
Житейски път Родена край широкия син Дунав във Видинското село Жеглица. В големия град, където минава животът й, все й липсва шепота на реката и песента на щурците. Живее по-различно от връстниците си. Като дете майка й заболява тежко, дълго, безнадеждно. Не споделя с никого как и колко я боли. В дългите нощи изплаква всичко върху белия лист – болка, мъка, мечти, тревоги, вълнения. От тогава до днес не спира да пише поезия. И е останала такава – щедро споделя радостта си с приятели, а болката остава за себе си. „И когато ми е най-трудно, и когато ми е най-самотно, и когато животът ме стисне за гърлото, листът е моят изповедник” – споделя тя в едно свое интервю. Завършва ІІ-а гимназия в гр. Видин. После Начална училищна педагогика, а след 5 години и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Това трайно я насочва в сферата на образованието. Работи като учителка в трудни региони, в региони със смесено население. Дългогодишен преподавател, педагог, зам.директор и директор на 135-то ЕСПУ гр.София, по-късно Първият педагогически лицей в България "Ян Амос Коменски". Има любим израз: „Трудното правя веднага. Невъзможното ми отнема малко повече време.” След кратко боледуване завърши яркия си жизнен и творчески път на 20.11.2011г Творчески път Виолета Събева е автор на множество публикации в централния печат - поезия, очерци, статии. Лирическите й творби са многократно издавани в литературни алманаси в България, Сърбия, Македония и др. Нейна заслуга е преводът на множество стихосбирки от сръбски, македонски и албански съвременни поети. Редактор е на книги с лирика и белетристика от съвременни български автори. Има редица награди от национални и международни конкурси за поезия. Автор е на стихосбирките : "Огънят всевечен" - 2004 г. "Гласови од Мелник" Скопjе - 2006 г. "Объркани сезони" - 2007 г. "Бяла магия" - 2008 г. "Изгреви в залеза" - 2008 г. "Несбъднато време" - 2009 г. "Сълза забравена" - 2010 г. | ![]() 25.12.1944 - 20.11.2011 |