VІ. Път към дома

 
Място на провеждане: изоставено военно
поделение и команден център край гр. София

Дата на провеждане: 25.10.2014 г.

Игровото действие се развива през 2016 г.
в покрайнините на базата, в която се помещава централното управление на Корпорацията за Източна Европа.
https://sites.google.com/site/zonetalesen/6



 

Във външния свят нещата отиваха на все по-зле и „светлото бъдеще” за човечеството, което ни обещаваха в рекламите, се превърна в горчива шега.

 

 
    Спорадичните изблици на аномална активност предизвикаха масови мутации, а още повече – истерия, безредици, сриване на авторитети, мародерство и битки за оцеляване. Правителства падаха. Държавите една след друга се разсипваха в некоординирани администрации без реална власт. Някои армии успяха да установят военен режим и да наложат контрол над основните производства и снабдяване, но главно в собствена полза. Големите градове станаха невъзможни за живеене, като хората започнаха да се оттеглят в малки изолирани общности, които поотделно се опитваха да се справят с кризата. По този начин за няколко месеца човешкото общество се върна в родово-общинния строй.

 

 

Може би единствената организация, която успяваше донякъде да запази своите цели и идеали, остана Корпорацията. Нейната стройна структура и индустриална мощ в сферата на аномалните технологии й позволиха да продължи да изпълнява задачите си… Но в полза на човешката цивилизация, не и на отделния човек.


 

 

На територията на постоянно разширяващата се Зона ставаха постоянни сблъсъци между хора и мутанти. В тази борба за оцеляване нямаше място за Корпорацията. Мисията беше провалена и единственото, което екипът можеше да направи, бе да изостави зонехода и да се изтегли извън Зоната – обратно към базата на Директорат Източна Европа.

Можеха ли да предполагат, че ще ги последват част от обитателите на Бара, жадни най-сетне за досег с човешкия свят? Навярно да. Но знаеха ли те какво ли е останало от цивилизацията?

 


Те нямаха радиовръзка с Базата и отдаваха това на повреденото си оборудване. И все пак не можеха да знаят колко много от земната територия е погълната от Зоната. Подозираха, че поради техния неуспех базата може вече да не съществува, но нямаше къде другаде да отидат.

 И все пак, дори ако Базата се окажеше разрушена, може би в нея щеше да има оцелели? Не е възможно всички онези блестящи учени, с всичката им техника и роботизирана охрана, да не са намерили начин да се справят. Базата на Директорат Източна Европа беше едно от технологичните чудеса на света. Тя сигурно си е там и функционира. Тя трябва да е там! Ако един такъв бастион на цивилизацията падне, каква надежда остава изобщо за човечеството?

Но дали пътят към дома нямаше да се окаже всъщност път към ада...



 

 

Както се узна впоследствие, учените от Корпорацията са провеждали в Базата редица смели опити с аномална радиация. По време с едно от аномалните изригвания се стигнало до претоварване на техните машини, което е довело до трагични резултати.

Екипът на Корпорацията успя да се съедини с малцината оцелели от персонала на опустошената база, но срещна врагове на всяка крачка. Дегенератите от Бара обаче съумяха да избегнат масови сблъсъци с чудовищата, които дремеха в бункера на Базата. Нещо повече, те възстановиха и задействаха една от секретните програми на Корпорацията - проект "Прокруст", който имаше за цел частично да адаптира човешките същества към ужасите на Зоната.

А самите мутанти също съумяха да се възползват от технологичните чудеса на миналия свят, като захраниха мощностите на проект "Прометей". Тази недовършена разработка е трябвало да създаде протомутант в лабораторни условия.

 

 

Можеше ли някой да предвиди, че едновременното захранване на двата проекта ще доведе до колапс на системите на третия? Навярно да, но когато се разбра, беше твърде късно. Проект 101, свръхсекретната разработка за пътуване във времето, обгърна цялата база в мехур от спряло време. Неколцина от Корпорацията и Бара останаха пленени вътре, докато светът навън се развиваше по своите си закони.

Мутантите подготвяха планетата за някакво известно само тям Второ пришествие; човеците подивяваха и се връщаха към племенния строй с обожествяване на мутантската раса и редовни жертвоприношения; малцината останали при Стария бар се вкопчваха в своите ценности и се опитваха да живеят изолирано в своето си тераформирано островче на спокойствието.

 
 
 
https://sites.google.com/site/zonetales/7