Сайт на режисьора Радослав Гизгинджиев

Тя ме попита:
На каква цена твориш?
Аз й отговорих:
Достатъчно висока, за да се чувствам силен в собствената си кожа, но с чужд образ, толкова чужд, че избива на естествено мой."

СЕГА САМО ТИ ЩЕ РЕШИШ ДАЛИ ДА МЕ СЛЕДВАШ. ЗАЩОТО ЩЕ ВЪРВЯ ВЪРХУ ГОРЕЩИ ВЪГЛЕНИ...

ОЧАКВАЙТЕ!!!
ЛЯТОТО НА 2014!

ВРАТИТЕ

Продължението на РАЙ - романът, който оживя сред хиляди.


        

         Страници от раЯ/ ДневницитЕ




Рисувам друга реалност. Съживявам и изпепелявам... илюзии, които стават истина. 
Сълзите са форма на красота...смехът може да е форма на страдание. Зимата изгаря. Водата се изпепелява. Мога да съм всеки. Бродя, отброявайки минутите на светлосин циферблат, който да ме отнесе, раздроби, съживи и обезплъти...Призовавам дъжда, за да спася земята си...Губя образите си, изграждам нови. Спирам махалото. Отварям прозорци, които гледат към корените. Отварям врати, които излизат нагоре...право нагоре. Сънувам телата си, които сънуват мен. Преследвам времето, достигам го, превръщам се в него...създавам го. Жъна призраци...и после пак рисувам...и пак...Мрак. Адреналин. Присъствие. Жив съм...богат съм...мога да съм всеки един, достатъчно истинен, че това да съм аз...и все по близо до Него...




Видях Бездната и я сложих между думите си...Добре дошъл, Непознат!


Радослав Гизгинджиев 
Hemiceratoides hieroglyphica 




„...колкото по-малко изпитваме, толкова по-малко живеем.

Монолог на 89 влюбени /Страници от Рая/-10


Вълците ме научиха на бяс, да откриеш лапите в дланите си и острите зъби в езика си, да освирепяваш, за да получиш своето.  Кукумявки кацаха по сърцето ми, снасяха в него и от яйцата, след време, се люпеше освирепяло знание, което се изкачваше по гръдната ми кост, раздираше гърлото ми. Така стигаше до душата ми. 

Приказка за Ахет/ Из детската ми книжка/ Писателят/ Страници от Рая/-139

 

 

 

"Има такива дни, в които крясъкът може да звучи толкова мелодично, че да започнем да танцуваме.Без да помислим, че това е последният зов за нас"

Писателят/ Дланите в Небето/ Страници от Рая/-15

 

Да пусне стоножки да налазят сърцето ти, да го направят гнездо , да го раздробят и черни колибри да снесат в него. Той беше най-черната красота на света. Най-освирепялата любов. Най-агресивният секс.”

Някои ангели имат червени очи

 

Здравей, непознат! Колко е стихийна душата ти? Ще ти подскажа със следващия сняг, който ще падне върху миглите ти и ще се стопи върху клепачите ти. Почти няма да го усетиш. Почти няма да ме усетиш. Ще запомниш усещането за една секунда, която ще полети надолу към душата ти и ще вали завинаги в нея.

Непознатите/ Дъщерята на Слънцето/ Страници от Рая/ -17

 

Тя има зъби, които захапват душата ти и я влачат по най-красивите поля.

Любовта може да разпилее сърцето ти по чаршафите на най- самотното легло.

Любовта има силата да изкорми гръкляна ти, докато го целува.

Любов, познавам те / Страници от Рая/ -76


Дим се сипе от очите. Сълзи от устните. Вода от пясъка. Камък от  въздуха. Вятър във вакуума. Любов от пръстите на мъртвите. Лудост от миглите на живите.

Не кърви сърцето ти...кървят ръцете ти, от всичките сърца, които прегръщаше.

Побелели/ Страници от Рая/-430

 

Не лягай върху слънцето ми,  Дяволе.

Не сядай на дъбовата трапеза до баба ми. Не разливай вино по скута й. 

Студено лято/ Страници от Рая/ -540

 

Чувам сълзите на ходещите по таваните.

Капят.

Капят и опръскват сърцето ми.

Автобиография


Много хора се насълзяваха пред него, а той стоеше и броеше сълзите им, разделяше ги на поглежданията надолу в ляво, умножаваше ги по честотата на премигвания, слагаше чертата и получаваше лъжа, която бе кратна на силата на стимула да повярваш, с нуждата да повярваш. Това бе теорията на презрението.

Близнак/ Черна Таблица / Страници от Рая/-502



Аз познавам земноводните- когато докосвам ципите между пръстите. Аз познавам буквите във въздуха, с тях прескачам ДНК-то на прадедите си. Аз познавам дявола- усещам опашката си. Аз познавам ангелите- болят ме раменете. Не съм правил секс в църква, но цели оргии в душата си.

От Другата страна на времето/Писателят/ Страници от Рая/ -19



Ако видиш зад себе си, някой как бяга и ти се усмихва.Как те приканва да останеш. И не можеш да спреш, а искаш...искаш с цялото си сърце. Познати очи. Познат глас. Естествено твоя кожа. Красотата те прегръща толкова силно, че оставя следи от ноктите си. Любовта на живота ми ме гонеше... но на кой живот?

Събуди се, настигни ме/ Страници от Рая/ -19


Странице, сега тя е на моя перваз, на 19-ия етаж на моето сънуване. На моя прозорец. Легнала е и ме гледа. Странице, ще те прочета на нея ... и ще я покрия с теб...за да стопля плътта й, за да обезплътя мастилото ти...да се пръсне във въздуха и да го стопли...

Косите на Слънцето/ Страници от Рая/ -59



От дланите ми стърчат богове. От очите ми изпълзява ефекта на побеснялата пеперуда.

Това не са картини по стената ми- огледалата на Венера са.

Не играй с децата на Краля/ Страници от Рая/ -611


Летят демоните, ходят ангелите. Пълзят совите, летят червеите.

Размножавам се в най- чистите си варианти. Взирам се в антиматерията. Дишам времето.

Събуждане на Кастиел/Страници от Рая/ -201

 

Самотата може да води до свръхкрасота. Когато няма за какво да плачем, няма за какво и да протягаме ръцете си...

Безсолни сърца/ Страници от Рая/ - 81


Житото беше кърваво. Царевицата оцъклена. Хората- Ангели се бяха скрили в мазетата и се молеха. Демоните на селото спяха. Самодивите плетяха венци в урочасаните си дупки. Настралите сънуваха. А хората, които бяха дошли- търкаляха надгробните плочи на селото. Прокървиха очите на живите селяни. Отнесаха черна върволица проклятия

Уручевци


Озирис изкрещя :

„Стани, Лазаре!“

Непогребани/ Страници от Рая/ -439

 

Разкажи ми, Двойнико, за ръцете ти, чии ръце са докосвали, чии коси са галили,с чии мигли са си играли. Разкажи ми Двойнико, с тези ръце, колко цветя подари... Колко хляб омеси за гладните...колко тела си докосвал в леглото си.

Обичам те/ Страници от Рая/ -2


.Следвай ме...върви след мен, отиваме на сигурно място... Следвай ме, отивам към сърцето ти...за да живея...

Следвай ме/ Страници от Рая/ -400


Косите на старицата се превърнаха в червени буйни къдрици, достигащи кръста, набръчканото лице - в  искрящо слънце. Очите й оживяха. Ковчегът се превърна в олтар, цветята около него- по-свежи и по- буйни. Тя беше млада. Някой прошепна:” Ще се омъжиш ли за мен?” 

Дъжд

Събра в една стаята няколко човека, съблече ги, напръска ги с бои и прави секс с тях. Искаше да прави секс и с призраци. Искаше да прави секс и със себе си

Художникът/ Страници от Рая/ -665


Каква същност носеше...само какавидите знаеха.

Какъв живот сред хората живееше...само бесовете й знаеха...

Къде беше сърцето й...

...в ръцете й...

Отпечатъци по кожата на Древните/ Страници от Рая/ - 565


... потекоха водите наобратно, а небето се изкриви

земята във вода премина, а водата се изпепели.

Съживяване

 

Мислех си, ако събираме в някой съд сълзите си и ги носим на гърба си... дали и крачка можем да направим. Или за тези, които никога  не могат да плачат, а искат...как ли вървят...

Бял лист/ Страници от Рая/ -280


Красотата бе навсякъде по дланите му, под очите, в очите, навътре, в мозъка, в двивението на цитоплазмата...в крясъка на кукувицата, в побърканата майка, в обесения баща, в изнасилената Ева, в самозадоволяващия се Адам...в суетната стая на Бог...в самонаказанието на Дявола.

Автентичности /Страници от Рая/- 15


Как можеш да изнасилиш живота си красиво...можеше ли? В неговата глава всичко можеше, освен да приеме нещата абстрактно. Зачеркване, поправяне, рамкиране, закономерно самозадоволяване, тренирана сперма, безникотинова сперма, безкофеинов черен дроб, безнаркотичен мозък, безпроблемно детство,  секс без фетиш, дух без тяло, тяло без полов орган, анализиране без кастрация...

Изнасилване на призраци, трупове от подсъзнанието. Изнасилване с фетишите на страховете ни. Безбожни, безлюбовни изнасилвания- ритуално-религиозни, некрофилски изнасилвания на живи тела и разложени души. На това му миришеше света.

Изнасилени животи


Това не беше любов, приличаше на смърт, приличаше на вода, която плува в себе си. Приличаше на сперматозоид, който се самоизяжда. Приличаше на едно препълнено нищо, което създаваше удоволствие...удоволствието да изпиваш собствената си кръв

Призоваване на Нищото/ Страници от Рая/ -3


знаеше, че нищо няма да остане същото след тази музика, но знаеше, че ако не докосне клавишите ... кислородът щеше да пламне.

Магьосници /Страници от Рая/  - 220


Не беше нито дявол, не беше нито пророк, защото му беше малко. 

Завръщане / Страници от Рая /- 5


Усещаха, че кръвта преминава през устните им. Ако можеха да изядат плътта си- щяха да го направят. Косата й като вятър галеше гърба й. От лявото му око бавно се изплъзна една сълза, която той размаза на рамото й. Нямаше сила, която можеше да раздели телата им.  Нямаше я нея, и него го нямаше. Искаха да влязат в телата си. Искаха да ги разменят. Приличаха на змии, които са се увили една с друга. Приличаха на убийци, убили целия свят.

Осмицата/Страници от Рая /-27


Има дни, в които, една прегръдка може да спаси няколко живота.

Началото/Страници от Рая


Ще бъда теб. Ще бъдеш мен. Без бъдеще. Без плът. Без кости.

Потънали очи


Свирепо ще те търся, налазил твоето подкожие.

Любов на Пълнолуние


със гвоздей тя проби ръката му
а с другата- той подаваше й следващ
сълзите й
със нокти дърпаха душата му
пропиваха плътта
пробождаха челото му
но тя не спря да приковава себе си
към неговите длани

Ръж


Спомням си, когато прелетях покрай ухото ти...
...бях последната нощна пеперуда.

Писмото, което получих от себе си...


Жената облечена в булченската си рокля, бе тръгнала да търси мъжа си. В едната ръка държеше бял букет, по-бял от ковчега, но по-тежък от най-голямата надгробна плоча. В другата ръка стискаше ориз. Черен ориз. По черен от търсещите й и влажни очи. По- черен от дяволските очи. Воалите на роклята й галеха надгробните плочи и тези дребни и вечни могили.

Черна сватба


Прах покрива кожа на танцуващ мъж.
Прах от тлеността на жива почва.

НЕСТИНАРЯТ


Бродят, бягат, търсят, не откриват, влачат краката си, удрят стъпалата си в асфалта- някак хаотично, но сами за себе си целенасочено, човешките стъпки на времето...

Бродят


„Аз съм твоят контекст”

Зад ретината на лявото око

 

 





Comments