Bulgarian mohammedans

Помаци 

Джамия в Мадан в Западните Родопи, регион, населен преобладващо с българи мохамедани (ахряни)
Джамия в Мадан в Западните Родопи, регион, населен преобладващо с българи мохамедани (ахряни)

Помаци е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров - в България, Гърция, Република Македония и Турция - които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско или албанско самосъзнание. Традиционно до края на 19 век българоговорящите мюсюлмани се смятат за турци.

Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.

Помаци може да се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български - например гръцки, сръбски или влашки, но тогава на български винаги се пояснява гръцки помаци или сръбски помацибошняците). (

Съответно за тези сръбски и гръцки помаци се смята, че са наследници на сърби и гърци християни, приели исляма по време на османското владичество.

Местоживеене

България

В България българоговорещите мюсюлмани живеят предимно в Родопите - в Област Смолян, Област Кърджали, Област Пазарджик и Област Благоевград. Малък брой живеят и в Област Ловеч. В Област Бургас помаци има в Община Айтос - село Тополица, в Община Руен - село Скалак и село Вишна, в Община Сунгурларе - село Босилково и село Манолич. Всички те са преселници от Община Баните, Златоград, Мадан и Рудозем. Преселници има и в други райони на България, като сред тях има и интернирани още от 1949Община Златарица, Област Велико Търново. В по-голямата си степен преселването започва от 1954 година и продължава и досега. година. Такива са например българите мюсюлмани от

Група български мюсюлмани (първоначалните носители на регионима помаци) живеят в Ловешко и Велико Търновско и представляват компактно население в селата Галата, Градешница, Глогово, Бабинци, Калайджии, Резач и Шивачево. В селата Кирчево, Български извор, Торос и Горско Ново село те са мнозинство. В Борима, Румянцево, Добревци, Кнежа и Бяла Слатина също живеят помаци. Има ги и в отделни села в района. Една част от тях са интернирани от Родопите през 1949 г., а други са си местни жители.

Българите мюсюлмани не представляват хомогенна общност в България и нямат единно самосъзнание. Тези, които живеят в Централните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат българо-християнски имена. Малка част от тях приемат християнството след 1990 г. Голямата част от българите мюсюлмани в Централните Родопи се самоопределят като "българи" като етнос и "мюсюлмани" по вероизповедание.

Онези, които са в Пиринско и Югозападните Родопи - Разлога, Гоцеделчевско и Чеча - са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Част от тях изявяват турско съзнание на преброяването от 2001 г., макар и да посочват като майчин език българския.

Българоговорещите мюсюлмани в Ловешко се самоопределят като помаци, турци или като българи.

Общият брой на мюсюлманите в България, които са се определили като българи при преброяването от 2001 година е 131 000.

Помаци,от Уикипедия, свободната енциклопедия