Родена край широкия син Дунав във Видинското село Жеглица. В големия град, където минава животът й, все й липсва шепота на реката и песента на щурците.
Живее по-различно от връстниците си. Като дете майка й заболява тежко, дълго, безнадеждно. Не споделя с никого как и колко я боли. В дългите нощи изплаква всичко върху белия лист – болка, мъка, мечти, тревоги, вълнения. От тогава до днес не спира да пише поезия. И е останала такава – щедро споделя радостта си с приятели, а болката остава за себе си.
„И когато ми е най-трудно, и когато ми е най-самотно, и когато животът ме стисне за гърлото, листът е моят изповедник” – споделя тя в едно свое интервю.
Завършва ІІ-а гимназия в гр. Видин. После Начална училищна педагогика, а след 5 години и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Това трайно я насочва в сферата на образованието. Работи като учителка в трудни региони, в региони със смесено население.