Tamer Halil

Тамер Халил 

Глината измества рисуването от сърцето на Тамер Халил-той й се отдава безрезервно 

снимка:в."Харманлийски наблюдател" 

   За по-малко от пет години,пред очите на харманлийската културна общественост израсна и се наложи като творец младият скулптур ТАМЕР ХАЛИЛ.Възпитаникът на Великотърновския университет,за добро или лошо,е без конкуренция в региона.Състезава се сам със себе си.И то не от вчера!

   Към живописта още в прогимназията ме насочи учителката Светла Въжаклиева,открехва младокът.Основно рисувал с въглен,туш или креда.Тя го и подготвила за приемния изпит в паралелката по изобразително изкуство на хасковската гимназия "Васил Левски".Без усложнения нашенчето взело изпита и през есента на 1990 година вече е в класа на учителката Мара Латева и под вещото ръководство на художника Никола Маринов.След две години в училището пристига младият преподавател по скулптура Иван Паразков.При него Тамер прави прощъпулника си като ваятел.Работата с глината го увличала.Вече в четвърти курс попада под крилото на друг млад творец,графика Георги Шопов.Младият преподавател изиграва основна роля за насочването му към Великотърновския университет и усъвършенстване  на рисуването с молив и въглен.

   Родителите ми в тези години бяха съгласни да продължа образованието си  в областта на изкуството,продължава Тамер.

   Въпреки това ,след завършване на средното си образование в 1995 година се явява на кандидат-студенски изпити във Велико Търново.И докато при черно-бялата графика няма проблем,проваля се при натюрморта.Осем часа се потил,но нищо не се получило.Скъсали го и росен-росен наесен влезнал в казармата.18 месеца служил в Трояново в Транспортни войски.Променил за това време изцяло художествената украса на поделението.

   През 1997 година отново кандидатства във Великотърновския университет и отново заради живописта,но малко не му достига,за да го приемат.

   През следващата година Тамер се запознава с доцент Ангел Карагьозов .Маестрото прегледал работите му и в прав текст заявил,че има потенциал.Заел се с подготовката му.Почти 4 месеца Тамер е на колела.Всеки делничен ден е на урок в Стара Загора.Родителите му нямало накъде да мърдат.Разбрали,че меракът му е голям и подкрепата им била пълна.

   Отидох на приемните изпити с нагласата,че съм подготвен,продължава разказа си художникът.Имал възможност да гледа работите на другите.За огромно разочарование отново не му дали достатъчно висока оценка и отпаднал.У него останало горчивото чувство,че най други фактори,най-вече финикийски знаци,давали приоритет на маса новоприети.

През следващата 1999 година решил да се яви за последен път на кандидат-студентски изпити.Посетил за месец стандартен подготвителен курс при доцент Мотко Бумов и гл.асистент Йордан Йорданов.Половината от кандидатите вече се познавали от минали години.И хванал,както се казва,последния влак. 

   В първи курс освен задължителното рисуване,започва да набляга сериозно и на пластиката.Преподавател му е скулпторът проф.ненко маров,автор на паметника на Стефан Стамболов във Велико Търново.Той е човекът,който му въздейства в стилистичната насоченост.Негова е заслугата днешните творби на твореца да са реалистични и разбираеми.

   В следващите години преподавателите се сменят,но Тамер спазва насоката,която е избрал.Участията в годишните общи студентски изложби му носят поощрителни награди.

   Още незавършил образованието си,пред март 2002 година Тамер направи първата си самостоятелна изложба в тукашния исторически музей.Две от творбите му бяха откупени.

   През следващата година с диплом бакалавър на изкуствата,специалност скулптура се завърна и установи в родния град.Създаде си и собствено ателие.От тогава със свои творби участва в редица регионални изложби.Негови произведения красят частни колекции в Гърция и най-вече в Турция.

   През миналата година изработеният от Тамер Халил орелеф на някогашния земеделски лидер Никола Петков намери престижно място в общественото пространство в центъра на града.Осъвременяването със символа на Европа на грамадната бронзова фигура от времето на соцреализма на момичето в близост до моста на магистралата е друга работа на скулптура.Но както казва самият той,мястото около този паметник иска облагородяване в съзвучие с времето.

   Последната,може да се каже монументална творба на ваятеля,беше орелефа на хърватския архиепископ Франьо Рачки,за който вестник "Наблюдател" писа в миналия брой.

   Скулптурата ще бъде монтирана в центъра на столицата на сградата на Българска академия на науките (БАН).Какъв по-добър атестат за качествата на автора.

   Скулптурата е скъпо изкуство и поръчките в момента са твърде редки.Затова,макар и с бакълаварска диплома на стената,Тамер Халил е принуден да работи,но не това,за което е учил и може.

Ради Белянов,Харманлийски наблюдател,24-30 март 2007 г.,брой 12 (419)