"Строителна механика" е важна дисциплина за обучаващите се студенти от инженерните специалности. Заедно с втората си част тя включва:
– строителна статика на статически определими и статически неопределими прътови системи (греди, рамки, ферми);
– въведение в устойчивостта на прътови системи;
– динамика на прътови строителни конструкции (кратък курс);
– някои въпроси от теорията на еластичността – плочи, черупки.
Строителната механика създава много необходимата връзка между общотеоретичните дисциплини (математика, физика, теоретична механика, съпротивление на материалите) и специалните конструктивни дисциплини (стоманобетонни конструкции, стоманени конструкции, хидротехнически съоръжения и тунели, високи язовирни стени). Тя запознава строителния инженер (независимо от специалността му) със съвременните методи за якостно, стабилитетно и динамическо изследване на инженерните съоръжения, подложени на различни въздействия - външни сили и товари, температурни промени, опорни премествания, земетръс, вятър и др.
"Строителна механика" е важна дисциплина за обучаващите се студенти от инженерните специалности. Двете й части включват:
– строителна статика на статически определими и статически неопределими прътови системи (греди, рамки, ферми);
– въведение в устойчивостта на прътови системи;
– динамика на прътови строителни конструкции (кратък курс);
– някои въпроси от теорията на еластичността – плочи, черупки. Строителната механика създава много необходимата връзка между общотеоретичните дисциплини (математика, физика, теоретична механика, съпротивление на материалите) и специалните конструктивни дисциплини (стоманобетонни конструкции, стоманени конструкции, хидротехнически съоръжения и тунели, високи язовирни стени). Тя запознава строителния инженер (независимо от специалността му) със съвременните методи за якостно, стабилитетно и динамическо изследване на инженерните съоръжения, подложени на различни въздействия - външни сили и товари, температурни промени, опорни премествания, земетръс, вятър и др
Цели и задачи на дисциплината: Да запознае студентите с основните аналитични зависимости и уравнения на конструкции, изградени от непрекъснати среди като тримерни обекти, гредостени, подпорни стени, плочи, резервоари и черупки. Да даде нови знания за методите на решаването им.
Характеристика на дисциплината: В “Теория на еластичността” се разглеждат континуални обекти, които са изградени от непрекъсната среда. Тя се явява естествено продължение на дисциплините “Съпротивление на материалите” и “Строителна статика”. Изучава се напрегнатото и деформираното състояние на двумерни и тримерни конструкции, изградени от непрекъснати среди. Отделя се съществено внимание на изчислителния модел и на интерпретацията на крайните резултати, както и на инженерното им тълкуване.
В частта „Теория на пластичността“ се разглеждат основни характеристики и етапи в моделите, включващи пластичност – критерии за пластифициране, както и методите за решаване на нелинейни задачи. Обръща се внимание на опростеният вариант за отчитане на пластичността -МГР. Разглеждат се методите за решение на плоча по МГР.
Придобивани знания: Знания за основните теоретични постановки на отделните типове задачи. Знания за методите на решаване на отделните типове задачи и анализ на резултатите. Знания за основните аспекти на нелинейното поведение на конструкциите и методите за решаване.
Цели и задачи на дисциплината: Методът на крайните елементи е един от най-ефективните съвременни числени методи за определяне на напрегнатото и деформирано състояние на строителни конструкции. Приложим е за задачи със сложна геометрия, натоварване и материални характеристики, както и за проблеми, където използването на аналитични методи е невъзможно. Основните цели на настоящия курс са:
• Запознаване с основните идеи на метода;
• Познаване на поведението на различните типове крайни елементи представени в този курс;
• Способност за изготвяне на подходящ изчислителен модел за конкретна задача;
• Интерпретиране и оценка на получените резултати;
• Откриване на евентуалните източници на грешки
Характеристика на дисциплината: В дисциплината се изучава механо-математическата формулировка на едномерни, двумерни и тримерни задачи на строителната механика. Разглеждат се етапите на формиране на изчислителния модел, както и различни алгоритми за компютърна реализация на подобни модели. Изучават се основни типове крайни елементи с техните основни неизвестни, чийто функции подлежат на апроксимиране. За всеки тип краен елемент включен в курса, се извежда елементната матрица на коравина и съответната глобална матрица на коравина за конкретния проблем. Отчитат се подпорните условия, съставя се глобален вектор на свободните членове и се формира система линейни алгебрични уравнения за получаване на основните неизвестни. Впоследствие с подходящите зависимости на теория на еластичността се получават деформациите и напреженията в произволна точка от модела.
Цели и задачи на дисциплината: Да се създаде задълбочена представа по разглежданите явления, закони и основни принципи на строителната динамика. Да запознае студентите с методите за моделиране на инерционните свойства на конструкциите, както и на динамичните товари, които те поемат.
Характеристика на дисциплината:Дисциплината включва изучаването на методите за изчисляване на конструкциите на различни динамични въздействия. В частта си, обхващаща сеизмичния анализ се демонстрират методи за оценка на поведението на конструкциите при земетръс, както и възможностите за препроектиране на съществуващи съоръжения.
Придобивани знания: Собствени честоти и форми. Резонанс. Затихване на трептенията в строителните конструкции. Противоземетръсно изчисляване на конструкции. Спектри на реагиране (еластичен и изчислителен) в строителната динамика.
Цели и задачи на дисциплината: С навлизането на нови материали и технологии в строителството, характеризиращи се с високи якостни характеристики, конструкциите получават стройни носещи елементи. Изчислението им по методите на класическата строителна статика става недостатъчно за гарантиране на тяхната сигурност.
Учебната дисциплина “Устойчивост на строителните конструкции“ възниква с появата на стоманените конструкции, с които се постига намаляване на размерите на напречните сечения на елементите и респективно олекотяване на конструкцията. Това се оказва възможно поради значителната якост на стоманата в сравнение с другите употребявани в строителството материали по това време. Със задълбочаване на този процес стройността на елементите расте и се появяват аварии на стоманени мостове, при които разрушаването на конструкциите настъпва при напрежения, много по-малки от граничните. Причината е ясна – авариите са причинени от явление, неотчетено дотогава на етапа на проектиране и определено като “загуба на устойчивост“. От тогава дисциплината “Устойчивост на строителните конструкции“ е част от строителното проектиране. Тя е цел на научните изследвания и основа за разработване на норми и правила за проектиране на строителни конструкции, чрез които достиженията на съвременната наука да се прилагат в практиката и да съдействат за сигурността на инженерните решения.
Характеристика на дисциплината: В дисциплината се изучават методите за определяне на критичната стойност на параметъра на външното натоварване в двете разновидности: бифуркационна теория (класическа постановка) и устойчивост от втори род (изчисляване по деформирана схема). Обект на изучаване и изследване са отделни елементи – праволинейни (пръти), елементарни конструкции за илюстриране на основните принципи и подходи в устойчивостта, както и равнинни рамкови конструкции. Разглеждат се и криволинейни пръти – дъги, както и пространствени форми на загуба на устойчивост (огъвно-усуквателни форми). В тематиката на дисциплината се включва още и проблемът с устойчивост на плочи в класическата постановка.
Цели и задачи:
Конструкциите са основни компоненти на сградата. Креативността и въображението на архитектите се превръщат в реалност чрез приемане на подходяща конструктивна система. Разбирането на основните принципи и концепции на строителната механика е основна част от архитектурното образование.
Целта на дисциплината е студентите от специалност Архитектура да се запознаят с основните концепции на конструктивното проектиране като се ограничи до минимум теоретичните и математически формулировки. По време на часовете студентите научават за различните типове товари, сили, операции с вектори, концепцията на равновесието, разрезни усилия, геометрични и материални свойства на конструктивните елементи и правилата за оразмеряване на някои основни конструктивни елементи като въжета, дъги, ферми, греди, колони и рамки.
Характеристика:
Дисциплината въвежда основните методи на конструктивния анализ и проектиране на прости конструкции. Основна черта на строителната механика е интегрирането на проектантските и аналитичните умения при използването на съвременни конструкции и материали, които проявяват задоволително поведение и икономичност при строителството.
Дисциплината комбинира основната конструктивна теория и проектантски способности, които ще дадат добра основа за по-нататъшните специализирани конструктивни дисциплини през следващите семестри.
"Строителна механика" е важна дисциплина за обучаващите се студенти от инженерните специалности. Заедно с втората си част тя включва:
– строителна статика на статически определими и статически неопределими прътови системи (греди, рамки, ферми);
– въведение в устойчивостта на прътови системи;
– динамика на прътови строителни конструкции (кратък курс);
– някои въпроси от теорията на еластичността – плочи, черупки. Строителната механика създава много необходимата връзка между общотеоретичните дисциплини (математика, физика, теоретична механика, съпротивление на материалите) и специалните конструктивни дисциплини (стоманобетонни конструкции, стоманени конструкции, хидротехнически съоръжения и тунели, високи язовирни стени). Тя запознава строителния инженер (независимо от специалността му) със съвременните методи за якостно, стабилитетно и динамическо изследване на инженерните съоръжения, подложени на различни въздействия - външни сили и товари, температурни промени, опорни премествания, земетръс, вятър и др.
"Строителна механика" е важна дисциплина за обучаващите се студенти от инженерните специалности. Двете й части включват:
– строителна статика на статически определими и статически неопределими прътови системи (греди, рамки, ферми);
– въведение в устойчивостта на прътови системи;
– динамика на прътови строителни конструкции (кратък курс);
– някои въпроси от теорията на еластичността – плочи, черупки. Строителната механика създава много необходимата връзка между общотеоретичните дисциплини (математика, физика, теоретична механика, съпротивление на материалите) и специалните конструктивни дисциплини (стоманобетонни конструкции, стоманени конструкции, хидротехнически съоръжения и тунели, високи язовирни стени). Тя запознава строителния инженер (независимо от специалността му) със съвременните методи за якостно, стабилитетно и динамическо изследване на инженерните съоръжения, подложени на различни въздействия - външни сили и товари, температурни промени, опорни премествания, земетръс, вятър и др.