Ангел Каралийчев (1902–1972) е роден в град Стражица, Великотърновско. Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Първият си детски разказ "Житената питка" той написва през 1925 г. по поръка на Ран Босилек - редактор на сп. "Детска радост". През същата година отпечатва и две разказчета в сп. "Светулка". сътрудничи в почти всички детски периодични издания. Автор е на десетки книги за деца и юноши. Най-популярни сред читателите-деца са: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Приказките му са преведени на 55 езика. За тритомника "Приказен свят" е вписан в почетния списък на Международния съвет на детската книга през 1972 година. Той е първият български писател, удостоен с тази чест. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „X. Кр. Андерсен“.

Една от най-обичаните книги е „Приказен свят“. В настоящото издание са подбрани най-хубавите приказки на Ангел Каралийчев от сборника „Приказен свят“ (1929–1930). Добавени са и приказки от книгите „Мравешка история“ (1931), „Кладенче“ (1934), „Божият ратай“ (1936), „Българчета“ (1942), „Най-хубавата земя“ (1948).

Лозинка Симеонова Йорданова е родена на 11 август 1929 г. в с. Дреновец, Видинско. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и се посвещава на народното творчество и на педагогическото му представяне пред децата и младежта. Основава първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата и е неин ръководител близо четиридесет години. Основава (1972) и първото по рода си у нас Национално етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов ” и е негов председател. Автор на научнопопулярни и художествени книги за деца. Дългогодишен хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в ЮЗУ „Неофит Рилски” и Бургаския свободен университет.

Българска народна митология - Разказана за деца

Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро.

Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – носят богата художествена сила и сродяват читателя с дълговечната българска култура.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот.[1] Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов.

Иван Вазов има необикновена заслуга към България. Той е сред основните причини ние да „помним“. Големият писател Гео Милев го нарича „Патриархът на българската литература“. Човек на много епохи, който преживява Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България.

Той е един от най-заслужилите българи, обичан в цялата страна. Въпреки че критиката често не щади творчеството му, той остава сред любимите писатели на народа. За целия си житейски път Вазов създава огромно количество произведения, по-голямата част от които посветени на България. Много от тях остават завинаги в сърцата на хората и се изучават и до днес.

Разкази за деца

Заедно с произведения за възрастни, Иван Вазов пише и творби, предназначени за деца. Творчеството му за деца може да се разгледа от две гледни точки. От едната страна са текстове, писани специално за невръстна аудитория, а от другата – произведения, които не са писани за деца, но които по-късно са преминали от литературата за възрастни към литературата за подрастващи.

Такива са стихотворенията „Де е България“ или „Българският език“, разказите „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“, някои от пътеписите на Вазов, които за съвременните деца носят познание не само за красотата на природата, но и за историята на страната ни. Повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романът „Под игото“ също снизяват границата на своята аудитория и се четат по-скоро в ученическа възраст и много по-рядко от възрастни. Техните многобройни преиздания са включени в различните библиотеки, предназначени за ученика.

Николай Албертович Кун (1877-1940) е един от най-авторитетните и известни в света историци и популяризатори на античната култура. Корените му по бащина линия са немски и англо-шотландски, а майка му е от стария и така известен руски дворянски род Игнатиеви. От 1909 г. започва научната му, преподавателска и популяризаторска дейност като професор в редица руски престижни университети. Автор е на книгите „Какво са разказвали древните гърци за своите богове и герои“, „Предшественици на християнството. Източните култове в Римската империя“. „Митове на Древна Гърция“ многократно е издавана на много езици. Най-прочутото му дело е книгата „Старогръцки легенди и митове“.

Старогръцки легенди и митове

Тази книга е първият пълен сборник на вълшебно поетичните и увлекателни гръцки митове и легенди и е преведена на всички основни езици по света. Вече цял век с нея са израсли поколения, а нейните вечни теми и прекрасни герои са вдъхновили безброй творци на изкуството през гръко-римската древност, в епохата на Ренесанса и в наши дни. Във всеки голям музей по света ние се срещаме с гениалните творби на скулптори и художници, основани на прелестните гръцки разкази.

Новото издание на класическите „Старогръцки легенди и митове“ на Н. А. Кун, неотменима част от образованието на всеки европеец, е осъвременено и съобразено с научно приетите форми на имената на гръцките богове и герои. То е предназначено за широката читателска публика – от учениците, които тепърва възприемат света на красотата, до всеки възрастен, който иска да има до себе си един енциклопедичен наръчник за вълшебния свят на гръцката митология, от създаването на Земята и приказното рождение на олимпийските богове, до подвизите на полубоговете-герои, от Троянската война до потресаващата трагедия на цар Едип.

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийско. Ненадминат майстор на късия разказ, един от най-значимите изследователи на селския бит и сблъсъка му с модерността. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Остава в историята с повестта „Гераците“, двата романа за Ян Бибиян, разказите „Андрешко“, „На браздата“, „Пролетна измама“, „Ветрената мелница“. Умира в София на 3 декември 1949 г.

През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части – „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е принуден да замлъкне, тъй като е бил близък приятел на бившия български монарх цар Борис Трети.

Ян Бибиян

В книгата са събрани "Ян Бибиян - Невероятните приключения на едно хлапе" и "Ян Бибиян на Луната" - първият български фантастичен роман за деца. Името „Бибиян“ идва от начина, по който синът на Елин Пелин, Боян, произнася името си като малък.

От тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив.

След като побеждава злия магьосник, той има само една мечта - да полети към Луната. С конструирания от него междузвезден кораб двамата с Калчо се отправят към необятния Космос. Там те откриват неща, които надхвърлят и най-смелите им очаквания.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е френски писател и авиатор, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южна поща“ и „Писмо до един заложник“.

Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот. Най-значителният му литературен успех е философско-поетичната приказка „Малкият принц“ (1943) – разказ с изключителна хуманност, която и в наши дни не е изгубила своята актуалност.

За произведенията на Антоан дьо Сент-Екзюпери винаги ще има място на лавиците в домовете и душите на хората. Дошъл е сякаш от друг свят, за да прелети през нашия и да ни остави безценни подаръци по пътя си към нови измерения под формата на мъдрост, облечена в изящни, красиви думи. Завещанието му – мислите му, заключени между страниците на книги, и легендата, която е неговият собствен живот – е едновременно извор на мъдрост, храна за размисъл, пъзел за подреждане и огледало на душата.

Малкият принц

Представи си, че си се изгубил в необятната африканска пустиня. И че изведнъж пред теб се появява момченце със златни коси, което настоява да му нарисуваш овца. Това е малкият принц, който идва от далечна планета с размерите на къща. Той задава много въпроси и се опитва да разбере странния свят на възрастните. Заедно ще се впуснете в необикновено приключение. За да научите тайната на живота: че „...най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите“.

Tънката книжка на Антоан дьо Сент-Екзюпери оставя усещането, че в душата и на най-обикновения от нас живее по един крехък Малък Принц, дошъл за кратко от неведомия безкрай. И че всеки, преди да се отправи обратно натам, е длъжен да раздаде на оставащите тук своята обич, безкористност и по детски чиста мъдрост.

Ерих Кестнер (1899-1974) е роден в град Дрезден. Баща му е седлар, а майка му – домакиня, която по-късно се посвещава на фризьорската професия. Кестнер е силно свързан с майка си и често й пише писма при престоя си в Лайпциг и Берлин. Ако вече сте прочели някоя от детските книжки на автора, няма как да сте пропуснали образа на грижовната майка, дълбоко свързана със своя син – независимо дали той се казва Антон или Емил („Антон и Точица“, „Емил и детективите“, „Емил и тримата близнаци“). Завършва германистика, философия и история. Автор е на много романи за деца, между които "Това се случи на 35 май" (1933) и "Хвърчащата класна стая" (1934). Написал е и няколко сборника с авторски и преразказани немски народни приказки. През 1960 г. Ерих Кестнер е награден с най-високото отличие за детска литература - медала "Андерсен".

В този том са събрани най-хубавите приказки на Кестнер от книгите "Да си имаш прасе и други приказки" (1962) и "Жителите на Шилда" (1954).

Лиман Франк Баум е американски писател. Роден е на 15 май 1856 г. в Читънанго, Ню Йорк. Започва кариерата си като журналист, първоначално в Абърдийн, Южна Дакота, а след това в Чикаго, Илинойс. Първата му книга, Father Goose (1899), е комерсиално успешна, а на следващата година той пише Вълшебникът от Оз. През 1902 г. се провежда сценична адаптация към книгата в Чикаго. Филмовата ѝ версия от 1939 г. се превръща в класика и достига децата на по-късните поколения чрез честите ѝ показвания по телевизията.

Баум пише още 13 книги за Оз, а поредицата е продължена от другиго дори след смъртта му. Използвайки както собственото си име, така и псевдоними, Баум пише 60 книги, като повечето от тях са детски и стават популярни за своето време.

В книгата се разказва за момиче на име Дороти Гейл, живеещо във ферма в Канзас, което мечтае за по-добър живот. Фермата е връхлетяна от разрушително торнадо, което отнася Дороти с цялата къща и кучето ѝ Тото във вълшебната страна на Оз. Дороти е посъветвана от Добрата вълшебница от север да тръгне по пътя на жълтите павета, за да отиде в Смарагдовия град при вълшебника от Оз, който може да знае как Дороти да се върне обратно в Канзас. По време на пътешествието си тя се среща и запознава с Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, които тръгват с нея към Смарагдовия град с надеждата да получат това, което им липсва (мозък, сърце и смелост).

Джоан Роулинг е английска писателка, автор на фентъзи поредицата „Хари Потър“.

Роулинг активно се занимава с набиране на средства за нуждаещите се. В края на март 2006 г. тя организира благотворителен бал в замъка Стирлинг, Шотландия, на който са събрани приходи от 351 000 долара. Те са за болните от множествена склероза в Шотландия. През януари същата година Роулинг събира над 170 000 евро за децата без родители в Европа на благотворителна вечеря в Букурещ. Дж. К. Роулинг е поканена в Румъния от баронеса Ема Никълсън, която председателства организация, занимаваща се със защита на децата. В началото на януари 2006 г. тя дарява свой ръкопис на търг с цел да подпомогне организацията за „Международното разпространение на книги“, която работи за ограмотяването в по-бедните държави по света. Всички приходи, събрани от книгите „Fantastic Beasts and Where to Find Them“ и „Quidditch Through the Ages“, също така са дарени.

Хари Потър и философският камък

"До този момент в живота на Хари Потър не съществуваше магия. Той живееше с противните Дърсли в техния дом на улица „Привит Драйв“ номер 4. Стаята му се намираше в килер под стълбището и за единайсет години не бе имал нито едно празненство за рождения си ден."

Но в един хубав ден една сова донася мистериозно писмо. Писмо, което го кани да учи в невероятно място, наречено Училище за магия и вълшебство „Хогуортс“. Там той открива не само приятели, спорт, който се случва на летящи метли и магия във всичко – от класните стаи до храната, но и великата съдба, която е предначертала живота му… Ако успее да оцелее в сблъсъка с нея.