормоз, нарцисизъм, ексхибиционизъм, самовъзвеличаване и междуличностна агресия (Baumeister, Campbell, Krueger, & Vohs, 2005). Например мъжете с висока самооценка, а не тези с ниска самооценка, са най-склонни да извършват насилствени действия, когато някой оспорва благоприятната им гледна точка за себе си. Защо може да е така? Възможно е дори високата самооценка, когато е съчетана с нестабилност (създаваща по-голяма изменчивост) да доведе до враждебност и отбранителен отговор (Kernis, Cornell, Sun, Berry и Harlow, 1993). Когато нестабилните хора с висока самооценка изпитват неуспех, основната им неувереност в себе си, се отразява във физиологични реакции, показателни за заплаха (Seery, Blascovich, Weisbuch и Vick, 2004). Всъщност, високата самооценка - особено когато е нестабилна - е свързано с бурни реакции, когато този висш възглед за себе си е застрашен.

Има малка, но надеждна полова разлика в самооценката. Мета-анализ за сравнение на общата самооценка на жените и мъжете в 226 проби, събрани в САЩ и Канада от 1982 до 1992 г., също установява, че мъжете имат надеждно по-висока самооценка от жените. Самооценката на жените е по-ниска от тази на мъжете, доколкото те живеят в нация с по-голямо изключване на жените от обществения живот в сравнение с жените, които живеят в нация с по-високо участие на жените в работната сила. Заплашващ стереотип, което е особен вид заплаха за социалната идентичност, възниква, когато хората вярват, че могат да бъдат заклеймени в светлината на негативен стереотип за тяхната социална идентичност или че те неволно могат да действат по някакъв начин, за да потвърдят отрицателен стереотип за своята група.

В крос-културно проучване на 950 участници от пет нации (Франция, Белгия, Малайзия, Холандия и САЩ) разликите между половете при възприемането на себе си като тревожни, страхуващи се и несигурни присъства, само когато хората са се сравнявали с членове на другата полова група, но не е установена значителна полова разлика, когато Азът е сравняван с членове на собствената си полова група. (Източник: Въз основа на данни от Guimond et al., 2007 в Baron, R.A. & Branscombe, N.R., (2012).

Социокултурните теории твърдят, че медиите са до голяма степен отговорни за недоволството от образа на тялото, защото те имат вездесъщо влияние, което постоянно изобразява нереално слаби жени и свръхмускулести мъже, които след това се интернализират и използват като измерител за сравнение за средния мъж или жена. Открити са различия между половете, променливи като пол, възраст, индекс на телесна маса, ползване на медии ежедневно са предсказали резултатите от удовлетвореност от телесния Аз-образ за момчета, момичета, мъже и жени (Allen, J. L., 2010). 

                     III.          Идентифициране на възможните средства за защита от неблагоприятните резултати при несигурно свързаните деца

Ейнсуърт подчертава, че идеята на Боулби за развитие на теорията на привързаността е свързана с убедеността, че „трябва да съществува поведенческа система на регулация“, която е отговорна за подпомагане на детското развитие в един дълъг период от време, в който детето е зависимо от своето обкръжение за оцеляването си (Ainsworth, 2015). Ние продължаваме в търсене на законите на тази система за оцеляване в най-благоприятна за развитието перспектива.

Продължителното неглижиране на детския Аз има опустошителни ефекти върху живота на едно дете. В днешно време е много трудно да се диагностицира и осъществи превенция на неглижиране, тормоз на деца. Биологичните промени в юношеството не са се променили осезаемо през последните четиридесет години. Възпитанието трябва да се промени, социалните промени са отговорни за това явление. Подходящата терапия трябва да се отнася както към детето, така и към социалната матрица, която поддържа проблемното поведение. Скот У. Хенггелер и сътрудници (Fishman, Ch. H., 2016) разкриват, че делинквентните юноши, получили семейна терапия, показват значително намаляване на проблемите в поведението, тревожно избягващото поведение, незрялост и асоциация с нарушения (Fishman, Ch. H., 2016). В такива случаи предизвикателството на терапевта е двойно: да се опита да пресъздаде непокътната родителска йерархия, за да балансира привличането от връстници и, в същото време, да се опита да използва външния контекст - света на връстниците - за укрепване на „доброто Аз“ на юношата и въведе отново това компетентно Аз в семейството. Фокусът трябва да бъде върху създаването на преживявания както в семейството, така и извън него, за да се подпомогнат мобилизирането на позитивно поведение и предпоставки. При създаването на такива преживявания терапевтът ще започне с генериране на интензивност в семейната система, за да изведе на повърхността дисфункционални модели. Терапевтът може също да избере да работи както със семейството, така и с връстниците, за да оспори концепциите за отговорност и честност, в опит да изгради етично съзнание, вместо загриженост само за непосредствените ползи. Често е необходимо терапевтът да използва техниката за отчуждаване в развитието, за да шокира нарушителя от удобната илюзия, че някой, обикновено мама и татко, винаги ще бъде там, за да спаси младежа от трудни ситуации (Fishman, Ch. H., 2016).

Алън Шоре публикува продължаваща работата върху централността на десните мозъчни структури и несъзнаваните процеси от невропсихоаналитична гледна точка за теорията на регулацията, всеобхватен модел на развитие, психопатогенеза и лечение на имплицитния Аз. Директният достъп до тези имплицитни десни мозъчни процеси както от пациента, така и от терапевта е от основно значение за ефективното лечение (Schore,A., 2011).

В изследване на Хедър Суонсън на 43 диади майка-бебе до 12 мес. е установена значителна връзка между ефикасността на родителството и сигурността на привързаността (r = -36, p <.05), така че родителите на 4 месечни деца с по-голямо усещане за компетентност са имали деца с по-сигурно привързване на 12 месеца. Чувствителността на майката и сигурността на привързаността също са значително свързани (r = .31, p <.05). Тези открития са в съответствие с хипотезите на дисертацията  (Swanson, 2011).

         Теоретичните и емпиричните данни на изследване с BISS скала за самооценка подчертават връзката между срама и затрудненията с телесния Аз-образ, поведението при хранене. По-конкретно, срамът от телесния Аз-образ изглежда играе особено важна роля в тази асоциация, допринася за по-доброто разбиране на психопатологията на храненето. Констатациите показват, че връзката между срама и психопатологията на храненето зависи изцяло от степента, в която телесния Аз-образ се превръща в източник на срам, с последващо активиране на защитни нагласи и поведения  (Duarte C., Pinto‐Gouveia J., Ferreira Cl.& Batista D. 2015). Телесният Аз-образ е първият образ за себе си, получен в хода на онтогенезата, първата грижа за него е получена от майката.

В заключение, наблягаме на думата превенция, както и проф. Хорст Кехеле проучва продължителност на терапия и резултатност при пациенти с хранителни разстройства, изисквания за и резултати от мета-анализ, дълго и с много средства (Kächele H., Kordy H., Richard M., 2001). Кехеле подчертава многогодишността на ангажимента по подбор на представителна извадка, стандартизирани инструментариуми и инвестиция в специалисти за проверка на хипотезите.

/Вж. началото/

Схема №4: Изисквания за естествени проучвания - Хорст Кехеле, 2001.

Когато симптоматиката изглежда разбираема по отношение на споменатите фактори, лечението се насочва, когато е възможно, към всички членове на семейството, които изглежда играят роля. Трябва да се има предвид, че понякога мислите, настроението и поведението са по-подходящи за ситуацията, в която индивидът се намира, отколкото първоначално предполага клиницистът. Тъй като разказът, който пациентът може да даде по време на ранните фази на лечението, често е непълен и изкривен, е важна задачата да му се помогне да проучи семейните ситуации, в които е попаднал, особено когато те са се оказали болезнени или може би е показал родителите си в светлина, много по-неблагоприятна или по-благоприятна, отколкото е предполагал. Ролята на терапевта се разглежда като временна фигура на привързаност. Начинът, по който пациентът го възприема, хвърля светлина върху репрезентативните модели на фигури на привързаност, които управляват възприятията и поведението на пациента. Насочвайки вниманието на пациента към тези модели (чрез интерпретации на трансфера), психотерапевтът се опитва да помогне на пациента да разбере по-ясно тези модели и да преразгледа степента, до която те са подходящи за лицето на терапевта (Bowlby, J., 2015).

Заключение

Теорията на привързаността предоставя проверяем модел на конструкта при повторна активация в терапевтичния процес. Желателното повишаване на сигурността на привързаността е терапевтичен и защитен фактор при налично разстройство, работещо чрез промяна на системата на процедурната памет (Bowlby 1988).

Привързаност, терапия и промяна според Фонаги и сътрудници е възможна доколкото повторно активира системата на привързаността и стил на привързаност. Коригиращо емоционално преживяване, където основният въпрос е терапевтът фигура на привързаност ли е? - Терапевтичният съюз не е идентичен с привързаността (Fonagy P., Leigh T., Steele H., Kennedy R., Mattoon G., Target M. &Gerber A., 1996).

Връзката, посочена в тази статия, е особено важна по отношение на подрастващите, тъй като в юношеството диадата майка-дете се разпада естествено. Ако привързаността към майката възпрепятства прогреса на личността и самосъзнанието, става възможно да се осигури разработването на гъвкава и положителна Аз-концепция, базирано на когнитивните способности на тийнейджъра, преосмисляне на несигурните отношения съзнателно и реалистично (Суворова О.В., Черемисова,И.В., Мамонова,Е.Б., 2016).

Изследвания върху зрителни, слухови и тактилни връзки на ниво дясно полукълбо на майката с дясно полукълбо на новородено са текущите невронаучни изследвания за развитието на междуличностните невробиологични механизми, които улесняват или инхибират съзряването в зависимост от опита на развиващото се дясно полукълбо на бебето. Шоре използва теорията на регулацията, за да моделира имплицитна дясна мозъчна / умствена / телесна невродинамика на релационна последователност между 7-месечно бебе и майка му. Подчертава се уникалният принос на интеграцията на съвременната теория на привързаността с биологични и психоаналитични домейни при изграждането на по-ефективни модели за ранна оценка, намеса и превенция (Schore A. & Newton R. 2013).

Джон Боулби, признат като баща на теорията на привързаността, твърди в главата за чувствата, че в никоя форма на поведение няма по-силни и по-интензивни чувства, от поведението на привързаност. Фигурите, към които е насочено, са обичани и посрещани с радост. Докато детето е в безспорното присъствие на основна фигура на привързаност и е достъпна, то се чувства в безопасност. Заплахата от загуба създава безпокойство, а действителната загуба скръб (1969, стр. 208). Клиницисти, които работят психодинамично се интересуват от развиване на тяхната информираност за невербалните аспекти на лечението и съвместното изграждане на терапевтичната среща. В областта на психотерапевтичните изследвания се поставят нови въпроси относно същността на терапевтичния процес, изследването на ролята, която имплицитните невербални взаимодействия играят в психотерапията. Изтъква се ролята на включването на вербални и невербални форми на интерсубективност, като се наблюдава ефективност в условията на терапия и както се доказва от данни, генерирани от по-масови проучвания на детско развитие (Beebe, B., Knoblauch, S., Rustin, J., Sorter, D., Jacobs, T. J., & Pally, R., 2005).

ЛИТЕРАТУРА:

Алексиева, Е. (1998). Привързаността през живота на човека, Годишник на СУ,

Философски факултет, Психология, том 91.

Атанасов, Н. (2009). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: АИ «Проф. Марин Дринов».

Боулби, Дж. (2019). Стабилна основа. София: Изток-Запад.

Бренър, Ч. (1993). Психоанализа: Основен курс. София: Фондация Отворено общество.

Выготский, Л. (2005). Психология развития ребенка, Москва: Смысл, Эксмо,

Джонев, С. (1996). Социална психология, том 2. София: Софи-Р.

Ериксън, Е. (1996). Идентичност-младост и криза. София: Наука и изкуство.

Клайн, М. (2005). Любов, завист, благодарност. София: ЛИК

Кърджилова, Е. (2011). Психоанализа и игра. Национална конференция. Пумпелина и Център Съвременни родители. (стр. 70-81). София: Пумпелина. Спийднет.бг.

Кърджилова, Е. (2012). Приносите на психоанализата за разбирането на ранното детско развитие. Първи национален конгрес по клинична и консултативна психология (стр. 41-49). София: Стено.

Кърджилова, Е. (2014). Теорията за привързаността и потребността от постоянна фигура на привързаност в ранното детско развитие. Джон Боулби – теория за привързаността. Сборник научни доклади от VII ия национален конгрес по психология (стр. 576-583). София: Дружество на психолозите в България.

Кърджилова, Е. (2019). Изследване на вътрешните работни модели на привързаност в ранното детско развитие. ХI Национална школа за докторанти (стр. 177-189). София: ИИНЧ-БАН.

Кърджилова, Е. (2020). Привързаност, ментализация и рефлексивно функциониране. Трети национален конгрес по клинична психология. София: Институт за психично здраве и развитие .

Лапланш, Ж., Поанталис, Ж.-Б. (2009). Речник на психоанализата. София: Колибри.

Манчева, Р., (2007).Диагностика на личността с девиантно поведение. Изтеглен 2018:

https://www.researchgate.net/profile/Rusanka_Mancheva/publication/320585658_Diagnostika_na_licnostta_s_deviantno_povedenie/links/59ef1717aca272c62d300692/Diagnostika-na-licnostta-s-deviantno-povedenie.pdf

Матанова, В. (2015). Привързаността там и тогава, тук и сега. София. Стено.

Петров, Д. (2011). Стил на привързаност и удовлетвореност от близките взаимоотношения. Годишник на Софийския университет „Св. Климент охридски“, Философски факултет, Книга Психология Том 101, 131-156.

Силами, Н. (1996). Речник по психология Ларус. София – Плевен: ЕА Евразия Абагар.

Силгиджиян, Х. (1998). „Аз-концепция и психосоциална идентичност“ УИ „Св. Климент Охридски“.

Стойчева, К., & Силгиджиян, Х. (2001). Толерантност към неопределеност и Аз-образ

при юноши. Българско списание по психология №1-2. 89-101стр.

Суворова О.В., Черемисова,И.В., Мамонова,Е.Б. (2016). Привязанность к матери как

фактор Я-концепции подростка. Вестник Мининского университета 2016 - №2.

Уиникът, Д. (1999). Игра и реалност. София: ЛИК.

Уиникът, Д. (2001). Детето, семейството, външния свят. София: ЛИК.

Уиникът, Д. (2008). От педиатрия към психоанализа. София: Център за

психосоциална подкрепа, Българско пространство за психоанализа.

Фройд, А. (2000). Егото и защитните механизми. София: ЛИК.

Фройд, З. (1990). Въведение в психоанализата. София: Наука и изкуство.

Фройд, З. (1991). Методика и техника на психоанализата. Плевен: Евразия Абагар.

Фройд, З. (1992а). Автобиография. София: Наука и изкуство.

Фройд, З. (1992b). Отвъд принципа на удоволствието. София: Наука и изкуство.

Фройд, З. (1993a). Психоанализа и медицина. Плевен: Евразия Абагар.

Фройд, З. (Фройд 1993b). Психоанализата – Теория и практика. София: Евразия.

Фройд, З. (1993c). Психоанализата – Тайната на живота. София: Евразия.

Фройд, З. (1993d). Детската душа. София: Евразия.

Фройд, З. (1996). Въжделение и страдание. София. Наука и изкуство.

Фройд, З., (1997). Съвети към лекаря. София. Евразия.

Цуркин,В.А., Разуваева,Т.Н. (2014). Когнитивный компонент образа физического Я

испытуемых с разными типами привязанности к матери, Научные ведомости  22, N 13(184), 369–381.

https://cyberleninka.ru/article/n/kognitivnyy-komponent-obraza-fizicheskogo-ya-ispytuemyh-s-raznymi-tipami-privyazannosti-k-materi/viewer

Цуркин,В.А. (2015). Связь образа физического «Я» и эмоциональной привязанности

k матери во взрослости Научные ведомости № 6(203). Выпуск 25, 211-218.

 REFERENCES:

Aleksieva, E. (1998). Privŭrzanostta prez zhivota na choveka, Godishnik na SU, Filosofski

fakultet, Psikhologiya, tom 91 / 1998 [Aleksieva, E. (1998). Attachment in the life of

man, Yearbook of Sofia University, Faculty of Philosophy, Psychology,

Volume 91 of 1998]. (In Bulgarian).

Atanasov, N. (2009). Teorii za psikhichnoto razvitie v psikhoanalizata. Sofiya. AI Prof.

Marin Drinov [Atanasov, N. (2009) Theories of mental development in psychoanalisys. Sophiya. AI Prof. Marin Drinov]. (In Bulgarian).

Bowlby, J. (2019). Stabilna osnova. Sofiya. Iztok-Zapad [Bowlby, J. (2019). Stable base.

Sophiya. East-West]. (In Bulgarian).

Brenner, C. (1993). Psikhoanaliza: osnoven kurs. Sofiya. Fondatsiya Otvoreno obshtestvo.

[Brenner, C. (1993). Psychoanalysis: Basic Course. Sophiya. Open Society Foundation]. (In Bulgarian).

Erikson, E. (1996). Identichnost-mladost i kriza. Sofiya. Nauka i izkustvo [Erikson, E.

(1996). Identity-youth and crisis. Sophiya. Science and Art]. (In Bulgarian).

Vygotskiy, L. (2005). Psikhologiya razvitiya rebenka, Moskva: Smysl, Eksmo [Vygotsky,

L., (2005). Psychology of Child Development, Moscow: Meaning, Eksmo]. (In Russian).

Dzhonev, S. (1996). Sotsialna psikhologiya, tom 2. Sofiya: Sofi-R. [Dzhonev, S. (1996).

Social Psychology, Volume 2. Sophiya: Sophie-R]. (In Bulgarian).

Kleine, M. (2005). Lyubov, zavist, blagodarnost. Sofiya. LIK [Kleine, M. (2005). Love,

envy, gratitude. Sophiya. LIK]. (In Bulgarian).

Kardzhilova, E. (2011). Psikhoanaliza i igra. Natsionalna konferentsiya. Pumpelina i Tsentŭr

Savremenni roditeli (str. 70-81). Sophiya: Pumpelina. Spiidnet.bg. [Kardzhilova,

E. (2011). Psychoanalysis and play. National Conference. Pumpelina and Contemporary Parents' Center(p. 70-81). Sophiya: Pumpelina. Spiidnet.bg]. (In Bulgarian).

Kardzhilova, E. (2012). Prinosite na psikhoanalizata za razbiraneto na rannoto det·sko

razvitie. Parvi natsionalen kongres po klinichna i konsultativna psikhologiya (41-

49str.). Sophiya: Steno. [Kardzhilova, E. (2012). The Contributions of Psychoanalysis to Understanding Early Childhood Development. First National Congress on Clinical and Counseling Psychology (41-49p.)  Sophiya: Steno.]. (In Bulgarian).

Kаrdzhilova, E. (2014). Teoriyata za privаrzanostta i potrebnostta ot postoyanna figura na

privŭrzanost v rannoto detsko razvitie. John Bowlby – teoriya za privŭrzanostta. Sbornik nauchni dokladi ot VIIiya natsionalen kongres po psikhologiya 31. X.-2.XI.2014 g. Sofiya. 576-583str. [Kardzhilova, E. (2014) The theory of attachment and the need for a permanent attachment figure in early childhood development. John Bowlby - attachment theory. Conference paper from the 7th National Congress of Psychology 31. X.-2.XI.2014 Sophiya. 576-583pages]. (In Bulgarian).

 Kardzhilova, E. (2019). Izsledvane na vŭtreshnite rabotni modeli na privŭrzanost v rannoto

detsko razvitie. XI Natsionalna shkola za doktoranti (str. 177-189). Sophiya: IINCH-BAN. [Kardzhilova, E. (2019). Study of the internal working models of attachment in early childhood development. XI National School for Doctoral Students (pp. 177-189). Sophiya: IPHS-BAS]. (In Bulgarian).

Kardzhilova, E. (2020). Privŭrzanost, mentalizatsiya i refleksivno funktsionirane. Treti

natsionalen kongres po klinichna psikhologiya. Poster sesia. Sofiya: Institut za psikhichno zdrave i razvitie. [Kardzhilova, E (2020). Attachment, mentalization and reflexive functioning. Third National Congress of Clinical Psychology. Poster session. Sophiya: Institute for Mental Health and Development]. (In Bulgarian).

Laplanche, J., Pontalis, J.-B. (2009). Rechnik na psikhoanalizata. Sofiya. Kolibri [Laplanche,

J., Pontalis, J.-B. (2009). Dictionary of psychoanalysis. Sophiya. Colibri]. (In Bulgarian).

Mancheva, R. (2007). Diagnostika na lichnostta s deviantno povedenie. Izteglen 2018:

https://www.researchgate.net/profile/Rusanka_Mancheva/publication. [Mancheva, R., (2007). Diagnosis of personality with deviant behavior. Retrieved 2018: https://www.researchgate.net/profile/Rusanka_Mancheva/publication]. (In Bulgarian).

Matanova, V. (2015). Privŭrzanostta tam i togava, tuk i sega. Sofiya. Steno. [Matanova, V.

(2015). The attachment there and then, here and now. Sophiya. Steno. (In Bulgarian).

Petrov, D. (2011). Stil na privŭrzanost i udovletvorenost ot blizkite vzaimootnosheniya.

Godishnik na Sofiĭskiya universitet „Sv. Kliment okhridski “, Filosofski fakultet, Kniga Psikhologiya Tom 101, 131-156. [Petrov, D. (2011). Style of attachment and satisfaction from close relationships. Yearbook of Sofia University "St. Kliment Ohridski ”, Faculty of Philosophy, Book Psychology Volume 101, 131-156]. (In Bulgarian).

Silguidjian, H. (1998). „Az-kontseptsiya i psikhosotsialna identichnost“ UI „Sv. Kliment

Okhridski“. [Silgidjian, H. (1998). "I-concept and psychosocial identity" IM "St. Kliment Ohridski ”]. (In Bulgarian).

Sillamy, N. (1996). Rechnik po psikhologiya Larus. Sophiya – Pleven. EA Evraziya Abagar.

Nauchen redaktor Emilia Kardzhilova. Sillamy, N. (1996) Dictionary of Psychology Larus. Sophiya - Pleven. EA Eurasia Abagar. Scientific editor Emilia Kardzhilova]. (In Bulgarian).

Suvorova O.V., Cheremisova,I.V., Mamonova,Ye.B. (2016). Privyazannost' k materi kak

faktor YA-kontseptsii podrostka. Vestnik Mininskogo universiteta 2016 - №2. [Suvorova O.V., Cheremisova, I.V., Mamonova, E.B., (2016). Attachment to mother as a factor of Self-concept of an adolescent. Mininsk University Bulletin 2016 - №2.]. (In Russian).

Stoycheva, K., & Silguidjian, H. (2001). Tolerantnost kum neopredelenost i Az-obraz pri

yunoshi. Bulgarsko spisanie po psikhologiya №1-2. 89-101str. [Stoycheva, K., &

Silgidjian, H., (2001). Ambiguity Tolerance and self-concept in adolescents. Bulgarian Journal of Psychology №1-2. 89-101p.]. (In Bulgarian).

Winnicott, D. (1999). Igra i realnost. Sofiya. LIK [Winnicott, D. (1999). Play and reality.

Sophiya. LIK]. (In Bulgarian).

Winnicott, D. (2001). Deteto, semeĭstvoto, vŭnshniya svyat. Sofiya. LIK [Winnicott D.

(2001). The child, the family, the outside world. Sophiya. LIK]. (In Bulgarian).

Winnicott, D. (2008). Ot pediatriya kŭm psikhoanaliza. Sofiya. Tsentŭr za psikhosotsialna

podkrepa, Bŭlgarsko prostranstvo za psikhoanaliza [Winnicott D. (2008). From pediatrics to psychoanalysis. Sophiya. Center for Psychosocial Support, Bulgarian Space for Psychoanalysis]. (In Bulgarian).

Freud, A. (2000). Egoto i zashtitnite mekhanizmi. Sofiya. LIK [Freud, A. (2000). The ego and

the defense mechanisms. Sophiya. LIK]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1990). Vŭvedenie v psikhoanalizata. Sofiya. Nauka i izkustvo [Freud, Z. (1990).

Introductory Lectures on Psycho-Analysis. Sophiya. Science and Art]. (In Bulgarian).

Freud., Z. (1991).  Metodika i tekhnika na psikhoanalizata. Sofiya – Pleven. IK Evraziya

Abagar [Freud, Z. (1991b). Methods and techniques of psychoanalysis. Sophiya – Pleven. IS Eurasia Abagar]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1992a).  Avtobiografiya. Sofiya. Nauka i izkustvo [Freud, Z. (1992a).

Autobiography. Sophiya. Science and Art]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1992b).  Otvŭd printsipa na udovolstvieto. Sofiya. Nauka i izkustvo [Freud, Z.

(1992b). Beyond the pleasure principle. Sophiya. Science and Art]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1993a). Psikhoanaliza i meditsina. Pleven. Evraziya Abagar [Freud, Z. (1993a).

Psychoanalysis and medicine. Pleven. Eurasia Abagar]. (In Bulgarian).

Freud, Z (1993b).  Psikhoanalizata – Teoriya i praktika. Sofiya. Evraziya [Freud, Z.

(1993b). Psychoanalysis - Theory and Practice. Sophiya. Eurasia]. (In Bulgarian). 

Freud, Z. (1993c).  Psikhoanalizata – Taĭnata na zhivota. Sofiya. Evraziya [Freud, Z.

(1993c). Psychoanalysis - The Secret of Life. Sophiya. Eurasia]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1993d). Detskata dusha. Sofiya. Evraziya [Freud, Z. (1993d). The infant soul.

Sophiya. Eurasia]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1996). Vŭzhdelenie i stradanie. Sofiya. Nauka i izkustvo [Freud, Z. (1996).

Aspiration and suffering. Sophiya. Science and Art]. (In Bulgarian).

Freud, Z. (1997). Sŭveti kŭm lekarya. Sofiya: Evraziya [Freud, Z. (1997). Advice to the

doctor. Sophiya: Eurasia]. (In Bulgarian).

Ainsworth, M. D. S. (1969). Object relations, dependency, and attachment: A theoretical

review of the infant-mother relationship. Child development, 40, 969-1025.

Ainsworth,M.D.S., Blehar,M.C., Waters,E.,&Wall,S. (1978) Patterns of attachment: A

psychological study of the strange situation. Mahwah, NJ: Erlbaum.

Ainsworth, M. D. S., Blehar M. C., Waters, E. & Wall, S. N. (2015). Patterns of Attachment.

New York: Psychology Press.

Allen, J. L., (2010). "Sociocultural Influences on Body Image Across the Lifespan".

Theses and Dissertations. 419. 

https://commons.und.edu/theses/419

Bandura, A., (1977). Social Learning Theory. Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall.

Baraga, E. S., (1975). Dependency Attachment and Exploration: Their Interrelationships in

One-Year-Old Children. Theses and Dissertations. 2884. https://commons.und.edu/theses/2884

Baron, R.A. & Branscombe,N.R., (2012). Social Psychology, 13th ed., Boston : Pearson,

Bartholomew, K., Kwong, M. J., & Hart, S. D. (2001). Attachment. In W. J. Livesley (Ed.),

Handbook of personality disorders: Theory, research, and treatment (pp. 196-230). New York, NY, US: Guilford Press.

Baumeister, R. F., Campbell, J. D., Krueger, J. I., & Vohs, K. D. (2005). Exploding the self-

esteem myth. Scientific American, 292(1), 84- 91. 

https://doi.org/10.1038/scientificamerican0105-84

Beebe, B., Knoblauch, S., Rustin, J., Sorter, D., Jacobs, T. J., & Pally, R. (2005). Forms of

intersubjectivity in infant research and adult treatment. Other Press.

Belsky, J., (2006). Early child care and early child development: Major findings of the

NICHD Study of Early Child Care. European Journal of Developmental Psychology 3(1):95-110 DOI: 10.1080/17405620600557755

Bollas, Ch. (1987). The shadow of the object, New York.

Bowlby, J., (1940). The Influence of Early Environment in the Development of Neurosis and

Neurotic Character, International Journal of Psycho-Analysis, 21:154-178,1940

Bowlby, J. (1946).  Maternal Care and Mental Health, Geneva, World Health Organisation.

Bowlby, J. (1969). Attachment and Loss: Volume 1: Attachment. The International Psycho-

Analytical Library, 79:1-401. London: The Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis, 1969.

Bowlby, J. (1973). Attachment and Loss: Volume II: Separation, Anxiety and Anger. The

International Psycho-Analytical Library, 95:1-429. London: The Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis, 1973.

Bowlby, J. (1980). Attachment and Loss: Volume III: Loss, Sadness and Depression. The

International Psycho-Analytical Library, 109:1-462. London: The Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis, 1980

Bowlby, J. (1988). A Secure Base: Parent-Child Attachment and Healthy Human

Development. New York: Basic Books, 1988:  especially Lecture 7,

"The Role of Attachment in Personality Development," 119-136.

Bowlby, S. R. (8th of January 2008 r.). Verbal presentation on the theme of Attachment to the Quality of Childhood Group, European Parliamen. Retrieved 2018 from:

http://www.allianceforchildhood.eu/files/QOC%20Sig%204.pdf

Bowlby, J., (2015). Attachment Theory, Separation Anxiety, and Mourning. From American

Handbook of Psychiatry: Volume 6 edited by Silvano Arieti. Retrieved December 2019 from www.freepsychotherapybooks.org

Bretherton, I., (1992). The origins of attachment theory: John Bowlby and Mary Ainsworth.

Developmental Psychology, 28, 759-775.

Cassidy, J., & Shaver, P. (Eds.). (1999). Handbook of attachment: Theory, research, and

clinical applications. New York: Guilford Press.

Cobb, R. J., & Davila, J. (2009). Internal working models and change. In J. H. Obegi & E.

Berant (Eds.), Attachment theory and research in clinical work with adults (p. 209–233). The Guilford Press.

Crittenden, P., Belsky, J. & Nezworski, T. (1988). Relationships at risk. The clinical

implications of attachment. 136-174.

Damasio, A. (1994). Descartes’ Error. New York: Grosset/Putnam

in Schore, A. N. (2002).

Damasio, A. (1994). Descartes' Error: Emotion, Reason and the Human Brain. New York:

G.P. Putnam's Sons.

DeHart, T., Pelham, B. W., & Tennen, H. (2006). What lies beneath: Parenting style and

implicit self-esteem. Journal of Experimental Social Psychology, 42(1), 1–17.

https://doi.org/10.1016/j.jesp.2004.12.005

Duarte C., Pinto‐Gouveia J., Ferreira Cl.& Batista D. (2015). Body Image as a Source of

Shame: A New Measure for the Assessment of the Multifaceted Nature of Body

Image Shame, Clinical Psychology Psychotherapy, 22(6), 656-666. https://doi.org/10.1002/cpp.1925

Erikson, E. (1950). Childhood and Society. New York: 1950

Fishman, Ch.H. (2016). Treating Delinquency: Addressing the Premises of Self. Retrieved

December 2018 from www.freepsychotherapybooks.org

Fonagy P., Leigh T., Steele H., Kennedy R., Mattoon G., Target M. & Gerber A. (1996)

The relation of attachment status, psychiatric classification and response to psychotherapy. Journal of consulting and clinical psychology 64: 22-31  

Fonagy, P., & Target, M. (1997). Attachment and reflective function: their role in self-

organization. Development and psychopathology, 9(4), 679–700. https://doi.org/10.1017/s0954579497001399

Fonagy, P., Gergely, G., & Target, M. (2007). The parent-infant dyad and the construction of

the subjective self. Journal of child psychology and psychiatry, and allied disciplines, 48(3-4), 288–328.

https://doi.org/10.1111/j.1469-7610.2007.01727.x

Fraley, Ch.R. (2002). Attachment Stability from Infancy to Adulthood: Meta-Analysis and

Dynamic Modelling of Developmental Mechanisms. Personality and Social Psychology Review, 6(2), 123–151. 

https://doi.org/10.1207/S15327957PSPR0602_03

George, C., Kaplan, N.& Main, M. (1996). Adult Attachment Interview. Unpublished

manuscript, Department of psychology, University of California, Berkeley (3rd ed.).

Johnson, S. M., & Whiffen, V. E. (Eds.). (2003). Attachment processes in couple and family

therapy. Guilford Press.

Hautamäki, A., Hautamäki, L., Neuvonen, L., & Maliniemi-Piispanen, S. (2010).

Transmission of attachment across three generations: Continuity and reversal. Clinical

Child Psychology and Psychiatry, 15(3), 347–354. 

https://doi.org/10.1177/1359104510365451

Huprick, St., (2009). Psychodynamic Therapy. Conceptual and Empirical Foundations.

London: Routledge.

Kächele H, Kordy H, Richard M & TR-EAT. (2001). Therapy amount and outcome of

inpatient psychodynamic treatment of eating disorders in Germany: Date from a multicenter study. Psychotherapy Research 11: 239-257

Kernis, M. H., Cornell, D. P., Sun, C.-R., Berry, A., & Harlow, T. (1993). There's more to

self-esteem than whether it is high or low: The importance of stability of self-esteem. Journal of Personality and Social Psychology, 65(6), 1190–1204. 

https://doi.org/10.1037/0022-3514.65.6.1190

Klykylo, W. M. & Jerald L. K. (2006). Attachment and Its Disorders in Clinical Child

Psychiatry, Second Edition - Chapter 16

Kohut, H., (1971). An Analysis of the Self: A Systematic Approach to the Psychoanalytic

Treatment of Narcissistic Personality Disorder. Chicago: University of Chicago Press

Kohut, H. (1984). How Does Analysis Cure? ed. A. Goldberg & P. Stepansky. Chicago:

University of Chicago Press in Schore, A. N. (2002).

Kolb, L. C. (2015). Disturbances of the Body-Image, American Handbook of Psychiatry Vol

4, International Psychotherapy Institute, e-Book, Retrieved December 2019

http://www.freepsychotherapybooks.org

Kurland, R.&Siegel, H. (2016). Attachment and Academic Classroom Behaviour: Self-

Efficacy and Procrastination as Moderators on the Influence of Attachment on Academic Success. Psychology, 7, 1061-1074.

   doi: 10.4236/psych.2016.78107

Lamb-Parker, Faith, Ed., Hagen, John, Ed.& Robinson, Ruth, Ed. (2001). Developmental and

Contextual Transitions of Children and Families: Implications for Research, Policy, and Practice. Head Start's National Research Conference (5th, Washington, DC, June 28-July 1, 2000). Summary of Conference Proceedings.

Lamoureux, B. E., Palmieri, P. A., Jackson, A. P., & Hobfoll, S. E. (2012). Child sexual

abuse and adulthood-interpersonal outcomes: Examining pathways for intervention. Psychological Trauma: Theory, Research, Practice, and Policy, 4(6), 605–613. https://doi.org/10.1037/a0026079

LeDoux J. E. (1996). The Emotional Brain. New York: Simon and Schuster.

LeDoux J. (2003). The emotional brain, fear, and the amygdala. Cellular and molecular

neurobiology, 23(4-5), 727–738. https://doi.org/10.1023/a:1025048802629

LeDoux J. E. (2000). Emotion circuits in the brain. Annual review of neuroscience, 23, 155–

184. https://doi.org/10.1146/annurev.neuro.23.1.155

Levy, K. N., Johnson, B. N., Scala, J. W., Temes, C. M., & Clouthier, T. L. (2015). An

attachment theoretical framework for understanding personality disorders: Developmental, neuroscience, and psychotherapeutic considerations. Psihologijske Teme, Psychological topics, 24(1), 91–112.

   https://hrcak.srce.hr/138412

Luyten, P., Campbell, C. & Fonagy, P., (2021). Rethinking the relationship between

attachment and personality disorder, COP, V 37, P. 109-113.

Main, M., & Solomon, J. (1986). Discovery of an insecure-disorganized/disoriented

attachment pattern. In T. B. Brazelton & M. W. Yogman (Eds.), Affective development in infancy (pp. 95-124). Westport, CT, US: Ablex Publishing.

Main M., & Morgan H. (1996). Disorganization and Disorientation in Infant Strange

Situation Behaviour. In: Michelson L.K., Ray W.J. (eds) Handbook of Dissociation. Springer, Boston, MA.

Main, M., & Weston, D. R. (1981). The Quality of the Toddler’s Relationship to Mother and

to Father: Related to Conflict Behavior and the Readiness to Establish New Relationships. Child Development, 52(3), 932.

https://doi.org/10.2307/1129097

Maslow, A. (1954). Motivation and personality (1st edition: 1954, 2nd edition: 1970, 3rd

edition 1987).

Marshal, M. P., & Chassin, L. (2000). Peer influence on adolescent alcohol use: The

moderating role of parental support and discipline. Applied Developmental Science, 4(2), 80-88.

Mikulincer, M. & Shaver, P. (2007). Chapter 4 in Attachment in adulthood: structure,

dynamics, and change. NY: The Guilford Press.

Mikulincer, M. & Shaver, P. (2007). Chapter 5 in Attachment in adulthood: structure,

dynamics, and change: NY: The Guilford Press.

Mikulincer, M. & Shaver, P. (2007). Chapter 6. In Attachment in adulthood: structure,

dynamics, and change. NY: The Guilford Press.

Mikulincer, M. & Shaver, P. (2007). Chapter 13. In Attachment Bases of Psychopathology in

Attachment in adulthood: structure, dynamics, and change. NY: The Guilford Press

Palombo, J., Bendicsen, H.K., & Koch, B.J. (2009). Chapter 15 in Guide to Psychoanalytic

Developmental Theories. London: Springer.

Palombo, J., Bendicsen, H.K., & Koch, B.J. (2009). Chapter 17 in Guide to Psychoanalytic

Developmental Theories. London: Springer.

Pelham, B. W., & Swann, W. B. (1989). From self-conceptions to self-worth: On the sources

and structure of global self-esteem. Journal of Personality and Social Psychology, 57(4), 672-680.

Pfäfflin, Fr. and Adshead, G. (Eds) (2004). A Matter of Security.The Application of

Attachment Theory to Forensic Psychiatry and Psychotherapy. London: Jessica Kingsley Publishers

Prevatt, F. F. (2003). The contribution of parenting practices in a risk and resiliency model of

children's adjustment. British Journal of Developmental Psychology, 21(4), 469-480.

Psaila, J.S. (2016). Play Therapy. Fideli Publishing. Retrieved January 2020 from:

http://www.freepsychotherapybooks.org

Rosenberg, M. (1965). Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton

University Press.

Sekaran, U & Bougie, R. (2009). Research Methods for Business: A Skill-Building

Approach, 6th edition, Wiley.

Schore, A. N. (2002). Advances in neuropsychoanalysis, attachment theory, and trauma

research: Implications for self-psychology. Psychoanalytic Inquiry, 22(3), 433–484. https://doi.org/10.1080/07351692209348996

Schore, A. N. (2002). A Neuropsychoanalytic Viewpoint Commentary on Paper by Steven H.

Knoblauch Psychoanalytic Dialogues, 15(6):829–854. Retrieved November 2018 from http://www.allanschore.com/

Schore, A. N. (2002). Advances in neuropsychoanalysis, attachment theory, and trauma

research: Implications for self-psychology. Psychoanalytic Inquiry, 22(3), 433–484. https://doi.org/10.1080/07351692209348996

Schore, A., (2011). The Right Brain Implicit Self Lies at the Core of

Psychoanalysis, Psychoanalytic Dialogues,21:1, 75-100, 

DOI: 10.1080/10481885.2011.545329

Schore A. & Newton R. (2013). Using Modern Attachment Theory to Guide Clinical

Assessments of Early Attachment Relationships. In: Bettmann J., Demetri Friedman D. (eds) Attachment-Based Clinical Work with Children and Adolescents. Essential Clinical Social Work Series. New York: Springer. https://doi.org/10.1007/978-1-4614-4848-8_4

Seery, M. D., Blascovich, J., Weisbuch, M., & Vick, S. B. (2004). The Relationship Between

Self-Esteem Level, Self-Esteem Stability, and Cardiovascular Reactions to Performance Feedback. Journal of Personality and Social Psychology, 87(1), 133–145. https://doi.org/10.1037/0022-3514.87.1.133

Sharp, C., & Timothy J. T. (2017). Emotion Dysregulation in Adolescents with Borderline

Personality Disorder, Oxford University Press

DOI:10.1093/med:psych/9780198765844.003.0013

Shaver Ph.R., Mikulincer M. (2009). An overview of adult attachment theory. In Obegi J.H.,

Berant E., Eds. Attachment theory and research in clinical work with adults. New York, London, The Guilford Press, pp. 17–45.

Skinner, B.F. (1953). Science and Human Behavior, The Free Press.

Spieker, S. J. &Crittenden, P. M. (2018). Can attachment inform decision-making in child

protection and forensic settings? Infant Mental Health Journal., Vol. 39 Issue 6, p625-641.

Stern, Daniel N. (2018). The Interpersonal World of the Infant. New York: Routledge.

Sroufe, L. A., Fox, N. E., & Pancake, V. R. (1983). Attachment and dependency in

developmental perspective. Child Development, 54(6), 1615-1627

Swanson, H. L. (2011). Attachment security: the role of infant, maternal, and contextual

factors. [Doctoral dissertation, Washington State University]– Retrieved 9 XI 2019 от https://research.wsulibs.wsu.edu:8443/xmlui/bitstream/handle/2376/2909/Swanson_wsu_0251E_10154.pdf?sequence=1&isAllowed=y

Tsurkin, V.A., Razuvayeva, T.N. (2014). Kognitivnyy komponent obraza fizicheskogo Ya

ispytuyemykh s raznymi tipami privyazannosti k materi, Nauchnyye vedomosti 22, N 13(184), 369–381. [Tsurkin, VA, Razuvaeva, TN (2014). The cognitive component of the image of the physical Self tested with different types of attachment to mother. Nauchnye vedomosti Belgorodskogo gosudarstvennogo universiteta. Seriya: Gumanitarnye nauki, 2014, vol. 22, no. 13(184), pp. 369–381 [in Russian].

https://cyberleninka.ru/article/n/kognitivnyy-komponent-obraza-fizicheskogo-ya-ispytuemyh-s-raznymi-tipami-privyazannosti-k-materi/viewer

Tsurkin,V.A. (2015). Svyaz obraza fizicheskogo «Ya» i emotsionalnoy privyazannosti k

materi vo vzroslosti. Nauchnyye vedomosti № 6(203). Vypusk 25, 211-218. [Tsurkin, V.A., (2015). Link of the physical Self-image and the emotional attachment

to the mother during adulthood. Scientific Bulletin № 6 (203). Issue 25, 211-218]. (In Russian).

Wolf, E. (1988). Treating the Self. New York: Guilford Press in Schore, A. N. (2002).

Waters,E.&Valenzuela, M. (1999). Explaining Disorganised Attachment, Attachment

Disorganization. New York: Guilford Press.

Yin, R. K. (2009). Case study research: Design and methods (Vol. 5). sage.

Yin, R.K. (2003). Case study research – design and methods, 3rd Edn, Applied Social

research Methods Series, vol.5, Sage Publication, Newbury Park, California.

TABLE RONDE (Résumé du Secrétaire) (1966). 30 (5-6) : 821-825 Revue française de Psychanalyse UpToDate.  Retrieved July 12, 2020, from PEP.