Литературен клуб/Из „Името ми е Червен“/Из „Бялата крепост“/Живея в Истанбул/Преди време тук

2005 г.-сп. "Тайм" включва Орхан Памук в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.

2005 г.-става почетен член на Американската академия за литература и изкуство."Ню Йорк Таймс" поставя "Сняг" в класацията си "Десетте най-добри книги на 2004".

2005 г.-лауреат на френската награда "Медичи" за най-добър чуждестранен роман за "Сняг"

2005 г.-лауреат на Наградата за мир,присъждана от организацията на германските книготърговци.

2003 г.-печели международната награда IMPAC за романа "Името ми е Червен".

2002 г.-печели италианската награда "Кавур".

2002 г.-печели френската награда "Най-добър чуждестранен роман" за "Името ми е Червен"

Книги на Орхан Памук преведени на български език:

Orhan Pamuk-"Kar"/Орхан Памук "Сняг"

Orhan Pamuk "Beyaz kale"/Орхан Памук "Бялата крепост" 

Orhan Pamuk-"Kara Kitap"/Орхан Памук-"Черна книга" 

Орхан Памук "Името ми е Червен" 

Orhan Pamuk-"Istanbul"/Орхан Памук-"Истанбул"

"Няма да стана художник-казах аз.-Ще стана писател".

   Така завършва "Истанбул",книгата на писателя,който умее да рисува с думи.Едно обяснение в любов към града,наричан "зеницата на света",история,в която естествено съжителстват красотата и тъгата,нежността,надеждата и силата на духа,разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град.

   В нашето време на фалшификации,когато вярата на някои хора в литературата може да се разклати,Памук предлага нещо истинско."

Обзървър

Словото на Орхан Памук в Кралската шведска академия беше посветено на литературата



 

Три дни преди връчването на Нобеловата награда за литература лауреятът по традиция произнася благодарствено слово в Шведската академия. Тазгодишният носител на наградата Орхан Памук посвети словото си, онасловено "Куфарът на баща ми", на литературата и не отвори нито дума за политика.

Всички столове в златната зала в стил “рококо” в Шведската академия са запълнени. Билетите бяха разпродадени седмици преди събитието и не само шведите бяха петимни да получат билет. В залата присъстват и много кюрди и турци. След като всички официални лица са заели местата си, Орхан Памук се покашля и започва очакваното си слово:

“Две години преди смъртта си баща ми предаде малък куфар, пълен с негови текстове, ръкописи и тетрадки. С присмехулния тон, който му беше тъй присъщ, той ми завеща след смъртта му да хвърля поглед върху тези неща. Куфарът ми беше познат и все пак не смеех да даже да го докосна. Защо ли? Вероятно защото съдържанието му, както ми се струваше, имаше някакво тайнствено значение. Точно за това значение ми се ще да отворя дума днес. За това какво прави човек, когато усамотен в някоя стая с хартия и молив в ръка, оставя свидетелство за себе си: литература.”

Турският писател разказва, че баща му, който някога сам искал да стане писател, винаги го окуражавал да пише и как го запознал с произведенията на световната литература. Описва също колко несигурен се чувствал, разлиствайки тетрадките, съхранени в куфара. Те разколебавали самочувствието му на писател. Нима тъй жизнен, тъй безгрижен човек като баща му наистина е имал спокойствието, което е необходимо, за да може човек да пише? И наистинали именно спокойствието, усамотението, самоизолацията, които сам си налага, наистина са необходими на писателя?

“Усещах, че баща ми, както по-късно и аз самият, понякога чете в усамотението си някой роман, за да се откъсне от своя живот и да се пренесе на Запад. Струваше ми се, че книгите са нещо, което може да запълни усещането за културна недостатъчност. Не само животът, а и писането бяха начин да  избягам от живота в Истанбул и да се потопя в западния живот.”

Защо и баща му да не се е опитвал, пишейки, да избяга, както казва Памук, от провинцията? До края на словото си Памук не разкрива пред слушателите си дали баща му наистина е имал таланта на писател. Защото образът на бащата му служи преди всичко като огледало, което откроява преживяното. Орхан Памук казва, че дълго време Турция е представлявала литературна “провинция”, откъсната от центъра на света, който според него е на Запад.

“Извън западния свят непрекъснато виждаме как чувствителността на човешките маси и на цели народи се излива в страхове, които граничат едва ли не с глупостта. В западния свят пък богатството и гордостта, че той е люлка на Ренесанса, Просвещението и модернизма, често водят до също тъй глупава самовлюбеност.”

В края на словото си Памук разказва как без думи дал на баща си да разбере, че текстовете му са лоши. Баща му само се усмихнал и още веднъж уверил сина си, че като по-млад сигурно притежава таланта за Нобелов лауреят. Нито дума за политика, само за литература. Памук строго се придържа към предварително обявеното. Разказвайки историят с бащиния му куфар, писателят разказа за културните си корени, разказа как от периферия Истанбул се е превърнал в негов литературен център. Политиката остана между редовете. Решение, което успокои критиците. При присъждането на последните две Нобелови награди за литература те мърмореха, че Нобеловият комитет отличавал не за литературен талант, а за политическо поведение.

Deutsche Welle/Дойче Веле,08.12.2006  

 Орхан Памук

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Орхан Памук
турски писател

Орхан Памук

Роден:

7 юни 1952
Истанбул, Турция


 


 

Ферит Орхан Памук (на турски Ferit Orhan Pamuk) е турскиписател, придобил международна популярност през 90-те години на 20 век. Носител е на Нобелова награда за литература за 2006.

 

Биография

Орхан Памук е роден през 1952 в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда. през

През 2005 две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 е награден с Нобелова награда за литература.

 

Творчество

В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между "източно" и "западно" са основната тема в "Името ми е червен" и "Бялата крепост". И двете книги са преведени на български.

 

Библиография

  • „Cevdet Bey ve Oğulları“ (1982; роман)

  • „Sessiz Ev“ (1983; роман)

  • „Beyaz Kale“ (1985; роман; „Бялата крепост“ (2005) ISBN 9549745872)

  • „Kara Kitap“ (1990; роман; "Черна книга" (2000) ISBN 9540401275)

  • „Gizli Yuz“, (1992; сценарий)

  • „Yeni Hayat“ (1995; роман)

  • „Benim Adım Kırmızı“ (1998; роман; „Името ми е Червен“ (2004) ISBN 9549745724)

  • „Öteki Renkler“ (1999)

  • „Kar“ (2002; роман; "Сняг" (2006) ISBN 9543650047)

  • „İstanbul: Hatıralar ve Şehir“ (2003; мемоари)

Източници

  • Orhan Pamuk“, статия в Уикипедия на английски [21 март 2006]

Външни препратки

Взето от „ от Уикипедия, свободната енциклопедия“.

Категории: Турски писатели |

Носители на Нобелова награда за литература