Литература
Ключови данни от проведено проучване за желанието на българското население да се ваксинира срещу COVID-19
В периода от 15.12.2020 до 07.01.2021 г. участие в проучването взеха 1245 души. Целта на проучването е да се идентифицират основните страхове на обществото.
Анкетата все още е активна и приема отговори. https://forms.gle/qSNcQhCPMez3WKGm8
Процесите транскрипция и транслация в детайли
Преди да можем да разгледаме процесите на биосинтеза на протеини, трябва да разберем каква е структурата на РНК и ДНК - по какво те си приличат и по какво се различават.
РНК и ДНК са полимери, съставени от множество нуклеотиди. Нуклеотидите са изградени от 3 части - фосфат (остатък от фосфатна киселина), монозахарид (рибоза при РНК, дезоксирибоза при ДНК) и азотна база.
Азотните бази са общо 5 на брой, известни като аденин, гуанин, цитозин, урацил и тимин. Аденинът, гуанинът, цитозинът се срещат както при РНК, така и при ДНК. Урацилът и тиминът обаче са специфични само за определна нуклеинова киселина - тимин при ДНК и урацил при РНК. Всяка азотна база може да образуват водородни връзки с една от останалите. Единствено аденинът може да се образува връзка с две от азотните бази (тимин и урацил), в зависимост от това коя киселина с коя контактува - дали ДНК с ДНК, РНК с РНК или ДНК с РНК. Именно чрез водородните връзки на тези азотни бази, ДНК може да образува характерната си двойна спирала.
ДНК и РНК носят инструкциите за изграждането на необходимите за клетката или организма белтъци. Три последователни азотни бази образуват един генетичен код (кодон), който съответства на определена аминокиселина. Аминокиселините са градивните елементи на белтъците. Генетичната последователност в ДНК, която съответства на информацията, необходима за синтеза на един белтък, наричаме ген.
При еукариотните клетки (клетки, притежаващи обособено ядро, в което носят генетичния си материал) съществува специален процес на превеждане на генетичния код от езика на ДНК в езика на аминокиселините, който се състои в две основни стъпки - биосинтеза на иРНК (транскрипция) и биосинтеза на белтъци (транслация).
Информационните РНК-и се синтезират с помощта на специализиран ензим (РНК-полимераза), който разсуква двете вериги ДНК и започва да изгражда информационна РНК, като прикрепя във верига нуклеотиди, които притежават азотни бази, съответни на тези на ДНК.
След като ензимът изгради полинуклеотидната верига, иРНК преминава процес на зреене, в който се изрязват ненужни елементи и се променят се краищата ѝ. След това иРНК преминава в цитоплазмата през малки ядрени пори. В цитоплазмата иРНК е очаквана от рибозомите. Рибозомите са съставени от две части - малката рибозомна частица се свързва с иРНК, а в голямата рибозомна частица ще се синтезира белтъкът с помощта на транспортни РНК-и. Транспортните РНК-и представляват вид рибонуклеинови киселини, които се свързват с определена аминокиселина в единия си „край“, докато в другия притежават антикодон - последователност от три нуклеотида, чрез които разпознават един генетичен код (кодон) от РНК.
В голямата рибозомна частица се допускат единствено транспортни РНК-и със съответстващ на последователността в малката рибозомна частициа генетичен код. Когато се открие съвпадение, тРНК застава на първата от две позиции в рибозома и изчаква там появата на тРНК, съвпадаша със следващата последователност от три нуклеотида в иРНК. Когато втората тРНК се появи и аминокиселините се свържат, първата тРНК напуска рибозома, а втората тРНК изчаква появата на трета тРНК. Този процес се повтаря до достигането на безсмислен код в иРНК, при който специален белтък заема втората позиция в рибозома и прекъсва синтезирането на белтъчната молекула. Един протеин се синтезира за около 1-2 минути. иРНК се използва за синтеза на средно 900 белтъка (B. Schwanhäusser et al., 2011), след което се разпада, а изграждащите я нуклеотиди се използват за направата на нови информационни, транспортни или рибозомни РНК-и.
Микрография на зърнестата ендоплазмена мрежа. Черните петна са рибозоми.
Chris Hawes, The Research School of Biology & Molecular Sciences, Oxford Brookes University, Oxford, UK
Ендоплазмена мрежа
Макар и робозомите да могат да бъдат открити на практика навсякъде в клетката, по-голямата част от тях се намират в специален органел, познат като ендоплазмена мрежа. Част от рибозомите могат също да бъдат захванати за една и съща иРНК и по този начин да образуват вериги - полизоми. Ендоплазмената мрежа е сложна система от канали. Рибозомите се захващат за мембраната на ендоплазмената мрежа, обособяващ тези каналчета, чрез специални протеини и освобождават в тях синтезираните протеини, за да бъдат изведени до местата, където те са необходими.
James D. Jamieson and the Department of Cell Biology, Yale University School of Medicine
Микрогрофия на клетъчно ядро и ендоплазмена мрежа (Jose Calvo / Science Photo Library)
Двуминутна анимация, онагледяваща как протеин (белтък) се синтезира в зърнестата ендоплазмена мрежа, която се появява в горен десен ъгъл приблизително по средата на анимацията.
В зелено е представена голямата рибозомна частица, в жълто - малката. С тъмносиньо са изобразени транспортните РНК-и, със светлосиньо - допълнителни протеини, част от процеса.
Както можете да забележете от анимацията, не всяка транспортна РНК получава достъп до вътрешността на рибозома. Специализирани протеини прикрепят рибозома към зърнестата ендоплазмена мрежа, в която се отделя синтезираният протеин и се отвежда където той е необходим.
Адаптирано от: Bensaccount, en.wikipedia
Как мутират вирусите?
Във второто си видео за смисъла на карантината, QuantumAstronavt говори за логистичното уравнение, по което се пресмята разпространението на вируса. Логистичното уравнение може да се използва и за пресмятането на мутациите на вируса, спрямо броят на вирусни частици.
Тук говоря повече за новия щам, открит във Великобритания, и какво означава той за ваксините:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=3445528652226733&id=100003088963543
Формат на излагане на източниците
Първоначално се цитират твърдения от видеото
Посочват се резултати от научни трудове, върху които се основават тези твърдения
Отбелязва се името на научния труд, специалистите и организациите, работели по неговото съставяне, мястото и датата на публикуване.
(Съвсем малка част от използваните източници са с платен достъп. В тези редки случаи освен цитираното проучване, за справка се посочва и научен труд с безплатен достъп)
1. „[…] вирусите тихомълком си проправят път към лигавицата на дихателната или храносмилателната система.“
Цитат:
"Because COVID-19 and SARS are primarily respiratory diseases, the lung and airway systems have been extensively profiled for ACE2 and TMPRSS2 expression believed to be primary determinant for SARS-CoV-2 tropism. Paradoxically, as a whole, healthy lung tissues show only modest expression for ACE2 and TMPRSS2 [...] Nonetheless, a number of studies mining scRNA-seq data reported marked expression of ACE2 and/or TMPRSS2 in a specific lung cell population. [...] Consistent with several studies (Hikmet et al., 2020; Sungnak et al., 2020; Ziegler et al., 2020), we found that the small intestine is one of the “hottest” tissues for co-expression of TMPRSS2 with ACE2 [...]"
Превод:
„Тъй като COVID-19 и ТОРС са предимно респираторни заболявания, белодробните и дихателните пътища са обширно проучени за наличие на ACE2 и TMPRSS2 - ензими, за които се смята, че са основен фактор за тропизма на SARS-CoV-2. Парадоксално е, че като цяло здравите белодробни тъкани показват само умерено количество на ACE2 и TMPRSS2 [...] Независимо от това, редица проучвания, съобщават за изразено количество на ACE2 и/или TMPRSS2 в специфична популация от белодробни клетки. [...] В съответствие с няколко проучвания (Hikmet et al., 2020; Sungnak et al., 2020; Ziegler et al., 2020), открихме, че тънките на червата са една от „най-наситените“ тъкани с TMPRSS2 с ACE2 [...]“
Singh, M., Bansal, V., & Feschotte, C.. (2020). A Single-Cell RNA Expression Map of Human Coronavirus Entry Factors. Cell Reports, 32(12), 108175. https://doi.org/10.1016/j.celrep.2020.108175
Ziegler, C. G. K., Allon, S. J., Nyquist, S. K., et al. (2020). SARS-CoV-2 Receptor ACE2 Is an Interferon-Stimulated Gene in Human Airway Epithelial Cells and Is Detected in Specific Cell Subsets across Tissues. Cell, 181(5), 1016–1035.e19. https://doi.org/10.1016/j.cell.2020.04.035
2. „Коронавирусът успява да заблуди един от тези трансмембранни ензими - ензима ACE2, който му осигурява достъп до вътрешността на клетката-жертва.“
Цитат:
"A single-stranded RNA virus, SARS-CoV-2 is 79% homologous to SARS-CoV, the causative agent of SARS, and uses the same angiotensin-converting enzyme 2 (ACE2) as its receptor. Similar to SARS-CoV, the novel coronavirus targets cells using its spike (S) protein, although SARS-CoV-2 targets the receptor with ten times the affinity of SARS-CoV, which may explain both the faster rate of transmission and infection. [...] After receptor binding, the virus gains access to the cytosol by acid-dependent proteolytic cleavage of the S protein into S1 and S2 subunits by furin, cathepsin, TMPRSS2, or another protease, followed by S2-assisted fusion of the viral and cellular membranes."
Превод:
„Едноверижният РНК вирус, SARS-CoV-2 е 79% подобен на SARS-CoV, причинител на ТОРС заболяването, и използва същия клетъчен рецептор - ангиотензин конвертиращ ензим 2 (ACE2). Подобно на SARS-CoV, новият коронавирус използва своя spike (S) протеин, за да контактува с клетките, с малката разлика че SARS-CoV-2 контактува с рецептора десет пъти по-ефективно от SARS-CoV, което може да обясни както по-бързата скорост на предаване, така и на инфекция. [...] След като се свърже с рецептора, вирусът получава достъп до цитозола чрез киселинно зависимо протеолитично разцепване на S протеина от ензими (фурин, катепсин, TMPRSS2 или друга протеаза), последвано от сливане на вирусната и клетъчната мембрана.“
Glenna Burmer, M.D., Ph.D., Chief Scientific Officer. Mark Burmer, Vagmita Pabuwal, Division of Bioinformatics. LifeSpan BioSciences, Inc.SARS-CoV-2 and COVID-19 Pathogenesis: A Review | LSBio. Lsbio.com. Published: 2019. https://www.lsbio.com/media/whitepapers/sars-cov-2-and-covid-19-pathogenesis-a-review#cytokine-release-syndrome
3. Процесите транскрипция (биосинтеза на РНК) и транслация (биосинтеза на белтъци).
Огнян Димитров, Михаела Кожухарова, Тренка Аргирова, et al. Биология и здравно образование. Учебник за 9. клас задължителна подготовка. Булвест 2000. (2001) (стр. 174 - 180)
3.1. Период на полуразпад на РНК и ДНК
Schwanhäusser B, Busse D, Li N, Dittmar G, Schuchhardt J, Wolf J, et al.. Global quantification of mammalian gene expression control. Nature 2011; 473:337–42. doi:10.1038/nature10098.
3.2. Период на полуразпад на ДНК
Allentoft ME, Collins M, Harker D, Haile J, Oskam CL, Hale ML, et al.. The half-life of DNA in bone: measuring decay kinetics in 158 dated fossils. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 2012;279:4724–33. doi:10.1098/rspb.2012.1745.
4. „И макар милиони клетки да са вече заразени, коронавирусът тепърва се очаква да нанесе реални щети – като използва собствената ни имунна система върху нас.“
Цитат:
"Recent studies have suggested that, in addition to direct viral damage, uncontrolled inflammation contributes to disease severity in COVID-19. Consistent with this hypothesis, high levels of inflammatory markers, including C-reactive protein (CRP), ferritin and D-dimer, high neutrophil-to-lymphocyte ratio and increased levels of inflammatory cytokines and chemokines have been observed in patients with severe diseases."
Превод:
„Последни проучвания показват, че в допълнение към прякото вирусно увреждане, неконтролираното възпаление допринася за тежестта на заболяването COVID-19. В съответствие с тази хипотеза при пациенти с тежки заболявания са наблюдавани високи нива на възпалителни маркери, включително С-реактивен протеин (CRP), феритин и D-димер, високо съотношение на неутрофили към лимфоцити и повишени нива на възпалителни цитокини и хемокини.“
Del Valle, D.M., Kim-Schulze, S., Huang, HH. et al. An inflammatory cytokine signature predicts COVID-19 severity and survival. Nat Med 26, 1636–1643 (2020). https://doi.org/10.1038/s41591-020-1051-9
5. „Когато коронавирусите заразят и клетки на имунната система, те ги карат да произвеждат големи количества цитокини.“
Коронавирусите (и това не се ограничава до SARS-CoV-1) съдържат 16 неструктурни протеина. Протеините Nsp1 и Nsp16 (Nsp - неструктурен протеин) възпрепятстват комуникацията между инфектираните клетки и клетките на имунната система. Протеинът Nsp3 блокира вродения имунен отговор на гостоприемника (инфектираната клетка), но стимулира произвеждането на цитокини.
Chen, Y., Liu, Q., & Guo, D.. (2020). Emerging coronaviruses: Genome structure, replication, and pathogenesis. Journal of Medical Virology, 92(4), 418–423. (Table 1) https://doi.org/10.1002/jmv.25681
6. „Имунната система възприема това като вик за помощ и мястото на инфекцията бързо започва да гъмжи от бели кръвни телца. […] Най-засегнати изглежда са макрофагите, неутрофилите и T-лимфоцитите. [...] Объркани, заедно с неутрофилите и техните ензими, [Т-лимфоцитите] започват да убиват и здрави клетки.“
Цитат:
"The “cytokine storm” results from a sudden acute increase in circulating levels of different pro-inflammatory cytokines including IL-6, IL-1, TNF- α, and interferon. This increase in cytokines results in an influx of various immune cells such as macrophages, neutrophils, and T cells from the circulation into the site of infection with destructive effects on human tissue resulting from the destabilization of endothelial cell to cell interactions, damage of vascular barrier, capillary damage, diffuse alveolar damage, multiorgan failure, and ultimately death."
Превод:
„Цитокиновата буря е резултат от внезапно рязко повишаване на ниватa на различни провъзпалителни цитокини в кръвта, включително IL-6, IL-1, TNF-α и интерферон. Това увеличаване на цитокините води до приток на различни имунни клетки като макрофаги, неутрофили и Т-клетки от кръвта на мястото на инфекцията, с разрушителни ефекти върху човешката тъкан в резултат на дестабилизация на ендотелната клетка към клетъчни взаимодействия, увреждане на съдовата бариера, увреждане на капилярите и алвеолите, полиорганна недостатъчност (на много оргати) и в крайна сметка смърт.“
Ragab D, Salah Eldin H, Taeimah M, Khattab R and Salem R (2020) The COVID-19 Cytokine Storm; What We Know So Far. Front. Immunol. 11:1446. doi: 10.3389/fimmu.2020.01446
7. „При по-тежките случаи на COVID-19, броят на здрави клетки на имунната система рязко спада, което допълнително влошава ситуацията.“
Цитат:
"From our retrospective analysis of 522 patients, 499 cases had lymphocyte count recorded. Among milder disease patients in the Non-ICU group, the median value of total T cells, CD4+ and CD8+ T cell counts were 652 [n/μl], 342 [n/μl] and 208 [n/μl], respectively; the median value decreased to 261 [n/μl], 198 [n/μl] and 64.3 [n/μl], respectively, in the ICU group. The counts of total T cells, CD4+, and CD8+ T cells were significantly lower in ICU patients than Non-ICU cases."
Превод:
„От нашия ретроспективен анализ на 522 пациенти, при 499 случая е регистриран броят на лимфоцитите. Сред пациентите с по-леки заболявания в групата извън интензивно отделение, средната стойност на общия брой Т-клетки е 652 [брой (n)/микролитър (μl)], докато броят на CD4 + и CD8 + Т-клетките са съответно 342 [n/μl] и 208 [n/μl]; средната стойност е намаляла до 261 [n/μl], 198 [n/μl] и 64,3 [n/μl], съответно, в групата, настенена в интензивно отделение. Броят на общите Т-клетки, CD4 + и CD8 + Т-клетки е значително по-нисък при пациентите в интензивно отделение.“
Допълнителен коментар:
При продължителна инфекция, в резултат на изтощение, Т-клетките проявяват ограничена функция. При пациентите с COVID-19 в интензивни отделения, анализът на имуно-инхибиторни фактори показва връзка между изтощението на Т-клетките и тежестта на заболяването.
Diao B, Wang C, Tan Y, Chen X, Liu Y, Ning L, et al.. Reduction and Functional Exhaustion of T Cells in Patients With Coronavirus Disease 2019 (COVID-19). Frontiers in Immunology 2020; 11. doi:10.3389/fimmu.2020.00827.6
8. Лечение чрез антитела.
Американската агенция за контрол на храните и лекарствата разрешава моноклонални антитела за лечение на COVID-19: https://www.fda.gov/news-events/press-announcements/coronavirus-covid-19-update-fda-authorizes-monoclonal-antibody-treatment-covid-19
Цитат:
"Monoclonal antibodies are laboratory-made proteins that mimic the immune system’s ability to fight off harmful antigens such as viruses. Bamlanivimab is a monoclonal antibody that is specifically directed against the spike protein of SARS-CoV-2, designed to block the virus’ attachment and entry into human cells."
Превод:
„Моноклоналните антитела са лабораторно синтезирани протеини, които имитират способността на имунната система да се бори с опасни антигени като вирусите. Bamlanivimab е моноклонално антитяло, което е специално насочено срещу spike протеина (пепломера) на SARS-CoV-2, предназначено да блокира прикрепването и навлизането на вируса в човешките клетки“
9. „При векторните ваксини, РНК се предпазва от капсид на друг вирус (Аденовирус при Sputnik V)“
Цитат:
"Sputnik V is the world’s first registered vaccine based on a well-studied human adenoviral vector-based platform."
Превод:
„Sputnik V е първата в света регистрирана ваксина, базирана на добре проучена човешка аденовирусна вектор-базирана платформа.“
Sputnik V. General Information.
https://sputnikvaccine.com/about-vaccine/
10. „[При РНК ваксините се използват] липидни наночастици, които играят ролята на капсида, предпазващ информационната РНК до достигане на клетката.“
Цитат:
"The Pfizer vaccine, like one from Moderna, uses lipid nanoparticles to encase the RNA. The nanoparticles are, basically, tiny greasy spheres that protect the mRNA and help it slide inside cells."
Превод:
„Ваксината на Pfizer, подобно на тази на Moderna, използва липидни наночастици, за да предпази РНК. Наночастиците са на практика малки мазни сфери, които защитават иРНК и й помагат да се плъзне в клетките.“
Regalado A. What are the ingredients of Pfizer’s covid-19 vaccine? MIT Technology Review. Published December 9, 2020. https://www.technologyreview.com/2020/12/09/1013538/what-are-the-ingredients-of-pfizers-covid-19-vaccine/
11. Имунен отговор при ваксините срещу коронавирус (Pfizer/Biontech)
Sahin U, Muik A, Derhovanessian E, Vogler I, Kranz LM, Vormehr M, et al.. COVID-19 vaccine BNT162b1 elicits human antibody and TH1 T cell responses. Nature 2020;586:594–9. doi:10.1038/s41586-020-2814-7.
12. „Още с обявяването на първите случаи на пневмония, причинена от неизвестен вирус, в края на декември, 2019 г., учените започват да обсъждат възможни кандидати за ваксини.“
В следното видео на Джо Хансън (It's okay to be smart), д-р Джейсън Маклелан от Тексаския университет в Остин, който е част от екипа разрешил ключов проблем при създаването на ново поколение пептидни ваксини срещу респираторни вируси, разказва как появата на коронавируса и необходимостта от незабавни действия по създаването на ваксини срещу коронавируса са прекъснали неговата ски-ваканция.
13. Времевата рамка на създаване на канадската ваксина срещу Ебола.
Public Health Agency of Canada. Canada’s Ebola vaccine timeline - Canada.ca. Canada.ca. Published 2012. Accessed January 26, 2021. https://www.canada.ca/en/public-health/services/diseases/ebola/prevention-ebola/canada-ebola-vaccine-timeline.html
Callaway E. Make Ebola a thing of the past: first vaccine against deadly virus approved. Nature. 2019; 575(7783):425-426. doi:10.1038/d41586-019-03490-8
14. Времевата рамка на създаване на ваксината на Pfizer/BioNTech срещу коронавирус.
В публикувана в Nature статия за ефикасността и дозировката на ваксината, създателите споделят, че във Фаза I и II са наблюдавани 76 души в периода от 4 май 2020 г. до 19 юни 2020 г.
Mulligan MJ, Lyke KE, Kitchin N, Absalon J, Gurtman A, Lockhart S, et al.. Phase I/II study of COVID-19 RNA vaccine BNT162b1 in adults. Nature 2020;586:589–93.
doi:10.1038/s41586-020-2639-4.
В последвалата Фаза III участват 44 820 души, наблюдавани в периода 27 юли 2020 г. и 14 ноември 2020 г.
Polack FP, Thomas SJ, Kitchin N, Absalon J, Gurtman A, Lockhart S, et al.. Safety and Efficacy of the BNT162b2 mRNA Covid-19 Vaccine. New England Journal of Medicine 2020;383:2603–15. doi:10.1056/nejmoa2034577.
15. Как се провеждат клинични проучвания
16. Клиничен протокол за провеждането на клиничното проучване за безопасността и ефикасността на ваксината на Pfizer/BioNTech.
https://pfe-pfizercom-d8-prod.s3.amazonaws.com/2020-11/C4591001_Clinical_Protocol_Nov2020.pdf
17. „Стандартите на организациите, които одобряват ваксини и медикаменти, са изключително високи. Толкова високи, че само около 10% от препаратите биват одобрени.“
Chi Heem Wong, Kien Wei Siah, Andrew W Lo, Estimation of clinical trial success rates and related parameters, Biostatistics, Volume 20, Issue 2, April 2019, Pages 273–286, https://doi.org/10.1093/biostatistics/kxx069
18. „Дори при дългогодишни тестове, редките странични реакции рядко се проявяват в дългогодишната фаза на тестове.“
Berlin, J. A., Glasser, S. C., & Ellenberg, S. S. (2008). Adverse event detection in drug development: recommendations and obligations beyond phase 3. American journal of public health, 98(8), 1366–1371. https://doi.org/10.2105/AJPH.2007.124537
19. Автоимунните заболявания
Hayter SM, Cook MC. Updated assessment of the prevalence, spectrum and case definition of autoimmune disease. Autoimmunity Reviews 2012;11:754–65. doi:10.1016/j.autrev.2012.02.001.
20. Ваксини при бременни
Макар и теоретично да няма риск за бременните, поради липсата на достатъчно информация, Съвместна комисия по ваксинация и имунизация в Обединеното кралство препоръчва ваксиниране само на бременни жени, които са в близък контакт с вируса или страдат от заболявания, които могат да доведат до тежко прекарване на COVID-19.
21. Ролята на Синцитин-1
Soygur B, Sati L. The role of syncytins in human reproduction and reproductive organ cancers. Reproduction 2016;152:R167–78. https://doi.org/10.1530/REP-16-0031
22. Ендогенните ретровируси и 8% генетичен год, който сме заимствали от вирусите
https://nauka.bg/endogennite-retrovirusi-proklyatie-blagosloviya-broi-130/
23. Неефективността на Хидроксихлороквин
Self WH, Semler MW, Leither LM, et al. Effect of Hydroxychloroquine on Clinical Status at 14 Days in Hospitalized Patients With COVID-19: A Randomized Clinical Trial. JAMA. 2020;324(21):2165–2176. doi:10.1001/jama.2020.22240
Rentsch CT, Devito NJ, Mackenna B, Morton CE, Bhaskaran K, Brown JP, et al.. Effect of pre-exposure use of hydroxychloroquine on COVID-19 mortality: a population-based cohort study in patients with rheumatoid arthritis or systemic lupus erythematosus using the OpenSAFELY platform. The Lancet Rheumatology 2021;3:e19–27. doi:10.1016/s2665-9913(20)30378-7.
Pathak, D., Salunke, D., Thivari, D. P., Pandey, A., Nandy, D. K., Harish V K Ratna, D., Pandey, D. S., Chawla, D. J., Mujawar, D. J., Dhanwate, D. A., & Menon, D. V. (2020). No benefit of hydroxychloroquine in COVID-19: Results of Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials". Diabetes & metabolic syndrome, 14(6), 1673–1680. https://doi.org/10.1016/j.dsx.2020.08.033
Geleris J, Sun Y, Platt J, Zucker J, Baldwin M, Hripcsak G, et al.. Observational Study of Hydroxychloroquine in Hospitalized Patients with Covid-19. New England Journal of Medicine 2020;382:2411–8. https://www.nejm.org/doi/10.1056/NEJMoa2012410
Mitjà O, Corbacho-Monné M, Ubals M, Alemany A, Suñer C, Tebé C, et al.. A Cluster-Randomized Trial of Hydroxychloroquine for Prevention of Covid-19. New England Journal of Medicine 2020. doi:10.1056/nejmoa2021801.
24. Ремдесивир и плазмено лечение при имунокомпрометирани лица като причина за появата на британския щам (генетична линия) B.1.1.7
Цитат:
"High rates of mutation accumulation over short time periods have been reported previously in studies of immunodeficient or immunosuppressed patients who are chronically infected with SARS-CoV-2 (Choi et al. 2020; Avanzato et al. 2020; Kemp et al. 2020). These infections exhibit detectable SARS-CoV-2 RNA for 2-4 months or longer (although there are also reports of long infections in some immunocompetent individuals). The patients are treated with convalescent plasma (sometimes more than once) and usually also with the drug remdesivir. Virus genome sequencing of these infections reveals unusually large numbers of nucleotide changes and deletion mutations and often high ratios of non-synonymous to synonymous changes."
Превод:
„По-рано се съобщава за високи нива на натрупване на мутации за кратки периоди от време при проучвания на имунодефицитни или имуносупресирани пациенти, които са хронично инфектирани с SARS-CoV-2 (Choi et al. 2020; Avanzato et al. 2020; Kemp et al. 2020). При тези пациенти се показва откриваема SARS-CoV-2 РНК за 2-4 месеца или повече (въпреки че има съобщения и за продължителни инфекции и при някои имунокомпетентни лица). Пациентите се лекуват с реконвалесцентна плазма (понякога повече от веднъж) и обикновено също с лекарството ремдезивир. Генетичния код на вируса при подобен тип инфекции притежава необичайно голям брой нуклеотидни промени и мутации и често високи съотношения на несинонимни към синонимни промени.“
Предварителна геномна характеристика на възникващата генетична линия на SARS-CoV-2 във Великобритания:
Virological. Preliminary genomic characterisation of an emergent SARS-CoV-2 lineage in the UK defined by a novel set of spike mutations. Virological. 2020 [cited 2020 Dec 20]. Available from: https://virological.org/.../preliminary-genomic.../563
Повече за автора
Казвам се Димитър Фердинандов и съм студент по Авиокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам. Една от най-големите ми мечти е да се занимавам с комуникация на науките. Навлизаме във време, в което пробивите в познанията ни за света и развитието на технологиите ще бъдат все по-съществени и грандиозни. Те ще доведат до редица промени в начина ни на живот, затова вярвам, че е важно да говорим за тях отрано, но на разбираем и интересен език, без всички онези изключително сложни термини, които по време на пандемията от коронавирус доведоха до възхода на конспиративните теории и страх.
Предходни публикации на темата
Подробен анализ на коронавируса и какво трябва да правим, за да забавим (или спрем) хода на пандемията:
www.mediacafe.bg/analizi/Podroben-analiz-na-koronavirusa-16790/
Медийна публикация за новия щам, открит във Великобритания, и какво означава той за ваксините:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=3445528652226733&id=100003088963543
Интервюта с 24 часа за онлайн обучението, мерките и конспирациите:
www.24chasa.bg/mnenia/article/9259117
www.24chasa.bg/region/article/9246233
Интервю пред TrafficNews: https://bit.ly/2KZd8qf