Turkish emigrants from Bulgaria

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
 
 
Институт по балканистика
Турско-български отношения-изселническият въпрос.
 
Изселническият въпрос-изселването на българските турци в Tурция,продължава да бъде своебразен барометър за състоянието и развитието на турско-българските отношения.
 
   Изселническата спогодба от 1968 г. и нейната реализация в течение на 10 години се отразява много положително на развитието на турско-българските отношения.зачестяват взаимните посещения на министри,държавни глави,на обикновени граждани на двете страни,българско-турските отношения придобиват приятелски характер.Но след известно време става ясно,че българската страна използва товатова за прикриване на асимилаторската си политика по отношение на българските турци и другите етнически групи в България.тази политика се осъществява в името на създаването на единна българска социалистическа нация и получава наименованието "Възродителен процес".С други думи,българските турци и останалите етнически групи "осъзнават" своя "исторически български корен",възстановяват българското си национално съзнание и доброволно приемат български имена!Под прикритието на тази антинаучна теза се пристъпва към административни-насилственото преименуване на българските турци и всични останали етнически групи.Започва се през 1972 г. с преименуването на помаците,следват останалите етнически групи и най-накрая от декември 1984 до края на март 1985 г. се преименуват българските турци.Преименуванията започват от крайграничните райони на южна България и постепенно се прехвърлят в Северна България,в районите,където преобладават българските турци.В отделните райони се използват различни методи,които включват:прекъсване на всякакви връзки с външния свят и ограничаване на връзките вътре в страната до минимум;мобилизиране на образованите и интелигентните,по-будни турци,за да предотвратят евентуален техен протест;провеждане на военни учения в същите райони на българските турци;специално сформирани екипи от партийни активисти и милиционерски части,които на място издават на преименуваните нови паспорти с български имена.Сериозна съпротива срещу преименуванията отначало оказват помаците в западните Родопи,после турците в Източните родопи и Североизточна България.за сломяването на съпротивата на турско-мюсюлманското население се използват въоръжени армейски и милиционерски части,танкове,хеликоптери,при което падат убити и много повече ранени.официални данни не се изнасят,обратното,прави се всичко възможно следите да бъдат заличени.По такъв начин за малко повече от три месеца са преименувани общо 850 000 български турци,без да се смятат останалите мюсюлмански етнически групи.
 
"История на съвременна Турция',Дженгиз Хаков/Издателство "Парадигма"/София,2008
 
Проф.д.и.н. Дженгиз Хаков е роден на 15.11.1933 г. в гр.Айтос.
В родния си град завършва турско начално училище,българска прогимназия и гимназия.
Следва във висшия държавен педагогически институт в баку-Азербайджан.
през 1957 г. завършва историческия факултет на същия институт с пълно отличие.
 
 
следва