Bursa

Бурса 

БУРСА - ЗЕЛЕНАТА ОБИТЕЛ НА ВСИ СВЕТИИ


Нихал ЙОЗЕРГАН, Бурса

Наричат го и "градът на изселниците"

Уверена съм, малцина са тези, които знаят, че прочутият Мехтерски отряд, съпровождащ с тъпани и зурни войските на Османската империя, достигнали чак до портите на Виена, е тръгнал за пръв път именно от град Бурса. Мехтерският марш е вдъхновявал не само османските аскери преди битка, а е бил и "муза" на един от най-великите композитори. Гениалният австриец Моцарт го е прославил в произведението, известно на всеки - "Турският марш" (A la Turca).
Град Бурса е основан от битинския крал Рrusias I през IV в. пр. н. е. По това време всички владетели били мегаломани и градът бил кръстен на негово име - Prusа ad Olimpos.
През 74 г. пр. н. е. градът става владение на Римската империя, а след нейното разделяне на две остава в земите на Византия.
Интересно е да се разбере, как градът е минал в ръцете на османците. Историята поразително прилича на завладяването на Троя с троянския кон. Дни преди смъртта си основателят на Османската империя Осман Гази съзерцавал от кулата на своята Балабанова крепост града-изгора. Той заръчал на сина си Орхан да го погребе под блестящите сребърни куполи на манастира "Dуa Elia" (Свети Елиа).
Две години след смъртта на владетеля престолонаследникът Орхан Гази изпраща вест на тогавашния византийски управник на града с молба да изпълни предсмъртната воля на баща му. Изморен от изтощителните битки с османците и с желанието да се сключи мир между враждуващите, градоначалникът приел, при условие че погребалната церемония ще се придружава само от 40 невъоръжени мъже. След като прекрачват крепостните стени, безопасните на пръв поглед мъже се превръщат в 40 харамии, отварят ковчега и грабват по един ятаган... По този начин през крепостните врати преминава Орхан Гази и в годината 1326 Prusa става Бурса.
На следващата година за пръв път в този град е сечена първата самостоятелна монета на империята (akчe). Разказват, че на този ден след дълга и морна суша се изсипал проливен дъжд, който донесъл "берекет" на града и предвещал славно бъдеще на младата Османска империя. Може би има резон в тази легенда, т. е. за добро или за зло империята просъществувала цели 500 г. Мит, с който плашат и се подхранват все още и някои лидери не само на Балканите като Милошевич, а и в центъра на Европа като Йорг Хайдер.
Председателстващият комисията на ЕС Романо Проди дори сподели пред турски журналисти преди обявяването на кандидатурата на Турция за ЕС в Хелзинки, че в Европа все още плашели децата с "Турците идат!".
Но да се върнем на историята с аkчeтo. По онова време - в изгрева на империята - всички млади девойки силно вярвали, че монетата носи късмет и плодородие. Това поверие било толкова разпространено, че дори млади гъркини я окачвали на шията си за талисман.
Османската империя е оставила следи навсякъде в своята първа столица - Бурса. Както мъглите от планината Улудаа се спускат над града, така и една призрачна завеса между минало и настояще ту забулва, ту се издига над този град.
Древност и съвремие, османска и модерна архитектура, стара и нова култура съжителстват тук в магическа симбиоза. Благодарение на това градът е придобил една особена духовност. Парадоксално, но съвсем резонно старата османска столица в Мала Азия е обявена за един европейски град.
Справедливо можем да наречем Бурса град на изселниците. Този културен микс е формирал специфичен ислямски облик на града и различен манталитет на гражданите му. Кореняците (чиито прадеди също са преселници) имат определено самочувствие на имперски наследници и са пренесли това усещане по някакъв начин в бита си. Тези модерни консерватори по дух са обсипали домовете си с антики и родословни реликви. Те се отнасят с известно снизхождение към придошлите през последните 10-15 г. изселници от Балканите и Анадола.
Те например наричат изселниците от България "български турци". По-голямата част от прогонените от режима на Живков след "Голямата екскурзия през 1989-а" предпочетоха Бурса. Първите изселници от България през 1950 г. основават тук собствен квартал "Хюрриет" (Независимост), който в момента е една обособена част на града. Зеленината, планината и въздухът на Бурса напомнят по свой начин на нашите хора тук изоставените им родни краища.
Тези заселници довеждат до численост 2,5 милиона населението на града.
Българските турци са предпочитани в повечето работни места поради своите качества и добродетели - честност и трудолюбие, скромни и непретенциозни, но завидно оправни. За кратко време постигат много - освен апартаментите, които държавата им раздаде, изграждат къщи, модерно ги обзавеждат и се сдобиват и с коли. Почти всички членуват в изселническата федерация "Балгьоч" и активно се занимават със социална дейност. Вероятно колективният дух от времето на "реалния социализъм" не ги напуска и усещането, че са различни от местните, ги кара да се консолидират помежду си.
Тези хора не могат да се простят никога с България и затова често прекрачват границата на Капъкуле. Също не могат да се простят с двуезичието.
Парадоксално, но факт! В България тези хора упорито говореха турски, въпреки наложената забрана от техните комунистически "възродители".
А тук помежду си комуникират на български. Може би това е някакъв стремеж да съхранят своята културна идентичност.
В Бурса един от най-големите медийни комплекси от телевизия, радио и вестник е притежание на преуспелия изселник от България Али Осман Сьонмез.
По време на хлебната криза в България крупни бурсенски бизнесмени, които са родствено и морално свързани с България, под егидата на "Балгьоч" организираха кампания "Един чувал брашно за нашите братя в България". Тирове с хуманитарна помощ седмици наред пътуваха за България тогава. Тук ви е гарантирано, че винаги ще се почувствате като у дома си. Това на свой ред изпита премиерът Костов по време на миналогодишното му посещение в Бурса.
На срещата с изселниците от България Иван Костов изнесе една от най-прочувствените си речи в своята политическа кариера. А нестихващите аплодисменти и сълзите на хората в претъпкания салон може би бяха едни от най-искрените, които е получавал откакто е премиер.
След това лирично отклонение редно е все пак да представим този град, в който, мисля, че ще се почувствате уютно. Открай време Бурса е бил важен търговски и текстилен център - най-крайната точка на Запад по "Пътя на коприната" към Балканите, Русия и Европа. Много кервани с коприна, скъпи стоки и подправки са минали оттук за Флоренция, Венеция и Женева. Ако калдъръмите можеха да говорят...
И днес Бурса запазва своето стратегическо значение, като влиза в списъка на 10-те най-важни турски градове. Улудаа - величествената, свещената планина (превод от гръцки на Олимп и е угаснал вулкан), е прегърнала в полумесец града, който се е разраснал в полите й. Тя е един от най-добрите зимни курорти на Турция и голяма част от нея е обявена за национален парк. Само на 15 км оттук е Мраморно море, поради което уникално се съчетават планински, континентален и морски климат. "Зелена Бурса", както наричат града в Турция, прилича на един много пъстър килим. Тук през вековете като шарените нишки на килими са се втъкали най-разнообразни форми. Но определено преобладаващ е източният мотив.
Бурса е прочута със старинните си хамами и лековити минерални води и бани. Може да ги срещнете на всеки втори ъгъл, както и джамиите са най-срещаните постройки в града. Дори да не се изкъпете, увит в т. нар. пещемал, където яки теляци ще ви изтъркат здраво до червено гърбовете..., може да посетите баните от чист туристически интерес. Говори се, че в тази древна обител нощем се чувал плисък на вода и женски смях. Бурсенци искрено вярват, че горските феи и елфи идвали да се къпят тук след полунощ. В центъра е най-красивата и стара джамия - Зелената джамия. Тя се счита за един от символите на града. Построена от Челеби Султан Мехмед през 1421 г. - изцяло от мрамор и керамика.
Спокойно можем да наречем Бурса "града на вси светии". Над 100 от най-прочутите светци и духовни учители на мюсюлманството на Османската империя, които наричат "евлия", са погребани тук. След двете убийствени земетресения се шириха слухове, че именно те закриляли сградите на града от разрушението. Разказват също, че пазителите на Бурса се молили през нощта на 17 август в Зелената джамия за спасението на града и на това място било ясно като ден. Град Ялова, който е на половин час път от Бурса, бе почти изравнен със земята. А в Бурса имаше само няколко сгради с напукани стени.
Като се започне от Осман Гази и се стигне до Фатих Султан Мехмед (Завоевателя), гробниците, наречени "тюрбета", на всички османски падишаси се намират в Бурса.
Ако искате да ги посетите и да хвърлите един птичи (панорамен) поглед над града, трябва да се качите на хълма Топхане - също в самия център.
През Османско към края на месец Шабан тук се изкачвала една делегация от знаещи почтителни граждани - големци. Всички едновременно вторачвали взор в небосклона и чакали там да се появи полумесецът. След неговото явяване (на небесното тяло) стреляли с топчето и обявявали началото на свещения за всички мюсюлмани месец Рамазан и светите пости. Този хълм, от който гледали, се нарича Бакаджак (Гледач).
Трябва да споделя, че за любителите на "алъш-вериша" Бурса е истински рай.
Точно под Топхане е новият търговски център с 4-5 ет. под земята "Zafee Plaza" (Зафер плаца). Оттам надолу тръгват търговските улици "Алтъпармак" и "Чекирге", които удивително приличат на софийската "Витоша". Тук може да намерите всички лъскави маркови магазини. Малко по-надолу е Розовата чаршия (Pemae carsi) - също един от квалитетните търговски комплекси на Бурса. Между "Алтъпармак" и Топхане е ретро-улицата "Арап Шюкрю" с прилепени една до друга реставрирани османски къщи в старопланински стил, но всъщност всяка от тях е една механа, точно както в стария Пловдив или Мелник. През лятото тук настъпва истинска веселба! Оркестър от цигулка дюмбелек, уд и канун засвирва "фасъл" на изтънчените струнни ориенталски инструменти. Тези звуци проникват право в душата и спечелват чужденеца завинаги.
Редно е, ако посвирят и попеят на вашата маса, да им дадете бакшиш - така изисква "добрият маниер" на тези кръчми, в които безспир се лее "Yeni raki" - любимото питие на Ататюрк. Безупречните и вечно усмихнати гарсони непрекъснато обикалят около вас и ви доливат, затуй загубвате представа колко точно сте изпили и изяли. Няма насита на вкусните и разнообразни турски мезета, които са признати за хит в кулинарното изкуство.
Тук добива реална представа и очертаният финал (hapy end) от приказките: "Три дни яли, пили и се веселили... и аз там бях и песни пях!"
В края на "Алтъпармак" са стадионът "Ататюрк" и големият културен парк със зоологическа градина, водни колела, открит театър и много кафенета, барчета и ресторанти, в които, докато се разхождате, можете да отдъхнете чудесно.
Най-голямата и внушителна джамия "Улуджами" на Бурса с 2 минарета и 20 кубета е издигната от султан Йълдъръм Беязит между 1396-1400 г. Всяка сутрин в 5 часа на високото минаре с многобройни извити стълби се покачва мутезинът, който пръв запява "езан", а след няколко секунди подемат и мутезините от околните джамии. Целият град се огласява с призиви за молитва "Аллаху екбер", "В името на Аллаху екбер!", единния и всемогъщ Аллах (Бог). Езанът, който е отличителна черта на мюсюлманството, се заражда в зората на исляма. Когато вярващите попитали пророка Мохамед как ще зовем хората за молитва и "намаз", решили вместо камбана човешки глас да оповестява 5 пъти на ден часовете, в които да се отдадеш на Всевишния.
За по-земно настроените препоръчвали да посетят "Коза хар", непосредствено до "Улуджами", откъдето могат да си купят много фина копринена пъстра забрадка или кърпа.
Тук е и Капалъ чаршия, която прилича на огромен лабиринт, от 20-те й страни един до друг са наредени златари, килимари, бакърджии, антиквари и всичко друго лъскаво и примамващо окото.
След като се измъкнете от един от многобройните входове и изходи на Затворената (Капалъ) чаршия, ще стигнете до "Хейкел" - паметника на Ататюрк. Тук са повечето административни сгради. Тръгвате по "Сетбашъ" и стигате до най-старата част на града - старите кафенета с аромат на кафето, което помните от детството, сладкарници с истинска баклава и боза, която няма нищо общо с тази, която пием в България (апропо турската е бяла и гъста). Опитайте и от специалното сладко от кестени, което се прави единствено в Бурса. И тук, в старите дървени къщи с високи зидове и вътрешни дворове и чардаци са закътани малки симпатични кръчми. Оказвате се директно в сърцето на Ориента. Грехота е, като сте стигнали дотук, да не посетите историческата кебапчийница на Искендер бей (г-н Александър), на когото през 1867 г. му хрумва блестящата идея да вдигне хоризонталната пръчка на агнешкото чеверме вертикално и да нареди най-отбраните парчета крехко агнешко едно върху друго. След което с помощта на много дълъг нож да ги накълца, като се запекат. Тук ще имате щастието да дегустирате автентичен дюнер кебап и да отпивате "шира" - гроздов сок, който вече на толкова малко места се предлага, че можем с право да го наречем амброзия.

НАЙ

Нихал Йозерган - българският глас в Турция

Тресне ли ме носталгията, идвам си в България да заредя батериите, казва кореспондентката на всички медии

ВИЛДАН БАЙРЯМОВА, Бурса

Перманентните политически кризи в Турция, земетресението от 17 август 1988-а, залавянето на кюрдския лидер Йоджалан и съдебният процес срещу него, посещенията на български правителствени делегации, всичко за холдинга "Джейлан"...Все крайно важни теми, поднасяни за българския телезрител и радиослушател от най-усмихнатия кореспондент. Нихал Йозерган или, както приятелите и състудентите я наричат Хела, изпревари дори Ройтерс и първа съобщи за ареста на Апо в Кения. У нас обаче я свързват предимно със земетръсите и по улиците на София и Кърджали я спират с въпроса: "Ще има ли пак трусове в Турция?"
--------------------------------------
От 9 години Нихал живее в Бурса, омъжена не за нашенски изселник, а за местен красавец. Имат си два апартамента на 6-ия етаж в два съседни новички блока в квартал "Ихсание". В просторния хол, от чиито грамадни прозорци надничат светлините на нощна Бурса, съпругът Сечкин сервира уискито в тежки кристални чаши заедно с неизменните леблебии и шам-фъстък, като не позволява на Хела и пръста си да мръдне. Музикалната им система е последен писък на техниката, CD-тата и касетите са неизброими. Изборът на гостенката е закон за домакина, който пък се осведомява колко силно да звучи Вангелис, та да не пречи на предстоящия разговор, а и да не събуди спящата 8-годишна щерка Сечил.

Нихал е като хероин - колкото повече "я употребявам",

толкова повече се пристрастявам, разкрива с влюбения си поглед Сечкин. Аз живея с избраници - това впревод означават имената на мъжа и детето ми, казва Нихал. Нейното име пък има две значения - стройна като фиданка и жажда за живот. Като я гледа човек, си мисли, че името е като билет за цирка на живота, или пък като легитимация пред Аллах, както се твърди в мюсюлманството. Дъщерята на доцент по философия - българомохамеданин и учителка - туркиня няма комплекси заради произхода си. Родителите й се залюбили като студенти, гледали в театър "Иван Вазов" спектакъл по Назъм Хикмет и си паднали по централната героиня Нихал ханъм. Тогава Хела 8-и месец шавала под сърцето на майка си, която решила категорично момичето й да носи това име.
Името Нихал обаче е сменяно няколко пъти.
Родена на 22 юни в Благоевски район на столицата, в първото й кръщелно свидетелство написват даденото от родителите й име. После, години преди "възродителния процес", смесеният брак бива атакуван, семейството не е в състояние да преодолее жестокия натиск. Бащата и майката правят първия си компромис и Нихал става Нихаела. По-късно в стихията на всетурското покръстване "възродителите" решават, че

такова име като Нихаела няма в българския именник.

Хела получава трето кръщелно, но вече е Михаела. През 1994-а тя възстановява рожденото си име, но със съдебна процедура в Софийския районен съд. Беше дълго и мъчително доказването на това, че аз, Нихал, съм действително Нихал, но добре че майка ми беше скрила първия ми акт за раждане, спомня си тя.
След глътка за "наздраве", съпругът деликатно се оттегля, но обявява, че е "на повикване" за лед или други глезотии. Така още в началото на среднощната ни раздумка узнавам, че Нихал е прецедент в практиката на БНТ, тъй като не е назначена на щат, а е журналист на свободна практика, "фри ланс", както се казва. Обаче е първият международен кореспондент. Договорът й с БНТ се поднови за четвърти път през 2000-а година. Но преди това тя работеше за медията на хонорар. От 1997 г. Нихал вече носи фамилията на мъжа си Йозерган. Така се явява в БНТ и предлага труда си от Бурса. Подложили я на изпитателен период, после й плащали на парче, а по-късно преминали и на твърд хонорар. Тя с удоволствие подчертава факта, че е първият български журналист-международник с турско име. Хела си спомня още първата новина, излъчена по телефона от Турция за БНТ - арестуването на бившия кмет на Истанбул Реджеб Ердоан, който е все още в затвора. Изпуснала обаче голямото земетресение от 17 август и

побесняла от яд, че не е в епицентъра на събитието.

Тогава била с дъщеря си в Кърджали, на гости при родителите си, а мъжът й останал в Турция. Страшният трус беше в 3,02 ч., към 3,30 Сечкин успя да ми позвъни и да каже вестта, а 15 минути по-късно вече нямаше никаква връзка, разказва Хела. После научила, че и самият турски президент Демирел в Анкара се осведомил от радиото за станалото и изпаднал в шок. Премиерът Еджевит пък разбрал за мащабите на разрушенията едва 12 часа след земетресението. Така че не било толкова за кахър отсъствието на кореспондентката от "огневата линия".
Два дни по-късно тя се озовала в Бурса. Пътуването с автобус й се сторило вечност, а още в предградията на Истанбул пред очите й се изпречили картините на трагедията. Градовете приличаха на цигански табори, хората ровеха с голи ръце сринатите панели и крещяха: "Чува ли ме някой, има ли живи долу?"...Отговаряше им мъртвата тишина. А аз трябваше от всичко това да правя новини", спомня си Нихал и от лъчезарната й усмивка не остава и следа. Тогава разбрала, че
всички сме гости на този свят и сме равни пред смъртта. Най-много ме е страх да не изгубя любимите си същества, страхът от загубата им е по-убийствен от самата смърт, признава тя. Този страх е бил на път да я убие още в началото на брака й. Бебето било на 6 месеца, когато лудо влюбените съпрузи го довели при баба и дядо в Кърджали, а после Сечкин се върнал в Бурса. Една ранна сутрин позвънили по телефона, за да съобщят на Нихал, че мъжът й се бори със смъртта след тежка катастрофа, че от 28 часа е в кома. "Овладявала съм се при всякакви ситуации, но тогава за пръв път излязох от релси, вече мога да кажа какво значи човек да изпадне в шок", спомня си сега тя. Хванала първия автобус за Бурса и останала с кърмачето си в болницата при дишащия труп. Когато след две и половина години мъжът ми проходи, дъщеря ни вече тичаше, разказва Нихал. И отбелязва, че Господ праща изпитания, за да провери колко сме силни. Тук вметва, че е мюсюлманка,

но без да е религиозна и че уважава всички религии.

Аз съм отраснала с исляма, в семейството ми са се спазвали религиозните обреди и ритуали, колеше се курбан, баба ми правеше "намаз" (молитви на килимче), добродетелите на исляма са ми закодирани, посочва Хела. Важното е да живееш с усещането, че си предопределен за специална мисия - не само да се реализираш като майка и съпруга, но и да направиш нещо значимо за родината си, подчертава тя. Имала е шанса да работи в турските тв канали срещу твърде съблазнително заплащане. Но твърдо решила, че ако ще е телевизия, трябва да е българската национална. Пък и българското в нея никога не я е напускало, има си го по бащина линия. И за тези 9 години в Бурса още не се е натурализирала, не се чувства като местна туркиня.
Първата среща с мъжа ми е като в стар сълзлив турски филм, сменя темата Нихал. По онова време, тъкмо завършила журналистика, получила покана да работи в екипа на Кеворк Кеворкян за предаването "Всяка неделя". По 12 часа отивали всеки ден в телевизията, но успяла да си изпроси малка ваканция за рождения ден на баща си в Кърджали през юни 1991 г. Звъни се на вратата, отварям аз, един висок красавец се вкаменява, а през мен протича ток, ето, това се казва любов от пръв поглед, засиява отново широката усмивка на Хела. След дългите месеци на раздяла тя получила

най-невероятното предложение за женитба.

Виж годежния ми пръстен, той е с истински диаманти и е от платина, принадлежал е на майка му, която на смъртния си одър заръчала на сина си да го даде на жената, в която се влюби до смърт, разказва Нихал. Сечкин й разкрил майчината заръка, после уточнил, че никога не се е влюбвал преди това. "Искам ти да го носиш на ръката си, независимо дали ще се съгласиш да станеш моя жена", рекъл бъдещият съпруг без преиграване. В мига, в който той ми сложи пръстена, аз вече бях спечелена завинаги, тутакси се предадох, грейва още по-силно усмивката на избраницата.
Прабабата на Сечкин по майчина линия е била на 3 г., когато семейството й пристигнало в Бурса от Косово. Фамилията на баща му пък е от Солун. Така дъщеря ни Сечил е
балкански конгломерат, смее се Нихал. Как успяваш и къща да въртиш, мъж и дете да гледаш, и да ни заливаш с кореспонденции по телевизия, радио и вестници в този огромен и разпилян град, питам я. Имало е случаи да съм в ефир, а детето ми се връща от училище, звъни на вратата - аз отварям, развързвам обувките и същевременно с телефон на ухото коментирам гръцко-турските отношения, без да се панирам, свикнах вече, казва българският глас.
После показва гордостта си - едната стая в апартамента е превърната в кореспондентско бюро. Има всичко необходимо - компютър, купен с личните й спестявания, Интернет-абонамент, факс, телефони, в това число и мобилен, бюро и шкафове по специална поръчка. Има страхотно натоварени дни, когато през половин час трябва да предава за различните медии. При това без да се повтаря, а да включва нови моменти. Има и периоди на "стягане на шапката", когато я тресва носталгията. Тогава Нихал просто пристига в България, вижда се с приятелите, "зарежда батериите" и се връща. "Успявам, макар да съм крайно емоционална, родена съм в деня на пролетното равноденствие и се люшкам между Рака и Близнаците, но най-важното е човек да вярва в онова, което прави, казва кореспондентката на всички медии.


От Сечкин Нихал получила най-невероятното предложение за женитба.

Снимки: Вилдан Байрямова



Гласът на всички медии най-много съжалява, че не е била в епицентъра на голямото земетресение в Турция.



Дъщеря ни Сечил е като балкански конгломерат, смее се Нихал.

сега,03.2.2001 г.
 

Голямата екскурзия  ми създаде усещане за пустош 

Кореспондентът на БНТ в Турция Нихал Йозерган пред „Време2001” 

Интервю на Мадлена  Георгиева

Визитка:

Родена на 22 юни 1966г , зодия Рак. Дъщеря на доцент по философия - българомохамеданин и учителка – туркиня.Завършила  журналистика в Софийския университет. Омъжена е и в момента живее в Бурса със съпруга си Сечкин и дъщеря си Сечил.

Нихал е откритие на  легендарния телевизионен водещ Кеворк Кеворкян.  Тя е първият български журналист-международник с турско име. Още си спомня първата новина, излъчена по телефона от Турция за БНТ - арестуването на бившия кмет на Истанбул Реджеб Ердоан.

-       Разкажи ни как попадна в Турция, вероятно с т.нар. "голяма екскурзия" през 1989 година.Какво си спомняш от т.нар. "възродителен процес"? 

-       Голямата екскурзия ми отне една голяма част от любимите  хора – вуйчо ми, племенниците ми, много приятели и близки. Създаде едно незапълващо се усещане за пустош, понеже повечето от съседите ми също си бяха отишли. Изгониха ги е по-точната дума! Когато се разхождах по улиците на полуобезлюдения Кърджали изпитвах тягостното усещане, че вече не принадлежа на този град, защото духът на разделението беше започнал да го населява, на мястото на отсъстващите хора. Дори ми си струваше, че очите на кучетата и котките излъчват самота като ги гледах да се разхождат по празните дворове на къщите и пустите калдъръми на старата турска махала. Ние с мама  останахме заради татко. Семейството ми се водеше за „смесен брак”. Баща ми е българо-мохамеданин от Златоград. В Турция се озовах по съвсем неочакван начин. След като завърших факултета по журналистика, бях поканена  от Кеворк Кеворкян да започна работа във „Всяка неделя”. Част от екипа на най-гледаното предаване обаче станах още докато карах едногодишния си стаж по профил „телевизионна журналистика”.  В края на 91г., когато демокрацията в България все още прохождаше( в годините на „синята еуфория” след падането на комунизма), случайно се запознахме със съпруга ми Сечкин. Три месеца по-късно успя да ме убеди да се оженим и да го последвам в неговата родна Бурса и станах г-жа Йозерган. Така зад себе си оставих родина, родители, приятели, колеги и любимата ми работа в БНТ и заминах за Турция. С мъжа ми и 15 годишната ми дъщеря Сечил често пресичаме границата, защото човек никога не може да се раздели с нещата, които са част от неговата същност. 

-       Как се приема в Турция решението жителите с двойно гражданство да не гласуват за евродепутати?

-       Ако не се лъжа, мисля че премиера Станишев направи крачка за отмяната му. По моему този закон  може основателно да се нарече „нежен пост-възродителен процес” или един вид „макартизъм” или „лов на турски вещици”. Още повече като се има предвид че предложението дойде от „Атака”. Също го виждам като ясно отражение на дуализма и двойните стандарти на българската политическа власт към изселниците. Нека припомня неоспоримият за всички в България факт, че българските турци изиграха огромна роля за събарянето на режима на Живков и утвърждаването на демокрацията в страната през годините на промяната. Те донесоха и големи дивиденти на стремящата се към ЕС България и по време на преговорите. Посочваният навсякъде за пример от страна на българските политици „български етнически модел за толерантност” в този контекст стана „бонус” пред Брюксел  за доброто и европейско отношение на новата българска политическа класа към най-голямата и изстрадала малцинствена група в България. Те станаха  и „живият мост” за подобряването на стигналите до точката на замръзване взаимотношения с Турция след „голямата екскурзия”. Това спомогна до известна степен на  България да изпълни и едно от задължителните политически изисквания на ЕС - да оправи развалените отношения със своите съседи. Новото отношение към българските турци, ерго изселниците от България, рефлектира положително и върху развитието на търговско-икономическите отношения между София и Анкара. От скарани комшии те станаха добри евроатлантически партньори(НАТО и ЕС) и модел за най- приятелски настроени страни на Балканите, излъчвещи стабилностс в района на югоизточна Европа. Не на последно място с този закон се нарушава изконното демократично правило, че по конституция всеки гражданин на тази страна има право да упражни своя вот по време на избори.  Не може изселниците масово да участват на парламентарни и президентски избори, а да бъдат екартирани от изборите за евродепутати. Това някак си не звучи европейски! Скарано е с философията и ценностите на ЕС. Даже с бита, душевността и толерантността на българина. Представата за който не ми се вярва да се припокрива 100 %  с деформираната популистична неоидеология за  ултра-бълграрски национализъм.  „Атако- хитлеризмът” и новият български Дуче – Волен Сидеров не могат да бъдат България в очите на света. И някак си не ми се ще на въпроса с какво европейците ще запомнят влизането на България в ЕС,  в главите им да изплуват  няколко модерни негатива от крехкия европейски период на България. Първо, с тяхна помощ националистите в Европаламента най-накрая успяха да създадат своя парламентарна група. И второ с подобаващия скандал провокиран от заварения син на Сидеров - Димитър Стоянов, който точно в стил „обикновен фашизъм” се изказа за унгарската евродепутатка от ромски произход.  И на трето, но не и на последно място - с лишаването турците в чужбина от правото на вот при избора на евродепутати, или казано в прав текст, с дискриминирането на българските турци, които не са се изселили по своя воля навремето в Турция. И каква е равносметката в крайна сметка от всичко казано до тук? Българските турци – репресирани и прокудени по времето на комунизма, активно използвани за граденето на положителният имидж на страната в Европа по време на демокрацията, и след приема ни в ЕС – употребени и изхвърлени!

-        - Как примаш някои "съмнителни" за българското общество резултати от последните президентски избори. В Турция имаше секции, в които гласуваха 3000 души, което е практически невъзможно. А Първанов печелеше с 99 %?

-       Аз отразявах тези избори на живо за БНТ- емисиите. Станах живия свидетел на най-масовото участие на сънародниците ни по време избори след демокрацията. Над 55 000 души се стекоха пред урните на втория тур, на първия седмица по-рано броят им достигна 30 000, и почти се изравни с активността на последните парламентарни избори. Рекорд, който достойно може да се впише в книгата на Гинес за най-голям брой  на гласували граждани в чужбина по време на президенстки избори. На избирателната секция в Авджълар- Истанбул още 12 ч. 1000 бюлетини бяха изчерпани. Започнаха да се прехвърлят бюлетини от една в друга секция в Истанбул, и от одринска Тракия в Истанбул. Посланикът Бранимир Младенов съобщи, че са поискали от София и ЦИК да изпратят спешно допълнително 5 000 бюлетини. Изчерпането на  50 000-те в наличност надмина и най-смелите очаквания. За българската общественост масовото участие на изселниците остана като нещо необяснимо и нелогично. За това този „изборен бум в Турция” бе изтълкуван като „съмнителна активност”, „хиперболизация” и т.н.  Чудно беше как толковова много народ ще се юрнат да гласува при положение, че в България интереса към президентските избори бе традиционно нисък.. Обяснението е много просто. Хората в Турция гласуваха не толкова за Първанов, колкото на пук на Сидеров. Вторият тур за тях бе като двубой на арена. Неиздигнатото на глас мото или осъзната аргументация на изселниците бе „ Да погребем Волен Сидеров по възможно най-демократичния начин в избирателните урни!”. Вотът на изселниците лично аз определям като наказателна акция срещу „Атака” и прокламираната от тях идеология на разделението, на изкуствено подклажданата заради частни политически интереси етническата и верска омраза, създаването на нетърпимост и отчуждението на „едни” и „други” в името на чистотата на българската идентичност. От векове насам тия хора са живяли и умирали заедно, но в 21век има такива, които искат ново „време разделно”. Гласът на изселниците се обяви срещу това, а не в подкрепа на Доган, ДПС или Първанов. Затова не смятам да има място за чуденки.  98 или 99% от вота в Турция бе за другия, който не е Сидеров.

-        - В България съществува недоволство от новините на турски език по националната телевизия. Какъв е твоят коментар?

-       Не може да се каже, че цяла България е недоволна от съществуването на такива новини. Или ако някой се ангажира с подобно твърдение би трябвало да го докаже с данни от проучвания на общественото мнение. Този формат беше създаден като част от задълженията на България да развива културните права на малцинствата и като страна, подписала рамковата конвенция за малцинствата от Виена, заедно с повече от 40 страни в света, които се приемат за демократични. Съществуването на новините на турски по БНТ даде силен тласък за евроинтеграцията на България. Всички наши политици на различни международни платформи изтъкваха този факт като едно от доказателствата за развитието на демокрацията в страната. Освен това този договор изисква България също така да се погрижи  за културните права и на другите малцинствени групи – арменци, евреи, роми и др. и да излъчва в определен пояс не само кратки 6-7 минутни новини на съответните езици, а също така и програми за съхраняването на техния майчин език, култура и традиции. Предавания на арабски по два часа на ден се излъчват и по израелската телевизия, отделно има израелски радиа, излъчващи целодневно програми на арабски език. Малцина у нас знаят например, че турският държавен канал TRT-2 от 2 години насам излъчва веднъж седмично по два часа  в различни дни предавания на общо 7 езика за малцинствата в Турция – на кюрдски, бошнашки, албански, арменски, еврейски и т.н. Това е част от изискванията на всяка уважаваща себе си демократична правова държава и е в унисон с копенхагските критерии на ЕС, към които се стреми южната ни съседка, а България вече е в този клуб.

-        - Говориш брилянтен български, как достигна това съвършенство?

-       Не смятам че е съвършен. Заложено ми е в гените на половина. Баща ми е от стара уважавана родопска фамилия в Златоград, с български корени, език и самосъзнание. Освен това аз имам афинитет към българския език, цял живот се уча, чета, пиша, говоря. Преди всичко обичам България, както човек може да обича родината си. Старая се едновременно осъвременявайки говоримия си български,  да съумея да съхраня и неговата чистота. Грижливо избягвам заемки, чуждици и опростенчеството на езика – тенденция, която за съжаление много агресивно навлезе в българската преса за последните 10 години. По характер съм малко максималист, да не кажа перфекционист,  да не звучи пресилено. Когато започнах да работя като кореспондент на БНТ и БНР, тоест да звуча в ефир, започнах да се занимавам с упражнения за дикция, говорни техники на гласа, интонация. Любопитна подробност за мен, която ще споделя за пръв път с вас е, че в гимназията се занимавах с театрално изкуство. Бях в групата на руския режисьор Александър Галперин. За наше щастие тогава той остана 3 години в кърджалийския театър. Кандидатствах и ВИТИЗ актьорско майсторство след завършването на гимназията, но уви стигнах едва до 2 кръг. Същата година ме приеха журналистика и така се простих с амбициите си да работя на сцена.

-       - Най-запомнящи се за българския зрител бяха репортажите ти за земетресението и за атентатите в Истанбул.  Каква новина мечтаеш да съобщиш на нашата аудитория?

-       Мечтая първа да съобщя новината за премахването на границата между България и Турция и свободното преминаване на хората в една от двете страни. Това разбира се може да стане само ако Турция влезе в ЕС, което поне в близките 15-20 години на мен ми звучи като химера. Не знаем също каква ще бъде съдбата на региона тогава,  как ще изглеждат Балканите и Близкият Изток. Ще има ли ЕС нова идентичност, каква конституция ще приеме, и дали България няма да остане последната външна граница на Стария континент, ако нейните лидери решат да съхранят християнските корени на Европа.

-        - Обичаш да пееш и да свириш на пиано. Коя е любимата ти българска песен?

-       Свиря на пиано от дете. Въпреки динамиката на професията ми,понякога все още докосвам клавишите.Много обичам да пея родопски песни. Най-любима ми обаче е песента за златоградския Дельо войвода в изпълнение на Валя Балканска. Тя е тази, която лети в безкрайния космос, като част от диска -послание на земляните към другите цивилизации( ако не сме сами в нашата галактика).

-       -  Споделяш, че обичаш да готвиш и домакинската работа не ти тежи. Сподели някоя твоя любима рецепта за "Време 2001"

-       Готвенето за мен е удоволствие! Обожавам да храня любимите си същества – семейство, приятели, котарак. А когато на тях това което съм сготвила им хареса много, за мен е голямо щастие и възнаграждение. Скариди гювеч за 3-4 души. Много вкусно ястие и не отнема време. 1кг. скариди се варят 10 мин. в дълбока тенджера с вода до горе. В тефлонова тава на тих огън се разтопява 2 супени лъжици(100-150грама) масло, прибавят се нарязани(на кръгчета или карета) 5-6 чушки. След това се добавят почистени от корите и нарязани на карета 3-4 домата. Накрая се слагат ситно нарязани или счукани 4-5 скилидки чесън, малко сол, черен пипер. Сварените скариди се почистват(ако използвате замразени не е нужно да ги варите, но пресни винаги са по-вкусни) объркват се с сместа за гювеча и се разпределят в 3 или 4 гювечета. Поръсвате ги с настърган кашкавал и ги слагате във фурната. След като кашкавала се разтопи, а това става за 10-15 мин. макс. са готови за сервиране. Да ви е вкусно!

-       - С какво свързваш името Панагюрище?

-       С патриотично освободително движение срещу османската империя. Като едно от най-запазените кътчета на българщината и до днес, и с героизма и свободния дух на панагюрци! Кара ме да си спомня думите на достойния да се нарече апостол велик българин – Левски:”...Такава чиста и свята република, в която българи и турци ще живеят свободно, като братя!” .

time2001.com