Основатели и градът

    Видин е имал много и най-различни имена по време на своето съществуване. Гърците нарекли града Видини, българите - Бъдин или Бдин, унгарците - Будин. В географски карти отXV и XVI век Видин фигурира с имената Видин, Пидин, Бидин, Бодин, Кираденум, Бишитери (?!) и много други. Вероятно всеки, който е преминал през града, се е опитал да му даде някакво ново име, нямащо много общо с предишните. 
Резултат с изображение за видин преди  Градската градина 

 
Стара жп гара 
 
Свързано изображение
 
Центърът на Видин

   Видин има богата история. От най-дълбока древност се срещат археологически находки, които свидетелстват за наличието на индивиди от вида Homo Sapiens  в региона.Старокаменната епоха или палеолитът (от гр. палео - стар и литос - камък) е разделен на три периода: стар (ранен) среден и късен, всеки от които има по няколко подпериода. Късната старокаменна епоха датира от около 40000 до 10000 г. пр. н. е. Находки от тази епоха има в пещерата Миризливка до село Орешец, Белоградчишко. Въпросната пещера се намира на 3 - 4 километра западно от село Орешец в подножието на отвесен варовиков масив, вляво от старото шосе за Белоградчик. Тя е от най-ранно обитаваните от първобитния човек пещери у нас от края на старокаменната епоха. Видинските учитили Лазар Филков и Васил Атанасов през 1929 година правят първите проучвания, които продължили през 1931 година под ръководството на Рафаил Попов от Архелогическия музей в град София. Първобитните хора са обичали пещерите (там са намирали естествен подслон и защита) и поради това обитавали и други пещери във Видинския край - Лепина Печ на 4 км. източно от Белоградчик, Попова печ край село Върбово, Пеещата пещера до село Каленик, и разбира се, Рабишката пещера Магура. Последната е известна в цял свят със скалните си рисунки. Дори и в съвременното високотехнологично общество пещера Магурата представлява интерес за всякакви варвари и парапитеци - под скалните рисунки от преди 10 000 години се срещат надписи от рода на "ЦСКА е шампион", "Пешо е олигофрен", "Ж + Пена = ВОЛ" и т.н.

    Селище от епохата на неолита и енеолита е открито на 1.5 км. северозападно от Видин до бившата керамична фабрика "Катюша". Селището датира от края на новокаменната (неолитната) и меднокаменната (енеолитна) епоха - 5000 - 3000 пр. н. е. За сравнение - най-старите сведения за наличие на някаква форма на държавност в Древен Египет датират от 3200 г. пр.н.е, т.е. селището е доста древно, макар и организирано според социалното устройство на първобитно - общинния строй. Предполага се, че такова праисторическо селище има и в най-високата част на Видин. Установяването на днешния климат след последното застудяване през кватернера се отразява благоприятно за развитието на човека по Видинския край. Той започва да напуска пещерите и скалните навеси и да се заселва край реките и езерата. Остава да видим по какъв начин ще се отрази на човека глобалното затопляне, но това е друга тема. Жилището на човека през тази епоха е надземно, изградено от колове, с плетени стени от пръти, измазани с кал и покрити с водни растения и слама. Човекът започнал да се занимава с примитивно земеделие и скотовъдство вместо само с лов и риболов. Увеличили се броят и видът на оръдията на труда от кремък, кост и мед. Майсторите от онази епоха започнали да оглаждат и полират, а често и да пробиват дупки за поставяне на дръжки на много оръдия на труда и оръжия. Изработвали глинени съдове на ръка - това е характерен, но не задължителен признак за настъпването на неолита. Изпичането на съдовете ставало в открити огнища край селото. Матриархалният родов строй достигнал най-високото си развитие през епохата на неолита. Жената, представена в идолната пластика като майка - родоначалница, заемала първостепенно положение в рода. Тя предяла и тъчала, приготвяла храната и отглеждала децата - нищо ново под Слънцето! Постепено груповият брак се заменил от двоичното семейство, което според много социолози е повратният момент на прехода от първобитно общество към модерна цивилизация. С оглед на избягването на сексуалния промискуитет и съпътстващите го непрекъснати кавги за жени разни старейшини взели че измислили брака и моралните му основи. Развива се натуралната размяна на кремъчни и медни оръдия на труда, домашни животни между отделните родове и със съседните племена - търговията е също белег за развитие на цивилизацията.

Comments