Когнитивни и личностни механизми

Цитирането на текстове от настоящата работа се допуска единствено при позоваване на източника /линк/.

УВОД

 Емилия Кърджилова

           Преходът от юношеството към младостта  е свързан с едни от най-важните изяви за цялостното жизнено развитие. Навлизането в ерата на младостта поставя нови задачи на развитието  пред младия човек - разширяване на социалния хоризонт и запълването му с конкретни ангажименти, отговорности, активности, преди всичко свързани с професионалния избор и избора на интимен и брачен партньор. Ако юношата прави временни избори и експериментира своето самоопределение, то изборите в младежка възраст са дефинитивни по отношение на програмите и целите на развитието. За разлика от юношеството, това не са разнопосочни експериментални активности на търсещия себе си юноша, а дейности изявяващи нарастващата компетентност за навлизане в социалния живот на младия човек. Когато представяме жизнения му стил можем да се позовем на такива понятия като целеобразуване, конструиране на програми, търсене или избягване на промените. В този контекст се разполага търсенето от индивида на определени активности, ценени от него, с цел да упражни своя контрол в еволюцията на своята личност, или за да утвърди и консолидира своя образ за себе си, или да работи за своето развитие. Младият човек постепенно разбира, че “ставането” е процес, в който  до голяма степен участва той самият.

          Дълго време понятието развитие се използва за описанието на един отделен период от живота - периода от раждането до юношеството. В последно време понятието преминава в областта на изследванията, обозначени като развитие през целия жизнен цикъл /Life-Span Developmental Psychology/. Това направление поражда модели на изследване, интересуващи се от различните източници на промяната /освен възрастта/ - житейски събития, социално-исторически контекст, а съвсем наскоро и от самия индивид като активен агент на своето собствено развитие (Lerner&Busch-Rossnagel, 1981). В този смисъл, най-общият подход в изследването на Аз-а понастоящем е разположен в направлението, представящо Аз-а като активен агент на своята психо-социална еволюция.

          Със завоюването на чувството за идентичност през юношеството, Аз-ът става самостоятелна сила, насочваща хода на индивидуалното развитие. Изхождайки от разбирането, че субектът играе активна роля в своята еволюция, се постулира изграждането в младежка възраст на специфична способност: Чувство за пластичност, изразяваща се в поведения, които индивидът разгръща с цел да ориентира реализацията на специфичните задачи на младостта (Piolat, 1987a).

          Изследването на чувството за пластичност е основната променлива в емпиричното проучване на настоящата дипломна работа. Ние визираме чувството за пластичност на една група млади хора с цел да отговорим на въпроса: кои са основните характеристики на способността за промяна, която индивидите си приписват? И дали те демонстрират високо чувство за пластичност, породено от концептуализацията на Аз-а в младежка възраст с цел решаването на жизнените задачи на развитието, или напротив, са доминирани в своето поведение от чувство за ригидност и невъзможност за промяна като цяло във всички аспекти на своя живот?

          В унисон с така очертаното направление, Аз-концепцията е видяна като динамична, активна същност, не само отразяваща поведението, но и участваща в регулацията на това поведение. Моментът на регулация предполага многостранни връзки с гъвкавото и многообразно човешко поведение. За Аз-концепцията започва да се говори като за многодименсионален концепт (Markus & Wurf, 1987).

        Изследванията на Аз-а след продължителен период на застой стават възможни благодарение утвърждаването на когнитивната парадигма, снемаща бариерите пред проучването на вътрешния свят на човека. В първа глава на дипломната работа акцентираме върху значението на когнитивната парадигма, позволила откриването на нова ера в изследванията на Аз-а (Legrand, 1990). Представяме кратък преглед на съвременните концептуализации, концентрирани в три най-общи направления: когнитивно-структурно, процесуално-динамично и символен интеракционизъм. Въпросите,  които са разгледани подчертават широко разпространеното виждане напоследък на Аз-а като динамична, активна същност. В този аспект най-общата теоретична рамка на настоящата дипломна работа е разположена в направлението на теориите за развитието на личността като субект на своя живот (Рубинщейн, 1976; Анцыферова, 1981).

          Когнитивното направление, изтъквайки връзките на Аз-а с паметта позволява изследването на Аз-а да навлезе в емпиричната наука с операционализацията на някои хипотетични конструкти. Концептуалните подходи в рамките на направлението, изследващо персоналната памет са представени в глава втора. От гл.т. на активността, Аз-ът не може повече да бъде разглеждан като единична, монолитна цялост. За описанието на Аз-а се въвеждат понятия като схеми, мрежи и прототипи (de la Haye, 1989). Специално внимание в главата е отделено на когнитивния модел, разглеждащ Аз-а като схема, модел, който представлява една от изходните методологически позиции към изследването на Чувството за пластичност. 

          Перспективата да се дадат отговори на въпросите как индивидът обработва информациите относно своя Аз позволява на изследователите да потърсят връзката на тези механизми с поведението (Carver & Scheier, 1982). Информациите за Аз-а не само представляват отражението на неговото поведение, но също така участват и в регулациите на това поведение. За тяхното осъществяване особено важен момент е какво мисли, чувства и възприема индивида по отношение на самия себе си (Markus & Wurf, 1987).  В хода на това развитие става възможно теориите за саморегулацията, представени накратко в трета глава да бъдат обект на развитие от когнитивно-структурни позиции. Във втората част на главата представяме модела на Carver и Scheier, разглеждащ Аз-а като саморегулираща се схема. Централен концепт в теорията е степента на внимание, което индивидите насочват към себе си. От този концепт произтича едно направление, заето с теоретичното и експерименталното изследване на процеса на самоосъзнаване, което изработва инструментариум за изследването му, залегнал в нашето емпирично изследване (Fenigstein, Scheier & Busch, 1975).

          В рамките на когнитивната парадигма и подчертавайки съществената регулативна функция, J.-P. Codol центрира изследванията си върху Аз-а като когнитивен прототип. Изхождайки от парадигмата обработка на информациите, разглеждайки Аз-а в аспекта на интерперсоналното сравнение, Codol представя модел на чувството за идентичност и неговите измерения. Нашият теоретичен и емпиричен интерес е свързан с изследването на измеренията на персоналната идентичност в интраперсонален план. Теоретичната рамка на тези изследвания, представена от J.-P. Codol, е разгледана в глава четвърта, концентрирана в принципните насоки на работата на този изследовател: Аз-ът като прототип, когнитивен модел на персоналната идентичност, измерения, динамика и конструиране на идентичността (Codol, 1981, 1985, 1988б).

          Развитието на измеренията на когнитивния модел на идентичността в интраперсонален план от M. Piolat е представено в глава пета на дипломната работа. Основната функция на идентичността е осигуряване управлението на интер- и интраперсоналните разлики (Piolat, 1988a). В този аспект идентичността е представена като психичен орган на регулация, предназначена да обработва информациите относно различията и да действа за поддържането или намаляването на тези разлики. Преодоляването или намаляването, както в когнитивен, така и в поведенчески аспект на различията между Аз-образите е активността по управлението на собствената промяна на Аз-а. Регулацията на текущите промени, както и проектите за изменения в бъдеще са продукт на специфичен параметър на чувството за идентичност - чувството за пластичност (Piolat, 1987а). То представлява способността, която индивидите си приписват за промяна. Изграждането на едно такова чувство предполага наличието на субективен опит от трансформациите, породени от възрастта, нормативни събития или социални преходи. От друга страна, от това дали индивидите се възприемат като пластични или  ригидни и на каква степен смятат, че притежават това свойство, зависят някои от най-смисловите, ключови промени в жизнения им път. Всички теории за развитието през жизнения път отграничават кризата на 30те  години като водораздел между проучвателния характер на ранната възрастност и “Улягането”, “Ставането господар на себе си” в средата на живота (Levinson). Към 28та - 30та година проучвателният характер на живота се заменя със съждения и размисли, които показват самостоятелност, сигурност, крайно откриване на целите в живота, изграждане на жизнени планове и програми за действие. Съществената промяна е свързана с движението от самоопределение за себе си (идентичност, Ericson) в термините на самоосъзнаване, саморефлексия към самоопределение в действие - практическо осъществяване на няколко от най-важните житейски избори - професионална ориентация и идентификация с перспективата за професионална кариера, междуличностна близост и избори на брачен партньор, социална включеност и компетентност. От тук произтече и нашият интерес към изследване на стабилността и промяната на Аз-а в младежка възраст от когнитивно-структурни и процесуално-динамични позиции.

          Цел на настоящата дипломна работа е изследване на когнитивните и личностни механизми, действуващи в Чувството за пластичност. Тази основна цел и специфичността на концепта определиха и избора на изследваните лица, а именно - основен контингент на проучване са млади хора, включени в активен процес на професионална подготовка. Изборът на професия е в голямата си част доброволно направен и желан, резултат от процеса на самоопределение на индивида. Което не означава, че липсват детерминатори от социален и институционален ред, а по-скоро че те действат сред другите, образувайки психологическата динамика, в която център, регулатор и основен агент е Аз-а. Важно е да подчертаем, че желанието за обучение е всъщност желание за личностна промяна. В момента на неговото активиране, индивидът проектира две представи за себе си: едната отразява възможностите и способностите, които личността си приписва в началото на обучението, а другата представа е свързана с компетентностите, които си приписва за края на професионалната подготовка. Желанието за промяна на индивида е всъщност част от неговата програма за развитие към целта за преодоляване на психологическата дистанция, разделяща двата образа. Способността, която индивидите си приписват за промяна в една насока е специфична модалност на чувството за идентичност, изразител на опита за интеграция на промените. 

          Нашето базово теоретично допускане е свързано с наличието на силно чувство за пластичност, породено от концептуализацията на Аз-а в младежката възраст: формулиране на жизнените задачи и пълната реализация на потенциалите на младостта. Предполага се, че необходимостта от професионално самоопределение и отговорност на прага на встъпването в професионалната реализация на тези млади хора провокира по определен начин способността, която те си приписват за тяхното “ставане”. Реализацията на задачите на развитието (Havighurst, 1972) предполага  интеграция на бъдещето и изграждането на специфична особеност на чувството за идентичност - Чувство за пластичност. 

          В тези насоки на разсъждения литературните източници, които следвах бяха: моделът на Carver и Scheier на Аз-а като саморегулираща се схема; когнитивният подход към персоналната идентичност на J.-P. Codol, концепцията за възприемане на собствената промяна от Аз-а на Amos Handel и моделът за изследване оценката за промяната на Аз-а на Michel Piolat. Използвани бяха и редица литературни източници, свързани с концептуализацията на теориите за Аз-а, с цел установяване мястото на горепосочените модели в насоката на изследване на Аз-а и Аз-концепцията. Акцентът е поставен върху необходимостта от изследване промяната на Аз-а във времето, не само на неговата стабилност.

          Емпиричното изследване е ориентирано към верификация на някои теоретични постановки, операционализации и хипотези, произтичащи от модела за изследване на оценката за промяна на Аз-а на M. Piolat, и от модела на Amos Handel, представени в глава пета. Нашият модел, представен в шеста глава, се различава от модела на изследователите. Изследването е свързано с постулираната от Piolat модалност на идентичността: чувството за пластичност. Едно от нашите основанията за подхождане към изследването на параметъра е свързано с постулата, според който, макар Аз-концепцията да не е единственият регулатор, все повече се утвърждава разбирането, че представата за това, какво мисли, чувства и възприема по отношение на себе си индивида, е съществен регулатор на поведението (Markus & Wurf, 1987). Когнитивното възприемане на промяната на Аз-а, според нас е източника на Чувството за пластичност. Активността по обработка на информациите относно промяната на Аз-а изявява този параметър. Изследователският модел е ориентиран към проучването на някои когнитивни и личностни механизми, действащи в обработката на информациите относно промяната.

          Нашата най-обща хипотеза е свързана с предположението за наличие на два вида механизми, които се предполага че са общи и валидни за така изследваната популация: когнитивни и личностни. Когнитивните свързваме с механизмите на обработка на информациите: генерализация, селекция, диференциация и др. Личностните механизми се отнасят до процесите на саморегулация, детерминация на промяната, източници и др. Хипотезите на нашето изследване са насочени към проверка за наличие на специфични тенденции в когнитивните и личностни механизми, повлияващи върху обработката на информациите относно стабилността и промяната на Аз-а. 

          При съставянето на емпиричния план се ръководихме от подхода на Piolat: въпроси относно оценка за промяната на Аз-а и скала Самосъзнание. Използвахме също така деветстепенната скала, прилагана в изследването от Piolat, както и неговата схема за оценяване. Въпросите, които включихме в изследването са следствие от основните насоки на нашата работа, произтичащи от целите и задачите на изследване, представени в глава шеста. Основните насоки, от които изхождахме при планирането на емпиричното изследване имаха за база теоретичните постановки и емпиричните резултати на двамата изследователи, работещи в областта на изследване възприетата промяна от Аз-а като цяло: Handel и Piolat. На тази база формулирахме кратък въпросник за изследването на основните механизми, по които се извършва обработката на информациите относно промяната на Аз-а.

          В работата с литературните източници и при реализацията на емпиричното изследване бях подпомогната от научния ми ръководител - доц. Хайгануш Силгиджиян, за което не  на последно място бих искала да изразя искрената си благодарност. От особено значение за мен е подкрепата, оказана в трудните моменти на моята работа, насърчението и вярата, която ми бе изразена.

            Основната идея на настоящата дипломна работа е да проследим подходите в рамките на когнитивното и саморегулационното направление, послужили като методологическа основа на моделите за изследване промяната на Аз-а като цяло. Дипломната работа е организирана по отношение на теоретичния и експериментален модел за изследване самооценката за промяната на Аз-а на Michel Piolat, от които позиции пристъпваме към експериментално изследване на постулирана от изследователя модалност на идентичността: чувството за пластичност в младежка възраст, или степента, на която субектите декларират, че притежават способността да се променят. Тази модалност се изразява в поведения, които индивидът разгръща с цел да ориентира своето развитие. Самото понятие развитие в последните десетилетия преминава в областта на изследванията, обозначени като развитие през целия жизнен цикъл, която област поражда модели, интересуващи се от други източници на промяната, освен възрастта: житейски събития, социално-исторически контекст, а наскоро и от самия индивид като активен агент на своето развитие. Най-общата теоретична рамка на настоящата дипломна работа е разположена в рамките именно на това направление: индивидът като субект на своя живот, очертано от Рубинщейн, Аныцыферова, Лернер и Буш-Роснажел. 

          Изследването на Аз-а след продължителен период на застой става възможно благодарение на утвърждаването на когнитивната парадигма, снемаща бариерите пред проучването на вътрешния свят на човека. В първа глава на дипломната работа акцентираме върху значението на когнитивната парадигма, допринесла за възобновяване изследването на Аз-а след периода на господство на бихевиоризма. Представени са съвременните концептуализации, концентрирани в три най-общи направления: когнитивно-структурно, процесуално-динамично и символен интеракционизъм. Независимо от концептуализациите, изследователите на Аз-а подчертават широко разпространеното виждане на Аз-а като динамична, активна същност.        Когнитивното направление, изтъквайки връзките на Аз-а с паметта позволява изследването на Аз-а да навлезе в емпиричната наука с операционализацията на някои хипотетични конструкти. Концептуалните подходи в рамките на направлението, изследващо персоналната памет са представени в глава втора. От гл.т. на активността, Аз-ът не може повече да бъде разглеждан като единична, монолитна цялост. За описанието на Аз-а се въвеждат понятия като схеми, мрежи и прототипи. Специално внимание в главата е отделено на когнитивния модел, разглеждащ Аз-а като схема, модел, който представлява една от изходните методологически позиции към изследването на Чувството за пластичност. 

          Перспективата да се дадат отговори на въпросите как индивидът обработва информациите относно своя Аз позволява на изследователите да потърсят връзката на тези механизми с поведението. Информациите за Аз-а не само представляват отражението на неговото поведение, но също така участват и в регулациите на това поведение. За тяхното осъществяване особено важен момент е какво мисли, чувства и възприема индивида по отношение на самия себе си.  В хода на това развитие става възможно теориите за саморегулацията, представени накратко в трета глава да бъдат обект на развитие от когнитивно-структурни позиции. Във втората част на главата представяме модела на Carver и Scheier, разглеждащ Аз-а като саморегулираща се схема. Централен концепт в теорията е степента на внимание, което индивидите насочват към себе си. От този концепт произтича едно направление, заето с теоретичното и експерименталното изследване на процеса на самоосъзнаване, което изработва инструментариум за изследването му, залегнал в нашето емпирично изследване.

          В рамките на когнитивната парадигма и подчертавайки съществената регулативна функция, J.-P. Codol центрира изследванията си върху Аз-а като когнитивен прототип. Изхождайки от когнитивната парадигма за обработка на информациите, разглеждайки Аз-а в аспекта на интерперсоналното сравнение, Codol представя модел на чувството за идентичност и неговите измерения. Нашият теоретичен и емпиричен интерес е свързан с изследването на измеренията на персоналната идентичност в интраперсонален план. Теоретичната рамка на тези изследвания, представена от J.-P. Codol, е разгледана в глава четвърта, концентрирана в принципните насоки на работата на този изследовател: Аз-ът като прототип, когнитивен модел на персоналната идентичност, измерения, динамика и конструиране на идентичността.

          Развитието на измеренията на когнитивния модел на идентичността в интраперсонален план от M. Piolat е представено в глава пета на дипломната работа. Основната функция на идентичността е осигуряване управлението на интер- и интраперсоналните разлики. В този аспект идентичността е представена като психичен орган на регулация, предназначена да обработва информациите относно различията и да действа за поддържането или намаляването на тези разлики. Преодоляването или намаляването, както в когнитивен, така и в поведенчески аспект на различията между Аз-образите е активността по управлението на собствената промяна на Аз-а. Регулацията на текущите промени, както и проектите за изменения в бъдеще са продукт на специфичен параметър на чувството за идентичност - чувството за пластичност. То представлява способността, която индивидите си приписват за промяна. Изграждането на едно такова чувство предполага наличието на субективен опит от трансформациите, породени от възрастта, нормативни събития или социални преходи. От друга страна, от това дали индивидите се възприемат като пластични или  ригидни и на каква степен смятат, че притежават това свойство, зависят някои от най-смисловите, ключови промени в жизнения им път. Така преходът от юношеството към младостта е етап, маркиран от едни от най-важните изяви за цялостното жизнено развитие: а именно преход от временни избори и експериментиране на своето самоопределение, към дефинитивни избори, насочени към реализацията на жизнените програми и задачи. Изхождайки от разбирането, че субектът играе активна роля в своята еволюция, ние направихме своя избор на извадка и пристъпихме към изследването на млади хора, ангажирани в процес на професионална подготовка. Ние поставихме на изследване чувството за пластичност, тъй като то се изразява в поведения, които индивидът разгръща с цел да ориентира реализацията на специфичните задачи на младостта. 

          Цел на настоящата дипломна работа е изследването на когнитивните и личностни механизми на чувството за пластичност в младежка възраст. Нашето базово теоретично допускане е свързано с наличието на силно чувство за пластичност, породено от концептуализацията на Аз-а в младежка възраст: формулиране на жизнените задачи и реализацията на потенциалите на младостта. Най-общата хипотеза, от която изхождаме е за съществуването на два вида механизми в обработката на информациите относно промяната на Аз-а: когнитивни и личностни. Хипотезите на изследването са насочени към проверка за наличие на специфични тенденции в тези механизми, характеризиращи обработката на информациите относно промяната на Аз-а. 

          При съставянето на емпиричния план се ръководихме от подхода на Piolat: въпроси относно оценка за промяната на Аз-а и скала Самосъзнание. Използвахме също така деветстепенната скала, прилагана в изследването от Piolat, както и неговата схема за оценяване. Въпросите, които включихме в изследването са следствие от основните насоки на нашата работа, произтичащи от целите и задачите на изследване, представени в глава шеста. Основните насоки, от които изхождахме при планирането на емпиричното изследване имаха за база теоретичните постановки и емпиричните резултати на двамата изследователи, работещи в областта на изследване възприетата промяна от Аз-а като цяло: Handel и Piolat. На тази база формулирахме кратък въпросник за изследването на основните механизми, по които се извършва обработката на информациите относно промяната на Аз-а.

ГЛАВА I

КОГНИТИВНАТА ПАРАДИГМА КАТО  НАПРЕДЪК В ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АЗ-А

  Емилия Кърджилова

          В настоящата глава на дипломната работа ще бъде направен кратък преглед на историческото развитие на подходите към Аз-а. Акцентът е поставен върху утвърждаването на когнитивната парадигма като съществен момент в обновяването на изследванията на Аз-а, нейното утвърждаване,  периодизация, както и върху основните постулати на парадигмата. Ще представим главните актуални подходи към изследването на Аз-а, концентрирани в принципния въпрос: 

Как изследователите на Аз-а, обединени от неговата концептуализация като динамична и активна същност, дивергират към изтъкване преимуществото на различни страни на личността в аспекта на тяхната връзка с Аз-а?

1.1. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА АЗ-А

          Аз-ът като концепт в психологията не е ново научно занимание. Публикацията през 1890г. от W. James    на "Принципите на психологията" и в частност главата "Самосъзнание" маркира  един голям етап в развитието изследванията на Аз-концепцията. Всъщност този труд, представяйки Аз-а в съвършено нова светлина - неговото социално измерение - прекъсва линията на традиционните философски подходи.  В същата  насока, но малко по-късно през 1897г. Baldwin в теорията си за социума, постулира още по-крайна концепция за Аз-а, която го представя в перспективата на развитието като социален и културен продукт.

          Вместо тези подходи да се превърнат в обект на дебати и да произведат нова научна литература, за повече от половин век проблемът за Аз-а се маргинализира и относително пренебрегва. Макар че, след първите ескизи на  James  и Baldwin, през 1902 Cooley, а през 1934 Mead представят своите подходи към Аз-а, много години след това те ще бъдат смятани за атипични и маргинални мислители. В същото време приносът на Baldwin ще бъде оспорван по отношение връзката на неговите изследвания с проблематиката на личността и  нейното развитие (Legrand, 1990).

          Дългият период на застой в научните изследвания се обяснява обикновено с господството на бихевиористичната парадигма, определяща теоретичните рамки на психологията през първата половина на ХХ век. Бихевиоризмът поставя акцента върху обективността на наблюдението, точното вариране на условията в експерименталната и контролна група, статистическото измерване и съсредоточава вниманието върху поведението. Като свежда всички психични феномени до формулата "стимул-реакция", тази парадигма експлицитно изключва субективните феномени като самосъзнание, емоции, мислене, чувствата на хората за самите тях. Принципите на бихевиоризма, триумфиращи половин век в американската психология не са гостоприемни за изследвания в областта на Аз-а.

          Преди около четири десетилетия в психологията се заражда една нова парадигма - когнитивната, която позволява проблематиката за Аз-а да бъде издигната отново, но вече за дълъг период от време за теоретични и емпирични изследвания.

1.2. УТВЪРЖДАВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПАРАДИГМА: ПЕРИОДИЗАЦИЯ

          Бихевиоризмът господства от 20-те до към 50-те години на века в Северна Америка с особена сила.  В Европа поради следването на собствени традиции, парадигмата не е така силно властваща. Има изследователи (Mandler в Legrand, 1990), които твърдят че не може да става дума за "изместване на парадигмите в психологията", тай като в ерата на триумфиращия в Америка бихевиоризъм, в Европа винаги е имало когнитивна психология - тази на Piajet.

          В литературата обаче, често се споменава израза "когнитивна революция". Обвиненията в ментализъм от страна на бихевиористите са били доста строги към дръзващите да изследват ненаблюдаеми обекти. Разбираемо е от тази гледна точка, защо навлизането на новата парадигма се свързва със социалните движения и на него се придава значение на “освобождаване”.

          Всъщност не може да се каже, че е извършена революция, знаейки че тази идея включва разбирането за радикална промяна. Промяната е извършвана бавно, постепенно и прогресивно за период около 30 години. Заслугата за тази трансформация се състои в две направления: от една страна на предшествениците в самата психология, а от друга на развитието на когнитивните науки.

          а/ предшественици в самата психология

          Макар развитието да е било извън доминиращата рамка на бихевиоризма, то не може да се каже че е било именно в психологията, взета в тесния смисъл на думата. В условията на силно съмнение в бихевиоризма става видно, че има плодотворни изследователи, и те се съотнасят към когнитивната рамка - това постепенно води до убеждението, че са трасирани алтернативните пътища. Макар да не са директни причинители на този процес, много имена могат да се споменат в тази връзка:

          - Gestalt-направлението, установило се на Американския континент през 30-те години след емиграциите. K- Levin, например.

          - В Европа - Piajet, Bartlet, Виготски, Лурия.

          б/ развитието на когнитивните науки

          Обикновено се смята, че непосредствените исторически източници на когнитивните науки се разполагат около периода на Втората световна война. Творческите идеи бликат отвсякъде. Turing създава машина, способна да решава изчислителни задачи, поставяйки основите за конструиране на компютъра. McCulloch и Pitt формулират хипотезата за съответствие между функционирането на нервната система и принципите на формалната логика. Shannon създава теорията на информацията като статистическа теория на сигнала и каналите за комуникация. Wiener обяснява крайното поведение на организмите с механизма на обратна връзка (feedbaсk) и поставя основите на кибернетиката.

          През 50-те години обаче, първите основатели се пръсват и идва ред на основоположниците в истинския смисъл на думата на когнитивната психология. Те формулират нейната парадигма:

"Когнитивната парадигма се основава на силната хипотеза, че самите ние сме компютри и че една когнитивна система - изкуствена или естествена (в случая човека) - е формална система, що се отнася до символните представи."( в Legrand, 1990).

          Лингвистът Chomsky, философът Fodor, икономистът Simon и Newel са пионерите на изкуствения интелект, които са и основоположниците в истинския смисъл на когнитивната психология.

          Важна роля в този момент изиграват "медиаторите", опосредстващи и превеждащи парадигмата в областта на психологията. Централна фигура тук, изтъквана без съмнение от всички, е George Miller - имал заслугата да внесе в експерименталната психология теориите, идващи от когнитивната наука и основоположниците. По-точно това са: лингвистичната доктрина на Chomsky и изчислителният модел.

          Изследователите (епистемолози и историци на психологията) са единодушни в периодизацията на  развитието на когнитивната психология в 3 фази ( в Legrand, 1990):

          - подмолна революция

          За отправна точка се приема годината 1956, тъй като една конференция събира четиримата основоположници от една страна, а от друга, Miller издава книгата си "Магическото число седем", възраждаща старата идея на Wundt за ограничеността на непосредствената памет до седем айтема, независимо от вида. Legrand изтъква, че на пръв поглед нищо не се е променило, бихевиоризмът е все още в силата си, затова се използва и названието подмолна революция.

          - поява

          Появата е момент, когато се вижда осезателно съществуването на когнитивна психология. Конкретно това е момента на цитирането на този израз и публикацията на първите работи. Най-известният труд в това отношение е на Ulric Neisser - "Cognitive psychology" (1967) .

          - организация

          Организацията е период на структуриране на когнитивната психология според чисто научни критерии - публикация на учебници, поява на научни институции и медии за комуникация (колоквиуми, списания). През 1977 се появява учебника на Lindsay и Norman "Human Information Processing" и са основани по инициатива на Norman списание и асоциация с името "Cognitive Science".

          Във време на тотална криза за бихевиоризма се появява ново направление и то не толкова произлизащо от самата психология, - макар да има много предтечи в широк смисъл - колкото отвън, от когнитивните науки и въведено в психологията от Miller. Основните причини това предложение да бъде прието в средите на психологията трябва да се търсят в две направления: в самата психология, и в историческия момент. Legrand подчертава, че основна заслуга за приемането на направлението изиграват експериментите като вътре-научни фактори. Само множество експерименти, водени по каноните на експерименталната методология и увенчавани с успех могат постепенно да убедят общността от психолози във валидността на парадигмата. От друга страна като факт извън науката се приема съществуването на дълбоки корени в западната култура на когнитивизма и концепцията за умът-машина.

1.3. КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД ПОНЯТИЕТО "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ"? 

          Изследователите се групират около два начина на разбиране: в широк и в тесен смисъл:

          а/ Baars (в Legrand, 1990) подчертава, че възприема когнитивната психология в широк смисъл, за да обозначи една метатеория, "която подтиква психолозите да правят заключения за ненаблюдаеми конструкти на базата на наблюдаеми феномени". В този смисъл може да се сметне, че и психоанализата принадлежи към нейното поле. 

          б/ когнитивната психология може да бъде възприемана и в тесен смисъл на думата, като психология, основана на специфичния модел на съзнанието, следващ от метафората "обработка на информацията", дори в крайния вариант - метафората за изчисляващия човек (калкулатор). Всъщност това е и едно от основните изследователски ядра, оформило се през четирите десетилетия в науката, тясно свързващо работата си с областта на изкуствения интелект. 

          Изследователите, работещи в когнитивното направление следват известен брой максими на парадигмата, превърнали се в кредо за тях, представляващи така нареченото “твърдо ядро” /the hard core/, следвайки терминологията на Lakatos, на програмата за когнитивни изследвания (Beauvois, 1984).           Първият постулат, вече споменат, е формулиран от американските автори с изразите: “man as intuitive statistician” или “man as intuitive scientist” и подема схващането, че индивидът опознава света по същия начин, по който се обработва научната информация. Никой автор обаче не твърди, че “наивното” познание достига до същите знания, до които достига и научното познание. Субектът от всекидневието няма достатъчно време, нито средствата за информация както учения. Нещо повече, едва ли винаги той формулира своите хипотези по такъв начин, че да може да наблюдава доказването на валидността им. Следователно, той не е професионалист в областта на познанието. Но “наивният” начин, по който обработва информацията е заимстван от стратегиите за научна продукция.

          Вторият постулат се групира около разбирането, че човек търси познанието за света с цел по-добрата активност в него. Когнитивната активност е видяна като “снемане на несигурността” и тя е извършвана в перспективата на желаната адаптация към обкръжението. Индивидът в случая, развива своите действия на базата на това познание, придобито с помощта на специфичните процеси, които са обект на когнитивната наука. Първоначалната грижа на субекта тук е познанието.

          Преди четири десетилетия се заражда една нова парадигма, която обаче се базира и така преоткрива предишни направления в лицето на Wundt, James и др. 

1.4. КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МОДЕЛИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА АЗ-А

          По времето, когато психолозите, изследващи жизнения път на човека виждат възрастния като активен агент в своята психо-социална еволюция (Lerner&Bush-Rosnagel, 1981), изследванията посветени на Аз-а се водят в рамките на постулата, според който Аз-концепцията не само отразява поведението на индивида, но също така е медиатор, който опосредства и регулира това поведение (Markus и Wurf,1987). В този смисъл Аз-концепцията е видяна като динамична, активна същност, която е способна да предизвика промяна. Тя интерпретира и организира опита и действията на Аз-а; тя има мотивационно значение; прокарва инициативи, стандарти, планове и сценарии на поведение и внася равновесие в отговор на предизвикателствата на средата. Почти всички теоретични постановки на Аз-концепцията изтъкват нейната динамична роля, а напоследък емпиричните изследвания на Аз-а подемат този постулат в търсене отговор на въпроса: как функционира Аз-системата?

          Видяна в своята динамична роля, Аз-концепцията се смята, че чувствително опосредства и отразява различните поведения, с които е свързвана по презумпция. Съществуващото разбиране за Аз-а като генерализирана и стабилна, монолитна цялост се оказва значително препятствие в свързването на Аз-концепцията с поведенческото регулиране. Решението е намерено във виждането на Аз-концепцията като многодименсионален феномен, като мрежа или колекция от образи, схеми, концепции, прототипи, теории, цели или задачи. Тези структурирани представи са описвани като подредени в пространства, конфедерации, системи.

          Според Markus и Wurf (1987) напредъкът в изследването на Аз-а в последните години е резултат на три основни достижения:

           разбирането, че Аз-концепцията не може повече да бъде описвана като единна монолитна цялост . Възгледът за  стабилна и монолитна цялост се сблъсква с допускането, че тази същност чувствително опосредства и отразява поведението. Решението е намерено в постулирането на Аз-концепцията като многоизмерна, за чието описание се въвеждат понятия като: схеми, концепции, прототипи;

          ‚ постулирането, че функционирането на Аз-концепцията зависи и от мотивите на Аз-а и от непосредственото социално обкръжение;

          ƒ напредъкът в следствие детайлното наблюдение на поведението. Постепенно се установява, че комплексното поведение не може да бъде свеждано само до зависима променлива. Много фактори влияят на индивидуалното поведение, включително и Аз-концепцията. Като следствие, влиянието на Аз-концепцията не може да бъде открито директно в едно единствено действие. От друга страна, влиянието на един поведенчески акт ще бъде открито и в промяната на настроението, във  вариациите на достъпните и преобладаващите аспекти на Аз-концепцията, в самооценката, в избора на социално сравнение, в естеството на представите за Аз-а и в конструирането и дефинирането на конкретната ситуация. 

          В литературата много често концептуализацията на съвременните изследвания  на Аз-а се прави в рамките на три направления (Beauvois, 1984; Monteil&Martinot, 1991; Monteil, 1993): когнитивно, саморегулационно и символен интеракционизъм. 

           първото насочва вниманието си върху структурата и съдържанието на Аз-а;

          Една от най-динамичните промени в изследванията на Аз-а през последното десетилетие  може да бъде открита в работите, посветени на неговото съдържание и структура. С навлизането на когнитивния подход във всички области на психологията, постепенно се оформя разбирането, че някои от емпиричните достижения могат да бъдат заимствани от феноменалните или когнитивните теории на Rogers (1951), Kelli (1955), Allport (1955). Нашироко развитото предположение за селективната, филтриращата или игнориращата функция на Аз-концепцията може да бъде разгледано в светлината на методите и моделите на когнитивната психология. Чрез операционализацията на Аз-концепцията като мрежа от когнитивни структури става ясно, че Аз-концепцията може да повлияе на всеки аспект в обработката на информациите относно Аз-а (Markus & Wurf, 1987).

          Когнитивното направление, по такъв начин, обособява една нова метафора: "Аз-ът като когнитивна структура", откъдето за описанието на Аз-а се въвеждат понятия като мрежа,  схема, прототип. Това дава възможност Аз-концепцията да се операционализира като мрежа от когнитивни структури (Markus&Wurf, 1987). За да бъде обявен даден конструкт за "когнитивна структура" са необходими някои характеристики: единиците информация или познания образуват когнитивна структура само когато са свързани в определени взаимовръзки или са организирани. От тук следва необходимостта от доказване на самопознанието като когнитивна структура. С тази цел изследователите работят в две направления: от една страна  търсят мястото и връзките на Аз-а с паметта (de la Haye, 1989; Markus, 1977; Carver & Sheier, 1982), а от друга Аз-ът се разглежда като перцептивен концепт с определено значение (Codol  1984, 1985, 1986). В първия случай се въвеждат понятия като схема, паметова мрежа, а във втория - прототип. 

          ‚ второто направление е фокусирано върху проблема за саморегулацията / Markus & Wurf, 1987/.

          Докато една част от теоретиците се посвещават на съдържанието и структурата на Аз-концепцията, други са фокусирани върху процеса на саморегулация: как индивидите контролират и управляват своите действия? Теоретиците на това направление се занимават с по-общия проблем за участието на индивида в контрола на неговото поведение. Аз-концепцията, разбира се, е само един от многото фактори, като се включи културата, социалното обкръжение, потребностите и влеченията, които повлияват директно на поведението.

          Макар поведението да не е контролирано изключително и само от репрезентациите за Аз-а, все повече се налага възгледа, че мислите, чувствата или вярванията на индивидите относно самите себе си са едни от най-важните регулатори на поведението (Markus & Wurf, 1987).

          Изследването на структурата на Аз-а и на саморегулацията са в директна връзка помежду си, но фактически те са провеждани в две независими области. В литературата се оформят ясно двете направления, стремящи се към два типа интерпретации: едните наречени “когнитивисти”, обясняващи наблюдаваните ефекти в термините на “обработка на информациите”, а другите “функционалисти”, обяснаващи същите ефекти от мотивационна гледна точка. Докато теориите за структурата на Аз-а фокусират вниманието си върху съдържанието, или върху "Мен"/Mе/, теориите за саморегулацията имплицитно са фокусирани върху динамичните, процесуално-ориентирани аспекти на Аз-а - "Аз"/I/.

          Дали изследователите дефинират Аз-концепцията  в термините на йерархии, прототипи, мрежи, пространства или схеми; дали, от друга страна виждат Аз-концепцията като директно регулираща поведението, като цяло те всички подчертават, че  -   Аз-системата е активна същност.

          ƒ третото направление принадлежи към символния интеракционизъм.

          Авторите поддържат нарастващ скептицизъм по отношение на концепциите, повлияни от когнитивизма, според тях механистични и изключително синхронични, игнориращи способността на индивида да конструира активно своя Аз и да се възприеме като историческо същество (Gergen, 1985 в Monteil&Martinot, 1991). Индивидът сам по себе си не може да екстериоризира лесно моментите от своя живот, само социалната връзка помага на екстериоризацията, позволявайки на индивида да се погледне през очите на другите. McGuire смята, че конфигурацията на непосредственото социално обкръжение е един от най-мощните и най-често използвани детерминанти на Аз-концепцията, тъй като директната интеракция с другите е привилегирован източник на информация за Аз-а (McGuire,1984 в Monteil&Martinot, 1991). Според тях работите, разглеждащи Аз-а като структура издават известно късогледство, като елиминират другия, социалната принадлежност като съществен аспект в образуването на Аз-концепцията.

          Отговорите обаче, които дават символните интеракционисти не са толкова реални, колкото проблемите, които поставят. Постулирайки експерименталния метод за несвойствен и неуместен в изследването на социалното, те приемат метода анализ на речта. От една страна, действително този метод може да позволи доказването, че Аз-концепцията трудно се отделя от нейния социално-исторически контекст, но от друга, методът не предоставя възможност за извличане на механизмите и процесите, чрез които социалното формира и предизвиква Аз-концепцията (Monteil & Martinot, 1991). Учудващо е също, че отричането на експерименталния метод се приема от тях за вид прогрес.

          Считаме, че съвременното направление в рамките на символния интеракционизъм доказва жизнеспособността на когнитивната парадигма в изследването на Аз-а. Ако интеракционистите не успяха, то структурното направление, изтъквайки връзките между Аз-а и паметта, позволи изследването на Аз-а да влезе в областта на емпиричната наука. 

„ към нео-когнитивизъм в психологията

          Моделът на когнитивната психология ни представя един индивид, чиято най-важна дейност е да взема свободни решения за своите начини на действие, които решения имат за база познанието за света, придобито чрез универсалните методи на логиката или науката.           Постулатът за обработката на информациите за света по начина, по който става това в научната обработка води изследователите към виждането на един индивид, раздвоен между логиката на познанието и тази на неговите желания. На този образ функционалистите противопоставят образа, според който познанието на индивида може да бъде очертано от неговите мотиви или желания, и действията му в следствие на това познание, няма да бъдат съгласувани с дадена логика. 

          Налага се изработването на логически модели “с корекции”, станали необходими поради намесата на мислимото желано в мислимото логично или “научно”. Антиномията не е изобретена от психолозите. Нейните корените се намират дълбоко в културата и историята, чрез противопоставянето на сърцето срещу разума, ирационалното срещу рационалното, материята срещу духа, тялото срещу душата, условното срещу безусловното (Beauvois, 1984). 

          Вторият постулат на когнитивната парадигма, свързан с предположението, че индивидът иска да опознае света за да може по-добре да действа в него, предполага че: а/ познанието е процес независим от действията които личността извършва; б/ че действието е резултат от избора между алтернативни възможности. Що се отнася до преценката, тези твърдения се оказват уместни. Възможността да се вземат решения обаче, не винаги е налице. Често субектът се подчинява на правила или на волята на другите. 

          Откъдето, когнитивното функциониране систематично се схваща като предшестващо свободното действие, и така то много рядко се реализира експериментално. Създава се впечатление за един неясен субект, без структурирана позиция, за който само се предполага, че следва насоката на своите изводи и знания (или желания), понеже само те са изследваеми. Ако се потърсят гаранциите за този познаващ субект трябва да се обърнем към неговия мозък. Материалистичната перспектива е  свързана с прибягване към невронауките. 

          В рамките на теоретичните търсения и емпирични изследвания се оказва, че постулатът “man as а scientist” се натъква на ограничения. От една страна, появата на “грешки”, “отклонения” или “илюзии” в някои модели и изследвания показват, че изключенията представляват правило. McGuire (1960 в Beauvois, 1984), например, представя когнитивното функциониране като преди всичко логическо. За да отдаде дължимото на желаното мислимо, способно да предизвика дисонанс в оптималното функциониране на мисленето, авторът внася някои “корекции” в логическия си модел. Постулатът “man as a logician” обаче се превръща автоматично в нелогичен. През 1968 McGuire песимистично заключава: “ ако предположим, че в един рационален свят формалната логика е най-ефикасното средство за заключение, то в реалния свят, който никога не бихме могли да конструираме, с неговата комплексност и неадекватност, този крайно логичен модел изглежда в този смисъл неадекватен и се нуждае от толкова корекции, че се питам дали природата не е решила проблема със заключенията по съвършено друг начин, нямащ нищо общо с логическия модел и неговите корекции.” (McGuire, 1968 в Beauvois, 1984). 

          Явно авторът се натъква на противоречия, до които води тази аксиома. Подобно развитие претърпява и аксиомата “man as а scientist”. Kelley заема от научната практика за да моделира наивните заключения на обикновения човек. Така се натъква на “грешки” или “отклонения”, които изопачават активността на заключаване и на познание, и които могат да се интерпретират по начин не напълно когнитивен. Едно от тези изопачавания е масираното надценяване на персоналната каузалност и минимизацията на ситуационната каузалност в обяснението на психологически събития, придобива статута на “фундаментална грешка”. Така Kelley, изхождайки от постулата “man as а scientist” се натъква на грешки, на които обаче не може да се гледа като на изключение, а по-скоро те са правилата.

          В резултат на анализа относно ограниченията на доминиращия когнитивизъм се оформят три констатации за бъдещото развитие на парадигмата:

Œ Или изследователят запазва аксиомата “man as a scientist”, като остава изцяло когнитивист и се изложи на присмех, твърдейки че солта и вълните са “отклонения”, без които морето би било река, за която той ще претендира, че е море.

 или се отказва от аксиомата “man as a scientist” като остава когнитивист. В този случай ще трябва да отбележи, че науката, логиката и статистиката не са най-добрите модели за психологията. В същото време трябва да се изтъкне спецификата на идеологията по отношение на познанието и необходимостта от конструиране на нови концепции и модели за когнитивното функциониране (Beauvois, 1984). 

          С тази точка изследователят свързва и предложените от него три момента представляващи нов нео-когнитивен подход към психологията, претендиращ да бъде по-малко абстрактен от доминиращия когнитивизъм: 

          а) там където доминиращият когнитивизъм твърди, че науката конституира модела на познанието, нео-когнитивизмът обявява, че науката и логиката представляват само отделни модели на познанието. Идеологическото възприемане на света има своята специфика и не може да бъде достигнато като се изхожда от модели, заети от научната активност.

          б) моделът на доминиращия когнитивизъм разглежда един опознаващ субект, който се предполага че е ръководен от своите организмични свойства. Нео-когнитивизмът предполага по-скоро, че идеологическата активност на познанието се отнася най-малкото както до субекта на познанието, така и до субекта на дейност. Индивидът трябва да бъде изследван чрез съотнасянето му към социалните структурирани поведения, а не само чрез съотнасяне към организмичните му свойства. Ако всички индивиди имат мозък, всички те са също така в позицията да оценяват или да се подчиняват на различни форми на власт. В този смисъл може да се твърди, че тази им позиция, също както и когнитивният им апарат формират както начина на обработка на информацията, така и елементите на познание. Това съотнасяне към социалните поведения води до представянето на един субект, който е ангажиран повече със значимостта на обектите и индивидите, отколкото с техните описания. Така например, имплицитните /наивните/ теории за личността са структурирани единствено по отношение значимостта на индивидите. 

          в) докато доминиращата когнитивна проблематика е фокусирана върху процесите, предшестващи действието, нео-когнитивизмът твърди, че процесите на познание които интересуват психолога са както тези които съпътстват действието или го следват, така и тези които го инициират или предхождат. С други думи казано, поведението трябва да влезе в регистъра на независимите променливи, а не само да бъде разглеждано като зависима променлива. 

          Моделът на човека като идеолог набляга на социалните поведения като предизвикващи специфично когнитивно функциониране и пораждащи съдържанието на познанията. Така предложеният от Beauvois модел не е нов, а по-скоро потънал в забрава или прекъснат. Първите работи в тази насока са свързани с теорията за процесите на натурализация (Netchine & Netchine, 1975), ролята на социалните интеракции в когнитивното развитие (Doise & Mugny, 1981), както и други в същата насока (в Beauvois, 1984).

Ž третата констатация е свързана със съчетаването на двата подхода:

          Като се запази аксиомата “man as a scientist”, като изследователят “стане функционалист” и по този начин ще се намали значително областта на обяснения в термините на обработка на информациите, за да се даде превес на многобройните интервенции от страна на мотивационната динамика. 

          Подобен подход предлагат Carver и Scheier (1982) разглеждайки от една страна информациите относно Аз-а като структурирани в паметта на индивида под формата на схеми, а от друга поставят на изследване процеса на саморегулация, или връзката на тези организирани структури с поведението. Разгледан като цяло, подходът на двамата автори, който е представен в глава трета на настоящата работа, набляга значително на процесите на саморегулация. По-съществени в случая като опит за преодоляването на противоречията между двата подхода ни изглеждат моделите на Codol и Piolat, които представяме в глави четвърта и пета. Концепциите остават от една страна в рамките на когнитивната парадигма, като избягват интерпретациите изцяло в термините на “обработка на информациите”, за да наблегнат и на динамичната, регулационна и мотивационна страна на Аз-концепцията. Считаме подхода на двамата автори, в рамките на чийто модел работим, за особено ценен с опита си за представяне на една нова реалност в изследването на Аз-а.

          При избора на методологически позиции изхождаме както от когнитивния подход в изследването на Аз-а, така и от моделите на саморегулация на поведението. Основание за това е фактът, че след половинвековен застой, проблематиката свързана с Аз-а е поставена отново на изследване, благодарение на когнитивната парадигма. Напредъкът в научното познание дава своя тласък и в психологията. Теоретичното и експериментално изследване на Аз-а става напълно възможно. От друга страна, в направлението на динамичните модели се утвърждава виждането на Аз-а като динамична и активна същност.

ГЛАВА II

 АЗ-ЪТ КАТО ЦЕНТРАЛНА СТРУКТУРА

В ПАМЕТТА

 Емилия Кърджилова

          Втора глава е организирана по отношение на текущите когнитивни концепции относно персоналната памет (person memory). Необходимостта от подобен опит за синтез произтича от методологичната и концептуална рамка на настоящата дипломна работа, изцяло повлияна от ключовия момент на среща между психологията на развитието и когнитивната парадигма и следствията от нея, както и многобройните изследвания, които породи. Специално внимание е отделено на модела на Аз-а като схема, представящ една уникална когнитивна структура, ръководеща обработката на информациите относно Аз-а.

          Преди повече от десетилетие в областта на когнитивната психология възниква оригинално направление. Изследователската област, обикновено означавана с израза "персонална памет" (person memory), поражда значителен интерес с многото си качества. Принципното й качество е радикалната промяна в насока познанието на Аз-а и другите. Специалистите по персоналната памет вземат за свой обект един момент логически предходен на когнитивната активност. Вдъхновени от ядрото, изследващо обработката на информацията, те вече не задават въпроса как субектът преминава от една информация до преценката, а от каква информация субектът запазва следи в паметта. 

Като цяло, изследванията на паметта се развиват в две посоки:

 2.1. СТРАТИФИЦИРАНА КОНЦЕПЦИЯ  ЗА ПЕРСОНАЛНАТА ПАМЕТ

          Според стратифицираната концепция паметта е организирана в нива - памет за поведения и памет за черти. Всяко ниво отчасти зависи от съдържанието на другото, но само отчасти, съществуват разлики от едното ниво в другото. Авторите обикновено се интересуват от реципрочните отношения между нивата на кодиране: от една страна запаметяването на сегментирани поведения, от друга запомнянето на заключенията или преценките за  поведенията. Hampson (1982) защитава идеята, според която обичайното ниво на категоризация  е чертата, а Cantor и Michel(1977) - типа личност ( в A.M. de la Haye, 1989). Carlston (1980) и Srull и Weyer (1980, в A.M. de la Haye, 1989) теоретизират съществуването на две нива на кодиране : кодирането в черти и запомняне на поведения. Carlston поставя акцент върху риска от повлияване между  двата регистъра - по-сетнешните заключения за поведенията рискуват да въведат селективно припомняне на поведенческите елементи, подкрепящи заключенията. Srull и Weyer подкрепят широко независимостта между двата регистъра, и по-точно независимостта на регистъра на чертите по отношение регистъра на поведения. С други думи от момента, когато едно заключение е било формулирано и запомнено, то може да остане в паметта без да е необходима модификация при постъпване на нова, евентуално противоречива информация в регистъра на поведенията. 

          Вероятността обаче, едно поведение да бъде възприето като манифестиращо конкретна черта зависи от достъпността на този концепт в момента за субекта. Srull и Weyer доказват, че достъпността на един концепт черти зависи от новостта на неговата активация. Експериментите им доказват, че достъпността на понятието има значение в момента на кодиране на информацията, а не при припомнянето, или пък във фазата на реорганизация на запаметения материал.

          Съществуването на две нива на кодиране поставя проблема за припомнянето на информацията. Като цяло, работите по този въпрос се доближават в заключението си, че припомнянето на заключения /преценки в черти/ представлява една икономична процедура, до която прибягва субектът, когато ситуацията не изисква детайлно припомняне на основната информация /поведенията/.

          Стратифицираната концепция включва Аз-а във възприятен аспект като разграничава две взаимно-свързани нива. В другото направление обаче ‚ структурно -интегрирана организация на персоналната памет, се набляга върху неговата цялост и организираност. Считаме, че то е по-перспективно  тъй като породи безброй изследвания и провокира нови теоретични търсения. Разглеждайки паметта на личността изглежда основателно виждането за Аз-а като една от най-завършените и с най-много информации структури в паметта (Kihlstrom,1988 в Monteil,1993).

          Понятия като схема и мрежа, оказали се действени в областта на перцепцията, категоризацията на визуални стимули, разбирането и запаметяването на текстове, са пренесени от много автори в областта на изследване на персоналната памет. Движението като цяло на изследователските търсения в когнитивната психология следва един модел: от познанието на материални и символни обекти през познание за другите до самопознанието.

2.2. АЗ-ЪТ КАТО АСОЦИАТИВНА МРЕЖА. 

          Моделът, който разглежда Аз-а като асоциативна мрежа постулира Аз-а като обикновено звено  сред другите, с които е свързан и  които представляват ансамбъл от самопознания, кодирани в твърдения.

          За Anderson (1977,  в A.M. de la Haye, 1990) паметта, в която се събира информация за хората е само особен случай на семантичната памет. Следователно към нея могат да бъдат прилагани по-общите модели, развити до сега. Терминът "индивид" за автора е каквато и да е цялост, сама по себе си уникална: специфично място, конкретен обект или разбира се човешко същество. Според него представите за индивиди са различни от представите за класове. Централното звено на мрежата в представата за класове е свързано или с атрибути, характеризиращи класа, или с екземпляри от този клас. В представата за индивида, централното звено не е свързано с никакъв под-ансамбъл. Един индивид е по някакъв начин един клас, съдържащ само един екземпляр.

          Anderson разглежда механизма на свързване на всички информации в едно звено. Ако в момента на получаване на информация индивидът не е уведомен за връзката й с вече присъстваща в паметта, и в по-късен момент осъзнае, че двата под-ансамбъла записани най-напред в различни рубрики се отнасят за едно и също лице, как процедира? Първата хипотеза е за осъществяване на връзка между двата айтема, записани разделно. Втората твърди, че се извършва трансфер на единия айтем в полза на другия, когато се осъзнае връзката им, и това всъщност доказват експериментите. Първоначално двете асоциативни мрежи се образуват отделно, всяка центрирана върху отделно звено. След осъзнаване,  че информациите се отнасят за едно и също лице се осъществява само връзка между двата айтема, и това изглежда е задължителния път за свързване на двете централни звена. В края на процедурата структурата еволюира към мрежа с един единствен център, едното звено прогресивно изчезва за сметка на другото, а айтемите на първото се копират във второто.

          В по-нататъшното развитие на концепцията, разглеждаща Аз-а като асоциативна мрежа се разчупва виждането за Аз-а като единен и монолитен, виждане застъпено в теорията на Anderson. Аз-ът е видян като едно от звената в асоциативната мрежа, които са изградени от самопознания, организирани в твърдения. Една част от твърденията, образувани от асоциирани звена и представляващи менталната лексика за познанията за света е от семантично естество, а другата част, формирана чрез регистрация на автобиографичната памет от епизодично естество (Bower&Gilligan, 1979 в Monteil, 1993).

          Изследванията в областта на асоциативната мрежа, обаче не стигат до съществени доказателства, представящи Аз-а като когнитивна структура. Това се постига в рамките на направлението, визиращо Аз-а като схема.

2.3. АЗ-ЪТ КАТО СХЕМА.

          В областта на персоналната памет е пренесено понятието "схема"/schema/, предназначено първоначално за изследване механизмите на познание на Аз-а и другите. В това понятие не се влага по-различен смисъл от общия смисъл  за когнитивната психология. "Схема" означава когнитивна структура, съдържаща единици информация, свързани помежду си.

          Higgins (1989) засяга въпроса, дали  това определение кореспондира с Аз-схемата /self-schema/. Според него емпиричните наблюдения подкрепят твърдението,  че наистина представлява една структура, но по-трудно се доказва съществуването на взаимосвързаност между различните познания за Аз-а. Авторът използва тест за организацията на обектите в паметови категории, за да докаже съществуването на взаимовръзки между под-ансамблите от познания и Аз-а. Резултатите доказват съществуването на поне частична връзка между схемата и структурите познания за Аз-а.

          Разбирането за Аз-а като схема е развивано широко от Markus (1977 в Monteil,1993). Схемата се хипотезира като имаща двойнствена природа: да бъде едновременно структура и процес (Neisser, 1976; Rumelhart&Norman, 1978; Markus&Sentis, 1982 - в Markus&Wurf, 1987). Като такава, тя може да представи Аз-а като едновременно опознаващ и опознаван. В този смисъл Аз-схемата е постулирана като активна структура, повлияваща обработката на информациите относно Аз-а.

          В когнитивната теория за схемата се набляга върху значението, които има влиянието на миналия опит на индивида върху възприятието, паметта и обработката на информациите (Brewer&Treyens, 1981 в Хурме, 1987). Теоретиците на Аз-схемата изтъкват нейната важна роля в управление на персоналните процеси на индивида, както и на неговото обкръжение. Filipp (1978, в Хурме, 1987) изтъква, че "вътрешните модели на самия субект" и вътрешните модели на средата позволяват да се свържат целите с пътищата за тяхното достигане. Освен това, при преодоляването на дадено жизнено събитие, се повишава концентрацията на вниманието върху Аз-а, вследствие на което може да стане по-нататъшно уточнение на схемата. 

          Кризисите показват важната роля на Аз-схемата като централна когнитивна структура, за управление на действията. Наличието на стабилна схема може да повиши успешността на преодоляването от личността на трудните събития в нейния живот. Схемите могат да провокират индивида да търси едни събития, а да избягва други (Хурме, 1987).

          Аз-схемата е когнитивна структура, съдържаща знания за Аз-а -  резултат от миналия опит на индивида - и организираща и ръководеща обработката на информациите, отнасящи се до Аз-а. Тя включва когнитивни представи, извличани от специфични събития, в които е била включена личността и по-общи представи, конструирани на базата на повторяеми категоризации и оценки на поведението на индивида от самия него или от другите. След като се формира веднъж, схемата играе опосредстваща роля в перцепцията, паметта и дейността (Brewer, 1986; Markus, 1977; Robinson & Swanson, 1990 в Monteil, 1993).

          Аз-схемите са постоянно достъпни себепредстави, притежаващи високо ниво на интеграция, имащи значение в дефинирането на Аз-а и постоянно използвани за характеризиране на Аз-а. Тези схеми улесняват обработката на информацията - преценки и решения за Аз-а - съдържат данни за поведението, които са леснодостъпни и представляват една база за самопредсказване на поведението, превръщайки индивидите в резистентни към контра-схематични информации същества (Markus, 1977 в Monteil & Martinot, 1991).

          Първоначално схематичната аналогия се придружава от следните хипотези:

           информациите, които могат да се интегрират в една такава предварителна структура се запомнят по-лесно, от тези, които не извикват структура;

          ‚ когато една схема е активирана от перцептивна информация, индивидът може да отиде "отвъд" конкретната информация, т.е. елементите, които не са реално представени са "възприети", или запомнени/припомнени като че ли са били действително представени;

          ƒ когато една схема е активирана от перцептивна информация,  несъответствуващите й елементи са филтрирани и елиминирани.

          Целта на изследванията на Аз-схемата не е била доказване на схематичното функциониране, а разглеждайки това съществуване като установено, да докажат че Аз-а е особено ефикасна когнитивна структура.

          В рамките на първата формулирана хипотеза, Kuiper & Rogers (1979 в A.M. de la Haye, 1989) доказват, че задействането на Аз-схема улеснява запомнянето на вербален материал. Експериментът се развива в две фази. В първата фаза се представя на субекта списък прилагателни черти със задачата да направи преценка:

          - структурна преценка /дали думата е дълга/;

          - семантична /има ли думата специфично значение/;

          - с референт другия /подходяща ли е за описание на експериментатора/;

          - с референт Аз-а /подходяща за описание на себе си/.

          Във втората фаза, без да е бил предупреждаван, субектът трябва да си припомни възможно най-голям брой думи-черти от първата фаза. Установява се, че кодирането с референт предизвиква по-добро запомняне, а когато този референт е Аз-а, запомнянето е много по-ефикасно. Според интерпретацията на авторите, тези феномени са следствие от по-голямата "дълбочина" на обработката на информациите, в случая когато преценките са с референт Аз-а (Кuiper & Rogers,1979 в A.M. de la Haye, 1989).

          От направлението разглеждащо Аз-а като схема смятаме за откритие с перспективна стойност ефектът референтност на Аз-а. Теоретичните постановки за съществуването на една структура в паметта на личността, която е най-добре организирана и разполага с най-много информации довеждат до откритието, че стимул с референт Аз-а  се запомня и припомня по-лесно. Откритието на ефекта "Аз-ът като референт" показва Аз-а като силно завършена паметова структура, която бидейки активирана, би увеличила връзките между подходящите стимули и предварително съществуващи знания (Rogers, 1981 в Monteil, 1993). 

          Втората хипотеза е получила многобройни потвърждения - когато вербалният материал напомня на субекта схема, която организира очакването, той се стреми да третира не-представените елементи като че ли са били представени (Cantor & Michel, 1977; Cohen, 1981 в A.M. de la Haye, 1989).

          Според третата хипотеза, в ансамбъла информации за запомняне една част съответства на дадена схема, а другата - не. Много автори предполагат и представят хипотезата като доказана, а именно че несъответствуващите елементи ще бъдат елиминирани (Snydеr & Uranovitz, 1978 в A.M. de la Haye, 1989). 

          Що се отнася до естеството на Аз-схемата, дали тя се различава или не от другите схеми на социалния свят, редица изследвания показват, че схемите свързани с Аз-а са уникални (Kuiper & Rogers, 1979 в Monteil, 1993). Понятието схема се оказва особено ефикасно на теоретично ниво на Аз-концепцията. Чрез него може: да се локализира контрола на поведението на ниво познанията на субекта, директно да се предскажат отклоненията на вниманието от собствените ресурси, изводите и кохерентността на поведението, да се определи ясно мястото на поведенческата промяна (Monteil & Martinot, 1991).

          В процеса на изследванията се налагат четири съществени извода. Установява се съществуването на Аз-схеми, които изпълняват следните функции:

- улесняват обработката на информациите относно Аз-а;

- съдържат леснодостъпни данни, които много бързо се припомнят;

- представляват база за самопредсказания, тъй като се стремят да откриват и поддържат устойчивост и стабилност и по този начин индивидите проявяват активна съпротива към информации, които се различават от съществуващото им виждане за себе си, игнорират или отхвърлят оценки на тяхното поведение, които не отговарят на техните собствени.

- насочването на значителен дял от вниманието на индивида към специфични поведенчески области се смята, че предизвиква трайно изявена структура, наречена Аз-схема. 

          В литературата за Аз-концепцията изследванията показват следствията от едно по-продължително обмисляне на собствените личностни атрибути (Gurin & Markus, 1988). Насочването на значителен дял от вниманието на индивида към специфични поведенчески области (като независимост, креативност, мъжественост и др.) се смята, че предизвиква трайно изявена структура, наречена Аз-схема. Според Markus (1977, в Gurin & Markus, 1988), когато една личност с подчертано независимо поведение, изяви тази своя черта в конкретен момент и я развива, това оказва влияние върху последващата обработка на информациите. Индивидите, които имат за себе си Аз-схема на независим човек, могат да направят преценка за себе си в тази област бързо и уверено, те са последователни в отговорите си, те оценяват новата информация по отношение съответствието й с тази област, и те могат да проявят резистентност към противоречивите, на техните собствени, възгледи за тях самите (Gurin & Markus, 1988).

          В рамките на направлението, разглеждащо Аз-а като схема, насочено към изследване връзките на Аз-а с персоналната памет подходът на Carver и Scheier развива концептуализацията на ролята на вниманието, насочено към различните аспекти на Аз-а и набляга на връзката с поведението. В това направление се създава инструментариум за изследване диспозицията към фокусиране на вниманието към аспектите на Аз-а, който използвахме в нашето емпиричното изследване.

ГЛАВА III: 

АЗ-ЪТ КАТО САМОРЕГУЛИРАЩА СЕ СХЕМА

  Емилия Кърджилова

          В настоящата глава представяме накратко модела на системата за саморегулация на поведението, произтичащ от кибернетичната теория. След него е развита теорията на Carver и Scheier за йерархичната система обратни връзки, където активността на вниманието е централен конструкт. В насоката на развиването на този конструкт едно изследователско ядро поставя на теоретично и емпирично изследване концепта самосъзнание, описан в края на настоящата глава.

3.1. КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕОРИИТЕ ЗА САМОРЕГУЛАЦИЯТА

          Докато една част от теоретиците на Аз-а се занимават със съдържанието и структурата на Аз-концепцията, други фокусират вниманието си върху проблема за процеса на саморегулация, или как индивидите контролират и управляват своите собствени действия. 

          Теоретиците на саморегулацията се занимават с много общия проблем как индивидът участва в контрола на поведението си. Една част от тях изследва контрола на личността над поведението чрез противопоставяне на обкръжението, като те не се спират на Аз-а като регулатор. Нашият интерес е насочен към подходите към саморегулацията, включващи имплицитно Аз-концепцията.

          Процесът на саморегулация включва три компонента: 

 мрежа от цели; 

 когнитивна подготовка за действие /планиране, репетиция, избор на стратегия/; и

 кибернетичния цикъл на обратна връзка, включващ мониторинг, преценка и самооценка.

1)МРЕЖА ОТ ЦЕЛИ

          Теоретиците на саморегулацията се обединяват около твърдението, че контролът на поведението се извършва в служба на някои цели. Като цяло са предположени три типа фактори, детерминиращи избора на цели: очакванията, потребности / мотиви и ценности. 

          Различни типове очаквания са предложени като детерминиращи избора на цели. Те включват очаквания за способността на Аз-а и контрола на поведението /очаквания за ефикасност/ и очаквания за това какъв ще бъде резултатът ако дадено поведение е успешно. Bandura /в Markus&Wurf, 1987/ пръв описва ролята на очакванията за ефикасност на Аз-а в детерминацията на поведението. Той използва термина едновременно и като генерализирана перцепция за контролируемостта над поведението и като специализирана перцепция за способността да се изпълни дадена задача.

          Перцепцията за ефикасност Bandura предполага, че датерминира: действията на личността, които тя предприема, съпротивата срещу неуспех, мислите и чувствата по време на действията.

          Три различни афективни компонента са постулирани като повлияващи избора на цели: потребности, мотиви и ценности. Потребностите са схващани общо като вътрешни, органични мотиватори на поведението (Murry,1938 в Nuttin, 1980), инспириращи взаимодействието между личността и средата (Nuttin, 1980). Въпреки че потребностите са "необходими", това което ги задоволява не; това което задоволява потребностите е детерминирано от персоналните ценности, опита и Аз-концепцията. Основната разлика между потребностите и мотивите е, че потребностите са дифузни и инстинктивни, докато мотивите са по-специфични и научени. За Nuttin (1980) мотивите са "канализирани потребности". Третият  афективен детерминант, чрез който личността избира целите си са ценностите. Те са сходни на мотивите, по това че са специфични. Според McClealland /в Markus&Wurf, 1987/ мотивите и ценностите са различни - ценностите са съзнателни и се отнасят до поведението, което хората избират да правят, а мотивите са несъзнателни и свързани със спонтанното поведение. Ценностите управляват формата, която ще приеме мотивираното поведение. И така, мотивите са по-специфични от потребностите, а ценностите са по-специфични от мотивите. 

          Връзката на тези детерминатори с Аз-концепцията рядко е дискутирана в литературата. Markus и Wurf (1987) предлагат интерпретация на тази връзка в рамките на теорията за работната Аз-концепция. Според тях потребностите, мотивите и ценностите допринасят за избора на онези Аз-концепции, които ще влязат в работната Аз-концепция. Например, личност с висока потребност от постижение ще търси ситуация за постижение; ангажирана в това поведение личността развива Аз-концепция за високо постижение. На свой ред активизираната Аз-концепция ще породи съответните потребности, мотиви или ценности. Така личността имаща Аз-концепция за високо постижение може би частично ще се мотивира към успех. По този начин афективните фактори /наред с очакванията/ детерминират специфичните цели на индивида.

2) КОГНИТИВНА ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ

          Следващата стъпка в саморегулаторния процес /и която не винаги се среща/ е планирането и избора на стратегия. Когнитивният процес тук е свързан с персоналния репертоар от процедурни познания или стратегии от една страна, и с персоналното метакогнитивно познание какви стратегии в какви ситуации да се прилагат, от друга (Flavell, 1979, 1981; Michel, 1981; Sternberg, 1984 в Markus&Wurf, 1987). Метакогнитивното познание може да бъде използвано за планиране на ефективното поведение. Michel, работейки над проблема за отсрочване на удовлетворението, показва че способността на децата да отложат удовлетворението зависи от тяхното метакогнитивно познание за това, кои стратегии къде са ефективни. Преди да може да избира стратегии, обаче, личността трябва да разполага със собствен  репертоар, от който да избира. Този репертоар от достъпни стратегии може да бъде представен под формата на процедурни познания - като сценарии, например. Когато няма сценарий на разположение, или когато личността съзнателно опитва да промени поведението си, то тя може да конструира нов план, използвайки метакогнитивното познание, да комбинира стратегии от по-нисък ред в служба на съответни цели. (Stenberg,1984 в Markus&Wurf,1987)

3) КИБЕРНЕТИЧНИЯТ ЦИКЪЛ: ПОВЕДЕНИЕ, МОНИТОРИНГ, ПРЕЦЕНКА, САМООЦЕНКА

          Следващата стъпка в саморегулацията е опита за успешно изпълнение. Повечето теоретици на саморегулацията пишат за цикъл на саморегулация, включващ типично мониторинг на поведението, преценка за изпълнението, и оценка или поощрение на Аз-а. Този тристадиален цикъл е предложен от Bandura (1978), от Kanfer (1970) и от Carver и Scheier (1982).

          Според Bandura и Kanfer (в Markus&Wurf, 1987) по време на фазата на мониторинг, хората наблюдават различните аспекти на поведението си, като честотата и качеството. След това наблюдаваното поведение е преценено според критерии, извлечени от собствените стандарти или от стандартите на значимите други. Накрая, личността се награждава /или наказва/ чрез чувства на одобрение или неодобрение или чрез материални награди. Според двамата автори, това е напълно съзнателен процес, помагащ на хората да променят поведението си.

          Carver и Scheier (1982) развиват теория за контрола в процеса на саморегулация, също базирана на цикличния процес на обратна връзка. Тази теория се различава от модела на Bandura и Kanfer в три отношения: постулира се взаимосвързана йерархия на саморегулаторния процес, а не една единствена система; теорията се опитва да обясни цялостното поведение, а не само съзнателните действия. По този начин Carver и Scheier използват теорията за контрола за обяснение на несъзнателните и автоматични процеси, така добре както и за съзнателните процеси; докато Bandura и Kanfer постулират някакъв тип себеподкрепяне като критичен за саморегулаторния процес, то Carver и Scheier разглеждат информацията по-скоро като критична детерминанта в опита за промяна.

          Моделът на двамата изследователи послужи като отправна точка за едно направление, центрирало усилията си върху концепта самосъзнание, получило частично развитие в операционализацията на този концепт и създаването на експериментална процедура за изследването му.

3.2. МОДЕЛЪТ НА Carver И Scheier

          Подходът на Carver и Scheier (в Monteil&Martinot, 1991) се вписва отчасти в рамките на направлението, изследващо персоналната памет, разглеждащо информациите за Аз-а  в паметта като организирани в схема. Теорията за контрола на саморегулацията се занимава с начина, по който целите и намеренията на Аз-а се реализират по време на изпълнението на дадено действие. Моделът на Carver и Scheier на саморегулация на поведението предполага от една страна схематична организираност в паметта на опита на индивидите, а от друга се занимава не само с дефинирането на тази организация, но също и с изследването на връзката й с поведението.

ПРОЦЕСЪТ НА ОБРАТНА ВРЪЗКА.

          Моделът на Carver и Scheier /Markus&Wurf, 1987/ представлява цикъл от три основни стадия: 

     насочване вниманието към Аз-а;  

      сравняване на Аз-а със стандарта; 

      стремеж към редуциране неравновесието между начина,      по който се държи и начина, по който желае да се      държи.

          В случая, когато перцепцията на актуалното поведение и референтната ценност не са съгласувани, личността се стреми да снеме несъгласуването като извършва поведенческо уравновесяване. Основната роля на обратната връзка е да поддържа несъгласуваността на минимално ниво. Обаче съществуването само на една обратна връзка е недостатъчно да обясни комплексността и гъвкавостта на поведението. Комплексността впрочем се открива единствено когато се вземе пред вид възможната взаимосвързаност на системите обратни връзки, подредени йерархично. Моделът предполага взаимосвързана йерархия на системата за контрол с всяко едно от нивата на поведенческата йерархия. Реализацията на поведението отразява йерархията на процеса на саморегулация чрез обратна връзка.

          В основата на модела е концепцията за цикличния процес на "обратна връзка" /feedback/. Процесът на обратна връзка е нагативен, натоварен с функцията да анулира или намали всяко отклонение от дадена референтна ценност. Така, информациите от вън се сравняват чрез един "сравнител" с дадена ценност /или стандарт/, референтно зададена, най-често доставена от поведенческата информация, активирана в паметта.

          Идеята за поведенческа информация, активирана в паметта произхожда от три хипотези на Cаrver и Scheier (Monteil&Martinot, 1991):

          1/ индивидите подреждат своя опит на базата на регулаторите, с които се срещат във времето и в течение на събитията, с които се конфронтират;

          2/ този "ред" приема формата на схематична организация в паметта /self-schema/;

          3/ един път развити, тези когнитивни структури се използват за разпознаване и разбиране на нови обекти и събития, с които се срещаме.

          Теорията за контрола на саморегулацията се занимава с начина, по който целите и намеренията на Аз-а се реализират по време на изпълнението на дадено действие. Процесите на саморегулация нямат начало и край, само много функции, които се развиват повторяемо. Целта на системата, според теорията не е да създава “поведение”, а да създава и поддържа перцепция на специфично желано състояние: което и да е състояние, представено от референтната ценност или стандарта на сравнението.

ВКЛЮЧВАНЕ НА АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА В САМОРЕГУЛАЦИЯТА

          Саморегулацията се извършва с различни степени на ефикасност. Понякога личността прави опит за регулация на поведението си и е способна да го направи ефективно: всички фази на саморегулацията се развиват естествено и една след друга. Друг път обаче, личността се опитва да регулира поведението си, но не успява. Тя не може да вземе решение между коя от многото цели да избере да следва; тя по-скоро обърква целите, отколкото да действа за тяхното достигане; тя не може да усвои процедурното познание и не знае какво прави, тя опитва, но неуспява. Привличането на Аз-концепцията е представено като критична променлива изглаждаща функцията на саморегулаторния процес (Markus&Wurf, 1987).

          Аз-концепцията не е единственият фактор, повлияващ поведението, а само един от многото - културата, социалното обкръжение, потребностите и т.н. Макар собствените представи за Аз-а да не контролират напълно поведението, все повече се налага мнението, че един от най-мощните поведенчески регулатори е представата на индивида за това, какво мисли, чувства или вярва по отношение на самия себе си (Markus&Wurf, 1987).

          Cаrver и Scheier първи предполагат, че саморегулацията се извършва по-ефикасно, когато личността самофокусира вниманието си. Ангажирането на цикъла на което и да е ниво на контрол е отчасти зависимо от фокусирането на вниманието на личността. Тяхната теория изтъква, че когато има изявен поведенчески стандарт /или референтна ценност/ и личността се фокусира към Аз-а, директното насочване на вниманието кам Аз-а ще води до сравнение между сегашното състояние и стандарта на по-високо ниво на контрол. Като следствие е тенденцията за сравнение на своите перцепции за актуалното състояние или поведение със стандартите, към снемане на перцептивното неравновесие между тях. Неравновесието между това, което личността е и това, което иска да бъде, предполагат авторите, мотивира личността към определено поведение. 

АКТИВНОСТТА НА ВНИМАНИЕТО.

          Що се отнася до процесите на сравнение, те  включват фокусиране на вниманието върху Аз-а (Cаrver и Scheier, 1982). С други думи, когато един поведенчески стандарт се изяви, фокусирането на вниманието върху Аз-а стимулира сравнителя от системата за обратна връзка, който води към ангажиране на поведението. Ефектите от фокусирането на вниманието върху Аз-а могат да бъдат характеризирани както следва:

          а/ самоосъзнаването предизвиква активността на сравнителя от системата за обратна връзка, ръководещ поведението;

          б/ едно по-пълно ангажиране на сравнителя води поведението към по-добро регулиране.

          Откъдето, предполагайки, че центрирането върху Аз-а предизвиква една саморегулация и че референтните ценности, ръководещи поведението могат да бъдат йерархически диференцирани, може да се направи разграничение между фокусирането върху частните аспекти на Аз-а и фокусирането върху публичните аспекти на Аз-а. Частните аспекти на Аз-а изглежда улесняват саморегулацията на целите, които са лични по своето естество (гордост, например), докато публичните аспекти на Аз-а изглежда подкрепят една саморегулация на целите, които по своята същност са представителни за Аз-а (да се изявиш в най-добрата си светлина). Резултатите показват, че фокусирането на вниманието върху частните аспекти предизвиква доста различни саморегулаторни последствия от фокусирането върху публичните аспекти (Cаrver и Scheier,1982).

3.3. КОНЦЕПТЪТ САМОСЪЗНАНИЕ

    Терминът самосъзнание (self-consciouness) става централен за този подход, тъй като състоянието на самоосъзнаване води към по-добра поведенческа регулация. Самосъзнанието е централен концепт сред строгите дивергентни подходи към поведението (Fenigstein, Scheier, Buss, 1975). В психоанализата повишеното самосъзнание е едновременно средство и цел. Самоизследването позволява на личността да разпознае своите неосъзнати тревоги, мотиви, защити; един от резултатите в психоанализата е развиване на самосъзнанието. Терапията на Роджърс, екзистенциалният анализ подчертават важността на ставащото вътре в Аз-а.

          В своя класически труд "Mind, Self and Society" Mead (1934) изтъква особеността на личността да конституира за известно време обекта на своето внимание. Според него, човекът е естествено фокусиран към своята среда и следователно изначално, в своето съзнание заема мястото на субект. Социалното обкръжение го води прогресивно към възприемане гледната точка на другия и следователно го превръща в обект на своето съзнание. Егоцентрично в началото, човешкото мислене е неспособно да възприеме своите собствени противоречия, да провери твърденията си или да разбере как се приема от другия. Повтарящата се конфронтация с другия постепенно го води към самокритичност и самоосъзнаване.

          И така, интересът към самосъзнанието е съществувал единствено в рамките на някои терапевтични ориентации и философски подходи (Fenigstein, Scheier, Buss, 1975).  В подхода на Carver и Scheier (1982) самоосъзнаването предизвиква активизиране на сравнителя от системата за обратна връзка; сравнителят си доставя една референтна ценност от поведенческите информации, които активира в паметта; сравнителят накрая извършва сравнение между тази ценност и информацията от вън с цел регулиране на поведението. Постулира се по този начин концепция за самосъзнанието в термините на информации с непосредствен достъп за Аз-а.

ЦЕНТРОВЕТЕ НА ВНИМАНИЕ

          Mead (1934) уточнявайки състоянията на самосъзнанието постулира дихотомичния характер на центровете на внимание. От една страна, вниманието насочено към самия себе си, а от друга вниманието насочено към външния свят са двете крайни взаимосвързани състояния на съзнанието. Поради многобройните дразнители, обикновено вниманието е насочено навън. В този случай, погълнат от външния обект, субектът не би могъл да се самоосъзнава. Това състояние обаче се редува повече или по-малко често от едно радикално различно състояние, където субектът е сам обекта на своето внимание. Според Mead двете състояния не биха могли да съвпадат, а само да се редуват в цикли.

          От една страна, концепцията за самосъзнанието в термините на информации с непосредствен достъп за Аз-а, а от друга идеите на Mead за дихотомичния характер на центровете на внимание служат за отправна точка в едно важно течение на изследване, оформило се преди около десетилетие. То е насочено към проучване на следствията от състоянието на самоосъзнаване за когнитивната активност на субекта и за поведението му. (Duval, Wiclund, 1972; Wicklund, 1975; Buss, 1980; Carver&Scheier, 1981  в Rime&Le Bon, 1984).

ДАННИТЕ В САМОСЪЗНАНИЕТО

          Buss (1980) постулира съществуването на ансамбли от информации в самосъзнанието, с които субектът може да разполага по отношение на своята личност, организирани в частни или публични аспекти.

          Частните аспекти включват данните, които не могат да бъдат възприети по директен начин от другите, а именно: сензитивни характеристики, изменения на различни системи в организма. Към тях се добавят по-дифузните вътрешни състояния, от отпускането до емоционалните състояния, през настроенията. Освен това, психологически мотиви, мечтите, спомените, познанието и оценяването на личностните характеристики и тенденции. 

           Публичните аспекти могат да бъдат възприемани от социалната среда и перцепцията от другия предшества тази, направена от самия субект. Това са външният вид и видимите физически характеристики, личностния му стил, който включва неговата поза и моторика, начинът на говорене и действуване, експресивните характеристики. Когато субектът насочва своето внимание към тези публични аспекти  на своята личност, той се стреми да възприеме по отношение на себе си нагласа, аналогична на тази, която има обкръжението му към него.

КРИТЕРИИ ЗА САМООСЪЗНАВАНЕ

          За критерий за самоосъзнаването Carver&Scheier (1978, в Rime&Le Bon, 1984) използват инструментариума на Exner (1973) - "Self-Focus Sentence Completion Blank". Една прецизна решетка на анализ позволява преглеждане на отговорите според това, дали те отразяват фокусиране върху Аз-а или външния свят. Данните показват, че в присъствието на индуктор на самосъзнание субектите дават отговори много повече фокусирани върху себе си.

ИНДУКТОРИ НА САМОСЪЗНАНИЕ

          Изследователите изхождат от разбирането, че всеки фактор на средата, който може да даде на индивида статута на обект на наблюдение, предизвиква състояние на самосъзнание. Присъствието на публика, специфичен наблюдател, система за наблюдение, зад която се предполага, че има наблюдател са според тях превъзходни детерминатори, стига публиката или наблюдателя да не бъдат забравяни от субекта. Нещо повече, те заключават, че всяко устройство, което може да замести публиката или наблюдателя, по отношение на функцията им да предизвикват в субекта статута на обект на наблюдение, води също до предизвикване състояние на самосъзнание (Carver & Scheier, 1978 в Rime & Le Bon, 1984).

          Нашироко са експериминтирани видеокамери, прожекции на образа на субекта, дори ефектът на индуциране е бил доказван със запис на собствения глас на субекта или с удари на сърце, което субектът възприема като свое (Rime&Le Bon, 1984).

ЕФЕКТИ НА ИНДУКЦИЯТА НА САМООСЪЗНАВАНЕ

          Изследователите в рамките на това направление осъществяват многобройни изследвания с цел изявяване на ефектите на индукторите на самосъзнание. Като цяло изследванията показват, че в присъствието на агенти-индуктори на самосъзнание, данните които се отнасят до Аз-а стават по-достъпни за субекта и имат по-голямо влияние върху неговата когнитивна организация и върху поведенията, които изработва в съответната ситуация. Корелациите в  експерименталната група /където се индуцира самосъзнание/ на самоописателното измерение с поведенческото са много високи, за разлика от контролната група (Pryor, Gibbons, Wicklund, Fazio and Hood, 1977 в Rime&Le Bon, 1984). 

          Като цяло, се заключава, че състоянието на самосъзнание води до по-изострена перцепция за вътрешните състояния, емоционални или физиологични. Следователно, ефектите на индукция доказват валидността на този концепт и манипулациите, извършвани с индукторите.

ДИСПОЗИЦИЯ ЗА САМООСЪЗНАВАНЕ

          Едно частично развитие на тази изследователска област произтича от идеята, според която самосъзнанието, освен че може да бъде предизвикано от ситуационни агенти, то е обект също и на относително стабилни разлики между индивидите.

          Авторите подчертават, че за съжаление никой подход преди тях не е наблягал върху индивидуалните различия (Fenigstein, Scheier and Buss, 1975). Някои хора постоянно мислят за себе си, изследват подробно поведението си, размишляват до степен на натрапливост. На другия полюс се намират хората, при които отсъства напълно самоосъзнаване, така че те не осъзнават мотивите си или как се изявяват пред другите.

          Постоянната тенденция на хората към директно насочено внимание навътре или навън е чертата самосъзнание (self-consciousness). Авторите разграничават тази черта от вниманието,  насочено към себе си в резултат на преходни ситуационни променливи (self-awareness). 

          Продължавайки своята работа в насоката на изследване на диспозицията към самоосъзнаване, Fenigstein, Scheier и Buss създават през 1975 оригиналната версия на скалата Самосъзнание, предназначена да установи индивидуалните разлики на степента към самоосъзнаване. Създаването на скалата, оригиналната и ревизирана версия, както и нейното описание представяме в глава шеста, посветена на експерименталното изследване.

ГЛАВА IV

АЗ-ЪТ КАТО КОГНИТИВНА СТРУКТУРА И ИЗМЕРЕНИЯТА НА  ИДЕНТИЧНОСТТА:

 J.-P. Codol

  Емилия Кърджилова

          Четвърта глава е посветена на изследователския модел на J.-P. Codol за Аз-а като прототип, развит в рамките на направлението, изследващо персоналната памет. 

          Подходът на Jean-Paul Codol ни дава теоретичната рамка за изследване механизмите, повлияващи в обработката на информациите относно стабилността и промяната на Аз-а, ето защо ще се спрем по-детайлно на интелектуалната продукция на този автор, разбирането му за когнитивна психология и когнитивна активност, регулативната функция на идентичността, както и модела на Аз-а като когнитивна структура, наречен от него "когнитивен подход към персоналната идентичност".

4.1. ОТ СОЦИАЛНА КЪМ КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ

          Публикациите на Jean-Paul Codol отразяват това, което научната общност квалифицира за него като "промяна на подхода", движейки се от социална към когнитивна психология (Leyens,1990). Според нас, изместването на научния интерес доказва плодотворността на когнитивната парадигма в изследването на Аз-а. Всъщност интересът на този автор винаги е бил концентриран върху Аз-а като действащ център.

          Интелектуалната продукция на  Codol преминава през четири последователни фази:

          1/ социалните представи за Аз-а и другите;

          2/ повишен конформизъм на Аз-а;

          3/ асимилация на перцепцията за Аз-а и другите;

          4/ идентичност.

          През 60-те години Jean-Paul Codol стартира изследванията си в областта на социалната представа в екипа на Claude Flamet във Франция (Ibanez, 1989). Той пръв от социалните психолози я квалифицира като преди всичко индивидуална. Още в самото начало формулира насоката на изследванията си към когнитивните фактори, повлияващи социалното поведение. Целите, които си поставя са две: да докаже взаимосвързаността между различни представи и да покаже емпирично връзката между представи и поведение.

          По време на експериментите, свързани със социалната представа  Codol  е заинтригуван от факта, че различни норми /индуцирани чрез специфични представи/ относно идентични задачи провокират различни перцепции на Аз-а и другите. Установява, че индивидите имат тенденцията да демонстрират много по-голяма близост до груповата норма, от членовете на самата група. Феноменът е наречен от него "повишен конформизъм на Аз-а" или по-просто "ефекта PIP"- съкращение на латинското Primus Inter Pares /Пръв между равни/. Хипотезата на Codol за този ефект е следната: "Във всяка произволно взета група индивидите проявяват силна тенденция всеки един от тях да твърди, че отговаря най-добре на нормите на групата в сравненение с другите членове. Тенденцията  е право пропорционална на величината на нормативност на тези норми" (Codol, 1975).

          Общо описание на PIP ефекта: група хора, работещи над дадена задача са помолени да квалифицират дадена норма, след което да сравнят собствената си позиция относно нормата с позициите на другите. 62% от респондентите дават отговор че имат дадена характеристика повече от другите, когато характеристиката е била желана, но не се прилага към специфичната рамка, а 75% отговарят по същия начин, когато характеристиката се отнася до фактическа норма, желана в ситуацията. Конвергентните резултати от много изследвания (Codol, 1973, 1974, 1975) потвърждават хипотезата на Codol, че става въпрос за "тенденция" в разпределението на отговорите "повече" . 

          В изследванията на PIP феномена субектите са помолени да преценят дали имат дадена характеристика повече, по-малко или на същата степен в сравнение с другите. Отговорите в "повече" и "по-малко" означават, че субектите възприемат себе си като различни от другите, а "на същата степен", като сходни. Резултатите показват силна тенденция в отговорите към различие. Тъй като експерименталният материал се натрупва авторът насочва своите изследвания все повече и повече към Аз-а. В много експерименти се установява, че хората виждат себе си като много по-различни от другите, отколкото когато се прави обратното сравнение: другите много малко се различават от нас. В изследванията, в които Аз-а не е включен, асиметрия не се наблюдава (Codol, 1984). В случая става въпрос за референтната гледна точка, чието изследване се налага по две причини:

          Знае се, че в психологията дистанцията между А и Б не винаги е равна на дистанцията между Б и А, тъй като моделът или референтната гледна точка не са идентични. От друга страна се налага една процедура с  цел методологическа предпазливост на обръщане на въпроса. Лингвистичните характеристики на въпроса по невнимание могат да подскажат отговора (Leyens,1990).

          В изследванията на Codol (1984,1985,1986), когато референт е самия изследван субект, сравнимостта е много лесно приемлива, а когато референт е другия има силно неприемлива сравнимост. Тази асиметрия в перцепцията на Аз-а и другите е доказана в много широк обхват - от перцепцията на личностните черти, до пространствената дистанция. 

          Интерпретацията на феномена, която прави Codol е от когнитивна гледна точка и центрирана върху Аз-а. Преценките за сходство и разлика на Аз-а и другите са свързани с феномените асимилация и контраст, произтичащи от диференциращото категоризиране. Ако субектите приемат, че другите приличат повече на тях, отколкото обратното, и че те се различават повече от другите, в обратния случай, това се дължи според него на общата тенденция да се възприема другия като принадлежащ на "нашата" категория, докато Аз-а не може да каже за себе си, че принадлежи на категорията на другите. С други думи, Аз-ът асимилира другите към себе си, докато контрастира себе си от другите. Според Codol този феномен е израз на основния процес на "егоцентрична асимилация". 

4.2.  АЗ-ЪТ КАТО ПРОТОТИП

          По друг начин формулирано, феноменът на асимилация и контраст в интерперсоналното сравнение показва, че Аз-ът е прототип, където по-малко прототипичните елементи по-лесно се сравняват с него, отколкото когато прототипът се сравнява с тях (Codol, 1986). 

          Една от коцепциите за Аз-а в рамките на когнитивната психология, по-точно направлението разглеждащо Аз-а като когнитивна структура, централна в самопознанието, въвежда термина "прототип" /prototype/ за да го обозначи. Много изследователи използват това понятие в областта, изследваща персоналната памет /person memory/, заинтригувани от постиженията в перцепцията  и запаметяването. Cantor & Michel (1977 в de la Haye, 1989) предлагат разбирането на чертите на личността да бъде като прототипи, прилагащи се към личностите. Понятието прототип има за цел принципно да отчете факта, че третирането на малки единици информация зависи от характеристиките на ансамбъла, от който те са част и от начина, по който субектът идентифицира ансамбъла като изхожда от опита, който вече е придобил за тази категория обекти (de la Haye, 1989). 

          През последните петнадесетина години понятието допринася за обновлението на работите върху перцепцията на физически обекти, формиране на концепти и спонтанно класифициране (de la Haye, 1989). Според концепцията принадлежността към една категория не се определя от експлицитни необходими критерии, а в зависимост от по-голямото или по-малко сходство с прототипа на категорията. Един обект се възприема като повече или по-малко централен за своя ансамбъл според това дали той притежава повече или по-малко прототипични черти. 

          Редица изследвания постановяват и по-нататък доказват, че не всички членове на една категория са еквивалентни; те добавят информация относно отношенията между прототипичните и непрототипичните за категорията членове, а именно, че най-представителният за категорията тип може да служи като референтна точка, в съотношение с който се преценяват другите членове на категорията (Rosch, 1975).

          Един прототип може да отговаря на социална група, персонална категория (екстраверсия - интроверсия, напр.). Повлияни от подобен тип успехи, изследователите на Аз-а взаимстват понятието с цел изявяване механизмите на тази когнитивна структура. 

          Моделът на Аз-а като прототип включва разбирането за Аз-а като когнитивна структура, която може да бъде активирана и активна, тогава когато индивидът преценява дадена информация с цел самоописание. Информациите, които са сходни или приложими към прототипа ще бъдат по-лесно интегрирани и припомняни от него (Monteil & Martinot, 1991). В изследователското направление, разглеждащо Аз-а като прототип,  целта е верифицирането на Аз-а единствено и само като когнитивна структура. То предоставя данни, подкрепящи първоначалната хипотеза. В експерименталния материал ясно е очертана тенденцията, че по-добре се кодира и припомня материал относно Аз-а, отколкото материал със семантично значение (Rogers, Kuiper&Kirker, 1977, в de la Haye, 1989). Авторите интерпретират резултатите като потвърждение на факта, че Аз-ът действа като когнитивен прототип, "който разполага с колекция от черти, които личността възприема като описващи я" (Rogers, 1981, пак там).

          В една по-специфична теоретична перспектива, без да базира разсъжденията си върху паметта се оформя моделът на Codol (Monteil&Martinot, 1991). В рамките на своя когнитивен подход към Аз-а, Jean-Paul Codol постулира тенденцията към поддържане от всеки индивид на една прототипична Аз-концепция (Codol, 1984). 

          В когнитивното възприемане на себе си, изследвано в интерперсоналните отношения, тенденцията на индивидите към подчертаване на различието или отграничаването от другия е интерпретирано от автора посредством утвърждаването, че Аз-ът служи като имплицитен референт в преценките, извършвани спрямо/в сравнение с другите.  В тази връзка авторът постулира, че всеки субект проявява  тенденцията да поддържа по известен начин "прототипична" Аз-концепция (Codol, 1988б). По отношение на този ефект на асиметрия в преценката за сходство на Аз-а с другите Codol предлага мотивационно обяснение, а именно че да се възприеме Аз-ът като приличащ на другите е по-силно заплашващо за чувството за неповторимост и оригиналност, отколкото да възприеме другите като приличащи на него. Изследователят предлага когнитивно и мотивационно обяснение на ефектите, които открива в своите изследвания. Разчупването на установения канон да се прави интерпретация или само в рамките на когнитивното или само в рамките на саморегулационното направление се вижда още по-силно в неговата концепция за идентичността.

4.3.  КОГНИТИВНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ: ИЗТОчНИК НА чУВСТВОТО ЗА ИДЕНТИчНОСТ

          На четвърто място в периодизацията на изследванията на Codol изследователите поставят персоналната идентичност или Аз-а. Това, което интересува Codol са частните аспекти на Аз-а, разбиран от него като  перцептивен концепт, на който се приписва определено значение. Подобно на други изследователи и Codol е изкушен да покаже Аз-а като чисто когнитивен прототип (Leyens, 1990). Това изследване е вдъхновено от изследването на референтната гледна точка. 

          Насочвайки вниманието си върху Аз-а с цел да го покаже като когнитивна структура, фокусирайки го като перцептивен концепт, към който прилага функционалистки интерпретации, и като го разполага в измерението на времето, авторът говори за чувство за идентичност. Codol предпочита понятието идентичност, за да означи изследванията си за Аз-а като когнитивна структура (Leyens,1990).    

          Определението, към което се придържа Codol в процеса на изследването на идентичността е за идентичност, която може да бъде отнасяна към групи, култури, ценности, личности:

          "Идентичността е система от представи, чувства и стратегии, организирани с цел предпазване на своя обект ("самото съществуване"), но също с цел контрол, проективна мобилизация и идеализираща мобилност ("да реализираш себе си"). Идентичността е структурирана и диференцирана система, едновременно стъпила в миналото (корените, постоянството си), в координация с актуалните поведения и в перспектива (проекти, идеали, ценности и стилове). Тя координира многобройните идентичности свързани с личността (телесна идентичност, характерова идентичност, личностни особености) или с групите (роли, статус) (Codol & Tap, 1988).

          За Codol източник на чувството за идентичност е когнитивната активност, насочена към самия себе си, която не се свързва единствено с интелектуалните операции. Смисълът, в който я схваща Codol е:

          "Когнитивната активност е ансамбъл, с/чрез който един психичен орган организира информациите в знания и формира своите познания. Когато тези информации се отнасят до Аз-а, става въпрос за самопознания. И именно тези самопознания - това е тезата, която защитава автора - са източника на чувството за идентичност" (Codol, 1986).

          В подхода си авторът изхожда от разбирането, че начина, по който когнитивно се възприема един индивид е свързан с някои от големите механизми, поддържащи всяко когнитивно възприятие.        Авторът постулира най-напред, че информациите, които всеки от нас получава непрекъснато са изключително много и различни: някои от тях идват директно от усещанията ни, други от паметта, трети постъпват чрез комуникацията, по време на отношенията ни с другите. Откъдето дефинира предмета на когнитивната психология: ансамбълът от активности по обработка на информациите от даден психичен орган: как се възприемат, как се селекционират, трансформират и организират, как се конструират в представи за реалността и изработват познания. 

          Етапите на обработка на информацията, обект на различни подходи и  изследователски теми са : приемане, селекция, трансформация, организация, конструиране на представи, изработване на познания. Изследването на механизмите на обработка на информацията в различните аспекти (генезис, развитие, учене на когнитивните процеси и операции, тяхната активация) е областта на действие на изследователя Codol  (1988а).

          В резултат на получените информации индивидите изработват свои знания. Те позволяват на всеки да разбере своето обкръжение, да се адаптира и действа в него. Следователно, за Codol когнитивната активност е съществена адаптивна и регулативна функция. Основните активности на когнитивния процес са : идентификация и разпознаване на многобройните обекти от обкръжението, както и придаването им на смисъл или ценност. 

          Преимуществено ангажиран с процесите на обработка на информацията по отношение на Аз-а и другите, Codol подчертава, че когнитивната активност не се свежда единствено до  интелектуалните операции. Последните са само една скромна част от когнитивните операции. 

          Codol представя един модел на Аз-а и идентичността, който не противопоставя когнитивните теории на функционалистките. Нещо повече, авторът слива двата подхода в своя модел. От една страна са когнитивните механизми по обработка на информациите относно Аз-а и света, но от друга се търси отношението на тази информация към поведението - механизми на адаптация и регулация. По този начин Codol се оказва един от малцината автори, преодоляващи продължителното противопоставяне в литературата на двете течения, или по-скоро тяхното разделяне. Една от особено важните теми в когнитивната психология според изследователя е отношението между когнитивната активност и поведението. Изхождайки от разбирането, че в когнитивното възприемане на себе си действуват големите механизми на всяко когнитивно възприятие, които в частност са:

          а/ че е възможно индивидът да определи приликите и разликите на този обект по отношение на другите от обкръжението. Самите процеси на определяне сходствата и разликите преминават през един генерален процес на категоризация на информациите за обекта, който в тази концепция е смятан за съществен феномен в приемането на информация, наред с процеса на генерализация. Всеки обект е възприет едновремнно и глобално, и като притежаващ специфични характеристики, които го разграничават от другите обекти и му придават оригиналност. Значимите за индивида характеристики са категоризирани изолирано или в центъра на организирани ансамбли. Ансамбълът от категории образува система, филтрираща, организираща новите информации, позволяваща тези информации да бъдат значими за субекта. Същността на процеса на категоризация е да трансформира информациите, тъй като тук действат закони деформиращи цялото възприятие: селекция, опростяване, ригидност, егоцентризъм. 

          б/ че обектът притежава инвариантни характеристики, т.е. известна кохерентност и известно постоянство във времето;           Вторият механизъм на категоризация е кохерентността на системата от категории, дължаща се на постоянството на обектите. Психичната система идентифицира обектите, поради относителната им инвариантност, относително стабилното физическо и социално обкръжение. Като примери за кохерентност на системата за категоризация Codol дава постоянството на формите и отхвърлянето от един идентифициран обект на противоречивите или неочаквани характеристики. 

          в/ че информациите винаги имат значение за индивида и са валоризирани.      Третият механизъм, чрез който един психичен орган придава смисъл  и ценност на обектите е сравнението с други вече познати обекти. Счита се, че тази връзка между новото и придобитото вече се извършва в процеса на категоризация, в една класифицираща система, целяща идентификацията на обекта. Codol изтъква, че категориите не са никога дефинитивни. Характеристиките и свойствата на обектите са винаги валоризирани по определен начин от индивидите и са свързани с поведенческите схеми, което е следствие от личния опит или от социалните норми.

          От друга страна, върху стабилността на обкръжението се изграждат и процесите на генерализация. На базата на своя опит по отношение на обектите, всеки има тенденцията да генерализира пространствено и времево техните свойства и характеристики чрез процесите на: филтриране, интеграция, организация на по-сетнешната информация за обектите. В случая става въпрос за схемите, които използват индивидите при обработка на информациите и които Codol разграничава така: 

          - от една страна е схемата с оперативен аспект за             процеса на генерализация /scheme/;

          - от друга, схемата с фигуративен аспект /schema/.

          Първата според Codol е общата форма на процеса на генерализация, а втората е специфичното й съдържание в конкретни обстоятелства (Codol, 1988а). Разграничението на автора е класическото разграничение в когнитивната теория за схемите между процесуалните и структурните аспекти, направено от Markus и Wurf (1987). 

          Когнитивните схеми според Codol, водещи до когнитивни "рамки" (biais cognitifs), организират представите на индивидите за обекти, събития или обкръжението. Като цяло, схемите образуват очакванията, отнасящи се до структурата на получаваната информация. Те ръководят както кодирането, така и припомнянето на запомнената информация.

ИЗМЕРЕНИЯ НА ЧУВСТВОТО ЗА ИДЕНТИЧНОСТ

          Основният процес в приемането на информация /категоризацията/, механизмите повлияващи когнитивното възприемане, действайки закономерно в чувството за идентичност оформят неговите три измерения, според автора:

          А/ Аз-ът като уникален обект - чувство за различие 

          За Codol същността на самоосъзнаването е чувството за различие. Аз-образ може да има само, ако индивидът може да идентифицира даден обект като означаващ самия него. Според него, "Аз-образът е структуриран ансамбъл от елементи информация, които са значими, приети и конструирани от индивида по отношение на самия себе си"(Codol, 1986). Идентификацията предполага, че индивидът може да се възприеме като особен обект, различен от всеки друг. Чувството за Аз-а се изразява най-напред, в когнитивен план, в признанието, че един индивид е различен от всеки друг обект. Следователно, чувството за различие е съществен момент в самоосъзнаването. То е примитивна черта, чрез която индивидът се конструира едновременно  и като обект и като субект. 

          От друга страна Codol подчертава, че освен съществуването на външна диференциация, изразена в чувствата за автономия и дистанция, съществува и вътрешна диференциация - с чувства за вътрешна комплексност, многообразие и богатство (Codol, 1981).

          Като цяло, диференциацията е важно измерение за автора, защото предполага едновременно процесите на вътрешна интеграция /кохерентност и комплексност/ и процесите на автономизация и външно разделяне /дистанциране/.

          Б/ Кохерентност и стабилност на Аз-образа - 

            чувство за единство и идентичност със себе си

          Единството и постоянството на Аз-а са две от главните измерения на идентичността. Организацията на чертите в структуриран ансамбъл има известна кохерентност, стабилност, постоянство във времето. От гледна точка на Аз-образа те придават чувството за идентичност със самия себе си. В тесен смисъл, идентичността на един индивид е това, което прави индивидът да остане идентичен на себе си пространствено  и времево. Чувството за идентичност идва от това, че описвайки се най-напред като оригинален обект, индивидът има известен кохерентен образ за себе си и вярва, че обектът за който се отнася този образ (себе си) има известно постоянство във времето.

          В/ Валоризация на Аз-а - чувство за автономност и

                                                  влияние 

          Всеки глобален образ е валоризиран по определен начин от обекта, който го пресъздава. Валоризацията на Аз-а е само по-комплексен израз, в когнитивен план, на "стойността", която си приписва индивида сам на себе си. Codol отбелязва, че напоследък изследванията показват, че Аз-образът е общо взето положително валоризиран (Codol, 1981). 

          С положителния Аз-образ корелира чувството за влияние върху материалното и социално обкръжение, за ръководене или управление, поне частично, на събитията. Това чувство произхожда от самовъзприемането като източник на специфични ефекти. 

          И така, според Codol няколко измерения, тясно свързани, образуват цялостта на това, което той нарича чувство за идентичност. А те са: съзнанието за своята неповторимост, за постоянството си във времето, за вътрешната си кохерентност, за своята позитивност и чувствата за автономия и влияние, свързани с тази позитивност.

 КОНСТРУИРАНЕ НА ЧУВСТВОТО ЗА ИДЕНТИЧНОСТ

          След като формулира основните измерения на идентичността в своя подход, Codol подчертава, че чувството за идентичност се изгражда в процеса на развитието (Codol, 1981). Аз-образът  не се конструира единствено чрез формалния принцип на разграничение между Аз и другите, на относителна кохерентност и известно постоянство. Съдържанието на Аз-образа са характеристиките, които индивидът си приписва, характеристики от всякакъв ред, и които пораждат чувството за идентичност. 

          Когнитивната интеграция, извършвана от индивида на елементи информация дава като резултат оформянето на тези характеристики. Codol уточнява произхода на елементите информация:

          а/ поведения, които усвоява и ефектите от тях, които възприема. Начина, по който индивидът възприема своите поведения играе важна роля в конструирането на Аз-образа. Усвояването на едно или друго поведение може да бъде детерминирано от Аз-образа на индивида.

          б/ включване в социалния свят. В изграждането на социалния образ повлияват механизмите на социалната категоризация. Тези механизми се задействат от принадлежността към дадена група или категория. Социалното обкръжение често приписва на една личност черти и характеристики, присъщи на категорията, към която принадлежи. Това е механизмът на интроективната идентификация, който има голямо участие в образуването на социалния образ (Codol, 1988б).

          Един от големите механизми на категоризация е опростяването, или тенденцията да се акцентира върху сходството на обектите в една група, и на различието между категориите. Ако обектите са личности, а категориите социални, нищо не се променя, механизмът е в действие. Това са процесите на стереотипия и дискриминация. В първия случай са преувеличени сходствата, а във втория разликите. 

          в/ рефлексията на обкръжението. Социалният образ за индивида играе важна роля в образуването на Аз-образа въобще. Социалният образ за един индивид се формира от възприятията за него от социалното обкръжение, поведенията му и принадлежността към групи или категории. От тук следва, че изборът на поведение или социална категория ще бъде детерминиран от това, което индивидът иска да предаде за себе си на околните.

 ДИНАМИКА НА ИДЕНТИЧНОСТТА

          Codol набляга върху факта, че конструирането на идентичността не може да бъде сведено до чист  механизъм, независим от ситуационен и социален контекст. Като основен момент изтъква вариабилността на начина, по който се изработва идентичността в зависимост от пола, социалния статус и др.

          Макар, да се конструира в процеса на развитието, идентичността никога не е окончателно определена. Никой няма идентичност завинаги. И това е по причина на характеристиките, които си приписва индивидът, характеристики променящи се в зависимост от събитията, усвоените поведения, категориите към които принадлежи или групите. Преследването и установяването на  идентичността са само временен резултат от безкрайното обновително усилие. 

          В историята на индивида идентичността не е даденост, фиксиран портрет или пасивна система на регистрация на влиянията и идентификациите. Тя включва конструиране, една комплексна игра на запазване и конверсия. 

“Идентичността е по някакъв начин история на вариациите на персоналните инварианти” (Codol&Tap, 1988).

 КОНФЛИКТИ НА ИДЕНТИЧНОСТТА

          Codol изтъква, че позитивността, която се приписва на Аз-а, често противоречи на фактите - една дистанция разделя желаното от действителното. В случая, според него, става въпрос за конфликти на идентичността.

          Освен това, между чувството на индивида за своята идентичност и начина, по който смята че тази идентичност е възприета от другите има разминаване. Осъзнаването му не може да бъде индеферентно за индивида. Той ще търси редуциране на дистанцията. То може да стане по два начина:

          1/ в когнитивен план - личността се убеждава постепенно, че дистанцията не е от голямо значение и така елиминира дистанцията.

          2/ в поведенчески план - личността се стреми обкръжението да я приема така, както тя се възприема - или по-точно както тя желае да я приемат - и  така ще усвои съответните поведения. /Тук отново виждаме опита за съвместяване на двата подхода в една теория/.

 ИДЕНТИЧНОСТТА - СОЦИАЛНО ПРИЗНАТА

          Последен аспект в теорията на Codol е изтъкването желанието на индивида да види своята идентичност социално призната. Това желание се отнася до ансамбъла измерения на идентичността. Всеки желае да бъде признато неговото различие, уникалност и постоянство, позитивността му, автономността и влиянието.

          А/ Признаване на уникалността. 

          Освен че притежава чувство за различие, всяка личност желае то да бъде признато от околните. Това произтича от механизма на когнитивно дискриминиране, действащ особено силно при обекти Аз и не-Аз. Поради това, че индивидът има опит, който е много по-значим и от друго естество, от опита за другите, от една страна; поради това, че всяка категоризация предизвиква опростяване, подсилващо разликата между категориите и сходството вътре в тях, от друга; в резултат, всеки индивид има много по-силно чувство за своята уникалност, отличаваща го от обкръжението. 

          Така, според Codol търсенето на идентичността преминава необходимо през търсене утвърждаването на различието и признаването му от другите.

          Б/ Признаване кохерентността и постоянството.

          В социален аспект тези измерения имат нормативна стойност. Те са изключително важни в утвърждаването на идентичността, тъй като са важни фактори в социалното признание - много добре е да бъдеш признат като последователен, това придава известна "тежест" на социалния образ.

          В/ Даване на благоприятен Аз-образ за себе си.

          Валоризацията корелира с всяко когнитивно възприемане на себе си, и обяснява функцията на позитивността в изработването на идентичността. Това, което обкръжението отразява за индивида е важна съставна част от неговия Аз-образ. Валоризацията преминава през възприятието, което той има да бъде позитивно оценяван от другите. 

          За да даде благоприятен образ за себе си индивидът усвоява поведения, които го валоризират не само в неговите собствени очи, но и в очите на другите. Стратегиите от  когнитивна гледна точка според Codol са 2:

                    1) поведения, чрез които индивидът цели да се покаже в своята уникалност;

                    2) индивидът търси социална поддръжка и одобрение чрез подчинение на общи правила /изследователят нашироко доказва този механизъм чрез ефекта PIP/.

          В направлението на изследване персоналната идентичност от когнитивни и динамични позиции, очертано от Codol е развит оригинален модел за изследване механизмите на промяната на Аз-а, моделът на Piolat. Настоящата дипломна работа  представя този модел и изследванията, свързани с него, като отправна точка в емпиричното изследване.

ГЛАВА V

СТАБИЛНОСТ И ПРОМЯНА НА АЗ-А

  Емилия Кърджилова

          В първата част на настоящата глава е направен кратък преглед на част от подходите към разглеждане на стабилността и промяната в Аз-концепцията. Предложен е опит за синтез на моделите на Аз-а в светлината на приложението им към процеса на развитието и промяната. Акцентът е поставен върху направлението, разглеждащо възрастния индивид като “активен агент” в своето ставане, откъдето се оформя концептуализацията  за изследването на възприетата промяната на Аз-а като цяло. В рамките на това направление представяме модела на Michel Piolat за изследване на механизмите по обработката на информациите относно промяната на Аз-а. 

5.1.  АЗ-КОНЦЕПЦИџТА КАТО ПРОМЕНџЕМА СЪЩНОСТ

          Литературата изобилства от противоречия по отношение стабилността и променяемостта на Аз-концепцията. Мнозинството от авторите наблягат върху необходимостта от поддържането на една стабилна във времето Аз-концепция, към която индивидът да се съотнася (Monteil, 1993).

          Някои теоретици в последно време насочват вниманието си към въпроса как индивидите конструират без прекъсване /с други думи поддържат континуитета/ различните Аз-концепции. Повечето хора, според тях, изглежда съставят актуални биографии или разкази (Bruner, 1986; Dennett, 1982; Gergen & Gergen, 1983 в Markus & Wurf, 1987). Това е история, която прави най-кохерентна или най-хармонична интеграция на собствения различен опит. Разказът е суперструктура, с която индивидите свързват в актуална мрежа своя жизнен опит. Този личен разказ е особено специфичен тип себепредстави, защото той е много често ревизиран. Гъвкавостта и променливостта на организацията на Аз-структурата е по-нататък продължена от изследвания, поддържащи, че индивидите често презаписват тяхната лична история за да поддържат и стабилен и актуален Аз-образ (Ross&Conway, 1986; Greenwald, 1980 в Markus&Wurf, 1987).

          За тази цел  в развитието на теоретичните концепции се стига до теории, които защитават тезата, че индивидът с цел да поддържа стабилен Аз-образ, "презаписва" често своята лична история.

          Концепцията на Gergen&Gergen (1988, в Monteil & Martinot, 1991) постулира, че когато  е необходимо хората конструират една обичайна автобиография или разказ, история, интегрираща възможно най-хармонично и най-устойчиво техния минал опит. Тук определяща роля в оформянето разказите за Аз-а се отдава на личната социална история. Социалното е натоварено с детерминиращо значение. Обаче към социалното измерение не е приложен никакъв възможен експериментален контрол, което да го превърне от теоретично измерение в експериментална величина.

          Моделът на Ross&Conway (1986, в Monteil& Martinot, 1991) е друг пример за теории, разглеждащи индивида като "презаписващ" често своята лична история с цел да поддържа един стабилен Аз-образ. Автобиографичното възпроизвеждане се разглежда като реконструктивен процес, опосредстван от увереността в стабилността на Аз-а. Според теорията, хората припомняйки си своето собствено минало, оценяват едновременно и своите актуални знания и вярвания за това, което са били в миналото. Тук са предложени твърде специфични експериментални инструментариуми, свързани със самооценка на нивото на експертност в дадена област. Изводите на изследователите са, че индивидите базират своите преценки на една стабилна Аз-концепция. 

          В посочените теории и експериментални методи, обаче не става ясно по какъв начин се изявява променяемостта и стабилността на Аз-концепцията. По този начин не се отчитат някои значими вариации, получаващи се в резултат на личния опит на индивида или на предизвикателства от социалното обкръжение. Налага се необходимостта от отчитане динамичните аспекти на Аз-а. 

          В настоящата дипломна работа акцентът е поставен върху централността на такъв проблем в психологията на Аз-а, какъвто е изследването на неговата промяна, а не само на стабилността му във времето.

          Разбирането на Аз-концепцията не само като стабилна, но и като променяема същност е породено от няколко причини:

           това разбиране се развива вследствие изключително големия брой изследвания установяващи, че индивидите са силно повлияни във всички аспекти на преценката, паметта и поведението от техните актуално активирани мнения, атитюди и вярвания (Markus&Wurf, 1987);

          ‚ символните интеракционисти /като Mead, напр./ виждат Аз-а, не като статичен или фиксиран, а единствено като актуална Аз-концепция, конструирана на базата на собствения социален опит;

          ƒ психолозите и социолозите, подчертавайки много-дименсионалността на Аз-концепцията или идентичността, стигат до разбирането, че не може личността да се съотнася продължително време към една и съща Аз-концепция.

РАБОТНАТА АЗ-КОНЦЕПЦИџ - УчАСТИЕ В РЕГУЛАЦИџТА НА ПОВЕДЕНИЕТО

          Концепциите за Аз-работно (Markus&Wurf,1987) и Аз-актуално (Cantor&Kilstrom, 1986 в Monleil, 1993) до известна степен разчупват възгледа за неизменност и отчитат някои значими вариации. 

          Развиван  в рамките на динамичното направление, моделът на Работната Аз-концепция (Markus & Kunda, 1986; Markus & Nurius, 1986 в Markus & Wurf, 1987) се основава на идеята, че не всички представи за Аз-а или идентичности, които са част от цялостната Аз-концепция са достъпни в един конкретен момент. Този модел е разположен в рамките на разбирането на Аз-концепцията като динамична активна същност, не само отразяваща поведението, но и повлияваща в неговата регулация. Работната Аз-концепция или Аз-концепцията за момента е видяна като постоянно активен, подвижен ред от достъпни себепознания.

          Тази формулировка допуска, че Аз-концепцията може да бъде едновременно стабилна и променлива. Централните аспекти ( или собствените схеми на Аз-а) са предположени като относително недостъпни за промяна при дадени социални обстоятелства. Тъй като те имат значение в дефинирането и формирането на Аз-а, те са предположени като постоянно достъпни. Останалите Аз-концепции от индивидуалната система, обаче, се предполага че имат различна достъпност, в зависимост от индивидуалното мотивационно състояние или от преобладаващите социални условия. Така Работната Аз-концепция съдържа централни Аз-концепции, поставени в контекста на по-временни Аз-концепции, които са свързани с преобладаващите обстоятелства. 

          Авторите предлагат обяснение на литературата, съобщаваща за нестабилност на Аз-а (Gergen 1965, 1968, Morse & Gergen 1970, Fasio 1981, Jones 1981, McGuire & McGuire 1982 в Markus & Wurf, 1987) с допускането, че става въпрос за промяна в съдържанието на Работната Аз-концепция. Според тях, обстоятелствата на експериментална манипулация правят достъпни едни, а не други Аз-концепции до паметта. Предположението е подкрепено с пример от изследване на Fasio (1981, пак там), което показва, че след отговори на въпроси за екстраверсия, субектите демонстрират по-голяма екстравертност, отколкото субектите, отговаряли на въпроси за интроверсията. Предполагайки, че повечето индивиди виждат себе си едновременно и като интроверти и като екстраверти, авторите на теорията за Аз-работно изтъкват, че манипулацията в групата, отговаряща за екстравертност прави по-достъпни представите за Аз-а свързани с екстраверсията и индивидите се виждат в този момент като силни екстраверти.

          По отношение естеството на представите за Аз-а, авторите на този модел приемат общоприетото допускане от теоретиците, че Аз-концепцията съдържа многообразие от представи. Но каквито и да са тези представи, според тях, в един конкретен момент, само една суб-мрежа от тях е достъпна и участва в регулацията на поведението. 

          На фиг.1 е показан моделът на Markus&Wurf за динамичната Аз-концепция и в частност на Работната Аз-концепция. С други думи, Аз-концепцията е предположена като колекция от себепредстави, а Работната Аз-концепция е тази суб-колекция от себепредстави, която е достъпна в конкретен момент. Себепредставите се различават по своята структура и функция и имат различни качества. Те са активирани в зависимост от преобладаващите социални обстоятелства от една страна, и от индивидуалното мотивационно състояние, от друга. Някои представи са повече или по-малко автоматично активируеми в резултат на характерни ситуационни стимули. Много други обаче, са по-упорито събирани и  търсени, в отговор на някои мотиви, които индивидът прави усилие да осъществи. Авторите изтъкват мотиви, детерминиращи съдържанието на работната Аз-концепция като самоактуализацията /по Maslow/, свързан с желанието за доказване, промяна или развиване на потенциала на Аз-а. Личността освен това, може да се стреми към развиване или поддържане на положително афективно отношение към себе си - мотив често отнасян към самоуважението. Друг мотив може да бъде консистентността на Аз-а - стремежа към поддържане чувството за континуитет и кохерентност на Аз-а. Подобни мотиви, в допълнение към социалните условия детерминират според модела съдържанието на Работната Аз-концепция.

Фигура 1: Работната Аз-концепция представлява актуално активираната мрежа от динамични структури на Аз-а и като такава участвува в регулацията едновременно и на интраперсоналното и на интерперсоналното поведение.

          Според модела /фигура 1/ основен блок в представянето на личността е афективно-когнитивната система, а Аз-концепцията е дефинирана като един аспект на тази система. От своя страна, Работната Аз-концепция е специфична конфигурация от представи, извлечени от Аз-концепцията и тя регулира индивидуалното действие и реакции. По този начин, индивидуалното поведение се регулира посредством една мрежа от динамични структури (Аз-схеми, възможни Аз-ове, прототипи, сценарии, его-задачи, стандарти или стратегии), които са активирани в Работната Аз-концепция.

          Активните структури на Работната Аз-концепция са базата, на която индивида инициира действията си и също така базата за наблюдения, преценки и оценка на тези действия. Авторите на модела виждат влиянието на Работната Аз-концепция във формирането и контролирането на поведението посредством два основни класа поведения: интраперсонален процес, включващ информационен процес, регулация на афектите и мотивационен процес; и интерпесонален процес, включващ социална перцепция, социално сравнение, и интеракция с другите. 

          Концепциите за Аз-работно и Аз-актуално са разбирани като временни структури, съставени от елементи, произхождащи от колекцията на Аз-концепцията и организирани в конфигурации, определени от актуалните социални елементи и мотивационното състояние. По този начин се поддържа една стабилна Аз-концепция, поради стабилността на универса от Аз-концепции, като се дава толеранс на едновременното присъствие на известна пластичност, идваща от склонността към промяна на Аз-актуално или Аз-работно. 

          В концепцията за Аз-работно социалното присъства единствено като външен фактор, повлияващ върху избора на комплекса от устойчиви черти от Аз-концепцията, а не като определящ фактор в конструирането на самопознанията (Monteil, 1993).

          Промяната, която настъпва в Аз-концепцията, когато една мрежа от Аз-концепции е активирана и достъпна в работната памет е временна и е само един вид от промяната на Аз-концепцията. Markus и Wurf разграничават тази промяна в Аз-концепцията, от промяната от по-трайно естество, като например прибавянето на нови Аз-концепции към мрежата Аз-концепции, промяната в значението на Аз-концепциите, или промяна на отношенията между компонентите на Аз-а.

5.2. РАЗВИТИЕ И ПРОМџНА В ЖИЗНЕНИџ ПЪТ НА ИНДИВИДА

          В рамките на динамичното направление, ангажирано преимуществено с процеса на саморегулацията е предложен модел за стабилност и промяна на Аз-концепцията, който не отчита динамиката на времето. Концепцията за Аз-работно не разглежда основните трансформации в Аз-а от гледна точка на развитието, а отразява само временните промени в съдържанието на актуалната, действащата за момента концепция. Детерминацията на тези промени е потърсена в социалното обкръжение и мотивацията на личността. Остава открит въпроса за динамиката на промяната през целия жизнен цикъл.

          От друга страна, моделите на Аз-а в рамките на когнитивната парадигма наблягат на неговата стабилност във времето. Макар да остава безспорен въпроса за необходимостта от поддържането на един стабилен Аз и стабилна Аз-концепция през годините и събитията, когато разглеждаме развитието на личността през нейния жизнен път, говорим преди всичко за промяна. Прилагането на когнитивно-структурната парадигма към обяснението на жизнения път на човека разкрива някои от нейните ограничения.

          В рамките на тази концепция процесът на развитието е видян като стадиално развитие. Промяната, която настъпва в жизнения път на индивида е сведена до съществуването на стадии, характеризиращи се с инвариантност, йерархичност, еднопосочност и универсалност. Стадиите са зададени предварително, в посоката на крайна точка на развитието и те не просто се различават един от друг, а по-късният стадий интегрира по-ранния. Поради което не е възможно да настъпи каквато и да е промяна в развитието на последователността на стадиите: те могат да бъдат само ускорявани, забавяни или спирани от културни фактори. Концепцията, произтичаща от прилагането на когнитивната парадигма към развитието на индивида в цялостния жизнен път, е силно оспорвана. Вместо да подлагат на изследване всички възможни фактори, които могат да повлияят на поведението, моделите й насочват усилията към “установяване дали дадено поведение е манифестирано на стадия, на който е предположено в концепцията” (Bijou, 1968 в Sugarman, 1986). Смята се, че моделите в рамките на това направление са “интелектуално сковаващи”, игнорирайки двете измерения на развитието: прогреса и регреса, изключвайки вътрешните противоречия като източник на развитието. Така представена концепцията не може да обясни интериндивидуалните вариации и индивидуалната пластичност и способност за промяна на всички фази от живота. Когнитивният подход често се нарича и структурен. Структурата е съвкупност от елементи с определени връзки между тях. Личността се разглежда като структура, а развитието като преход от една стара структура към нова. Те смятат човека на всяка възраст за интегрирана личност, която може да планира и обмисля своите проблеми. Индивидът не само приема информация, но и я обработва. Следователно, той мисли и твори своята реалност, като не само реагира на стимули, а ги структурира и им придава определен смисъл.

          Теориите, в рамките на когнитивната парадигма, разглеждащи Аз-а като схема наблягат на неговата стабилност (Monteil & Martinot, 1991). Понастоящем е общоприето схващането, че познавателната активност, необходима за изграждане и функциониране на схемите, прилагани при опознаване и разпознаване на обекти, дори и социалните такива, включва и определяне на постоянните свойства на тези обекти (Markus, 1977 в Piolat, 1988б). Ето защо не е за учудване, че по-голямата част от литературата, посветена на познаването на самия себе си и на другите, се базира на “фиксирано” определение на индивида, изразено от гледна точка на персоналните характеристики и постоянните му роли.

          В насоката на структурната еволюция на Аз-концепцията в процеса на развитието е представена концепция, според която Аз-ът е активна схема, повлияваща силно в обработката на информациите относно Аз-а (Carver & Scheier, 1982). Концепцията, имаща за методологическа основа, както когнитивната парадигма, така и моделите на саморегулация, бе разгледана подробно в глави втора и трета. Според нея, Аз-схемата е постоянно достъпна структура, активирана чрез фокусиране на вниманието към Аз-а, и която е структурирана на база миналия опит на индивида. От друга страна, чрез своята процесуална страна, тя организира поведението и обработката на информациите относно Аз-а, като така изпълнява съществена регулативна функция.

          В тази концепция обаче не се дава точен отговор на въпроса за преходните и необратими трансформации на Аз-а. Очертава се необходимостта от по-нататъшното развиване на този възглед като се потърси от когнитивно-структурна гледна точка отговор на въпроса: как Аз-схемата обработва информациите относно стабилността и промяната на характеристиките на личността, или с други думи, дали е възприета или не промяната на Аз-а, и дали е интегрирана или не в Аз-образа. 

          Съвременните подходи към същността на човека и неговата еволюция в жизнения път не предлагат единна концепция. Съществува теоретична несъгласуваност. Но изследователите са единни по отношение на някои основни изисквания, на които трябва да отговаря една съвременна теория за човешкото развитие. Като обобщава съвременното състояние на концепциите за социализацията и развитието на личността Havighurst предлага следните изисквания:

-         На първо място, изследователите трябва да работят в рамките на модела, отчитащ активността на личността и динамиката на процесите на развитие.

-         Също така е необходимо да се приеме, че биологичният организъм си взаимодействува със социалната среда, търсейки удовлетворение на своите потребности, подбуди и нужди.

-         Една съвременна теория, освен това, трябва да осигури доказателства за развитието на личността на всички възрастови равнища, т.е. тя да обхваща целия жизнен цикъл.

-         Не на последно място, съвременните теории трябва да се насочват към проблемите на живота. Това изисква изследователите да работят върху въпроси, свързани с професионалната кариера, стареенето, семейството и по-широките общности и др.

          Възможност за прогрес в тази насока дават теориите, разглеждащи детерминиращата роля, която играе индивидът в контрола и регулацията на своите поведения и на своята собствена еволюция. Според тях човек се развива под влияние на външните условия, които пък се интегрират с индивидуалните особености на личността. Двата фактора имат еднакво тегло и си взаимодействат. В рамките на контекстуално-диалектичната парадигма за жизнения път на човека, акцентът е поставен върху Аз-а като субект на своето развитие (Lerner & Busch-Rosnagel, 1981 в Piolat, 1988a), и обект на изследване са двете измерения на процеса на развитието: стабилността, приемствеността и промяната (Handel, 1980, 1987, Handel et al. ,1983; Piolat, 1987а, 1987б, 1988а, 1988б, 1989). В своя труд Lerner и Busch-Rossnagel /”Individuals as producers of their development”, 1981/ подчертават определящата роля, която играе индивидът в контрола и регулацията на своите поведения и собствената еволюция, наричан от тях “активен агент” в собственото си ставане. 

          В рамките на това направление обект на изследване е промяната на Аз-а като цяло, по начина по който е възприета от индивида, не само на отделни негови компоненти и характеристики. Акцентът е поставен върху начина, по който субектът възприема, преценява и декларира претърпяната или очаквана от него промяна в Аз-а като цяло. 

          Постулатът на Lerner&Busch-Rossnagel, представящ зрелият индивид като активен субект на своята еволюция е най-общата теоретична рамка на изследване, от която изхождаме. Основание за това е фактът, че в изследването промяната и стабилността на Аз-а в процеса на неговия жизнен път налагането на “твърди” модели на развитието се оказва сковаващо теоретичните и изследователски търсения. Ние смятаме, че в изследването на Аз-а като цяло трябва да се тръгне от разглеждането на неговата собствена активност по отношение на поведенията, които разгръща в своя жизнен път. Ангажиран в разнопосочни активности и увлечен в потока от социални интеракции, индивидът прави своя избор и той определя осъзнато последващото развитие. Тази активност в голяма степен е повлияна от начина, по който Аз-а възприема самия себе си.  

          С цел установяване специфичното влияние на Аз-концепцията върху човешкото  поведение, изследователите от това направление търсят отговор на въпросите: как хората виждат развитието на своя Аз от раждането до смъртта? Какъв тип конструкти и обяснения използват за да представят значителните си успехи или несполуки в реализирането на тяхното истинско Его? Каква е била според тях ролята на непредвидените събития и случайни срещи върху цялостното моделиране на жизнения им път? Кои от техните Аз-ове използват като референтна точка при формиране на преценката си за това, дали са се променили или са останали общо взето същите хора през своя живот? Кои са основните жизнени събития, опити и повратни точки в живота им, които са довели да определени промени в техните Аз-ове през различните периоди от живота?

          Подобни въпроси, както и конкретните отговори от индивидите очертават основните компоненти на така наречената персонална теория за жизненото развитие на Аз-а (Handel, 1987). Въпросът за феноменологичната реалност на една такава теория се свързва с конструктите и теориите, развивани в областта на самовъзприятието, социалното познание, психологията на жизненото развитие и автобиографичната памет.

          Макар да съществува голям интерес към изследването на Аз-а и Аз-концепцията, теоретичният и експериментален материал относно самооценката за промяна на Аз-а е твърде ограничен. Областите, в които изследователите насочваха усилия са:

          1/ главната цел на някои от тези изследвания е била да се установи преобладаващото влияние на специфични събития от жизнения път на индивида, предизвикващи промяна - социализация, професионална интеграция, обучение в средна възраст, остаряване. Самооценката за промяната, получена при тези изследвания е предназначена да установи характерното влияние на едно такова преживяване;

          2/ в други изследвания основната цел е била да се определят персоналните характеристики на индивидите, които системно възприемат себе си като променени радикално ;

          3/ изследователите визират миналите Аз-ове на изследваните, без да се интересуват  от перспективите на изследваните.

Моделът на  AMOS HANDEL 

          Моделът на Handel за изследване промяната на Аз-а се разполага в насоката на теориите за развитието на индивида през целия жизнен път, постулираща субекта като център на една активност, свързана с неговата психо-социална еволюция. Този модел е фокусиран именно върху проблематиката за промяната на Аз-а като цяло. Промяна не във временни структури или отделни личностни характеристики. Изследователят поставя началото от тези методологически позиции на едно изследване механизмите на възприемане и интегриране промяната на Аз-а, продължено по-късно от когнитивно-структурни позиции от Michel Piolat. Нашият теоретичен и емпиричен интерес е съсредоточен в рамките на така очертаното направление.

          Handel постулира концепта за самовъзприетата промяна на Аз-а (1980, 1987, Handel et al. ,1983), изразен в няколко основни положения:        

1/ самооценката на промяната или континуитета се прави в термините на самовъзприети перцепции; 2/ самооценката на промяната се отнася до тези промени в Mе, разпознати от I /James/; 3/ самооценките се правят чрез сравнение, направено от самия субект между настоящия и миналия или бъдещия Аз; 4/по време на преходни периоди, когато самоосъзнаването е много по-силно, тези оценки стават чести; 5/ оценките могат да бъдат получени от субекта, във  формата на първо лице, такива каквито е в състояние и желае да съобщи.

          Изследването на промяната на Аз-а се базира на самооценката на индивидите за това, дали те са променени радикално или изпитват силно чувство за континуитет. В някои изследвания авторите разчитат на собствените си изводи, въз основа на емпирични резултати, за това каква е промяната на индивидите, която според тях се крие зад получените отговори. Концепцията за декларираната възприета промяна или чувство за континуитет на индивида набляга на постулата, че в процеса на жизненото развитие на индивидите е важно да се изяви сложността и психологическия централизъм на самовъзприятието. Подходът, който предлага автора е феноменологичен: в рамките на достъпните до съзнанието информации, в процеса на извършването на самооценката. 

          Моделът на изявяване персоналната теория за жизненото развитие на Аз-а на този автор съдържа два основни компонента: 1/ визира се чувството за континуитет и промяна на индивидите, от една страна, а от друга: 2/ процеса и насоката на промяната на Аз-а.

          Субективното чувство за континуитет на индивидите е постулирано като чувство за тъждественост със себе си във времето. То е единият полюс, свързван с декларирането на минимална или никаква промяна от субектите. За Handel чувството за континуитет означава не-промяна, усещане че си останал същия, т.е. че не си се променил в даден времеви период. На другия полюс се намира чувството за радикална промяна на Аз-а, свързвано обикновено с декларирана количествено голяма промяна. Постулатът за силната промененост на Аз-а го представя като скъсал всички връзки със самия себе си: той вече не е “същия”, не е тъждествен на себе си, прекъснал е усещането си за континуитет на своя Аз. Индивидите са помолени да направят сравнение между настоящия и миналия си Аз-образ и да направят своето заключение за сходството между двете представи. Индивидуалните сравнения са наложителни с цел получаване на информация за субективното чувство за промяна и континуитет. Освен в посока към тяхното минало, подобни сравнения се изискват и по отношение бъдещето на субектите, отнасящи се до техните очаквания за промяна. 

          Вторият основен компонент на теорията е свързан с насоката и процеса на промяна на Аз-а. Целта е да се установи как виждат субектите претърпяната от тях промяна в миналото - като положителна или отрицателна. Процесът на самооценка е важен компонент на начина, по който индивидите възприемат насоката на претърпяната от тях промяна. 

          В емпиричното изследване на Чувството за пластичност на индивидите ние визираме постулираната от Handel насока в промяната на Аз-а: специфичният начин по който индивидите възприемат претърпяната или очаквана промяна. Нашите предположения са свързани с наличието на общо взето положителна валоризация на Аз-а (Codol, 1981), изявявана в процеса на изследванията на Аз-а. По такъв начин очакваме, че промяната, която е активно избрана и осъществена от субекта, действащ за своето собствено ставане, ще бъде положително валоризирана.

          Преимуществено ангажиран с изследването на субективното възприемане на промяната и континуитета Handel провежда няколко експериментални изследвания (Handel 1980, Handel et al.,1983), свързани с количествената оценка на собствената промяна в различни възрастови групи - юноши и хора в зряла възраст.

          Като цяло, резултатите на Handel и в двете изследвания са конвергентни по отношение на резултата - разглеждайки своя Аз като цяло субектите /около 50%/ заявяват, че са претърпели количествено малка промяна в последните години. Авторът интерпретира така получения резултат с наличието на силно чувство за континуитет у индивидите, водещо до ограничената им промяна. Доколкото има въобще съобщена промяна, то тя е по-голяма в миналото отколкото очакваната в бъдеще. Така тенденцията юношите и хората на средна възраст да се възприемат основно като непроменени изглежда по-силна в перспективен аспект, отколкото в ретроспективен. Анализът, направен между половете показва, че не съществуват значими различия между оценките им. Освен това, субектите изразяват тенденцията да се гледа на промените в Аз-а като цяло в положителна светлина. Хората на средна възраст гледат на себе си като променени като цяло в положителна насока. Те се възприемат като хора достигнали по-добро разбиране на самите тях, техните приоритети и възможности в живота и като завоювали доверие в себе си и вяра в собствените си сили (Handel et al., 1983). 

                    Тъй като изследователските търсения на Handel, реализирани в посока изследване промяната в Аз-а се разширяват, изследователят се насочва към друг тип изследване. В рамките на направлението, разглеждащо реконструктивната активност на автобиографичната памет на индивидите с цел поддържане на една стабилна Аз-концепция, Handel концентрира усилията си върху изследване на субективното чувство за промяна и континуитет на индивидите, както и насоката на развитие на техния Аз. Авторът изследва личната теория за жизненото развитие на Аз-а чрез подробното изучаване на публикувани автобиографии (Handel, 1987). Неговата теза е,  че голяма част от публикуваните автобиографии представляват потенциално богат, неизползван източник на данни за персоналната теория за жизненото развитие на самия себе си. Автобиографичните разкази показват, че техните автори често изпитват необходимост да сравнят настоящия Аз с миналия или желания. Съдържанието и тона на текста в съседство с тези сравнения показва, че те изглежда са особено важни за тях при оценяването на собственото им развитие. 

          Handel отбелязва като интересно откритието, че не е задължително самооценките за промяна и идентичност да са взаимноизключващи се, те могат и да се преплитат във възстановяването на едно и също събитие. Интересна комбинация от подобни самооценки е налице в чувството за отчуждение, което демонстрират авторите спрямо определени Аз-ове от миналото. 

          Като цяло, авторите възприемат собственото си развитие като преобладаващо възходящо. Собствената оценка на автобиографите за това, дали са постигнали някакъв значителен напредък към реализиране на истинското Аз е друг критерий за оценяване пътя на развитието им. Според авторите, собственото развитие към реализация на "истинското Аз" е основния критерий за самооценка на процеса на развитие на Аз-а.

          Автобиографичните представи навеждат на мисълта, че възрастните видимо се впечатляват от силното влияние на случайни срещи и събития върху по-късното им развитие. 

          Автобиографичната концепция на Handel има някои ограничения:

           написването на автобиография изисква един дълъг период на самонаблюдение и интроспекция. В резултат Аз-ът, който се описва в процеса на редактиране или коригиране е лишен от спонтанна непосредственост;

          ‚ подробната автобиография изисква жизнения им път да се разглежда като едно цяло, разделено на значими периоди и да бъде разбираема за читателя. В случая за да отговори на тези изисквания авторът може да притъпи някои действителни противоречия;

          ƒ автобиографиите са насочени единствено към миналото - чрез тях не могат да се изследват млади хора и техните перспективи.

          Ето защо подчертаваме отново значимостта на подхода на този изследовател към установяване механизмите на количествена оценка за промяната на индивида. Проучванията в тази насока, както видяхме, водят до някои недвусмислени открития относно тези механизми. Едно по-нататъшно развитие на подхода е предложено от Michel Piolat, чрез подхождане към проблематиката от позициите на когнитивната парадигма, в светлината на установяване мястото на персоналната промяна в измеренията на психо-социалната идентичност. 

5.3. КОГНИТИВЕН МОДЕЛ НА ИДЕНТИчНОСТТА И ПРОМџНАТА: M. Piolat

          Предложеният от Piolat модел за изследване промяната на Аз-а е в основата на нашето експериментално изследване. Основанията ни за това са следните: 1/ в рамките на стадиалните теории за развитието на личността се набляга върху развитието и промяната на някои личностни характеристики, като се игнорира личността като цяло, което е един от основните моменти на този модел; 2/ начина, по който индивидът възприема сам своите трансформации и обработва информациите относно промяната, оказва значително влияние върху по-нататъшния избор и управление на развитието; 3/ това възприятие включва почти всички компоненти на Аз-а: осъзнатост на промяната, връзка с поведението, както и определяне значимостта на трансформациите - ето защо моделът на изследване е насочен към самооценка, а не към заключения на изследователите въз основа на абстрактни оценки, получени в изследването. 

          Като начало в своята теоретизация Piolat поставя паралелно твърдението за регулативната роля на индивида в своето собствено развитие /Lerner & Busch-Rossnagel, 1981/ и приложението на когнитивната психология към обработката на информациите относно социалните обекти (Piolat, 1987б).

          Основните методологически позиции на изследователя, от които изхожда, за да конструира своя когнитивен модел на персоналната идентичност са:

          1/ Изследването на обработката на информациите в рамките на когнитивната парадигма е утвърдено като основен метод в областта на социалното познание ( Codol,  Rogers, Kuiper&Kuirker, 1979 в Piolat, 1989). Обработката на информациите относно Аз-а и другите се счита като когнитивна активност, която може да бъда изследвана със същите стратегии на изследване както всяка друга активност по обработка на информациите (Markus, 1977 в Piolat, 1989). В социалната психология тази тенденция е принципно утвърдена чрез изследване процесите на интерперсонално сравнение (Codol, 1984, 1985, 1986). Piolat се обръща, от структурна гледна точка, към обработката на информациите относно стабилността и промяната на собствените характеристики, т.е като фокусира вниманието си към въпроса как се възприема и интегрира в Аз-образа промяната на Аз-а (Monteil& Martinot, 1991).

          2/ В защита значимостта на Аз-системата, теоретиците на Аз-а се посвещават на определянето важните функции, които Аз-а изпълнява (Markus & Wurf, 1987). Няколко основни функции са изведени: те включват осигуряване чувство за континуитет на индивида във времето и пространството, осигуряването на интегрирана и организираща опита функция на Аз-я, регулация на индивидуалните афективни състояния и осигуряване източник на инициатива или мотивация на индивида. Piolat си поставя цел да 

установи каква е функцията на Аз-а по отношение на неговата промяна.

          3/ Когнитивната активност по обработката на информациите относно обкръжението позволява на индивида да се адаптира и да действа в него. Активността на субекта изпълнява съществена адаптивна и регулативна функция. Когнитивната активност по обработката на информациите относно Аз-а е източника на чувството за идентичност (Codol, 1981). В това направление, основната цел на автора е да установи параметрите на регулативната функция на идентичността в интраперсонален план.

          4/ Теорията на Carver&Scheier (1981 в Piolat, 1989) за саморегулиращата се система постулира Аз-а като активна схема, която не само отразява, но и повлиява обработката на информациите относно Аз-а и другите. Теоретизирането на схемата, набляга върху непроменяемостта на Аз-а (Monteil & Martinot, 1991), който според тях е стабилна и постоянна във времето структура, предпазваща се от промени. Основание за това са резултатите, показващи, че Аз-схемите се стремят да поддържат или откриват постоянство и стабилност; че се съпротивляват активно на информации, които не съвпадат с тяхното предварително виждане за себе си. В теорията на Carver и Scheier за саморегулиращата се схема насочването на вниманието към Аз-а предизвиква една от Аз-схемите, с които се извършва сравнението. Остава открит въпроса дали тази стремяща се към стабилност Аз-схема оформя Аз-концепцията, или обратното насочването на вниманието към характеристиките на Аз-а ще води до възприемането на индексите за промяна в Аз-а?

          Теоретичните и експериментални търсения на Piolat се развиват в рамките на направлението, ръководено от Codol, посветило се на изследването на идентичността (Piolat, 1987б). По такъв начин, визирайки интраиндивидуалното изследване на Аз-а, в аспектите на неговата стабилност и промяна, Piolat развива и дообогатява концепта и дименсиите на идентичността.

          Основна функция на идентичността  според Piolat е осигуряване управлението на интер- и интраперсоналните разлики с цел дефинирането на Аз-а, т.е. не само Аз-концепция, но и конструиране на Аз-а и неговото изразяване. 

          Хипотезата на Michel Piolat за идентичността постулира, че тя е адаптивно функциониране, изпълнявано от структурирани и координирани поведения. Трансформациите на поведенията в хода на онтогенезата и социалното развитие предизвикват развитието на функцията на идентичността. Дисфункционирането в поведенията може да предизвика смущения в идентичността и обратното. От тази гледна точка, идентичността се разглежда като психичен орган на регулация. Моделът на дадена регулация произтича или от социалното обкръжение, или от индивидуалните намерения на субекта. Съществен е въпросът за процесите на валоризация, повлияващи на индивидуалните намерения, които процеси определят по-голямата или по-малката желаност на сравнителните норми и референтните модели, ориентиращи действието. Два основни момента във функционирането на идентичността постулира авторът: обработването на информациите относно разликите /чрез интра- и интерперсонални сравнения/ и дейността /поведенческа, представна/, предназначена да поддържа или намалява тези разлики (Piolat, 1988а). 

          В насоката на изследване регулацията на човешкото поведение, функциите на идентичността, които определя Piolat, наричани от него още  "типове адаптивни проблеми" са:

           уникалност - регулация на приликите и разликите между Аз-а и другите;

          ‚ единство - регулация на интраперсоналната хомогенност и хетерогенност;

          ƒ континуитет - регулация на собствената промяна.

          В рамките на когнитивната теория на персоналната идентичност, тръгвайки от позицията на интраиндивидуалното, Piolat внася ново измерение в така развитите дименсии от Codol: проблема за континуитета.

          В тази връзка Piolat  подчертава, че обект на неговите изследвания е третото измерение на идентичността, свързано с активността на субекта по регулиране на промените. Авторът постулира специфична модалност на чувството за идентичност, свързана с регулацията на промените: чувството за пластичност. Това е степента, на която индивидът заявява, че притежава възможността и способността за промяна, изявена в аспектите на самоатрибуцията. С други думи Piolat  въвежда понятието "чувство за пластичност" у субектите (Piolat, 1987а), с което обозначава един специфичен параметър на Аз-концепцията - степента, на която дадена личност съобщава /приписва си/,  че притежава способността да се променя. Изследванията на Nuttin (1980) показват, че успехите или неуспехите на личността се възприемат “изопачено” - субектите целят да “видят” своите постижения или несполуки в светлината на тяхната предварително съществуваща Аз-концепция. Това е интерпретирано като тенденция да останеш идентичен със самия себе си (Nuttin, 1980).

          Изследването на Чувството за  пластичност е основната променлива в емпиричното проучване на настоящата дипломна работа. Ние визираме чувството за пластичност на една група млади хора с цел да се опитаме да отговорим на въпроса: кои са основните характеристики на способността за промяна, която си приписват те? Дали от една страна те демонстрират високо чувство за пластичност и очакват многобройни изменения през техния жизнен път, или от друга, са доминирани в своето поведение от чувство за ригидност и невъзможност за промяна като цяло във всички аспекти на своя живот?

          Изхождайки от разбирането, че субектът играе активна роля в своята еволюция, Piolat  уточнява, че активността на субекта се изразява в поведения, които той разгръща с цел ориентация на развитието, като се търсят някои промени, предотвратяват, или се оказва съпротива. В този момент регулацията предполага обработка на информациите от организма (Piolat, 1988а).

          Обработката на информациите резултира в четири типа поведения:

           поведения, свързани с количествената оценка на значението на собствената промяна /количество на промяната/;

          ‚ поведения, свързани с описване на постоянните и променливи характеристики /съдържание на промяната/;

          ƒ поведения по реконструкция или антиципация на историята, динамиката на собствената промяна /процес на промяната/;

          „ поведения, свързани с атрибуция на източниците на стабилност и промяна /източник на промяната/.

          Обект на изследване от страна на Piolat е първата категория поведения - основният механизъм който действа тук според хипотезата на автора е - преценяване промяната на Аз-а (Piolat, 1988б). Свойствата на когнитивната активност при преценката на собствената промяна са основната цел на изследователя (Piolat, 1989).

          "Процесите на интраперсоналното сравнение, процеси които индивидът активира,  когато конфронтира образи за себе си  от различни времеви точки, до момента са обект на твърде малко работи." (Michel Piolat, 1989).

          Оценката на собствената промяна се разглежда като резултат от когнитивната активност на сравняване на два образа за Аз-а, отнасящи се до различни времеви моменти. Първото условие на това сравнение е субектът да си представи характеризиращите го черти в момента на оценяването, а второто - субектът да си представи  характеризиращите го черти за друг период от време. Може да се предположи, че е възможно да бъде направена такава оценка, не изискваща експлицитно сравнението. Piolat обаче постулира, че във всички случаи, полученият отговор е в резултат на имплицитно и предварително сравнение между Аз-образите (Piolat, 1987б). В случая, оценката за промяната може да бъде разгледана от когнитивна гл.т. като преценка за сходство, прилагана в конфронтацията между актуален Аз-образ и припомнен или антиципиран.  Изследването не се занимава  с проблема за съдържанието на преценяваните изменения, макар да е много вероятно въпросите за количествена оценка да са довели до възникване на определена представа за Аз-а. Целта на Piolat е, изследване влиянието на някои от общите фактори, присъщи на този тип оценка, които биха могли да изиграят някаква роля в когнитивната обработка на промяната на Аз-а. 

          Преценката за личностната промяна включва измерение, което не е приложимо за всички преценки : времевото измерение. Всъщност, отбелязва Piolat, двата сравнявани обекта не са взаимно независими - те са свързани по отношение на трансформациите, които са настъпили. Става въпрос за последователните състояния на един и същ обект - Аз-а. Piolat  подхожда към времевото измерение от три аспекта, които постулира като фактори, повлияващи на оценката: референтната гледна точка, възприета при оценката на промяната; времевата рамка; свойствата на времевата скала, които ще представим в следващата част на тази глава.

          Моделът на Piolat /и теоретичен и експериментален/ има заслугата в изследването на Аз-а чрез поставянето  под въпрос на широко разпространеното вярване, че Аз-концепцията се изгражда единствено на база чувството за постоянство на Аз-а (Monteil&Martinot, 1991). В работите на Handel (1983,1987) фактът, че индивидите се описват като непроменени / или не нуждаещи се от промяна/ е интерпретиран чрез силно чувство за континуитет. Piolat разчупва този неправилен възглед, според който личностната неизменност е превърната в условие или следствие от чувството за континуитет и довежда персоналната промяна до един инадаптационен синдром.  Авторът постулира, че чувството за континуитет се изразява в твърдението, че си останал самия себе си, а не че си останал същия. Като изхожда от когнитивно-структурни позиции, изследователят операционализира чувството за континуитет на индивидите посредством съществуването на Аз-образи, които са еднакво репрезентативни за индивида. Съществуването на прототипичен /по-представителен/ Аз-образ в системата на личността води до ясно изразено чувство на дисконтиунитет: в аспекта на оценяването приликите и разликите между различните Аз-образи, представляващи различни времеви точки, появата на прототип предизвиква съотнасяне на останалите Аз-образи с него в процеса на сравнението. По-малко прототипичните Аз-образи водят до дисконтинуитет в “ставането” на личността.

5.4. ЕМПИРИЧНИ ИНДИКАТОРИ НА ЛИЧНОСТНАТА ПРОМЯНА

          Основна изследователска цел на Piolat са механизмите, които действат в обработката на информациите относно промяната и инвариантността на Аз-а, като по този начин авторът прави своя принос към психологията на персоналната идентичност в нейното времево измерение (1987б). Изследванията са съсредоточени върху количествената оценка за персонална промяна, която е разглеждана като активност по сравняването на Аз-образи от различни времеви точки (1988а). Основният механизъм, който действа тук според автора е сравняване и преценка между два Аз-образа. Тъй като времевото измерение е неотделимо от идентичността, промяната е ориентирана към трите дименсии: минало, настояще, бъдеще. Оценката на собствената промяна включва директно или индиректно едновременното открояване на два момента във времето и два образа за себе си, свързани с тези моменти. Оценките, които се изискват, чрез поставяне на въпрос, обикновено предизвикват директното сравняване на образите за себе си, актуален, минал или антиципиран, взети два по два:

          минал                             актуален                           бъдещ

            Аз                                     Аз                                      Аз

           A                                        Б                                           B

          В по-общата им формулировка, поставяните въпроси са от типа:

“Намирате ли, че преди три години сте били подобен на това, което сте сега?”, като следва една оценъчна скала от 9 точки, от “Никак” до “Изцяло”.

          По същия начин е формулиран и въпросът за антиципираната промяна.

          В изследването оценката за промяна на индивидите, изхождайки от когнитивни позиции Piolat не се занимава с проблема за съдържанието на преценяваните изменения. Неговата цел е да изследва влиянието на някои от общите фактори, присъщи на този тип оценка, които биха могли да повлияят на когнитивната обработка по измененията на Аз-а от една страна, и от друга установяване влиянието на някои общи механизми. С тази цел Piolat определя няколко основни области на интерес като въз основа на тях планира и провежда изследванията си. Механизмите по обработката на информациите и общите механизми, които постулира и изследва Piolat са: 

                    а/       оценка на минала и очаквана промяна;

                    б/       оценка на измененията на Аз-а чрез изразяване 

                              на приликите и разликите между образите за 

                              собствения Аз;

                    в/       влияние на времевата отправна точка върху 

                              оценката за изменение на Аз-а;

                    г/        контекстуализация или не-контекстуализация на 

                              оценката за промяна на Аз-а;

                    д/       значение на способността за промяна;

                    е/       вариации на Частното Самосъзнание.

          В следващата част на настоящата глава представяме механизмите, подложени на теоретично и емпирично изследване от Piolat, които действуват в оценката за промяна на Аз-а. В емпиричната част на нашата дипломна работа ние верифицираме някои от така предложените механизми.

 МИНАЛА И ОЧАКВАНА ПРОМЯНА

          В експерименталния план изследването се осъществява чрез формулиране на два въпроса относно оценка на промяната: един за миналото и един за бъдещето. 

          На емпирично ниво целта е да се установи дали оценката на миналата промяна се различава от оценката на бъдещата промяна. С този подход Piolat проверява до известна степен откритията на Handel в изследванията с юноши и възрастни индивиди (1980, 1983): фактите показват, че в тези изследвания субектите описват себе си като не особено променени, но въпреки това чувствуват, че в миналото са се променили повече отколкото очакват в бъдеще.

          Получените резултати показват, че миналите промени се оценяват количествено като по-големи отколкото очакваните (Piolat, 1987б). Авторът интерпретира така получения резултат, сходен с този на Handel  с наличието на систематична когнитивна рамка: индивидът винаги се възприема като претърпял повече промени в миналото, отколкото антиципира за бъдещето.

          От друга страна средната оценка /и за минали и за бъдещите промени/ се разполага между 6 и 7 по девет-степенна скала, показващо доста висока преценка за установената промяна на Аз-а. Корелацията между двете оценки е положителна, както и при Handel. Според Piolat вероятно тук става въпрос за наличие на едно диференциално измерение чувство за пластичност, свързано със степента на способността за промяна, която си приписват субектите в ретроспективен и в бъдещ аспект.

‚ ОЦЕНКА В ТЕРМИНИТЕ НА СХОДСТВО И РАЗЛИКА

          От когнитивна гледна точка процесът на категоризация на обекти и хора заема важно място в обработката на информациите от индивидите. В когнитивната психология редица трудове са посветени на изследване сравнението между обекти (Rosch, 1975; de la Haye, 1989) и между хора (Codol, 1984, 1985, 1986). Самото сравнение може да се разглежда като действие, включващо едновременното разглеждане както на приликите, така и на разликите между сравняваните предмети.

          Изследванията на Codol (1984,1985,1986) показват наличието на ясна тенденция в интерперсоналното сравнение: когато субектът е помолен да отрази приликите си с друг субект, се очертава ясно предпочитанието към отговор, че другият прилича повече на него, отколкото при обратното сравнение.  Резултатът в термините на различие е асиметричен на посочения : субектът счита, че се различава повече от другия, отколкото при обратното сравнение. В случая, Piolat подлага на проверка дали подобни тенденции съществуват и в областта на интраперсоналното сравнение от когнитивна гледна точка. Дали това, че промените на Аз-а се оценяват количествено по скала на приликите между представите за него /оценка чрез уподобяване/, или по скалата на разликите /оценка чрез контраст/, оказва значително влияние върху направените оценки. 

          Резултатите от проведено изследване показват, че факторът не е постоянен източник на вариации в оценката за промяна на Аз-а. Средните оценки на субектите, отговаряли в термините на сходство на практика не се различават значимо от средните оценки на субектите, отговаряли в термините на разлика. Доказателство за това е направения факторен анализ на данните, където не се установява систематичен ефект на различие между средните величини. Piolat прави извода, че оценките на собствената промяна явно не зависят от това, дали изменението е изразено от гледна точка на приликите или от гледна точка на разликите между Аз-образите от различни времеви моменти (Piolat, 1988).

          Във връзка с така получения резултат, Piolat формулира препоръката за бъдещи изследвания, в които да бъде включена и трета разновидност на въпроса за оценка на промяната, с имплицитна центрация. Целта на тази разновидност е да се види имплицитната насоченост, действаща в така  направените самооценки: дали те се ориентират към сходството  между Аз-образите или към тяхното различие. Изхождайки от така направената препоръка в нашето емпирично изследване, наред с въпросите в термините на сходство/разлика, ние включихме и трета имплицитна разновидност: без манипулиране на тази променлива.

          Приложението на времевото измерение към оценката за промяна на Аз-а е направено от Piolat от три аспекта, които той постулира като фактори, действащи в оценката за промяна на Аз-а: референтната темпорална точка, възприета при оценката на промяната; времевата рамка на оценката; свойствата на времевата скала. На експериментално изследване авторът поставя референтната темпорална точка и референтната темпорална рамка, които ще бъдат описани по-долу:

ƒ РЕФЕРЕНТНА ТЕМПОРАЛНА ТОЧКА

          Много работи върху сравняването на обекти или личности (Codol, 1985) показват наличието на систематичен ефект на референтната темпорална точка. Когато се сравняват два обекта или две личности, принадлежащи на една и съща категория и когато единият от тях е представителен за тази категория /наричан прототип/ се наблюдава един систематичен ефект на асиметрия в преценката за сходство между двата обекта - по-малко прототипичният обект се смята за повече приличащ на прототипа, отколкото при обратното сравнение. В преценката между два Аз-образа от различни времеви точки може да  се промени техниката на въпроса с цел търсене влиянието на този фактор. 

          Когато разглеждаме трите Аз-образа, представляващи трите модуса на времето, с цел манипулиране на този фактор, ние можем да вземем всеки един от тях съответно като референт:

               А                                 Б                                    В

           Ако се сравнява А с Б /в примера горе/, то актуалният образ е времевата гледна точка за съотнасяне; ако се сравнява Б с А, то миналият образ е взет като референт; същото се отнася и за антиципираните промени. Манипулирайки този фактор може да се установи, че единият образ е по-прототипичен за категорията "Аз".

          В случая, когато темпорално различни представи са взети за сравнение, всяка една от тях може да бъде взета експериментално като времева гледна точка в зависимост от това, дали настоящия образ за Аз-а се сравнява с предишния или обратното, настоящ образ се сравнява с очакван и обратното. Манипулацията изисква това да става алтернативно.

          Според Piolat референтната темпорална точка дава възможност да се операционализира понятието континуитет. Чувството за континуитет е едно от съществените измерения на идентичността. Handel интерпретира декларираната не-промяна у индивидите като силно чувство за континуитет. Piolat  подчертава, че тук личностната промяна е сведена до инадаптационен синдром, а личностната неизменност е условие или следствие от чувството за континуитет. Според Piolat  чувството за континуитет се изразява в твърдението, че си останал самия себе си, а не че си останал същия. Когато се сравняват два образа за себе си, чувството за континуитет се основава не на тяхната прилика, а на факта че въпреки че са различни, те се признават като еднакво репрезентативни за личността.  Авторът постулира, че образите, които са еднакво представителни за Аз-а водят до чувството за континуитет на индивида. Обратното, при извършване на преценка между два Аз-образа, ако единият от тях е по-представителен, може да се твърди че има наличие на силно чувство за дисконтиунитет на индивидите. 

          С въпросите, в които е манипулирана променливата референтна темпорална точка, Piolat провежда изследване с цел да установи дали има наличие на прототипичен Аз-образ. Резултатите показват, че в оценката на миналата промяна, редуването на референтната темпорална точка не води до изразителна асиметрия, двата сравнявани образа са преценени като еднакво представителни за Аз-а и според критерия на Piolat промяната в този случай изразява чувство за континуитет. Обаче, в оценката на антиципираните промени, настоящето играе по отношение на бъдещето ролята на привилегирован референт и бъдещата промяна, количествено по-малка от миналата, е преценена като водеща повече до дисконтинуитет (Piolat, 1988а). Количествената оценка на бъдещата промяна е значително по-висока, когато настоящето се сравнява с бъдещето, отколкото когато бъдещето се сравнява с настоящето. На нивото на факторния анализ се изявява силно влияние на фактор референтна темпорална точка при оценката на очакваната промяна. Според когнитивната схема за прототипа, настоящият образ е по-несравним с бъдещия /висока оценка за промяна/, отколкото когато бъдещия се сравнява с настоящия /ниска оценка за промяна/. Това, че настоящето е по-несравнимо, се приема като израз на силните му прототипични черти. Всъщност Piolat  интерпретира този факт с познатия когнитивен закон, според който непознатото може да се сравнява само с познатото, а не обратното, което подчертава и достоверността на механизма референтна точка. Авторът препоръчва в бъдещите изследвания референтната гледна точа да не бъде игнорирана в изследването на промяната. Нещо повече, нужно е  според него да  бъдат въведени въпроси без референтна точка, с цел изявяване на имплицитната гледна точка. Според Codol (1984) в междуличностните сравнения преценките без отправна точка функционират като преценки спрямо самите себе си. 

„ КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИЯ  И ДЕКОНТЕКСТУАЛИЗАЦИЯ 

          Въвеждането на референтна темпорална рамка в изследването на количествената оценка за промяната е свързано или с позоваване върху опита от текущите промени /контекстуализация/ или с търсене на имплицитния контекст /деконтекстуализация/.

          Въпросите, които се задават на субектите в предишните изследвания на Piolat  и Handel изискват сравнение с минал Аз или бъдещ без да се отнасят експлицитно към дадено  събитие от живота  на субектите. Използват се изрази като "преди три години", "след две години", с други думи оценката за промяната е деконтекстуализирана. Изисква се от субектите да фокусират един "неспецифизиран Аз" и един деконтекстуализиран опит от промяната. Според Piolat констатираната по-висока промяна в миналото отколкото в бъдеще, при деконтекстуализирана техника, игнорира динамиката на ангажираността на субектите в събития, предназначени да извършат промяна в тях - като обучението например. Подобни събития като обучението са ориентирани към цели, най-често желани, и промяната изисква определени характеристики на индивида, който желае да постигне поставената цел. При тези условия индивидът очаква като цяло повече трансформации от периода, който предстои да изживее, отколкото от периода, който е изживял вече. В тази светлина се поражда идеята за сравнението на относителната значимост на миналия и бъдещ период от живота, в зависимост от въведената темпорална референтна рамка: контекстуализирана или не, върху един опит за специфична промяна, в който е ангажиран индивидът. 

          Една промяна е контекстуализирана, когато е свързана с опита на субекта, т.е. има история, в която могат да се припомнят значителни трудности, етапи, посоки. В светлината на метода, това изисква да се насочи субектът към даден период от неговия живот. Поради това, че изследването на студенти в средата на професионалното им обучение дава възможност да се използва така описаната времева рамка, контекстуализацията при Piolat  е свързана най-често с началото и края на тяхното обучение (Piolat, 1989). 

          По такъв начин изследователят операционализира контекстуализацията, която се характеризира със следните свойства: а/ тя се отнася до период от живота на субектите, който е ясно отграничен във времето с времеви знаци, позволяващи на всички участници в изследването да могат да определят по един и същи начин момента на началото и на края; б/ този период е в процес на развитие, промяната е контекстуализирана върху една фаза от прехода, в който са ангажирани субектите в момента, в който са изследвани; в/ този период на промяна има значението на процес на личностна реализация, ориентирана към желана и значима цел.

          В случая, във въпросите за оценка на промяната на Аз-а се въвеждат нови термини: "в началото на Вашето следване" и " в края на следването".

“Намирате ли, че в началото на Вашето следване, Вие сте били различен, от това което сте сега?”

“Намирате ли, че в края на Вашето следване, Вие ще бъдете различен, от това което сте сега?”

          Така формулираните въпроси са центрирани върху контекста на опита от обучението при изследваните субекти. В контролната група се задават въпроси без манипулирането на тази променлива:

“Намирате ли, че преди две години вие сте били различен от това което сте сега?”

Намирате ли, че след три години  Вие ще бъдете различен от това, което сте сега?”

Тези два въпроса не са контекстуализирани върху някакъв конкретен опит.

          Експерименталните резултати потвърждават формулираната от Piolat хипотеза:       средната оценка на миналите промени в групата с контекстуализирана времева рамка е по-малка от средната оценка на очакваната промяна в същата група. В групата, където е въведена не-контекстуализирана референтна рамка е наблюдаван обратния ефект: миналите промени са количествено по-значителни  от очакваните такива. С други думи, в неконтекстуализираната група ясно се очертава тенденцията на по-висока оценка на миналата промяна, отколкото бъдещата в съответствие с формулирания вече общ закон за възприемане на промяната. В контекстуализираната група, обаче оценката на бъдещата промяна е по-голяма от миналата. Piolat  подчертава, че във втория случай оценката зависи до голяма степен от контекста. Очевидно фокусирането върху опита от промените, свързани с обучението, предизвиква масирано повишаване на очакваните в бъдеще промени. По този начин, чрез вариране на един фактор, Piolat се опитва да разчупи възгледа за съществуването на общ психологически закон, според който винаги миналите изменения се възприемат като количествено по-значителни от очакваните такива.

          Втори резултат показва, че корелацията между двете оценки  е значителна и в двете групи, което доказва че оценката на промяната има свойства на диференциална променлива, характеризирана от интра-индивидуалната кохерентност на отговорите на индивидите. В случая, това е ново потвърждение на хипотезата за наличие на Чувство за пластичност в аспекта на диференциалното измерение. Двете оценки имат общ източник на вариация или с други думи, оценката на миналата промяна не се прави независимо от оценката на очакваната такава. Връзката между тях е осъществена от лежащо в основата им измерение, характеризирано със способността, която индивидите си приписват за промяна. 

ВАРИАЦИИ НА ЧАСТНОТО САМОСЪЗНАНИЕ

          Вниманието, насочено към Аз-а се разглежда като активност по обработка на информациите относно персоналните данни (Piolat, 1989). Изследователят въвежда в своите изследвания скалата “Самосъзнание”, предназначена да улови индивидуалната диспозиция към самовнимание. Чрез експерименталното вариране на тази променлива Piolat търси установяването на механизма на обработка на информациите относно промяната, от гледна точка на модела за саморегулиращите се Аз-схеми (Carver & Scheier, 1982). От една страна, следвайки теоретичната разработка за схемите, може да се установи, че: насочването на вниманието към собствения Аз активира една Аз-схема, която ще обработи данните за промяната от гледна точка поддържане на постоянството на Аз-концепцията. Но от друга страна, насочването на вниманието към Аз-а може да направи по-изявени индексите за промяна на субектите. Експерименталното изследване търси да установи наличието или не на корелация между двете променливи: Чувството за пластичност и Частното самосъзнание. Дали субектите, които декларират високо Чувство за пластичност ще имат високи стойности по скалата Частно Самосъзнание? Тази суб-скала улавя диспозицията към насочване на вниманието към частните акспекти на Аз-а и тя не фокусира концептуализацията на интроверта: индивид, който е постоянно насочен към своя вътрешен свят от мисли и идеи.

          Резултатите показват, че съществува положителна корелативна връзка между двете променливи, което идва да подкрепи хипотезата за подчертаване на индексите на промяната у субектите. Общият източник на вариация, съществуващ между двете променливи показва, че колкото индивидите са по-рефлексивни, или имат тенденцията по-често да разглеждат своите частни аспекти, толкова повече те се описват като променяеми. По този начин се отхвърля перспективата, очертаваща се като следствие от теорията за схемите, според която Аз-концепцията се явява като асимилираща структура, която предпазва индивида от промени или от тяхното възприемане.

† ЗНАчЕНИЕ НА ПРОМџНАТА НА АЗ-А 

          Важно е да се открои влиянието на такъв механизъм върху оценката за промяна на Аз-а, какъвто е значимостта на промяната за субектите. Дали понятието за личностна промяна е свързано с идеята за трудна адаптация и за неустановена персонална идентичност (Handel et al, 1983) или напротив, то е интегрирано в саморегулиращата се Аз-система (Piolat, 1989). Изследователят търси да установи понятието за промяна на Аз-а по какъв начин е свързано със системата за саморегулация на субекта.

          На операционално ниво изследователят формулира въпрос, отнасящ се до това, дали промяната през годините е свързвана от субектите с личностна неустойчивост, или от друга страна е свързана с много добра личностна способност за ориентация. Важно е да се установи мнението на субектите преди те да направят своята оценка за промяната. Връзката между двете оценки би изявила насоката на възприемане от индивидите на промяната като цяло:  дали, колкото повече индивидите ценят промяната, толкова повече ще се описват като променяеми, или обратното. Възможно е да бъдат получени и обратни, кръстосани резултати: индивидите не ценят способността за промяна, но се описват като променяеми.  

          Резултатите потвърждават хипотезата на Piolat относно този механизъм: положителната корелация между оценките за промяната на Аз-а и значимостта, която субектите приписват на способността за промяна показва, че двете оценки имат общ източник на вариация. Колкото повече индивидът цени наличието у себе си на чувство за пластичност, толкова по-голяма промяна декларира и обратното. Полученият резултат потвърждава валидността на този механизъм.

          Така направеният преглед на теоретичния и експериментален модел за изследване на оценката за промяна на Аз-а спомага за това да се разкрие мястото, което заема моделът на Piolat по отношение на останалите концепции, посветени на изследването промяната и стабилността на Аз-а. Неговият принос към тези теории се изразява в постулирането, че развитието на личността по време на нейния жизнен път е свързано с начина, по който индивидът обработва информациите или с други думи, възприема и интегрира промяната на своя Аз. Това самовъзприятие е важно от гледна точка на значението на самия субект в неговата собствена еволюция. Същевременно, Piolat доказва, че в самовъзприятието на промяната действуват редица механизми. От тази гледна точка ние пристъпихме към експериментална верификация на някои от индикаторите на промяната, визирани в модела на Piolat. Както ще стане ясно в следващата глава, нашият модел се различава в известна степен от модела на изследователя.

ГЛАВА VI 

  Емилия Кърджилова

ЕМПИРИчНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНИТЕ И ЛИчНОСТНИ МЕХАНИЗМИ НА ЧУВСТВОТО ЗА ПЛАСТИчНОСТ В МЛАДЕЖКА ВЪЗРАСТ

          В настоящата глава на дипломната работа представяме организацията и провеждането на емпиричното изследване на когнитивните и личностни механизми на Чувството за пластичност в младежка възраст.

6.1. ЦЕЛ, ЗАДАчИ И ХИПОТЕЗИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

          Цел на настоящата дипломна работа е изследване на когнитивните и личностни механизми, които повлияват върху обработката на информациите от Аз-а относно неговата стабилност и промяна в извадка от млади хора. В този случай ние поставяме на изследване хипотезираната променлива от Piolat: чувство за пластичност, или степента на която индивидите декларират, че притежават способността за промяна. 

          Разглеждайки идентичността във времето, това за което най-често се говори е промяната. Необходимостта субектът да остане същия в измерението на времето се натъква на основния парадокс на чувството за идентичност: неидентичната идентичност (Tomй, 1984). Видян в процеса на своето развитие, индивидът е описван от гледна точка на многобройните модификации, които претърпява: от детството до старостта. След продължителен период, в който понятието развитие се отнася единствено за периода от детството да юношеството, понятието преминава в областта на изследванията, обозначени като развитие през целия жизнен цикъл /Life-Span Dеvelopmental Psychology/. Това направление постави на разглеждане източници на промяната, различни от възрастта: социален контекст, събития от жизнения път на личността и самият субект като “активен агент” в своята психо-социална еволюция (Lerner & Busch-Rossnagel, 1981). От тези позиции ние пристъпваме към изследване на една специфична модалност на “неидентичната” идентичност, каквато е Чувството за пластичност.  

ОСНОВНИ ЗАДАчИ

          За постигането на основната цел на настоящата дипломна работа, ние си поставихме следните задачи:

          1/ Да се определят тенденциите във влиянието на когнитивните и личностните механизми върху Чувството за пластичност на определен етап от личностното и социалното развитие на млади хора, а именно: последният етап на професионалната подготовка, на прага на встъпването в самостоятелна професионална реализация.

          2/ Да се определят ефектите на когнитивните фактори, повлияващи обработката на информациите относно промяната на Аз-а.

          3/ Да се определят ефектите на личностните механизми, характеризиращи Чувството за пластичност на младите хора.

          4/ Съществена задача, предхождаща емпиричното изследване е превода и адаптацията на модела на Piolat, както и конструирането на конкретен модел за целите на нашето изследване.

ОПЕРАЦИОНАЛНИ ХИПОТЕЗИ

Хипотеза 1:

Самооценката за промяна на Аз-а е измерение (в смисъла на понятието в диференциалната психология) на това, което наричаме Чувство за пластичност, и което на операционално ниво се изразява в значителна положителна корелативна връзка между оценката за миналата и оценката за очакваната промяна на Аз-а.

Хипотеза 2:

Начинът на категоризация на Аз-образите: в термините на сходство или в термините на разлика, използван при оценката за промяна на Аз-а ще оказва съществено влияние върху направените самооценки от изследваните лица.

Хипотеза 3:

Съществува прототипичен Аз-образ в системата от Аз-образи на личността, към който се съотнася субектът, когато е необходимо да направи преценка за своята промяна.

Хипотеза 4: 

Изследваните лица ще проявяват тенденцията към отдаване голямо значение на Чувството за пластичност поради факта, че то изпълнява съществена адаптивна и регулативна функция. 

Хипотеза 5:

Изследваните лица ще проявяват тенденцията да визират промяната в Аз-образите на личността като промяна в положителна насока. 

Хипотеза 6:

Обучението, в което са ангажирани изследваните лица е проект за личностна промяна. Детерминацията на промяната по време на професионалното обучение е свързана по-скоро с личността, отколкото с обучението.

Хипотеза 7:

Частното самосъзнание и Чувството за пластичност са интегрирани в саморегулационната система на Аз-а, където се намира и общия източник на вариация на двете променливи.

6.2. КОНТИНГЕНТ И ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

             6.2.1. Изследвани лица. Възрастова, диференциално - психологическа характеристика и обем на извадката. 

          Изследваните лица са студенти в края на втори курс от обучението си в Техническия университет - София. Средната им възраст е 22г. и 9 мес., като извадката е балансирана по отношение половата принадлежност. 

          Изследвани бяха общо 135 студенти. Поради необходимостта да се образуват четири независими групи /за всяка една версия на въпросника/, балансирани по отношение на пол и възраст, във всяка група бяха включени само по 30 студенти, или общо 120. След изследването бяха елиминирани въпросниците, в които липсват един или няколко отговора, общо 11. Макар да бяха помолени в устната инструкция, а след това и в писмената инструкцията, предхождаща въпросника, явно някои изследвани лица са изпитвали затруднения да направят по-точна оценка. Останалите 4 въпросника бяха отстранени на принципа на случайността.

          Групите са представени от 30 ИЛ всяка, по 15 жени и 15 мъже. Диференцирането на четирите групи в извадката е продиктувано от изследване влиянието на два фактора: вариране на референтна темпорална точка и вариране категоризацията на оценките, които ще представим в частта, описваща методиката. Тъй като факторите изискват с цел методическа прецизност варирането да стане между субектите, а освен това техниката позволява тяхното кръстосване, по този начин се стигна до характеризирането  на четири експериментални групи.

6.2.2. Метод, инструментаруим и процедура на изследване.

          В изследването на промяната на Аз-а изхождаме от постановките и получените резултати на двама изследователи, работили в същата област до момента: Handel (1980, 1983, 1987) и Piolat (1987а, 1987б, 1988а, 1988б, 1989). Моделът на нашето изследване произтича от моделите на двамата изследователи, от една страна, и от получените резултати и препоръчани от изследователите насоки, от друга.

          Нашият метод, обаче, се различава отчасти от този на цитираните автори.

          При съставянето на експериментален план на работа, ние изхождахме от някои методологически позиции:

          1/ Широко разпространеното виждане напоследък на индивида като “активен агент” в своето собствено ставане, субект на своите действия и намерения (Lerner & Buss-Rossnagel, 1981);

          2/ Разглеждането на Аз-концепцията като динамична, активна същност, способна да се променя; като организираща и интерпретираща опита и действията на индивида; прокарваща инициативи, стандарти, планове и сценарии на поведение; мотивираща действията и уравновесяваща в отговор на предизвикателствата на средата (Markus & Wurf, 1987).

          3/ Макар Аз-концепцията да е само един от многото фактори, които директно повлияват върху поведението, все повече се налага мнението, че представите за това, какво мисли, чувства или вярва индивида за самия себе си е един от най-мощните регулатори на поведението (Markus & Wurf, 1987). 

          Най-общата теоретична рамка на настоящата експериментална работа е разположена в направлението на теориите за развитието на личността като субект на своя живот (Рубинщейн, 1976; Анцыферова, 1981). Изхождайки от разбирането, че субектът играе активна роля в своята еволюция, се постулира изграждането на специфично Чувство за пластичност, параметър на Чувството за идентичност на личността (Piolat, 1987a), което ние поставяме на изследване. Считаме, че установяването на диспозиция, според която една част от субектите, независимо от обстоятелствата и аспектите на тяхната личност ще заявяват еднакво Чувство за пластичност, докато другата част декларира еднакво Чувство за ригидност, за малко полезно. Преходът от юношеството към младостта поставя нови задачи на развитието (Havighurst, 1972). Според концепцията за развитийните задачи, детерминацията им e свързана със социалните фактори, биологична зрялост и аспирациите на самия индивид. Успешното решаване на тези задачи превръща Аз-а в самостоятелна сила, действаща за своето развитие. Динамиката на взаимодействие между активността на субекта и упражненото социално и институционално действие образуват конкретния контекст на нашия изследователски интерес. Процесът на развитие в цялостния жизнен път е резултат на много динамики. Ние считаме, че в изследването е важно да се установи взаимодействието и конкретните насоки на различните източници на промяната, а не установяването на индивидуални диспозиции към дадено измерение. 

          Периодът на преход към младостта определя едни от най-важните избори на осъзналия действията по своето “ставане” субект. От разнородното експериментиране на юношата се преминава към самоопределение спрямо крайните резултати и цели на живота: професионален избор и идеология, брачен партньор, приятелски кръг. Тези ключови системи на взаимоотношения поставят и нови развитийни задачи (Havighurst, 1972) пред младия човек - разширяване на социалния хоризонт и запълването му с конкретни активности, ангажименти, отговорности. В този контекст се разполага търсенето от индивида на определени активности, ценени от него, с цел да упражни контрол в своята еволюция. 

          Нашето базово теоретично допускане е свързано с наличието на силно чувството за пластичност, породено от концептуализацията на Аз-а в младежка възраст: формулиране на жизнени задачи и пълната реализация на потенциалите на младостта. Предполага се, че необходимостта от професионално самоопределение и отговорност на прага на встъпването в професионалната реализация на тези млади хора провокира по определен начин способността, която те си приписват за своето “ставане”. Реализацията на програмите за развитие предполага интеграция на бъдещето и изграждането на специфична особеност на чувството за идентичност - чувство за пластичност. Така формулираната специфична модалност на идентичността изпълнява съществена адаптивна и регулативна функция. 

          Това допускане е свързано с избора на контингент за изследването: млади хора, на прехода от юношеството към младостта, ангажирани в процес на професионална подготовка. В преходни периоди самоосъзнаването на индивида е много силно и подобни самооценки стават все по-настойчиви. На прехода от възрастта на пробното самоопределение към възрастта на дефинитивното самоопределение въпросът на интеграцията на истинското Аз придобива първостепенно значение. В тази връзка считаме, че индивидите изпитват необходимост от конструирането на едно адекватно на целите и задачите им от една страна, и на социалното обкръжение от друга, чувство за личностна пластичност. Това чувство се изразява в способност за интеграция на миналите трансформации на индивида и в адекватно планиране на очакваните личностни изменения в насоката на развитието. Именно уникалността на жизнения опит е източника на интраиндивидуалните и интериндивидуалните различия на чувството за пластичност:

          - един и същи субект в различните ситуации, и подтикван от вътрешните си противоречия и мотиви, може да прояви различни тенденции на желанието и способността си за промяна;

          - в една и съща ситуация различни субекти могат да проявят различни тенденции, в зависимост от личностни и социални характеристики, жизнен път или собствен опит от промените.

          Така всяка личност има уникално жизнено развитие, но съществуват и тенденции на възприемане на трансформациите, в зависимост от общите механизми на обработка на информациите относно Аз-а в конкретния социален и личностен контекст. Нашата най-обща хипотеза е, че съществуват когнитивни и личностни механизми, които повлияват начина на възприемане на способността за промяна и обработката на информациите относно промяната, както по отношение на миналото, така и по отношение на бъдещето. Характеристиките на тези механизми могат да бъдат изявени само чрез целенасочено и системно изследване на интраиндивидуалните и интериндивидуалните различия. Към тази цел е насочено и нашето емпирично изследване: установяване тенденцията на специфичното влияние на някои от общите механизми, по които протича интеграцията на промяната в Аз-а.

          От тези позиции, ние защитаваме идеята за необходимостта от изследване на субективното възприемане на способността за промяна на Аз-а, изразено във възприемането на миналата, както и плановете за бъдеща промяна. Това е обусловено от наличието на специфичен параметър в измеренията на идентичността: Чувството за пластичност на индивидите, изпълняващ съществена адаптивна и регулативна функция. Когнитивното възприемане на всички аспекти на промяната на Аз-а е източника на Чувството за пластичност. Обработката на информациите относно промяната на Аз-а е активността по изява на Чувството за пластичност.

          Субективното възприемане на промяната и обработката на информациите относно промяната са свързани с редица фактори, които действат в тях. Наред с факторите от социален, културен и интерперсонален ред, като фактори от първостепенно значение се очертават интраперсоналните. Те са свързани най-общо с процесите на обработка на информациите от когнитивния апарат на индивида и с процесите на регулация на поведението. Ние поставяме на емпирично изследване някои от тези фактори.

МЕТОДИчЕСКА ПОСТАНОВКА, ПРЕВОД И АДАПТАЦИџ

          За постигане на определената изследователска цел ние използвахме методическата постановка на изследване на Piolat: на изследваните лица се дава инструментариум за оценка на промяната и скала “Самосъзнание”.

          Първата задача на нашата работа по подготовка на експерименталното изследване бе превод и конструиране на инструментариума за изследване на Чувството за пластичност. Трябва да отбележим, че до момента не е създадена конкретна методика по изследвания проблем. Изследванията на Handel и Piolat са насочени към формулирането на конкретни въпроси, в които са варирани определени променливи, като въпросите са разположени в рамките на методика с допълнителна цел в изследването (в модела на Piolat скалата Самосъзнание). Тъй като нашата цел е свързана и с верификация на провежданите от двамата автори изследвания, ние запазихме подхода в рамките на нашето изследване. За да определим методическите постановки на проучването, в експерименталния план изготвихме основните насоки на работа, върху които на следващия етап от работата конструирахме въпросите. При определянето на основните насоки на работа, във връзка с поставената от нас цел на емпирично изследване, ние визираме два типа механизма, повлияващи в когнитивната обработка на данните относно промяната на Аз-а: когнитивни и личностни.

          Когнитивните механизми са свързани с общите процеси на обработка на информациите: генерализация, категоризация, селекция, филтриране и др. Към тях подхождаме от гл.т. на операционализациите в рамките на когнитивната парадигма.  

          Личностните механизми са свързани с индивидуалните диспозиции, процесите на саморегулация, интеграция, детерминация и атрибуция. Към тяхното изследване вървим от гл.т. на вътреличностните процеси на интеграция на промяната. Тези процеси са свързани най-общо с начина, по който освен че възприема, индивидът и обработва информациите относно промяната. Активността по обработката на тези информации ориентира личностното развитие, което не може да става несъзнавано. Интеграцията на промяната в личността е свързана с обработката на информациите относно промяната, откъдето се налага установявянето на конкретните механизми.

ИНСТРУМЕНТАРИУМ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА чУВСТВОТО ЗА ПЛАСТИчНОСТ

          Въпросникът, който съставихме има за база теоретичните постановки и изследванията на Handel и Piolat. Бяха направени три независими превода от френски и английски на български език на въпросите относно изследването на Чувството за пластичност, следвайки основните насоки за изследване. След консултиране с психолози за постигане на оптималната езикова адекватност в българска среда конструирахме и самите въпроси. За изследване на поставената цел в настоящата дипломна работа се стигна до оформянето на 8 въпроса (Приложение № 1), свързани с основните насоки на изследването. Въпросникът бе представен на субектите заедно /предшествайки/ със скалата "Самосъзнание" (Приложение №2), като този ред е идентичен за всички субекти. Студентите бяха помолени да дадат своя отговор, като оградят една от цифрите, отговаряща на тяхното мнение, върху следната деветстепенна скала:

1

2

3

4

5

6

7

8

9

          За целите на изследването формулирахме инструкция, която набляга върху някои основни моменти:

          "Обръщаме се към Вас с поканата да ни сътрудничите в психологическо изследване, посветено на младите хора. Вашето сътрудничество ще бъде много ценно за нас, но само ако Вие бихте приели да работите откровенно и самостоятелно.

          Ние знаем, че хората обикновено не обичат много да споделят с другите неща, които се отнасят до самите тях, страхове или желания. Ето защо Ви молим да отговорите, без да отбелязвате името си. Всички отговори, които ще дадете ще бъдат пазени в професионална тайна; можете да бъдете сигурни в абсолютната дискретност на изследователите. Това не е "тест", въпросите нямат отношение към интелигентността, но те изискват известно усилие за размисъл върху себе си.

          Тук няма добри и лоши отговори, верни и неверни. Всички отговори, които ще дадете са добри, винаги когато изразяват именно това, което Вие лично мислите.

          Отговорете на въпросите в тяхната последователност не обръщайте страницата преди да сте я завършили. Не се връщайте назад!

          Благодарим Ви за сътрудничеството!"

          В Приложение N 1 се намират въпросите относно изследването на Чувството за пластичност, такива, каквито бяха дадени на изследваните лица в четирите експериментални групи.

          Въпросите относно промяната изискваха сравнение между настоящия Аз-образ и минал/бъдещ Аз-образ с интервал три години. Тригодишният период от време е избран с оглед на изследванията на Rappaport, Enrich и Wilson (Piolat, 1988б), които доказват, че за младежите трите години са  периодът, през който най-често се случват събитията, посочени като възможен източник на промени, както в ретроспективен, така и в перспективен план.

          Ще опишем накратко основните методически насоки на работа, които оформиха превода и включването на съответните въпроси в изследването.

ОСНОВНИ НАСОКИ

Когнитивни механизми:

1. Оценка на миналата и антиципирана промяна.

          Изследването на този механизъм е свързано с целта, да се установи специфичното възприятие на субектите към двете времеви посоки на промяната: едната, насочена към миналото, а другата към бъдещето. Откъдето търсим установяването на общи тенденции във възприятието на индивидите: в миналото, осъществяването на определени трансформации е било повлияно в голяма степен от Чувството за пластичност на индивидите - в зависимост от степента, която си приписват за промяна, те са търсили своите изменения, предизвиквали са едни, докато други са били избягвани. Очертава се въпросът за установяване общия процес на интегриране на миналата промяна в саморегулиращата се Аз-система. На второ място, от Чувството за пластичност на индивидите зависи до голяма степен антиципацията на трансформациите в бъдещето. С цел запазване /или търсене/ на идентичността и континуитета младите хора осъзнато ще преследват някои цели и поведенията, водещи до тези цели. Реализацията в бъдещето е свързана до голяма степен с желанието да станеш друг, по-кохерентен, по-значим индивид от другите, следователно различен. Основната цел за включване на тази променлива е установяване на механизъм, по който индивидите обработват информацията относно своята минала и очаквана промяна. Основният механизъм, който действа тук е когнитивен: активността по преценка промяната на Аз-а. Преценката е разглежадана от когнитивна гл.т. като дейност по сравняване с цел категоризация на обектите.

          Изследването на чувството за пластичност, се изразява от операционална гл.т. в самооценка за промяната на Аз-а. Тъй като чувството за пластичност се изразява в една оценка за промяната, която може да има три времеви съотнасяния, а именно, минало, настояще и бъдеще, то взета от настоящия момент в двете посоки - минало и бъдеще, самооценката за промяната изглежа така:

- оценка на миналата промяна на Аз-а за определен времеви период;

- оценка на очакваната промяна на Аз-а за определен времеви период.

          Въпросите, които са формулирани от Piolat, и които ние преведохме за целите на изследването са представени с въпроси № 3 и № 6 (от Приложение 1) за цялата извадка / 120 ИЛ/. За тяхното включването в изследването се позовахме на бележката на Piolat (1988б) от необходимостта  в едни бъдещи изследвания да се включи въпрос без референтна гледна точка, с цел изявяване посоката на имплицитната времева насоченост. Тъй като във въпросника на Handel (1983) бяха включени три въпроса за оценка на абсолютното количество промяна съответно за минала и очаквана, без това да даде някакъв систематичен ефект в отговорите, вмъкнахме в нашия въпросник, наред с въпроси №2 и 5, които също изискваха оценка за промяната, но с варирането на определени променливи, следните айтеми /въпроси N 3 и N 6 за цялата извадка/ :

№3 : "Разглеждайки Вашия живот през последните три години, мислите ли че сте променен много, малко или въобще на сте променен, в сравнение с това, което сте сега?"

№6 : "Как виждате да се развива Вашия живот в бъдеще, например в следващите три години? Мислите ли, че за три години, взето от този момент нататък Вие ще се промените изключително много, малко или никак няма да се промените в сравнение с това, което сте в момента?"

Следва скала от 1 до 9, от "въобще няма да се променя" до "изключително много ще променя".

          Цел на тези въпроси е получаването на количествена оценка за възприетата промяна в Аз-а като цяло в търсене на специфични тенденции.

          В изследването на променливата вече са установени някои недвусмислени тенденции1 (Handel, 1980, Handel et al, 1983; Piolat, 1987, 1988а, 1988б, 1989). Настоящото изследване е предназначено да провери наново тези открития и изяви нови тенденции. 

2. Оценка за промяната на Аз-а в термините на сходство/разлика.

          Самото сравнение между обекти или хора (Codol, 1986, представено в глава четвърта и пета) може да се разглежда като действие, включващо едновременното разглеждане както на приликите, така  и на разликите между сравняваните обекти. Без подходящ начин за установяване, не може да се отчете съответният принос на двата термина  в сравнението. Дали това, че промените на Аз-а се оценяват количествено по скала на приликите или по скала на разликите оказва значително влияние на направените оценки. В изследването на механизмите на социалното познание редица изследователи доказват, че субектите имат тенденцията да описват като сходни субектите в една група /асимилация/, докато подчертават силните разлики между групи /контраст/. Дали този фактор би имал влияние върху количествената оценка на промяната, чрез оценка в сходства или в разлики на актуален Аз-образ с минал или антиципиран. В този случай, наличието на асиметрия би означавало тенденция да се мисли в рамките на една от двете категории. Тук обаче измерението се взема като фактор между субектите, с цел да не се допуснат взаимно-допълващи се оценки.

          В преценките за промяната, излъчвани от индивидите  се търси тенденцията, дали субектите предпочитат да мислят за себе си в термините на сходство или на разлика. Ние поставяме на изследване фактора оценка в термините на сходство / разлика (за краткост означаван “с/р”) с цел да верифицираме получените от Piolat (1988б) резултати2 , както и да изявим нови тенденции.

          Техниката на задаване на въпроса се характеризира с това, че субектите са запитани  чрез въпросите за оценка на миналата и антиципирана промяна, описани в точка 1, като в тези въпроси е вариран факторът “с/р”. По този начин въпросите придобиват следния вид:

“Намирате ли, че преди три години сте били подобен на това, което сте сега?”

“Намирате ли, че след три години ще бъдете подобен, на това, което сте сега?”

          Тези два въпроса се отнасят до оценката в термините на сходство между сравняваните два Аз-образа. Други два въпроса, фокусиращи изразяването в термините на разлика са формулирани по следния начин:

“Намирате ли, че преди три години Вие сте били различен, от това което сте сега?”

“Намирате ли, че след три години Вие ще бъдете различен, от това което сте сега?” 

          В случая факторът се варира между субектите с цел методологическа прецизност. Така, изследваните лица не могат да бъдат питани едновременно за сходствата и разликите между техните Аз-образи. Подобна техника не би довела до открояването на двете модалности на въпроса. Изследването на фактора е разделено между субектите: една част от тях отговаря в термините на сходство, докато другата част отговаря в термините на различие.

          Въпросите, които включихме във въпросника, и конструирани от Piolat, където е вариран факторът “с/р” са въпроси N 2 и N 5 (Приложение N 1). Според експерименталния план вече включихме въпрос, изискващ оценка за промяната на Аз-а, и така формулираните въпроси с манипулирането на този фактор са фокусирани отново върху оценката на промяната. Включването на трета променлива “референтна темпорална точка”, което е предвидено в изследването щеше да доведе до трета разновидност на същия въпрос.  Ето защо, разглеждайки техниката на задаване на въпросите, ние преценихме, че се предоставя възможност да бъдат обединени два фактора в един въпрос, поради факта, че манипулациите изискват варирането да стане между субектите. По тази начин факторите “с/р” и “референтна темпорална точка” бяха варирани във въпроси N 2 и N 5 /между субектите/, чието кръстосване определи четири експериментални групи. В следващата част, посветена на “референтната темпорална точка” ние описваме варирането на двата фактора в съответните два въпроса.

3. Референтна темпорална точка

          Разгледани подробно в предишните две глави ефектите на референтната гледна точка изявяват асиметричния характер на отношенията на сходство между предмети и хора: при известни условия се счита, че А прилича повече на Б, отколкото Б на А. За обясняването на този феномен се въвежда понятието прототип и се манипулира референтната гледна точка. В рамките на  дадена категория това, което се счита за прототип е реалният или теоретичен обект, който се смята, че най-добре определя категорията, представлява я и е най-добрият модел. При условие, че установената прилика на който и да е обект с прототипа /който е отправната точка/ е по-голяма от установената прилика на прототипа с обекта /обектът е отправната точка/, може да се направи следното заключение: ако два обекта, принадлежащи към една и съща категория, се сравняват, като последователно всеки от тях се взема за отправна точка, всяка асиметрия в преценката за сходство, основаваща се на такива сравнения, показва кой от двата обекта се счита за по-прототипичен в коплекса от представи за Аз-а. Когато темпорално различни Аз-образи /предишни, настоящи и бъдещи/ са взети за сравнение, всеки един от тях може да бъде взет експериментално за времева отправна точка като настоящата представа за Аз-а се сравнява с предишна такава или обратно, настоящата представа се сравнява с очакваната или обратно. От операционална гл.т. това означава, че ако количествената оценка за промяната на Аз-а е значително по-голяма, когато индивидът сравнява своя настоящ Аз със своя очакван Аз, отколкото когато прави обратното сравнение, то очакваният Аз е по-прототипичен за индивида.

          В когнитивен аспект, варирането на референтната точка може да покаже съществуването на представителен Аз-образ за категорията Аз, имащ значението на прототип. Към този прототип се отнася Аз-а, когато е необходимо да направи преценка за сходство между своите Аз-образи. В този смисъл наличието на по-представителен Аз-образ води до чувство на дисконтинуитет, според операционализацията на Piolat. В другия случай, наличието на еднакво представителни образи дава чувството  за континуитет на индивида, който сравнявайки ги счита, че те макар и различни са еднакво представителни за него.

          От оперативна гледна точка това означава, че ако количествената промяна на Аз-а е по-голяма, когато индивидът сравнява себе си между актуален образ и минал, отколкото когато прави обратното сравнение, то актуалният образ е по-представителен за категорията Аз. С други думи, по-голямата количествена разлика между двата образа показва, че миналия Аз-образ се смята, че прилича повече на актуалния, отколкото когато се прави обратното сравнение: не може да се каже, че актуалния образ прилича на миналия. Според теорията за прототипа несравнимостта по отношение на актуалния Аз-образ показва, че той изпълнява ролята на прототип, или е по-представителен за категорията Аз, когато се прави подобно сравнение. 

          Ние поставяме на изследване факторът “референтна темпорална точка” (за краткост означаван като “ртт”) с цел да верифицираме получените от Piolat (1988б) резултати и да изявим нови тенденции. Тази независима променлива също се варира между субектите с цел методическа прецизност. 

          Според експерименталния план въпросите, които са свързани с този фактор и субектите срещат, изглеждат така:

“Намирате ли, че преди три години сте били различен от това, което сте сега?”/настояща референтна точка; минала промяна/

“Намирате ли, че след три години ще бъдете различен от това, което сте сега?”/настояща референтна точка; антиципирана промяна/

          Въпросите се отнасят до вариране на настоящата темпорална точка като референт.

          Алтернативният въпрос се отнася до вариране на миналата/антиципираната темпорална точка като референт:

“Намирате ли, че сега сте различен на това, което бяхте преди три години?”

“Намирате ли, че сега сте различен от това, което ще бъдете след три години?”

          Този фактор се налага също да бъде манипулиран между субектите, за да не се допусне влияние между въпросите. Една част от изследваните лица отговарят на въпроса с настояща референтна точка, а друга част - на въпроса с отдалечена референтна точка /минала или антиципирана/. 

          Предоставилата се възможност да бъдат обединени двата фактора “с/р” и “ртт” доведе до превод и адаптация на два въпроса /Piolat, 1988б/, различни за четирите експериментални групи. 

По групи бяха представени променливите както следва:

група

сходство/разлика

референтна точка

I

сходство

отдалечена

II

разлика

настояща

III

сходство

настояща

IV

разлика

отдалечена

          Въпросите бяха формулирани чрез кръстосване на променливата “сходство/разлика” с променливата “референтна темпорална точка”, според подхода на Piolat (1988б). Въпросниците, такива каквито бяха представени на субектите по групи са дадени в Приложение N 1 /от 1.1 до 1.4/ :

I група:

въпрос № 2 : "Мислите ли, че сега сте подобен/а/ на това, което бяхте преди три години?" /оценка на миналата промяна; сходство; минала референтна точка/

въпрос № 5 : "Мислите ли, че сега сте подобен/а/ на това, което ще бъдете след три години?" /оценка на очакваната промяна; сходство; бъдеща референтна точка/

IIгрупа : 

въпрос № 2 : "Мислите ли, че преди три години Вие бяхте различен/а/, от това което сте сега?" /оценка на миналата промяна; разлика; настояща референтна точка/

въпрос № 5 : "Мислите ли, че след три години Вие ще бъдете различен/а/, от това което сте сега?" /оценка на очакваната промяна; разлика; настояща референтна точка/

III група :

въпрос № 2 : "Мислите ли, че преди три години Вие бяхте подобен/а/  на това, което сте сега?"/оценка на миналата промяна; сходство; настояща референтна точка/

въпрос № 5 : "Мислите ли, че след три години Вие ще бъдете подобен/а/ на това, което сте сега?" /оценка на очакваната промяна; сходство; настояща референтна точка/

IV група :

въпрос № 2 : "Мислите ли, че сега сте различен/а/, от това което бяхте преди три години?" /оценка на миналата промяна; разлика; минала референтна точка/

въпрос № 5 : "Мислите ли, че сега сте различен/а/, от това което ще бъдете след три години?" /оценка на очакваната промяна; разлика; бъдеща референтна точка/

Следват скали от 1 до 9 : от "никак различен" до "изцяло различен", като скалата е обърната за отговорите в сходство: от "изцяло подобен" до "въобще не съм подобен".

Личностни механизми:

4. Значение на промяната

          Насоката на възприемане и обработката на информациите относно промяната от индивида са свързани с някои личностни механизми. Целта на подобен въпрос е да установи мястото на промяната в Аз-системата. В случая търсим установяването на реципрочните връзки между Чувството за пластичност и значимостта на промяната. Когато един субект декларира значителна промяна, и в същото време за него има голямо значение способността за промяна, то може да се каже, че програмата за промяна в насоката към определени цели е интегрирана в саморегулаторната му система и изпълнява съществена адаптивна функция.

          От друга страна, декларирането на значителна промяна, наред с неотдаване значение на способността за промяна е свързано с детерминатори от социален, а не от личностен ред. Този случай изявява липса или наличието на частични програми и цели за развитие на индивида. 

          По този начин търсихме да изявим подобни личностни тенденции във възприемането на промяната от субектите. Цел на включването на настоящия въпрос в емпиричното изследване е верификация на резултатите, получени в тази насока от Piolat (1989)3 и установяване на нови тенденции, свързани със спецификата на нашето изследване. 

          Процедурата изисква въпросът да бъде поставен преди въпросите за оценка на промяната, с цел да не повлияе собствената оценка върху придаването на значимост на процеса на промяната. В опита да изявим, дали субектите, които ценят способността за промяна, биха се описали като по-промененени, а субектите, за които тя не е от голямо значение, биха заявили по-малка промяна, включихме следния въпрос в изследването:

Въпрос №1 /за цялата  извадка/: "Считате ли, че способността за промяна има значение за развитието на човека?"

Следва скала от 1 до 9, от "няма никакво значение" до "има голямо значение".

5. Насока на промяната на Аз-а.

          Насоката на миналата или очаквана промяна /положителна или отрицателна/ е важен оценъчен момент на Чувството за пластичност. Тя изявява характера и нивата на интеграция на персоналната промяна. Начинът, по който оценява своите трансформации зависи в голяма степен от способността за промяна, която субектът си приписва. От друга страна, характеризирането на измененията ще рефлектира върху Чувството за пластичност, в аспекта на капацитета за промяна, който индивидът си приписва. 

          В концепцията на Codol4 се подчертава валоризацията на Аз-а като едно от основните измерения на идентичността. Според него, изследванията показват, че общо взето Аз-ът е валоризиран положително. Handel et al. (1983) доказват в свое изследване, че хората на средна възраст имат тенденцията да гледат на своите минали промени като цяло в положителна светлина (представени на стр. 67). Ние се интересувахме от ефекта на оценката за промяната върху оценките за насоката на тази промяна - положителни или отрицателни. Като допълнителна цел, ние проверяваме получените от Handel резултати, при нас в изследване с млади хора. 

          Два въпроса, свързани със самооценка за промяната или положителна / отрицателна оценка на миналите и бъдещите промени, в аспекта на нейната насока бяха включени в изследването / въпроси № 4 и № 7 за цялата извадка/:

въпрос № 4 : "Как преценявате промените, които сте претърпели през последните три години, като положителни или отрицателни за Вас?"

въпрос № 7 : "Как преценявате промените, които очаквате че ще настъпят с Вас през следващите три години, като положителни или отрицателни?"

Следват скали от 1 до 9, от "крайно отрицателни" до "крайно положителни".

          В този въпрос въведохме и възможност за един десети отговор, изхождайки от предположението, че някои субекти може би смятат, че не са се променили или няма да се променят въобще:

отговор 10 : "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като не съм се променил/няма да се променя  въобще?"

6. Детерминация на промяната на Аз-а

          Планирането на изследване със студенти, поставя въпроса за имплицитното съдържание на отговорите на субектите. При една количествена оценка на промяната, вероятно при субектите, ангажирани в процес на обучение, ще има дял не само персоналната промяна, но и експлицитно зададените промени по време на обучението. Без включването на въпрос с подобна насоченост, остава неизяснено за изследователите, дали в количествената оценка на собствената промяна има голям дял промяната, свързана с обучението. Субектите претърпяват една силно трансформираща промяна, свързана с предприетото обучение. Желанието за обучение е до голяма степен желание за промяна, резултат от процеса на самоопределение на индивида. Наред с детерминаторите от социален ред, личностните детерминатори образуват психологическата динамика, в която център, регулатор и основен агент е Аз-а. Доколкото индивидите са ангажирани с обучение, което е ценено, доброволно избрано от тях, възможно е да се очаква, че те по-често ще се позовават на своя актуален опит. В случая може да се получи оценка за промяната, настъпила или замисляна, която да е свързана изключително и само с обучението. Опитът за обучение конфронтира личността /както и всички видове други дейности/ с изпитането на нейната ригидност и пластичност, с възможносите й да ориентира развитието си. Всъщност, обучението ангажира личността в регулацията на нейните собствени трансформации. В тази насока желанието за обучение е желание за личностна и социална промяна.

          По такъв начин се налага необходимостта от изясняване природата на оценките за промяната - дали в тях е визирана промяната, интегрирана в личността като цяло, или е визирана промяната, произтичаща от обучението. Обучението и личността не са две отделни реалности, а образуват интеракционния процес между организираното и упражнено върху субекта действие и активността на субекта, работещ за своята трасформация (Gilly & Piolat, 1986 в Piolat, 1987б). От тези позиции оценката на антиципираните промени е проекция за бъдещето, където двата взаимодействащи си фактора нямат еднаква степен на предсказуемост: индивида и педагогическото действие. Оценката за промяна или Чувството за пластичност е една самоатрибуция в случая. Обаче, оценката за миналите промени свидетелства или за личностна промяна или за промяна, свързана с обучението. Според нас, се налага необходимостта от осветляване на подобен въпрос. Като изхождаме от предположението, че Чувството за пластичност се изгражда и на база миналия опит на индивида, като по такъв начин детерминира начина, по който ще се възприема индивида, ние смятаме, че от детерминацията на миналата промяна на личността или на обучението, ще се определи до голяма степен и възприемането на очакваната промяна. Още повече, че тя е свързана с втората половина от процеса на професионална подготовка, в която индивидът има вече значителен опит. Следователно предсказанията, свързани с детерминацията на обучението ще бъдат до голяма степен реалистични.

          Тъй като планираното изследване е с млади хора, ангажирани  процес на обучение един такъв въпрос според нас би могъл да определи дали промяната се приписва на личността или на обучението /въпрос № 8 за цялата извадка/.

Въпрос № 8 :" Кое от тези две твърдения е по-близко до Вашето мнение?

Развитието на личност-                                                                                                Развитието на личност-

та по време на профе-                                                                                                   та по време на профе-

сионалната подготовка                                                                                                 сионалната подготовка

зависи по-скоро от                                                                                                         зависи по-скоро от

обучението,                                                                                                                     личността,

отколкото от                                                                                                                    отколкото от

личността.                                                                                                                        обучението.        

1

2

3

4

5

6

7

8

9

          Така формулираният въпрос е включен от Piolat (1987а) в изследване, посветено на хора в зряла възраст, включени в процес на обучение с цел доразвиване на познанията в тяхната област.5 Ние поставяме на изследване този въпрос, защото за нас е важно да изявим детерминацията на самооценката за промяна в процеса на професионалната подготовка в младежка възраст.

7. Вариации със суб-скалата "Частно Самосъзнание"

          В теорията на Carver и Scheier (1982, представена в глава трета) за Аз-а като саморегулираща се схема акцентът е поставен върху съществуването на схеми-стандарти, с които се извършва сравнението в процеса на обратна връзка. Самият процес на обратна връзка се осъществява чрез насочване вниманието на субекта към себе си, като по този начин се активира съответната Аз-схема. Основен постулат в концептуализацията на схемите е наблягането върху тяхната стабилност и постоянство. Моделите на Аз-а като схема го представят като структура от самопознания, базираща се на постоянството на личността. Така самопознанието се свежда до познаване на най-стабилните характеристики. Самопознанието се осъществява чрез насочване на вниманието към Аз-а и то е обект на индивидуални вариации. Скалата "Самосъзнание", създадена от Fenigstein,Scheier&Buss (1975), ревизирана през 1986г., и която е преведена и на български език претендира да улови индивидуалните различия във фокусирането на вниманието към Аз-а. 

          От гледна точка на промяната на Аз-а, насочването на вниманието към Аз-а ще предизвика една Аз-схема, която ще се стреми да поддържа постоянство на Аз-концепцията, според модела. В този случай промяната ще бъде игнорирана на когнитивно ниво, с цел поддържане на постоянството и неизменността на Аз-концепцията. Така ли е в действителност? Създаването на инструментариум за открояване на диспозицията към самоосъзнаване дава възможност за установяване връзката между самооценката за промяната на Аз-а и степента, на която субектите насочват своето внимание към частните аспекти на своя Аз.

          Използването на скалата в настоящото изследване търсеше отговор на въпроса: дали хората, които проявяват тенденцията да фокусират доста често вниманието върху своя Аз се описват като по-променяеми или като непроменени, поради това че подробното изследване на собствените им характеристики ги води към възприемане на тяхната промяна или към възприемане на тяхната стабилност.

          Carver и Scheier (1982) изтъкват ролята на суб-скалата "Частно самосъзнание" в саморегулацията и контрола, който е упражнен върху Аз-а. Вниманието, насочено към Аз-а се разглежда като активност по обработка на информациите относно персоналните данни.

          Ние търсим вариациите в оценката на промяната в зависимост от диспозицията на субектите към самовнимание, като постулираме хипотезата за наличие на връзка между тях. В случая търсим да покажем, дали субектите с по-високи резултати по скалата ще се описват като по-променени или обратната тенденция, ще демонстрират постоянство.

          На изследваните лица представихме скалата "Самосъзнание" (Fenigstein,Scheier&Buss, 1975), състояща се от 23 айтема, с цел да изявим връзките между суб-скалата "Частно самосъзнание" и Чувството за пластичност. Скалата е представена, в Приложение № 2.

          Целта на включването на скалата в изследването е продиктувана от подхода на Piolat, в който една от целите е теоретична и емпирична верификация на модела на Аз-а като схема (1987б, 1988б, 1989).

СКАЛА "САМОСЪЗНАНИЕ"

ОРИГИНАЛНА И РЕВИЗИРАНА ВЕРСИЯ

          Идеята, излъчена от екипа на Arnold Buss в началото на експерименталното изследване на самосъзнанието, за съществуването на информации за личността в самосъзнанието6 , с които субектът разполага, се конкретизира с разработването на скала, целяща измерванe степента на диспозиция за самоосъзнаване у индивидите. Авторите (Fenigstein, Scheier, Buss, 1975) вземат за основа характеристиките на атитюдите и поведенията, които те резюмират в седем области по следния начин: 1/ загриженост по отношение на минало, настояще или бъдеще поведение; 2/ чувствителност за своите собствени усещания и впечатления; 3/ съзнание за своите собствени качества и недостатъци; 4/ склонност към интроспекция; 5/ тенденция към образно представяне на себе си; 6/ съзнание за своя външен вид и представяне; 7/ загриженост за преценката на другите за мен. Тези седем елемента са преведени във формулирането на 38 айтема, които след предварителни изследвания с 210 изследвани лица /ИЛ/ показват, че първите три фактора важат за 43% от извадката. Те са наречени частно, публично самосъзнание и социална тревожност. Тези айтеми са използвани като скала сред девет различни извадки /1 821 ИЛ/. В извадките изплуват същите три фактора, като факторно натоварени са 23 айтема.  Те пък се подлагат на изследване в извадка от 152 субекта, и данните, които се получават са изследвани с факторен анализ. Извличат се същите три фактора. Отговорите се дават върху петстепенна скала, от изключително нехарактерен-1 до изключително характерен-5. (Abrams, 1988).

          Първият, означен като фактор частно самосъзнание, се отнася до вниманието, насочено към персоналните мисли и чувства /например: "Доста много размишлявам за себе си"/. Той се отнася до когнитивното частно мислене върху Аз-а. Частното измерение е сходно на концепцията на Юнг за интроверсията. Интровертът е изцяло ориентиран към вътрешния си свят от идеи и концепти, докато частното самосъзнание е по-специфично: мислите, рефлексиите са насочени единствено към Аз-а (Fenigstein, Scheier and Buss, 1975). Терминът "частно съмосъзнание" се отнася до тенденцията да се наблюдават или обмислят скрити, недостъпни аспекти на Аз-а, които са лични по природа и не могат да бъдат наблюдавани от други. (Carver, Antoni & Scheier, 1985).

           Вторият, фактор публично съзнание, обхваща съзнанието за самия себе си в качеството на социален обект / например: "Обръщам доста внимание на начина, по който се представям пред другите"/. Публичното самосъзнание се свързва с концепцията на Mead (1934), според която индивидът се самоосъзнава когато види своя Аз като социален обект. С други думи, се отнася до тенденцията да се мисли за тези аспекти на Аз-а, които са видни публично, качествата, които формират впечатлението за нас в другите. (Abrams, 1988).  

           Накрая, третият фактор, насочен към социалната тревожност, се вписва в състоянията на безпокойство в присъствието на другите /например: "Чувствам безпокойство, когато трябва да говоря пред група хора"/, като особена реакция спрямо самофокусираното внимание. Изглежда социалната тревожност се явява следствие от публичното самосъзнание според това, че субективният опит от социалната тревожност предполага фокусиране към публичните аспекти (Carver & Scheier, 1985). Обаче, макар айтемите да изглеждат сходни, публичното съзнание  и социалната тревожност повторяемо се появяват в отделни фактори. Нещо повече, корелацията между тях е ниска - .20 (Fenigstein, Scheier, Buss, 1975). Авторите интерпретират механизма така: личността започва да се осъзнава като социален обект; задействайки публичното самосъзнание тя може да се самооцени и така започва да се тревожи. Така публичното самосъзнание необходимо предшества социалната тревожност, но това не означава, че самосъзнанието включва автоматично тревожността. 

           Адаптациите на немски (1979г.), холандски (1981г.) и френски (1984г.) позволяват да се потвърди силната стабилност на тази факторна структура, което подсказва същевременно качествата на склата, създадена от американските автори и достоверността на концептите, които тази скала се стреми да обезпечи. Освен това, изследването тест-ретест с интервал две седмици, направено от американските автори позволи да се установи, че индивидуалните разлики, измервани от скалата са представили известна стабилност, съответстваща на хипотезата за диспозиция, дадена в началото на тези работи (Carver&Scheier, 1985). 

          Скалата е използвана в голям брой емпирични изследвания. Те обаче са реализирани единствено сред колежански извадки. Основавайки се на положителните резултати, получени от изследователите се предполагало, че скалата може да се прилага в други популации. Обаче експериментите показали, че е неприложима за други популации (Carver&Scheier, 1985). Проблемите в оригиналната скала били два: някои от айтемите били трудни за разбиране от отговарящите, поради непознаване на някои думи, дължащо се на ниския образователен ценз; и второ, ИЛ неколежани намирали трудно за отговаряне в термините на нехарактерност, изглежда не са свикнали да мислята за себе си така. Авторите ревизирали скалата въз основа на двата проблема в неколежански популации, като постигнали същите психометрични свойства, както на оригиналната. Един от въпросите се оказал непреводим, и така отпаднал в ревизираната версия /№3 в българската адаптация/. Тъй като става въпрос за чисто езиков проблем, в адаптацията на български айтемите са 23. В ревизираната версия форматът за отговори вече  е друг:

0 - никак не е типично за мен;

1 - малко типично за мен;

2 - сравнително типично за мен;

3 - много типично за мен.

          Като цяло, авторите създават подходящ заместител на оригиналната скала, който вече може да работи и в неколежански популации (Carver&Scheier, 1985).

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ И ТЕОРЕТИЧЕН ИНТЕРЕС

          След публикацията на скалата през 1975г. изследователите в областта на самосъзнанието изработват съответните норми, и постулират, че ефект доказан в случай на въздействие на агенти индуктори на самосъзнание върху субекти, може да бъде възпроизведен без агенти, чрез сравняване на поведния и атитюди на субектите имащи високи стойности по скалата и субекти със слаби резултати. Като следствие, скалата става обект на изследвания в две направления: едното в експериментален план, чрез манипулиране на самосъзнанието с агенти индуктори, а другото в корелативен план, чрез сравняване на групи от двете екстремни нива на отговорите по скалата. В настоящата дипломна работа скалата е използвана именно в рамките на полследното методологическо направление. 

          От друга страна скалата е обект и на теоретичен интерес, отнасящ се до дебатите, противопостяващи социалната психология на психологията на личността, за обясняване индивидуалните поведения, или чрез ситуацията, или чрез диспозиции. В случая с концепта самосъзнание е предположен интригуващ модел. От една страна са изследванията със ситуационни детерминанти,  а от друга, доказването на индивидуални разлики. Така се очертава поле на изследване на диспозициите в дадена ситуация. Формулира се хипотезата, че индивидите с високи стойности са претърпели персонално развитие, частично жалонирано от индукторите на самосъзнание (Rime&Le Bon, 1984).

АДАПТАЦИЯ НА СКАЛАТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

          Скалата беше преведена на български език от оригиналната версия, съдържаща 23 айтема от доц. Паспаланов. Започната бе подготовката за нейната адаптация и норми. Причините за ревизия на оригиналната скала са от семантично естество и се отнасят до езиковите изразни особености на въпросите.  Поради това, проблемът с ревизията на скалата не се пренася и при нейната адаптация. 

          Въпросите, включени в дадени суб-фактори в оригиналната скала, напълно съответстват и в адаптацията на български език. Така суб-факторите на българската скала са идентични с тези на оригиналната скала и нейните адаптации на различни езици.

          Скалата за отговорите, обаче се различава от оригиналната. При последната възможностите за отговор са от 0 до 3, докато в българската версия те са от 1 до 4, като е запазено значението на отговорите:

1 - Съвсем не е типично за мен.

2 - По-скоро не е типично за мен.

3 - По-скоро е типично за мен.

4 - Съвсем типично за мен.

          Скалата, предхождана от инструкцията към нея, както и примерен лист за отговори, такива каквито са преведени на български език от психолозите, и каквито ние използвахме в изследването, са представени в Приложение № 2.

1  Тенденциите, установени от Handel  и верифицирани от Piolat са представени в глава пета.

2  Постановката за изследване механизма на категоризация, както и емпиричните резултати са представени в глава пета на дипломната работа.

3  Изследването на значимостта на промяната от Piolat е описано в предишната глава.

4  Концептуализацията на валоризацията на Аз-а от Codol е представена в глава четвърта.

5  Цитираното изследване не е представено в дипломната работа, поради това, че неговата цел е изследване на четири области, предмет на трансформации в процеса на обучение на зрели хора с цел преквалификация: технически умения, професионални знания, професионални отношения и професионални мнения и нагласи. 

6  Концептуализацията на самосъзнанието е представена в глава трета.

ИЗВОДИ:

          Целта на емпиричното изследване, представено в глава шеста, бе да се изявят когнитивните и личностни механизми на Чувството за пластичност в младежка възраст. Резултатите потвърдиха нашата базова хипотеза за наличието на силно Чувството за пластичност, породено от необходимостта за разрешаване на жизнените задачи в младежка възраст. Изграждането на планове и цели за развитието на Аз-а определя и оформянето на специфичен параметър на Аз-концепцията: Чувство за пластичност.

          Отчетливо се проявиха ефектите на когнитивните механизми, повлияващи върху обработката на информациите относно промяната на Аз-а. Ясно се очертаха следните тенденции:

-         Потвърди се очакването за наличие на специфична модалност Чувство за пластичност, изразена на емпирично ниво в силна корелативна връзка между двете оценки: за минала и за очаквана промяна.

-         В настоящото изследване се потвърждава тенденцията на открития от Handel общ закон, според който винаги хората възприемат своята минала промяна като по-значителна количествено от очакваната. От гледна точка на половата диференциация, жените демонстрират значително по-високо Чувство от мъжете, където двете оценки почти се доближават. Разликата  между оценката за миналата промяна и тази за очакваната се дължи на голямата разлика между тях, декларирана от жените. 

-         Установихме тенденция към диференциация и категоризация на Аз-образите от различни времеви точки. Създавайки планове и цели за бъдещето, мислейки така за промяна, субектите проявяват тенденцията да възприемат своите минали, настоящи и бъдещи представи за себе си като различни. Можем да твърдим, че обработката на информациите относно промяната на Аз-а е свързана с големите когнитивни механизми на диференциация и категоризация. Очертава се насока за бъдещи изследвания по отношение изявяване на специфичните процеси на категоризация, протичащи в Аз-системата.

-         Оформена бе тенденция в съществуването на прототипичен Аз-образ. При необходимост от сравняване на Аз-образи младите хора изявяват тенденцията да се съотнасят към своя минал Аз-образ, когато правят преценка за своята минала промяна. В оценката за очакваната промяна не се демонстрира по-представителен Аз-образ. 

          В областта на личностните механизми, действащи в чувството за пластичност установихме следните тенденции:

-         Насоката на трансформациите се възприема като положителна като цяло. Обработката на информациите относно промяната е свързана с разглеждане и на нейната насока. Доказателство за това са корелативните връзки с оценките за промяна на Аз-а: минала и антиципирана. Възприемане на положителна насока на промяната е един от механизмите, по които действа Чувството за пластичност. 

-         Субектите антиципират бъдещата промяна в зависимост от това, доколко значимо за тях е субективното им чувство за пластичност. Отдаването на много голямо значение на способността за промяна, установено в изследването е свързано със съществената адаптивна и регулативна функция, изпълнявана от чувството за идентичност и чувството за пластичост.

-         В процеса на професионална подготовка индивидите отдават значение за своето развитие по-скоро на личността, отколкото на обучението, с което изтъкват важен личностен механизъм - активната роля, която играе индивидът в процеса на обучението. Декларираната значителна количествена промяна от изследваните лица е свързана с интеграцията на промените от обучението в личността като цяло. На емпирично ниво ясно се очерта постулата, че предприемането на обучение е свързано с проект за личностна промяна, и че не бива да се игнорира в подобни изследвания активността на субекта в процеса на своето “ставане”.

-         Субектите, проявяващи трайна тенденция да обмислят и насочват вниманието си към своите частни аспекти на Аз-а обработват информациите относно промяната, като промяна в положителна насока. Подчертаването на индексите на промяната е свързано с мотивацията към осъществяване на бъдещи промени. В тази насока на анализ би било интересно да се проследи възприемането индексите на промяната и в други възрастови популации. 

          Получените резултати и изводи в емпиричното изследване верифицират частично данните в изследванията на Handel и Piolat. Освен това обаче, развитието което направихме на метода, изяви някои нови тенденции в оценката за промяна на Аз-а, респективно Чувството за пластичност на индивидите. В резултат на анализа в нас се оформи мнението, че така получените резултати и обобщените теоретични постановки не бива да бъдат игнорирани в следващи изследвания с подобна цел.

 ГЛАВА VII

ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИџ НА ЕМПИРИчНИТЕ ДАННИ

          Настоящата глава е организирана по отношение на получените резултати, както и нашата интерпретация на емпиричните данни.  Обсъждането е групирано по отношение на основните насоки на работа, представени в глава шеста - частта за метода на изследване.

          С получените резултати  от емпиричното изследване бе направен  анализ на средните величини, стандартното отклонение,  корелационен и дисперсионен анализ.

 Количествена оценка на миналата и очакваната промяна.

          Количествената оценка на миналата и очакваната промяна на Аз-а представлява на операционално ниво променливата Чувство за пластичност.

          Като се разглежда цялата извадка /120 ИЛ/ по отношение на самооценката за промяна на субектите в двете времеви посоки получихме следния резултат: данните показват преимущество на декларираната минала промяна (М=6.25, SD=1.71) над бъдеща такава (М=5.86, SD=1.82). На равнището на t-тест тази разлика е значима t=2.09; p<.039.

          Очевидно тенденцията, открита от Handel (1983) и потвърдена от Piolat (1987,1988а,1988б) съществува под формата вероятно на общ психологически закон, гласящ следното:

“Винаги хората смятат, че промяната, която са претърпели в миналото е по-голяма от тази, която очакват “( Piolat, 1987б). 

Графика 1: Сравнение между оценката на миналата и оценката на очакваната промяна.

          В случая, в нашите резултати се потвърждава така формулирания закон. Тази значима разлика означава, че за един и същи времеви период взет и в двете посоки - минало и бъдеще - субектите считат, че бъдещите и настоящите образи за собствения им Аз ще си приличат повече, отколкото предишните и настоящите представи. С други думи, те очакват през предстоящите три години по-малка промяна, от претърпяната през предходните три години.

          Макар да съвпада с насоката на резултатите, получени от двамата изследователи, оценката при нас е малко по-ниска от получената от Piolat (М=6.76 за минала и М=6.14 за бъдещата промяна). Въпреки това, като цяло в рамките на деветстепенната скала, изглежда оценката разполагаща се между 6 и 7 показва доста високо ниво. Разликата между получените средни оценки и средната на деветстепенната скала, проверена с t-критерия се оказва значима. Така получения резултат доказва, че нашите субекти демонстрират високо Чувство за пластичност. Те от една страна са декларирали по-голяма промяна в миналото си, отколкото очакват в бъдещето, но едновременно с това смятат, че претърпяната и очаквана промяна е значителна количествено. Нашето базово теоретично допускане за наличието на силно Чувство за пластичност, свързано с реализацията на развитийните задачи, се потвърждава на емпирично ниво.

          Изследваните лица, намиращи се в процес на самоопределение, смятат че през последните три години са се изменили значително, повече отколкото очакват да се променят в бъдеще. Ако разгледаме жизнената ситуация, в която се намират, можем да направим следната интерпретация: извадката е представена от студенти, намиращи в средата на своето обучение. Те считат, че миналата им промяна е значителна, тъй като са осъществили един от най-важните избори в своя живот - професионалната подготовка. От друга страна, макар да предстои навлизане в живота след две-три години, те не очакват толкова значителни промени, колкото са преживели. Ние считаме, че в случая за тях е все още рано да се правят планове и очаквания, свързани с бъдещето след приключване на обучението.

          По отношение на разликите между половете се изявява интересна тенденция в настоящото изследване. Жените (М=6.48) преценяват, че са се променили повече в сравнение с мъжете (М=6.02), докато в оценката на бъдещата промяна тези разлики не са съществени. 

мъже 

жени 

минала промяна

M=6.02

SD=1.69

M=6.48

SD=1.70

очаквана промяна 

M=5.95

SD=1.78

M=5.77

SD=1.74

Таблица 2: Количествена оценка на минала и очаквана промяна според пола на субектите /120ИЛ/.

          Проверката с t- тест показва значима разлика между половете по отношение на декларираната минала промяна t= 3.08; р< .016. С други думи, има полова диференциация по отношение възприемането на претърпяната личностна трансформация. Докато при мъжете двете оценки /за минала и бъдеща промяна/ се различават много малко, то при жените разликата е значително по-силна и тази разлика предизвиква различието като цяло за извадката между двете оценки.

          Корелационният анализ изяви значима положителна корелация между оценките на миналата и очакваната промяна (.3640 р<0.001 ). Наличието на общ източник на вариация между двете оценки разкрива, че в основата им лежи измерение, на базата на което е декларирана или антиципирана промяната в Аз-а като цяло. По този начин се потвърждава формулираната хипотеза за наличието на Чувство за пластичност у индивидите, което би могло да бъде разгледано от гледната точка на диспозиция, като се измерват индивидуалните различия спрямо него или промяната, която субектите си приписват, както в ретроспективен, така и в бъдещ план. 

          Полученият от нас резултат съвпада с този на Piolat, където корелацията е .40, p<0.001, като потвърждение на валидността на така предприетите от нас изследвания с цел верификация на неговите резултати. Въпросът за междукултурните различия на това ниво на изследване, изглежда не е необходимо да бъде поставен.

          По такъв начин, чрез получаването на висока количествена оценка за промяната като цяло от една страна, и чрез получаването на значителна положителна корелация между двете оценки се потвърждава нашето най-общо предположение. Субектите в това изследване определено декларират високо Чувство за пластичност и то най-вероятно е свързано с процеса на разрешаване на развитийните задачи в младежката възраст. 

‚ Оценка на промяната, минала и очаквана, в термините на сходство/разлика

          По отношение механизма на категоризация при сравняване на Аз-образите получихме един показателен резултат, изявяващ някои нови тенденции в изследването на Чувството за пластичност.

          В групи II и IV, където се искаше оценка в термините на разлика оценките на субектите са по-високи, отколкото в другите две групи, където терминът бе сходство.

          Сравнението на значимостта на тези разлики чрез дисперсионен анализ показа, че оценките в термините на сходство/разлика, като се вземат и двата въпроса, отчитащи двете времеви насоки,  не се различават значимо F/1,116/=1.037. Подобни стойности на F получихме и в случаите, когато се вземат по отделно оценките за миналата и оценките за бъдещата промяна. Следователно, фактор сходство/ разлика (за краткост ще го обозначаваме със “с/р“) не е източник на значими вариации в оценката за промяната на Аз-а. Така получените резултати водят до заключението, че преценките за изменение на Аз-а не зависят от това, дали промяната е изразена от гледна точка на приликите или от гледна точка на разликите между двете отдалечени във времето представи за Аз-а.

 сходство

разлика 

минала  промяна

M=5.75

SD=1.94

M=6.20

SD=1.93

бъдеща промяна 

M=5.32

SD=1.82

M=5.98

SD=2.15

Таблица  3: Оценка на миналата и бъдещата промяна в термините на сходство / разлика.

          В настоящото изследване ние проверяваме получения резултат от Piolat, чрез вариране на тази променлива. При него също не е получен никакъв изявен ефект на променливата (Piolat, 1988б). По отношение препоръката на Piolat в бъдещо изследване с манипулиране на когнитивния фактор “с/р“ да се включи и друга разновидност на въпроса, в която не е въведен фактор, с цел да се види дали имплицитната времева насоченост оказва влияние върху оценките на субектите, и ако е така то в каква посока, ние установихме важна тенденция. В тази връзка ние получаваме резултат, който води към определени недвусмислени изводи.

сходство 

разлика 

имплицитна оценка

минала промяна

M=5.75

SD=1.94

M=6.20

SD=1.91

M=6.25

SD=1.71

          Таблица  4  представя сравнение между резултатите, получени от въпроса за миналата промяна с фактор “с/р“ и резултатите, получени във въпроса за миналата промяна “без фактор с/р”.

Графика 2: Сравнение на оценките за миналата промяна в термини на сходство, различие и имплицитна оценка.

          Оценките, не изискващи отговори в термините сходство / разлика (или оценки “без фактор с/р”) M=6.25, SD=1.71 се доближават много силно до оценките, които са излъчили субектите в термините на разлика M= 6.20, SD=1.93  -  в оценката на миналата промяна. 

          Макар количествените оценки да се различават от тези за миналата промяна, същата тенденция е изявена и при сравнението между оценката на антиципираната промяна с фактор   “с/р” и “без фактор с/р”. Оценките, направени от субектите в термините на разлика отново се намират непосредствено до имплицитната оценка за промяната на Аз-а като цяло.

сходство 

разлика 

имплицитна оценка

 очаквана промяна 

M=5.32

SD=1.82

M=5.98

SD=2.15

M=5.86

SD=1.82

Таблица 5 : Оценка на бъдещата промяна в термините на сходство/разлика, сравнена с оценката “без фактор с/р”.

Графика 3: Сравнение на оценките за антиципираната промяна в термините на сходство, разлика и имплицитна оценка.

          Изводът, който правим и смятаме, че трябва да стане предмет  на по-задълбочено проучване е, че когато субектите са помолени да направят преценка за своята промяна със свободна техника на въпроса, целяща да установи имплицитната им насоченост, те проявяват тенденцията към по-висока оценка. Имплицитната категоризация в случая е насочена към мислене в термините на различие. Очевидно да се мисли за промяна, означава да се мисли, че си различен. Откъдето следва тенденцията на диференциация между Аз-образите, представящи различни времеви точки. По този начин се установява, че един от основните процеси на обработка на информациите относно Аз-а и неговата промяна е свързан с диференцирането на Аз-образите в определени категории. В интерперсоналното сравнение изследванията изявяват тенденцията към подчертаване на сходствата вътре в групите /категориите/ и на различията между групите /категориите/ ( de la Haye, 1990). По отношение на установената от нас тенденция към мислене в рамките на различие при сравняването на Аз-образите, е според нас израз на  наличието на категории в Аз-системата. Откъдето произтича необходимостта от установяване механизмите на категоризация в обработката на информациите относно промяната на Аз-а. Когато е необходимо да се направи сравнение между Аз-образи от различни времеви точки, индивидите проявяват тенденцията да подчертават различията между тях. Следователно, тези Аз-образи принадлежат към различни категории. Очертава се възможност за бъдещи изследвания в областта на установяване на персоналните категории.

          В резултат на анализа на така получените резултати, можем да направим извода, че един от механизмите по обработка на информациите относно промяната на Аз-а е свързан с диференциация и категоризация между Аз-образите от различни времеви точки. 

ƒ Референтна темпорална точка.

          В таблица 6 са представени средните оценки за минали и очаквани промени в зависимост от референтната темпорална точка. Ясно е очертана тенденцията към по-висока оценка на миналата промяна, когато референт е настоящето, докато оценката с референт минало е значително по-ниска. 

настояща референтна точка

 отдалечена референтна точка

минала  промяна

M=6.50

SD=1.97

M=5.45

SD=1.89

бъдеща промяна 

M=5.70

SD=2.17

M=5.60

SD=1.81

Таблица 6 : Оценка на миналата и бъдещата промяна в зависимост от референтната времева точка.

          Фактор “ртт” е източник на значими вариации, когато и миналата и очакваната промяна са взети заедно - F/1,116/=7.734, p<.006. Сравнението на оценките с различни темпорални точки при миналата промяна показва значима разлика, което не се потвърди в сравнението, направено при оценката на очакваната промяна. В първия случай, оценката на миналата промяна (M=6.50, SD=1.97) е значително по-висока, когато референт е миналото, отколкото когато референт е настоящето (M=5.45, SD=1.89). Сравнението тук дава стойност на F/1,116/=7.528, p<007. 

Графика 4: Сравнение между оценката с настояща референтна точка и оценката с минала референтна точка в  оценката на миналата промяна.

          От друга страна, когато настоящата представа за Аз-а се сравнява с бъдеща, очакваните изменения не се оценяват като значително по-големи от миналите такива. Оценката на бъдещата промяна с настоящ темпорален референт (M=5.70, SD=2.17) не се различава значимо от оценката на бъдещата промяна с бъдещ темпорален референт (M=5.60, SD=1.81). Стойността на F/1,116/=2.687 не показва значимо различие.

Графика 5: Сравнение между оценката с настояща референтна точка и оценката с бъдеща референтна точка в оценките на очакваната промяна.

          Операционализацията на понятието прототип, направена от Piolat (1988б) подчертава, че когато темпорално различни представи за Аз-а са взети за сравнение, всяка една от тях може да бъде взета експериментално като референтна темпорална точка. Манипулирането на тази променлива може да изяви прототипичен Аз-образ, който се изявява тогава, когато се изисква сравнение между Аз-образите на категорията Аз. С други думи, ако количествената оценка на промяната е по-голяма, когато индивидът сравнява актуалния Аз-образ с миналия, отколкото когато се извършва обратното сравнение, то актуалният Аз-образ е по-представителен. В случая резултатите изявяват миналия Аз-образ като прототипичен за категорията Аз, докато по отношение на бъдещата промяна двата образа са смятани за еднакво представителни. Според операционализацията на Piolat бъдещата промяна в оценките на нашите субекти не води до изразително чувство на дисконтинуитет, докато в оценката на миналата промяна това чувство е много силно, поради факта на протототипичност на миналия Аз-образ. 

          Получените резултати доказват първоначалната хипотеза за наличието на прототипичен Аз-образ за категорията Аз. Освен това, те обаче изявяват една нова реалност. В получения от Piolat резултат, по-прототипичен е актуалният Аз-образ в посоката на очакваните изменения (1988б). Докато при нас прототипичен е миналият Аз-образ в оценката за миналата промяна. Нашата интерпретация е свързана с периода на преход в жизненото развитие, в който  се намират изследваните млади хора. Очевидно съвпадането на сериозните личностни изменения, настъпващи в процеса на професионалната им подготовка със социалния преход, в условията на който протича обучението им е едно от възможните обяснения на този резултат. Миналият Аз като добре интегрирал и постоянните и променяемите характеристики на индивидите се счита от тях за по-сигурен модел, когато трябва да изразят дадена преценка за себе си, свързана с тяхното минало и настояще. 

          В бъдещите изследвания е необходимо проверяване на тези резултати и с различни възрастови популации.

„ Насока на промяната

          В два от айтемите във въпросника се искаше оценката на субектите, относно насоката на промяната. По отношение на направените вече оценки за миналата и очаквана промяна субектите са помолени да изразят мнението си за насоката: от крайно положителна до крайно отрицателна, еднакво за минало и бъдеще. В тези въпроси включихме и десети, алтернативен отговор, свързан с декларирането на непромяна: “Нито положителни, нито отрицателни, тъй като не съм се променил/а/ въобще”. Възможността за десети отоговор бе използвана само от един субект в изследването, с което не бе изразена тенденция за отговор по този начин. Резултатът, според нас е показателен от гледна точка на декларираното високо Чувство за пластичност от младите хора. 

          В отговорите на цялата извадка, обобщени на таблица № 8 се изявява едно преимущество на положителната насока на промяната. В сравнителен план, оценката на миналите промени е по-висока от оценката на бъдещите. На равнището на t-тест, така изявената разлика е значима - t=2.04, p<.043.

          Явно субектите отдават приоритет на миналите промени, както количествено, така и в насоката на промените. Добре е за една Аз-концепция индивидът да се вижда като значително променен в миналото и то все в положителна насока. Концептуализацията на Аз-а и изграждането на планове и цели за развитието предполага една интеграция на бъдещето. Положителното виждане на Аз-а корелира с чувството за влияние и автономия (Codol, 1981). Успешната реализация на  програмите предполага наличието на Чувство за пластичност от една страна, и от друга положително отношение към своя Аз. Това е и нашата интерпретация на получените резултати. 

 минала промяна

бъдеща промяна

насока на промяната

 M=6.93

SD=1.64

 M=6.17

SD=1.46

Таблица 7 : Насока на миналата и бъдещата промяна.

          Очевидно, въпросът за насоката на промяната е част от измерението “чувство за пластичност”, свързано с декларирането на способността за промяна в субектите. Корелациите между въпросите ясно доказват подобна констатация. От една страна съществува положителна корелативна връзка между двата въпроса за насоката на промяната - към миналото и към бъдещето: .2534, p<.01. От друга страна обаче, двата въпроса корелират много силно с въпросите за количествена оценка на промяната: оценката за насоката на промяната в миналото корелира с оценката за миналата промяна .2562, p<.01. Оценката за насока на промяната в бъдещето корелира много значимо с оценката за очакваната промяна .3197, p<.001.

          Считаме така получения резултат за важно разкритие в посока изявяване на дименсията “чувство за пластичност”, в рамките на развитите операционални модели на промяната, които търсихме да проверим. Изводите от резултата могат да бъдат свързани с по-общото предположение, че когато субектите правят оценка за тяхната минала промяна или когато предвиждат бъдещите си промени, неминуемо се намесва в тази оценка и въпросът за насоката на тези изменения, претърпени или предвиждани. В рамките на субективното възприемане на Аз-а разглеждането на промяната изглежда е свързано и с нейните следствия. От гледна точка на добре приеманата, защитавана от Markus теза, че един от най-мощните поведенчески регулатори на индивида е представата му за това, какво мисли, вярва и чувства по отношение на себе си (Markus & Wurf, 1987), на емпирично ниво се изявяват доказателства за това. Възприемането на промяната в положителна светлина е свързано, според нас с регулацията и инициирането на бъдещи поведения като мотивираща база. Убедеността в положителната насока на миналите избори дава увереност за оптималния избор в бъдеще.

          Така полученият от нас резултат верифицира изразената в свое изследване от Handel тенденция, според която хората на средна възраст гледат на измененията в Аз-а като цяло в положителна светлина (Handel et al., 1983) и показва, че тази тенденция е валидна и за популация от млади хора, ангажирани в обучение.

Значение на способността за промяна.

          Данните показват, че субектите ценят високо способността за промяна на личността: М=7.59, SD=1.49. Резултатът, граничещ с 8 по девет-степенната скала е единствен по рода си, получаван в досегашните изследвания на промяната на Аз-а. Разликата със средната на използваната скала е значима според t-тест. Интересна тенденция изявява диференциацията по полове: оценката при мъжете е М=7.82, а при жените М=7.37. На равнището на t-тест тази разлика не е значима. В случая обаче се оказва, че при мъжете силно развитото Чувство за пластичност е по-ценено, отколкото при жените. Очевидно интерпретацията на този резултат е свързана с предполагаемата по-силна социална изява, очаквана от мъжете. Нашата хипотеза за съществената адаптивна функция, изпълнявана от Чувството за пластичност получава по този начин потвърждение. В периода на реализация на жизнените задачи на индивидите, свързани с тяхното самоопределение, различните избори, които трябва да направят са свързани с известна промяна. Значението на тези изменения в личностен план е голямо, тъй като то е един от мотиваторите към успешното развитие. 

          С цел да бъдат изявени връзките на тази променлива с оценката за промяната и частното самосъзнание, бе потърсен източника на вариация. Корелационният анализ показва, че оценките са почти независими и нямат общ източник на вариация, с други думи не бе получена значима корелация между оценките за миналата промяна и значимостта на промяната. Данните показват, че количествената оценка за промяна на Аз-а не е продиктувана от факта, че субектите ценят високо способността за промяна. Нашата цел, свързана с получаването на оценка за реално претърпяната и очаквана трансформация, в случая е реализирана. По отношение променливата значимост на промяната се получава само една значима корелация - с количествената оценка на очакваната промяна - .2156, p<.01. Очевидно е, че отношението на субектите към способността за промяна  представлява база, върху която те извършват самопредсказанията и самооценките си. Но само по отношение на неизвестната и неизживяна промяна. Резултатът е обясним от психологическа гл.т., имайки предвид, че в оценката на миналата промяна става въпрос за действителни изменения. Когато обаче искаме оценка за бъдещето, за субектите не може да бъде ясна и степента на вероятност едно събитие да се случи. В този случай, според нас, те прибягват до “чувството си за пластичност”, когато трябва да направят преценката. Считайки, че ценят промяната, те едновременно с това смятат, че ще бъде добре за тях в следващите три години да претърпят известни промени. 

          Променливата частно самосъзнание не корелира значимо с валоризацията на промяната. Няма доказана връзка между индивидуалната диспозиция за саморефлексия към частните аспекти на Аз-а и отдаването на значение на способността за промяна. 

          Тъй като приемаме основния постулат на Piolat и Codol, че идентичността е едно адаптивно функциониране, с настоящия резултат концептът бе осветлен от емпирична гледна точка. Всеки от нас се  стреми очевидно да бъде максимално адаптивен, като едновременно с това да интегрира промените в своя Аз или своята идентичност. Способността за промяна ни се струва своеобразна личностна ценност, към която субектите се стремят, даваща им увереността, че са адекватни на средата си, но и че са останали самите себе си.

          Въпрос с подобно съдържание е използван от Piolat в едно свое изследване (1989). Полученият от него резултат граничи с този в настоящето изследване M=7.47. По такъв начин доближаването на резултатите потвърждава валидността на провежданите в тази насока изследвания.

† Детерминация на развитието на личността по време на обучението

          Целта на този въпрос бе да се види, когато субектите правят оценка за своята промяна, знаейки че тези индивиди са в процес на професионално обучение, дали имплицитно те не приписват промяната на процеса, в който са ангажирани. Резултатите показват, че за развитието по време на професионалната подготовка субектите отдават значение на личността, а не на обучението (М=6.58, SD=2.0). На равнището на t-тест разликата със средната на скалата е значима. Този резултат ни кара да смятаме, че оценките, които изследваните лица дават на въпросите за промяната, са отразили действително тяхното мнение за тяхната личностна промяна. Потвърждава се нашата хипотеза, според която проектът за обучение е същевременно проект за личностна промяна. Промяната свързана с обучението, усвояване на знания, навици и способности е интегрирана в личността, жалонирайки по такъв начин тяхното развитие.

          Получихме интересен резултат на този въпрос в разпределението по полове (мъже М=6.70, жени М=6.47). Макар разликата да не е съществена, препоръчваме в бъдещи изследвания включването на въпроса, с цел изявяване на някои тенденции.

          Акцентирането върху личността е свързано според нас с осъзнаването на активната роля, която играе индивида в процеса на обучението. Макар образователният процес да има важно място, изследваните лица са достигнали до убеждението, че без тяхната активност, развитието на личността по време на професионалната подготовка е обречено на неуспех. Изготвянето на определена програма за развитие по време на обучението, според нас, е свързана с моделирането на редица специфични параметри, един от които е Чувството за пластичност. За постигането на набелязани цели, индивидите изграждат своето чувство за пластичност, и на база миналия опит, като по такъв начин формулират и атрибуират възможностите и способностите си за определени действия и инициативи.

          В това направление се получава и емпиричното потвърждение на широко разпространения постулат, същевременно и най-общата теоретична рамка на настоящата дипломна работа, според който индивидът е “активен агент” в своята психо-социална еволюция /Lerner & Busch - Rossnagel, 1981/. По такъв начин се вижда, че не бива да бъде игнорирана активността на субекта в теоретичното и емпирично изследване на Аз-а.

          Този въпрос е включен в изследване на Piolat (1987a) с хора в зряла възраст, предприели обучение с цел преквалификация. В това изследване, обаче не е получен изразителен резултат: средната оценка е разположена непосредствено до средната на скалата за оценяване.

‡ Оценка за промяната на Аз-а и фокусиране на вниманието върху Аз-а

          Нашата хипотеза в случая е свързана с оценката за промяната, която варира в смисъла на вариациите на Частното самосъзнание, измервано със съответната суб-скала. Не бе получена значима корелативна връзка между оценката за промяната на Аз-а и Частното самосъзнание (.0648 - за миналата промяна, .0007 за очакваната промяна). В този пункт не получихме потвърждение на нашата хипотеза. Според данните не може да се твърди, че колкото повече субектите насочват вниманието си към частните аспекти на своя Аз, толкова повече се открояват индексите на промяна. 

          Обаче, получихме корелативна връзка между Частното Самосъзнание и оценката за насока на миналата промяна на Аз-а, което в известна степен частично потвърждава първоначалната хипотеза, тъй като връзката на този въпрос с оценката за количествената промяна е директна. Корелацията тук е .2312, p<.01, близка до получената от Piolat - .29, p<.01, отнасяща се до корелацията между Частното самосъзнание и оценката за промяна на Аз-а. Фокусирането върху аспектите на Аз-а, или тенденцията към често изучаване на персоналните характеристики,  в случая според нашите резултати, подчертава положителните аспекти на миналата промяна. Свидетелствата за положителна промяна стават по-чести в субектите, които изследвахме, когато те проявяват трайно установена тенденцията да самоанализират и самонаблюдават частните страни на своя Аз, които обикновено са недостъпни за обкръжението. От полученото се налага извода, че фокусирането на вниманието към собствения Аз подчертава по-скоро знаците за положителна промяна, отколкото знаците за промяна въобще или за стабилност въобще.

          В светлината на теорията за Аз-схемите, настоящият резултати може да бъде интерпретиран по следния начин: насочването на вниманието към частните аспекти на Аз-а от хората, които проявяват трайна тенденция да изследват своите частни аспекти, предизвиква активирането на една Аз-схема, която филтрира и селектира информацията относно промяната на Аз-а по такъв начин, че индивидът възприема миналите изменения в своя Аз като изцяло положителни.

          Този резултат свидетелства за наличието на една тенденция към положителна самооценка. Според изследванията в последно време е видно, че Аз-ът е общо взето положително валоризиран (Codol, 1981). Тъй като положителната оценка в тези изследвания корелира с чувството за автономност и влияние, считаме че получения резултат потвърждава от друга гледна точка нашето предположение за специфичната активност в младежка възраст. За да осъществи своите жизнени задачи индивидът се нуждае от положително възприемане на миналите изменения. Това дава увереността, че последващата реализация, резултат от нови избори, които трябва да направи, ще бъде гарантирано положителна за личността.

          За втори път в експерименталните данни се получава акцент върху положителната насока на измененията в изследваната популация. Едва ли този резултат е случаен. Както изтъкнахме в главата, посветена на метода, професионалното обучение е почти винаги желано, резултат на доброволен избор и ориентирано към личностни и социални цели, свързани с процес на трансформация. Този процес е валоризиран положително, като резултат от направения професионален избор. В случая, според нас в така изявените резултати се очертава динамиката на взаимодействие между активния субект /отдаващ значение на личността в процеса на обучение/ и педагогическото действие /ориентирано към желани и положително валоризирани цели, свързани с личностна и социална промяна/.

                                                                                    ПРИЛОЖЕНИЕ №2

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ВЪПРОСНИК

         Този въпросник съдържа 23 твърдения, които се отнасят до различни начини, по които хората реагират  и  по които възприемат себе си. След като прочетете всяко твърдение Вие трябва да прецените дали това, което се описва в него е типично за Вас или не е и да зачеркнете съответната цифра под един от четирите отговора:

съвсем не е

типично за мен 

по-скоро не е типично за мен 

по-скоро е типично за  мен

съвсем типично за мен 

1

2

3

4

         Работете бързо, без много да се замисляте - тук няма добри или лоши отговори! Молим Ви, върху самия въпросник не отбелязвайте нищо!

                                  ***

1. Аз непрекъснато се опитвам да разбера себе си .

2. За мен има значение стила, с който върша нещата и 

         се изявявам в обществото.

3. Общо взето не съм много наясно какво всъщност 

         представлявам.

4. Нужно ми е известно време, за да превъзмогна стеснението 

         си, когато попадна в нова ситуация.

5. Доста много размишлявам за себе си.

6. Обръщам доста внимание на начина, по който се          представям пред другите.

7. Аз доста често съм в центъра на собствените си          представи и фантазии.

8. Ставам неспокоен/а/, когато някой ме наблюдава докато          работя нещо.

9. Никога не се изучавам и анализирам подробно.

10. Твърде лесно се смущавам.

11. Имам ясна представа за това как изглеждам в  

         поведението си.

12. Не ми е трудно да разговарям с непознати хора.

13. Обикновено съм склонен/а/ внимателно да улавям 

         своите вътрешни усещания и чувства.

14. Общо взето се безпокоя за това, дали правя 

         добро впечатление.

15. Имам склонност постоянно да преценявам своите вътрешни 

         подбуди (мотиви) за едни или други действия.

16. Чувствам безпокойство, когато трябва да говоря пред 

         група хора.

17. Едно от нещата, които непременно правя преди да изляза  

         от вкъщи, е да хвърля поглед в огледалото.

18. Понякога имам чувството, че наблюдавам себе си от          страни.

19. Заинтересован/а/ съм от това, как другите хора ме 

         възприемат и преценяват.

20. Обикновено съм нащрек да улавям промените в 

         настоението си.

21. Винаги съм наясно как изглеждам /какъв е външния 

         ми вид/.

22. Аз осъзнавам начина, по който се движи моята мисъл, 

         когато се занимавам с някакъв проблем.

23. Големите групи хора ме правят нервен/а/.

ЛИСТ ЗА ОТГОВОРИ

№

съвсем не е типично за мен 

по-скоро не е типично за мен 

по-скоро е типично за мен 

съвсем типично за мен

1

1

2

3

4

2

1

2

3

4

3

1

2

3

4

4

1

2

3

4

5

1

2

3

4

6

1

2

3

4

7

1

2

3

4

8

1

2

3

4

9

1

2

3

4

10

1

2

3

4

11

1

2

3

4

12

1

2

3

4

13

1

2

3

4

14

1

2

3

4

15

1

2

3

4

16

1

2

3

4

17

1

2

3

4

18

1

2

3

4

19

1

2

3

4

20

1

2

3

4

21

1

2

3

4

22

1

2

3

4

23

1

2

3

4

Име и фамилия:.......................................................................................

Пол:............................. Възраст.......................Дата...............................

Професия (клас, курс):..........................................................................                                                                        

                                                   ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.1

                                                            /I група/

СОФИЙСКИ   УНИВЕРСИТЕТ    "Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КАТЕДРА   "ПСИХОЛОГИЯ"

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ   ВЪПРОСНИК

         Обръщаме се към Вас с поканата да ни сътрудничите в психологическо изследване, посветено на младите хора. Вашето сътрудничество ще бъде много ценно за нас, но само ако Вие бихте приели да работите откровено и самостоятелно.

         Ние знаем, че хората обикновено не обичат много да споделят с другите неща, които се отнасят до самите тях, страхове или желания. Ето защо Ви молим да отговорите, без да отбелязвате името си. Всички отговори, които ще дадете ще бъдат пазени в професионална тайна; можете да бъдете сигурни в абсолютната дискретност на изследователите. Това не е "тест", въпросите нямат отношение към интелигентността, но те изискват известно усилие за размисъл върху себе си. 

         Тук няма добри и лоши отговори, верни и неверни. Всички отговори, които ще дадете са добри, винаги когато изразяват именно това, което Вие лично мислите.

         Отговорете на въпросите в тяхната последователност, не обръщайте страницата преди да сте я завършили.Не се връщайте назад!

         Благодарим Ви за сътрудничеството!

1- Считате ли, че способността за промяна има значение за развитието на човека?

Ние Ви предлагаме девет възможни отговора на този въпрос, като оценка 1 означава "няма никакво значение" за развитието на човека, а оценка 9 - "има голямо значение" за развитието на човека. Моля, отговорете като оградите една от деветте цифри, отговаряща на мнението Ви. Помнете, че тук няма добри и лоши отговори. Всеки отговор е приемлив, щом съответства на Вашето мнение.

НЯМА НИКАКВО                                                            ИМА ГОЛЯМО

ЗНАЧЕНИЕ                                                                     ЗНАЧЕНИЕ 

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

2. Мислите ли, че сега сте ПОДОБЕН/А/, на това което бяхте преди три години ?

Моля, отговорете като използвате отново оценки от 1 до 9, като 1 означава "изцяло съм подобен/а/", а 9 - "никак не съм подобен/а/". Оградете една от цифрите, съответстваща на Вашето мнение.

ИЗЦЯЛО СЪМ                                                      НИКАК НЕ СЪМ

ПОДОБЕН/А/                                                        ПОДОБЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

3. Разглеждайки Вашия живот от последните три години, мислите ли че сте променен изключително много, малко или въобще не сте променен, в сравнение с това, което сте сега?

Моля, отговорете като оградите една от цифрите, като 1 означава "не съм променен въобще", а оценка 9 - "изключително много променен". Сред тези отговори няма добри и лоши, щом отразяват мнението Ви.

НЕ СЪМ                                                                ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ПРОМЕНЕН/А/                                           МНОГО

ВЪОБЩЕ                                                               ПРОМЕНЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

4. Как преценявате промените, които сте претърпели през последните три години, като положителни или като отрицателни за Вас?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че тук можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                                    КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                         ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10. "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като не съм се променил/а/ въобще."

5. Мислите ли, че сега сте ПОДОБЕН/А/, на това което ще бъдете след три години ?

Използвайте отново една оценка от 1 до 9, като 1 означава "изцяло съм подобен/а/", а 9 - "никак не съм подобен/а/". 

ИЗЦЯЛО СЪМ                                                      НИКАК НЕ СЪМ 

ПОДОБЕН/А/                                                        ПОДОБЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

6. Как виждате да се развива Вашия живот в бъдеще, например в следващите три години? Мислите ли, че за три години, взето от този момент нататък Вие ще се промените изключително много, малко или никак няма да се промените, в сравнение с това, което сте в момента?

Отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "въобще няма да се променя", а 9 - "ще се променя изключително много".

ВЪОБЩЕ НЯМА                                                ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ДА СЕ                                                                              МНОГО

ПРОМЕНЯ                                                  ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

7. Как преценявате промените, които очаквате, че ще настъпят с Вас през следващите три години, като положителни или като отрицателни?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че ТУК можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                        ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10- "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като няма да се променя въобще".

А сега Ви молим да отговорите на последния въпрос, с което работата Ви по този въпросник приключва.

8. Кое от тези две твърдения е по-близко до Вашето мнение?

Развитието на личността                        Развитието на личността

по време на професионал-                     по време на професионал-

ната подготовка                                                        ната подготовка

зависи по-скоро от                                              зависи по-скоро от

ОБУЧЕНИЕТО,                                                         ЛИЧНОСТТА,

отколкото от                                                                   отколкото от

ЛИЧНОСТТА.                                                         ОБУЧЕНИЕТО.

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА УЧАСТИЕТО!

                                                   ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.2

                                                            /II група/

СОФИЙСКИ   УНИВЕРСИТЕТ    "Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КАТЕДРА   "ПСИХОЛОГИЯ"

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ   ВЪПРОСНИК

         Обръщаме се към Вас с поканата да ни сътрудничите в психологическо изследване, посветено на младите хора. Вашето сътрудничество ще бъде много ценно за нас, но само ако Вие бихте приели да работите откровено и самостоятелно.

         Ние знаем, че хората обикновено не обичат много да споделят с другите неща, които се отнасят до самите тях, страхове или желания. Ето защо Ви молим да отговорите, без да отбелязвате името си. Всички отговори, които ще дадете ще бъдат пазени в професионална тайна; можете да бъдете сигурни в абсолютната дискретност на изследователите. Това не е "тест", въпросите нямат отношение към интелигентността, но те изискват известно усилие за размисъл върху себе си. 

         Тук няма добри и лоши отговори, верни и неверни. Всички отговори, които ще дадете са добри, винаги когато изразяват именно това, което Вие лично мислите.

         Отговорете на въпросите в тяхната последователност, не обръщайте страницата преди да сте я завършили.Не се връщайте назад!

         Благодарим Ви за сътрудничеството!

1- Считате ли, че способността за промяна има значение за развитието на човека?

Ние Ви предлагаме девет възможни отговора на този въпрос, като оценка 1 означава "няма никакво значение" за развитието на човека, а оценка 9 - "има голямо значение" за развитието на човека. Моля, отговорете като оградите една от деветте цифри, отговаряща на мнението Ви. Помнете, че тук няма добри и лоши отговори. Всеки отговор е приемлив, щом съответства на Вашето мнение.

НЯМА НИКАКВО                                                            ИМА ГОЛЯМО

ЗНАЧЕНИЕ                                                                     ЗНАЧЕНИЕ 

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

2. Мислите ли, че преди три години Вие бяхте РАЗЛИЧЕН/А/, от това което сте сега?

Моля, отговорете като използвате отново оценки от 1 до 9, като 1 означава "никак не бях различен", а 9 - "изцяло различен". Оградете една от цифрите, съответстваща на Вашето мнение.

НИКАК НЕ БЯХ                                                    БЯХ ИЗЦЯЛО

РАЗЛИЧЕН/А/                                                       РАЗЛИЧЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

3. Разглеждайки Вашия живот от последните три години, мислите ли че сте променен изключително много, малко или въобще не сте променен, в сравнение с това, което сте сега?

Моля, отговорете като оградите една от цифрите, като 1 означава "не съм променен въобще", а оценка 9 - "изключително много променен". Сред тези отговори няма добри и лоши, щом отразяват мнението Ви.

НЕ СЪМ                                                                ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ПРОМЕНЕН/А/                                                               МНОГО

ВЪОБЩЕ                                                                  ПРОМЕНЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

4. Как преценявате промените, които сте претърпели през последните три години, като положителни или като отрицателни за Вас?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че тук можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                                    КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                             ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10. "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като не съм се променил/а/ въобще."

5. Мислите ли, че след три години Вие ще бъдете РАЗЛИЧЕН/А/, от това което сте сега?

Използвайте отново една оценка от 1 до 9, като 1 означава "няма да бъда никак различен/а/", а 9 - "ще бъда изцяло различен". 

НЯМА ДА БЪДА                                         ЩЕ БЪДА ИЗЦЯЛО

НИКАК РАЗЛИЧЕН                                              РАЗЛИЧЕН

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

6. Как виждате да се развива Вашия живот в бъдеще, например в следващите три години? Мислите ли, че за три години, взето от този момент нататък Вие ще се промените изключително много, малко или никак няма да се промените, в сравнение с това, което сте в момента?

Отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "въобще няма да се променя", а 9 - "ще се променя изключително много".

ВЪОБЩЕ НЯМА                                          ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ДА СЕ                                                                              МНОГО

ПРОМЕНЯ                                                  ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

7. Как преценявате промените, които очаквате, че ще настъпят с Вас през следващите три години, като положителни или като отрицателни?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". 

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че ТУК можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                        ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10- "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като няма да се променя въобще".

А сега Ви молим да отговорите на последния въпрос, с което работата Ви по този въпросник приключва.

8. Кое от тези две твърдения е по-близко до Вашето мнение?

Развитието на личността                        Развитието на личността

по време на професионал-                     по време на професионал-

ната подготовка                                                        ната подготовка

зависи по-скоро от                                              зависи по-скоро от

ОБУЧЕНИЕТО,                                                         ЛИЧНОСТТА,

отколкото от                                                                   отколкото от

ЛИЧНОСТТА.                                                           ОБУЧЕНИЕТО.

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА УЧАСТИЕТО!

                                                   ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.3

                                                            /III група/

СОФИЙСКИ   УНИВЕРСИТЕТ    "Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КАТЕДРА   "ПСИХОЛОГИЯ"

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ   ВЪПРОСНИК

         Обръщаме се към Вас с поканата да ни сътрудничите в психологическо изследване, посветено на младите хора. Вашето сътрудничество ще бъде много ценно за нас, но само ако Вие бихте приели да работите откровено и самостоятелно.

         Ние знаем, че хората обикновено не обичат много да споделят с другите неща, които се отнасят до самите тях, страхове или желания. Ето защо Ви молим да отговорите, без да отбелязвате името си. Всички отговори, които ще дадете ще бъдат пазени в професионална тайна; можете да бъдете сигурни в абсолютната дискретност на изследователите. Това не е "тест", въпросите нямат отношение към интелигентността, но те изискват известно усилие за размисъл върху себе си. 

         Тук няма добри и лоши отговори, верни и неверни. Всички отговори, които ще дадете са добри, винаги когато изразяват именно това, което Вие лично мислите.

         Отговорете на въпросите в тяхната последователност, не обръщайте страницата преди да сте я завършили.Не се връщайте назад!

         Благодарим Ви за сътрудничеството!

1. Считате ли, че способността за промяна има значение за развитието на човека?

Ние Ви предлагаме девет възможни отговора на този въпрос, като оценка 1 означава "няма никакво значение" за развитието на човека, а оценка 9 - "има голямо значение" за развитието на човека. Моля, отговорете като оградите една от деветте цифри, отговаряща на мнението Ви. Помнете, че тук няма добри и лоши отговори. Всеки отговор е приемлив, щом съответства на Вашето мнение.

НЯМА НИКАКВО                                                                                              ИМА ГОЛЯМО

ЗНАЧЕНИЕ                                                                                                        ЗНАЧЕНИЕ 

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

2. Мислите ли, че преди три години Вие бяхте ПОДОБЕН/А/, на това което сте сега?

Моля, отговорете като използвате отново оценки от 1 до 9, като 1 означава "изцяло бях подобен/а/", а 9 - "никак не бях подобен/а/". Оградете една от цифрите, съответстваща на Вашето мнение.

ИЗБЯЛО БЯХ                                                                                                      НИКАК НЕ БЯХ

ПОДОБЕН/А/                                                                                                      ПОДОБЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

3. Разглеждайки Вашия живот от последните три години, мислите ли че сте променен изключително много, малко или въобще не сте променен, в сравнение с това, което сте сега?

Моля, отговорете като оградите една от цифрите, като 1 означава "не съм променен въобще", а оценка 9 - "изключително много променен". Сред тези отговори няма добри и лоши, щом отразяват мнението Ви.

НЕ СЪМ                                                                                                     ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ПРОМЕНЕН/А/                                                                                        МНОГО

ВЪОБЩЕ                                                                                                  ПРОМЕНЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

4. Как преценявате промените, които сте претърпели през последните три години, като положителни или като отрицателни за Вас?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че тук можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                                                         КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                                                                            ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10. "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като не съм се променил/а/ въобще."

5. Мислите ли, че след три години Вие ще бъдете ПОДОБЕН/А/, на това което сте сега?

Използвайте отново една оценка от 1 до 9, като 1 означава "ще бъда изцяло подобен/а/", а 9 - "никак няма да бъда подобен/а/". 

ЩЕ БЪДА ИЗЦЯЛО                                                                                      НИКАК НЯМА ДА 

ПОДОБЕН/А/                                                                                                БЪДА ПОДОБЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

6. Как виждате да се развива Вашия живот в бъдеще, например в следващите три години? Мислите ли, че за три години, взето от този момент нататък Вие ще се промените изключително много, малко или никак няма да се промените, в сравнение с това, което сте в момента?

Отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "въобще няма да се променя", а 9 - "ще се променя изключително много".

ВЪОБЩЕ НЯМА                                                                                            ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ДА СЕ                                                                                                              МНОГО

ПРОМЕНЯ                                                                                                      ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

7. Как преценявате промените, които очаквате, че ще настъпят с Вас през следващите три години, като положителни или като отрицателни?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". 

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че ТУК можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                                                                 КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                                                                                    ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10- "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като няма да се променя въобще".

А сега Ви молим да отговорите на последния въпрос, с което работата Ви по този въпросник приключва.

8. Кое от тези две твърдения е по-близко до Вашето мнение?

Развитието на личността                                                                                          Развитието на личността

по време на професионал-                                                                                       по време на професионал-

ната подготовка                                                                                                           ната подготовка

зависи по-скоро от                                                                                                      зависи по-скоро от

ОБУЧЕНИЕТО,                                                                                                              ЛИЧНОСТТА,

отколкото от                                                                                                                отколкото от

ЛИЧНОСТТА.                                                                                                                ОБУЧЕНИЕТО.

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА УЧАСТИЕТО!

                                                   ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.4

                                                            /IV група/

СОФИЙСКИ   УНИВЕРСИТЕТ    "Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КАТЕДРА   "ПСИХОЛОГИЯ"

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ   ВЪПРОСНИК

         Обръщаме се към Вас с поканата да ни сътрудничите в психологическо изследване, посветено на младите хора. Вашето сътрудничество ще бъде много ценно за нас, но само ако Вие бихте приели да работите откровено и самостоятелно.

         Ние знаем, че хората обикновено не обичат много да споделят с другите неща, които се отнасят до самите тях, страхове или желания. Ето защо Ви молим да отговорите, без да отбелязвате името си. Всички отговори, които ще дадете ще бъдат пазени в професионална тайна; можете да бъдете сигурни в абсолютната дискретност на изследователите. Това не е "тест", въпросите нямат отношение към интелигентността, но те изискват известно усилие за размисъл върху себе си. 

         Тук няма добри и лоши отговори, верни и неверни. Всички отговори, които ще дадете са добри, винаги когато изразяват именно това, което Вие лично мислите.

         Отговорете на въпросите в тяхната последователност, не обръщайте страницата преди да сте я завършили.Не се връщайте назад!

         Благодарим Ви за сътрудничеството!

1. Считате ли, че способността за промяна има значение за развитието на човека?

Ние Ви предлагаме девет възможни отговора на този въпрос, като оценка 1 означава "няма никакво значение" за развитието на човека, а оценка 9 - "има голямо значение" за развитието на човека. Моля, отговорете като оградите една от деветте цифри, отговаряща на мнението Ви. Помнете, че тук няма добри и лоши отговори. Всеки отговор е приемлив, щом съответства на Вашето мнение.

НЯМА НИКАКВО                                                                                                  ИМА ГОЛЯМО

ЗНАЧЕНИЕ                                                                                                            ЗНАЧЕНИЕ 

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

2. Мислите ли, че сега сте РАЗЛИЧЕН/А/, от това което бяхте преди три години ?

Моля, отговорете като използвате отново оценки от 1 до 9, като 1 означава "никак не съм различен/а/", а 9 - "изцяло съм различен/а/". Оградете една от цифрите, съответстваща на Вашето мнение.

НИКАК НЕ СЪМ                                                                                                ИЗЦЯЛО СЪМ

РАЗЛИЧЕН/А/                                                                                                   РАЗЛИЧЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

3. Разглеждайки Вашия живот от последните три години, мислите ли че сте променен изключително много, малко или въобще не сте променен, в сравнение с това, което сте сега?

Моля, отговорете като оградите една от цифрите, като 1 означава "не съм променен въобще", а оценка 9 - "изключително много променен". Сред тези отговори няма добри и лоши, щом отразяват мнението Ви.

НЕ СЪМ                                                                                                                            ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ПРОМЕНЕН/А/                                                                                                                  МНОГО

ВЪОБЩЕ                                                                                                                          ПРОМЕНЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

4. Как преценявате промените, които сте претърпели през последните три години, като положителни или като отрицателни за Вас?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че тук можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                                                                  КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                                                                                     ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10. "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като не съм се променил/а/ въобще."

5. Мислите ли, че сега сте РАЗЛИЧЕН/А/, от това което ще бъдете след три години ?

Използвайте отново една оценка от 1 до 9, като 1 означава "никак не съм различен/а/", а 9 - "изцяло съм различен/а/". 

ЩЕ БЪДА ИЗЦЯЛО                                                                                       НИКАК НЯМА ДА 

ПОДОБЕН/А/                                                                                                  БЪДА ПОДОБЕН/А/

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

6. Как виждате да се развива Вашия живот в бъдеще, например в следващите три години? Мислите ли, че за три години, взето от този момент нататък Вие ще се промените изключително много, малко или никак няма да се промените, в сравнение с това, което сте в момента?

Отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "въобще няма да се променя", а 9 - "ще се променя изключително много".

ВЪОБЩЕ НЯМА                                                                                                  ИЗКЛЮЧИТЕЛНО 

ДА СЕ                                                                                                                    МНОГО

ПРОМЕНЯ                                                                                                           ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

7. Как преценявате промените, които очаквате, че ще настъпят с Вас през следващите три години, като положителни или като отрицателни?

Моля, отговорете с една оценка от 1 до 9, като 1 означава "крайно отрицателни", а 9 - "крайно положителни". 

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че ТУК можете да използвате АЛТЕРНАТИВНО десети отговор, ако считате, че не сте се променили.

КРАЙНО                                                                                                                 КРАЙНО

ОТРИЦАТЕЛНИ                                                                                                   ПОЛОЖИТЕЛНИ

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

10- "Нито положителни, нито отрицателни, тъй като няма да се променя въобще".

А сега Ви молим да отговорите на последния въпрос, с което работата Ви по този въпросник приключва.

8. Кое от тези две твърдения е по-близко до Вашето мнение?

Развитието на личността                                                                         Развитието на личността

по време на професионал-                                                                     по време на професионал-

ната подготовка                                                                                          ната подготовка

зависи по-скоро от                                                                                    зависи по-скоро от

ОБУЧЕНИЕТО,                                                                                             ЛИЧНОСТТА,

отколкото от                                                                                               отколкото от

ЛИЧНОСТТА.                                                                                              ОБУЧЕНИЕТО.

1

2

3

4

5

6

7

8

9  

БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА УЧАСТИЕТО!

ИЗВОДИ:

 Емилия Кърджилова

          Целта на емпиричното изследване, представено в глава шеста, бе да се изявят когнитивните и личностни механизми на Чувството за пластичност в младежка възраст. Резултатите потвърдиха нашата базова хипотеза за наличието на силно Чувството за пластичност, породено от необходимостта за разрешаване на жизнените задачи в младежка възраст. Изграждането на планове и цели за развитието на Аз-а определя и оформянето на специфичен параметър на Аз-концепцията: Чувство за пластичност.

          Отчетливо се проявиха ефектите на когнитивните механизми, повлияващи върху обработката на информациите относно промяната на Аз-а. Ясно се очертаха следните тенденции:

-         Потвърди се очакването за наличие на специфична модалност Чувство за пластичност, изразена на емпирично ниво в силна корелативна връзка между двете оценки: за минала и за очаквана промяна.

-         В настоящото изследване се потвърждава тенденцията на открития от Handel общ закон, според който винаги хората възприемат своята минала промяна като по-значителна количествено от очакваната. От гледна точка на половата диференциация, жените демонстрират значително по-високо Чувство от мъжете, където двете оценки почти се доближават. Разликата  между оценката за миналата промяна и тази за очакваната се дължи на голямата разлика между тях, декларирана от жените. 

-         Установихме тенденция към диференциация и категоризация на Аз-образите от различни времеви точки. Създавайки планове и цели за бъдещето, мислейки така за промяна, субектите проявяват тенденцията да възприемат своите минали, настоящи и бъдещи представи за себе си като различни. Можем да твърдим, че обработката на информациите относно промяната на Аз-а е свързана с големите когнитивни механизми на диференциация и категоризация. Очертава се насока за бъдещи изследвания по отношение изявяване на специфичните процеси на категоризация, протичащи в Аз-системата.

-         Оформена бе тенденция в съществуването на прототипичен Аз-образ. При необходимост от сравняване на Аз-образи младите хора изявяват тенденцията да се съотнасят към своя минал Аз-образ, когато правят преценка за своята минала промяна. В оценката за очакваната промяна не се демонстрира по-представителен Аз-образ. 

          В областта на личностните механизми, действащи в чувството за пластичност установихме следните тенденции:

-         Насоката на трансформациите се възприема като положителна като цяло. Обработката на информациите относно промяната е свързана с разглеждане и на нейната насока. Доказателство за това са корелативните връзки с оценките за промяна на Аз-а: минала и антиципирана. Възприемане на положителна насока на промяната е един от механизмите, по които действа Чувството за пластичност. 

-         Субектите антиципират бъдещата промяна в зависимост от това, доколко значимо за тях е субективното им чувство за пластичност. Отдаването на много голямо значение на способността за промяна, установено в изследването е свързано със съществената адаптивна и регулативна функция, изпълнявана от чувството за идентичност и чувството за пластичост.

-         В процеса на професионална подготовка индивидите отдават значение за своето развитие по-скоро на личността, отколкото на обучението, с което изтъкват важен личностен механизъм - активната роля, която играе индивидът в процеса на обучението. Декларираната значителна количествена промяна от изследваните лица е свързана с интеграцията на промените от обучението в личността като цяло. На емпирично ниво ясно се очерта постулата, че предприемането на обучение е свързано с проект за личностна промяна, и че не бива да се игнорира в подобни изследвания активността на субекта в процеса на своето “ставане”.

-         Субектите, проявяващи трайна тенденция да обмислят и насочват вниманието си към своите частни аспекти на Аз-а обработват информациите относно промяната, като промяна в положителна насока. Подчертаването на индексите на промяната е свързано с мотивацията към осъществяване на бъдещи промени. В тази насока на анализ би било интересно да се проследи възприемането индексите на промяната и в други възрастови популации. 

          Получените резултати и изводи в емпиричното изследване верифицират частично данните в изследванията на Handel и Piolat. Освен това обаче, развитието което направихме на метода, изяви някои нови тенденции в оценката за промяна на Аз-а, респективно Чувството за пластичност на индивидите. В резултат на анализа в нас се оформи мнението, че така получените резултати и обобщените теоретични постановки не бива да бъдат игнорирани в следващи изследвания с подобна цел.

References: 

     Л И Т Е Р А Т У Р А

Анцыферова, Л.К., (1981) “Психологии личности как развивающейся системы”, Психология формирования и развития личности, Наука, Москва.

     Рубинщейн, С.Л., (1976) Проблемы общей психологии, Педагогика, Москва.

     Силгиджиян, Х. (1978) Личността на юношата, Наука и изкуство, София.

     Хурме, Х. (1987) “Жизненные события и когнитивный подход к личности”, Психология личности и образ жизни, Москва, 1987.

    Abrams, D. (1988) "Self-Consciousness Scale for adults and children: reliability, validity, and theoritical significance", European Journal of Personality, 2, 11-37.

    Beauvois, J.-L. (1984) "Sujet de la connaissance et sujet de l'action: pour un neo-cognitivisme en psychologie sociale", Cahiers de psychologie Cognitive, 4, 385-400.

    Carver C.S., Scheier M.F. (1982) “Control Theory: A Useful Conceptual Framework for Personality - Social, Clinical, and Health Psychology”, Psychological Bulletin, 92, 111-135.

    Carver C.S., Antoni M., Scheier M.F. (1985) "Self Consciousness and Self Assessment", Journal of Personality and Social Psychology, 48, 117-124.  

    Carver C.S., Sheier M.F. (1985)"The Self-Consciousness Scale: A Revised Version for Use with General Populations", Journal of Applied Social Psychology, 15, 687-699.

    Codol, J.-P. (1973) "Le phйnomene de "conformite superieure de soi", Annee psychologique, 73, 565-585.

    Codol, J.-P. (1974) "Scheme d'equilibre et normes sociales", Annee psychologique, 74, 201-218.

    Codol, J.-P. (1975) "Effet PIP" et conflit de normes", Annee psychologique, 75, 127-146.

    Codol, J.-P. (1981) "Une approche cognitive du sentiment d'identite", Information sur les sciences sociales, 20, 111-136.

    Codol, J.-P. (1984) "La perception de la similitude interpersonnelle: influence de l'appartenance catеgorielle et du point de rеfеrеnce de la comparaison", Annee psychologique, 84, 43-56.

    Codol, J.-P. (1985) "L'estimation des distances physiques entre personnes: suis-je aussi loin de vous que vous l'etes de moi?", Annee psychologique, 85, 517-534.

    Codol, J.-P. (1986) "Estimation et expression de la ressemblance et de la diffйrence entre paire", Annee psychologique, 86, 527-550.

    Codol, J.-P.,(1988a) "Qu'est-ce que le cognitif?", Hermes 3, 172-178.

    Codol, J.-P.,(1988b) “Interpersonal similarity and difference: self-judgements of others”, Revue International de Psychologie Sociale, 1, 409-416.

    Codol J.-P., Tap P. (1988) Avant-propos, Revue  Internationale   de  Psychologie Sociale, 1, 167-172.

    Fenigstein A., Scheier M. and Buss A. (1975) "Public and Private Self-Consciousness: Assessement and Theory", Journal of Consulting and Clinical Psychology, 43, 522-527.

    Gurin P., Markus H. (1988) “Group identity: the psychological mechanisms of durable salience”, Revue International de Psychologie Sociale, 1, 167-172.

    Handel, A. (1980) "Perceived change of self among adolescents. Journal of Youth and Adolescence, 9, 507-519.

    Handel A., Kimhi S., Leviatan U. (1983) "Perceived retrospective change of self among the middle-aged in the kibbutz", International Journal of Behavioral Development, 6, 241-260.

    Handel, A. (1987) "Personal Theories about the Life-Span Development of One's Self in Autobiographical Self-Presentations of Adults", Human Development, 30, 83-98.

    Havighurst, R. J., (1972) Development tasks and Education, New York: David Mchay.

    de la Haye, A.-M. (1989) "La mеmoire des personnes: 1. Les fondements mеmoriels de la construction du jugement",  Annйe psychologique, 89, 585-613.

    de la Haye, A.-M. (1990) "La mеmoire des personnes: 2. Construction cognitive des individus et des groupes",  Annee psychologique, 90, 93-108.

    Higgins, T. E. (1989) "Continuities and Discontinuities in Self-Regulatory and Self-Evaluative processes", Journal of personality, 57-2, 407-444.

    Ibanez, T. (1989) "Entretien avec J.-P. Codol", Revue Internationale de  Psychologie Sociale,  2, 411-423

    Legrand, M. (1990) "Du behaviorisme au cognitivisme",  Annee psychologique, 90, 247-286.

    Leyens, J.-P. (1990) "Jean Paul Codol's approach to social psychology",  Revue  Internationale   de  Psychologie Sociale,  3,  145-280.

    Markus H., Wurf E. (1987) "The dynamic self-concept", Annual Review of Psychology, 38, 299-337.

    Monteil, J.-M. (1993) Soi et le contexte, Armand Colin Editeur, Paris.

    Monteil J.-M., Martinot D. (1991) "Le soi et ses propriеtеs: analyse critique", Psychologie Franзaise, 36-1, 55-66.

    Nuttin, J. (1980) La structure de la personnalite,PUF, Paris.

    Piolat, M. (1987a) "Possibilities de Changement personnel et engagement en formation", Analisa psychologica, 4, 593-610.

    Piolat, M. (1987b) "Estimation des changements personnels en formation", 3eme Conference Europeenne de Psychologie de l'Education, Lisbonne.

    Piolat, M. (1988a) "Les referances temporelles dans l'estimation du changement propre, passe et anticipe", Manuscrit non publie.

    Piolat, M. (1988b) "Estimation of self-change by adults: effect of temporal referance point and self-image comparaison mode", Cahiers de psychologie Cognitive, 8, 281-292.

    Piolat, M. (1989) "Estimation du changement propre et focalisation sur soi: l'influence du cadre de referance temporel", Revue  Internationale   de  Psychologie Sociale, 2, 183-196.

    Rimе B., Le Bon (1984) "Le concept de conscience de soi et ses opйrationnalisations", Annee psychologique, 84, 535-553.

    Rosch, E. (1975) "Cognitive Reference Points", Cognitive psychology, 7, 532-547.

    Sugarman L., (1990) Life-Span Development, Routledge, London and New York.

    Tomе, H.R., (1984) “La dimension temporelle de l’identitе”, Identitе individuelle et personnalisation, Toulouse, Privat.