Turkish films

Турски филми :

decorative line

Recep Ivedik

Резюме: Реджеп намира портфейл на улицата, който принадлежи на милионер и така започва своето приключение за да му го върне. По пътя го срещат много пречки и забавни случки, но това не е достатъчно за да спре волята му. Когато стига хотела в който се намира и му го връща в замяна му се предлагат пари и какво ли не, но той отказва. При излизането си от хотела, вижда любовта от детството си и веднага се възползва от едно от предложенията и остава в хотела с цел да си я върне обратно. През това време ще се случат наистина много забавни неща, очакващи се от една турска комедия.decorative line
27.09.2008

Голямата награда Златната раковина на фестивала в испанския град Сан Себастиан спечели филмът "Кутията на Пандора" на турската режисьорка Йесим Устаоглу, съобщи АФП.

Yesim Ustaoglu
decorative line

60-и фестивал в Кан/Фатих Акин - за сценария на германско-турския филм The Edge of Heaven

decorative line
ИСТАНБУЛСКИ ПРИКАЗКИ
ANLAT ISTANBUL
ISTANBUL TALES
 
 
 


Турция, 2005, 94 мин, цветен
Награди:  Истанбул 2005 - "Наградa за най-добър турски филм" и за най-добра актриса на Йелда Рейно
 

Един филм на няколко режисьори рядко е добра идея, но когато трябва да се представи духът на Истанбул, събрал в себе си множество култури, най-доброто, което може да направи Юмит Юнал, е да покани още няколко свои колеги. Резултатът е осъвременена версия на серия класически приказки. Тук Снежанка е дъщеря на настоящия шеф на мафията, Принцът, целунал Спящата красавица, се оказва кюрдски бежанец, а Пепеляшка е красив травестит, който се опитва да избяга от бъркотиите на ужасния си сводник. Колкото до Червената шапчица – тя е наркотрафикант. В този трогателен и забавен филм пътищата на всички тези приказни герои се пресичат за една нощ, изпълнена с атмосферата на космополитния град и очарователното съжителстване на неговите поданици въпреки различията.

G.O.R.A. - Turkish film G.O.R.A.  G.O.R.A. 
YUKLE (downloads)Turkish film G.O.R.A.
 

Album : Soundtrack
Artist : G.O.R.A
Release : 2004
Added : 30.08.2006

G.O.R.A/Soundtrack  

 

G.O.R.A.-Al Birde Burdan Yak.mp3  

G.O.R.A - Olduramadim.mp3 

 

Турски филм за американски зверства в Ирак чупи рекорди по посещаемост
20.02.2006 г.

Само за 2 седмици филмът е гледан от над 3 млн. души в Турция и от 228 000 за седмица в Германия, Австрия и Холандия.

Турският филм "Вълчата долина - Ирак" (Valley of the Wolves – Iraq), посветен на последната война в Ирак, който се превърна в най-скъпата продукция в историята на турското кино, чупи всички рекорди по посещаемост в Турция, съобщава
Reuters. За създаването на "Вълчата долина" са похарчени над $10 млн., но само за първите 2 седмици след появата си на големия екран (премиерата на лентата бе на 3 февруари), филмът е бил гледан от над 3 млн. души само в Турция. За първата си седмица по екраните в Германия, Австрия и Холандия, лентата, която е разпространявана в Европа от Maxximum Films, е била гледана от 228 000 зрители. Предстои "Вълчата долина" да направи дебют и във Великобритания и няколко други европейски държави.

Главният герой на филма е Полат Алемдар – агент на турските специални служби в Ирак, който се бори с основния "злодей" – жесток американски полеви командир, в чиято роля се изявява холивудската звезда Били Зейн. В хода на филма, зрителите могат да видят как американци арестуват турски войници, нахлуват на сватба и убиват младоженеца, гости и момченце пред очите на майка му, а булката получава приклад в лицето. След това американските войници взривяват минаре и избиват молещи се в джамия мюсюлмани. Малкото останали живи попадат в печално известния затвор "Абу Грейб", където биват измъчвани, а лекар-евреин вади органите им и ги праща за трансплантация на богати пациенти в САЩ, Великобритания и Израел.

Главен злодей във филма е американски командир, игран от холивудската звезда Били Зейн. Създателите на филма подчертават, че той е създаден на базата на реални събития, а критиците му виждат в него шовинистка проява с опасни последици, посочва британският вестник
The Times. Филмът обаче е логичен отклик на ширещите се в Турция антиамерикански и антисемитски настроение през последните няколко години. Миналогодишното проучване на общественото мнение в южната ни съседка на Pew Global Attitudes, показа, че 70% от турците свързват американците най-вече с думата "насилие". В масовото съзнание представата за американците е за груби, алчни и неморални хора. Затова в края на "Вълчата долина", когато американският командир бива заслужено убит, залите на кината избухват в аплодисменти. Турската маркетингова агенция Kenda, която следи филмовия пазар в страната, посочва, че абсолютния рекорд за кино-посещаемост в страна, който засега се държи от филма "G.O.R.A.", наблюдаван от 4 млн. души през 2004 г., съвсем скоро може да бъде подобрен от "Вълчата долина". "Филмът спокойно може да събере 5 млн. зрители", посочва представител на Kenda.

Страната, в която всичко американско е било винаги популярно, настроенията са коренно променени, посочва The Times. Турците вече не виждат в САЩ най-близкия си съюзник, като отчасти натрупаното срещу американците недоволство е свързано с липсата на твърда позиция на Вашингтон срещу кюрдските сепаратисти и липсата на действия срещу лагерите им, базирани в Северен Ирак. Настроенията срещу американците се подсилват от традиционно силните националистически възгледи.

 
Kurtlar Vadisi Irak/Soundtrack

decorative line
Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul - Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul(МУЗИКАТА НА ИСТАНБУЛ)

http://www.crossingthebridge.de

Музиката на Истанбул представя западната гледна точка – поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град. Филмът е търсене, одисея, предприета, за да се проучат музикалните извори, влияния и перспективи на града. Истанбул е изгарящ град. Ако Берлин бе най-модерният град в началото на 90-те години, а Хавана в края на 90-те, може би началото на новото хилядолетие даде на Истанбул шанса да представлява тоталния мегаполис на Европа – просто трябва да го усетите! Но принадлежи ли Истанбул въобще на Европа? Напоследък доста диджеи, музиканти и артисти от цял свят идват в Истанбул. Те търсят вдъхновение, опитвайки се да разкрият тайните на прелестната красота. Всички възможни предубеждения, които сте имали спрямо турската музика, ще изчезнат тутакси след като се докоснете до неимоверно богатото съчетание от музикални стилове в Музиката на Истанбул. Сред най-силните моменти във филма са кюрдска жена, пееща в турска баня, от чийто божествен глас ще ви побият тръпки на радост, и рап-певец, който изстрелва по 1500 турски думи в минута в най-впечатляващото рап-изпълнение, което някога сте чували.

Режисьор:  Фатих Акин
Оператор:  Ерве Дьо
Сценарист:  Фатих Акин
Продуцент:  Клаус Мек , Андреас Тил , Сандра Харцер-Кукс , Кристиан Кукс , Фатих Акин
В ролите:  Александър Хаке , "Баба Зула" , "Ориент Експрешънс" , Думан , "Репликас" , Еркин Корай , Сеза , "Истанбул Стайл Брейкърс" , Мерджан Деде , Селим Сеслер , Брена Маккримън , "Сиясиябенд" , Айнур , Орхан Генджебай , Мюзеийен Сенар , Сезен Аксу
 

Продукция:  Corazon Intl./Intervista Digital Media/NDR/Pictorion Pictures
Световен разпространител:  Bavaria Film International
Разпространител за България:  АРТ Фест
Фатих Акин 
 

Роден в Хамбург на 25 август 1973 г. в турско семейство. Учи визуални комуникации в Хамбургския колеж за изящни изкуства, където се дипломира през 2000 г. Дебютира в игралното кино през 1998 г. с Кратко и безболезнено, който печели доста награди и, подобно на предпоследния му филм Солино, създаден през 2002 г., е номиниран за Германската филмова награда. Акин често се снима и като актьор. Най-големият си успех постига с С глава в стената (Gegen die Wand), за който печели „Златна мечка” в Берлин през 2004 г.
 

1998  Кратко и безболезнено
2000  През юли
2001  Denk ich an Deutschland - docu
2002  Солино
2004  С глава в стената
2005  Музиката на Истанбул - docu
 

 

Срещу стената

Gegen die Wand
СРЕЩУ СТЕНАТА Германия / Турция, 2004, 121'
Режисьор и сценарист: Фатих Акин · С: Бирол Юнел, Сибел Кекили, Катрин Страйбек, Гювен Кирац, Малтем Камбул
Драма, със субтитри, немски

[www.gegendiewand.de]

Жестока приказка за любовта, отчаянието и саморазрушението, омешани в алкохолно-кокаинов делириум с аромат на секс и лудост. Експлозивната смес се получава между двама турски имигранти в Германия, които се срещат в психиатрична клиника в Хамбург след повече или по-малко истинските си опити за самоубийство. Сибил, 20-ина годишна огнена жена, иска да се освободи от захапката на клаустрофобично традиционното си семейство, а Кахил - ъндърграунд рок елемент, болен от хроничен нихилизъм, около 40-те, търси начин да се съсипе още повече. Взаимно се спасяват в брак по споразумение, без близост, преминал в нескончаема шумна оргия (с някой друг) и верижни спектакли на насилие и ярост (към самите себе си). В крайна сметка двамата се влюбват, но приказката завършва доста далече от страната на добрата фея с вълшебната пръчица.
Освен със силните страсти, филмът печели и с това, че ловко се е разминал с традиционното, склонно към патетика разглеждане на емигрантската тема и въпроса за етническата принадлежност. Освен това, тук романтиката наистина звучи по-нестандартно, включително и благодарение на един оркестър от шестима мъже в строги сака и жена в червена рокля, който в началото на всеки епизод (на каквито е разделен филмът) изпълнява в пълен анфас срещу камерата турски любовни песни.
И последно, ако се впечатлявате от наградите - сред тях са Гоя 2005 за най-добър европейски филм и Златна мечка от Берлин 2004. 

 
 
СРЕЩУ СТЕНАТАСРЕЩУ СТЕНАТА


 

Gegen die Wand-soundtrack

Torrent за филма

 

 

ОТКРАДНАТИ ОЧИ
ОТКРАДНАТИ ОЧИ
STOLEN EYES

 

България-Турция, 2004, 101 мин, цветен

Това е история за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин. Иван – чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения “възродителен процес”. Той отговоря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид. Неочаквано необичайната среща създава у двамата чувство на близост и Иван е изправен пред съдбоносен избор – да “преименува” Айтен или да поеме последствията, ако не го направи.
По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детенцето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат “изтрити” спомените му. В болницата е изолирана и Айтен.
От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият път на Иван и Айтен… Те постепенно преодоляват озлоблението, приемат различията помежду си и тръгват един към друг. Но дали другите ще приемат това? На Балканите хепиендът се случва рядко. От Турция се завръща братът на Айтен…

“ Желанието на екипа бе това да е филм, който лекува раната, а не я отваря отново.”
Сценаристката Нери Терзиева

РАДОСЛАВ СПАСОВ
РАДОСЛАВ СПАСОВ
 



Български оператор и режисьор, роден през 1943 г. Завършва операторско майсторство във ВГИК (Москва) през 1971 г. Един от най-изтъкнатите български оператори, той е заснел над 20 игрални филма. Работил е с някои от най-големите български режисьори – Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Киран Коларов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков. Дебютира като режисьор през 1993 г. със “Сирна неделя”.
 


 

 
 

Stolen Eyes / Откраднати Очи (2005)

http://www.arenabg.com//details.php?id=36576

decorative line

07/02/07-14/02/07

 Турският филм "Таква -- човешкият страх от Бога" бе прожектиран на 57-ия Берлински филмов фестивал в понеделник (12 февруари). Филмът на режисьорите Фатих Акин и Йозер Къзълтан бе представен в рубриката "Панорама". Филмовите продуценти изразиха надежда, че "Таква" може да покаже на хората една друга страна на Турция и сложността на турското общество.

Продуцентът Фатих Акин (в средата), режисьорът Йозер Къзълтан (третият отдясно), актьорите Гювен Кърач (третият отляво) и Еркан Джан (вторият отдясно), филмовият продуцент Севил Демирджи, композиторът Гьокче Акчелик (вдясно) и сценаристът Йондер Джакар разговарят с представители пресата за своя филм "Таква -- човешкият страх от Бога", показан на Международния филмов фестивал в Берлин в понеделник (12 февруари). 

ФОКУС ТУРЦИЯ< xml="true" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office" prefix="o" namespace="">

FOCUS < xml="true" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" prefix="st1" namespace="">TURKEY

 

ЙОЛДА (ПО ПЪТЯ)

Турция/България, 2005, 35 мм, 90 мин

 

Сц. и реж.: Ерден Кирал

С Халил Ергюн, Йешим Бюбер, Сердар Орчин, Ищтар Йоксевен, Кеворк Тюркер

 

Best Actor Award to Halil Ergun – Adana National Film Festival, 2005; Best DOP, Best Editing, Best Supporting Actor, Best Emerging Actor Award – National Film Festival in Ankara 2006; competition program of the Istanbul IFF 2005; selected by the Venice IFF 2005; Singapore IFF 2006; Munich IFF 2006; Zagreb IFF 2006

 

Времената са трудни... военните са на власт в Турция. Известният режисьор Йълмаз Гюней трябва да бъде преместен от един затвор в друг. По време на изморителното пътуване съпругата му, един от най-близките му приятели и млад кинорежисьор го следват непрекъснато.

“Йолда” е личната история на Ерден Кирал по време на драматичните му взаимоотношения с Йълмаз Гюней и реализацията на филма “Път”.

 

ПЕТ ПЪТИ

Турция, 2006, 35 мм, 111 мин

 

Сц. и реж.: Реха Ердем

С Йозкан Йозен, Танер Бирсел, Нихан Аслъ Елмас, Кьоксал Енгюр, Севинч Ербулак, Селма Ергеч, Елит Ишджан, Али Бей Каялъ, Игит Йозшенер

 

Golden Tulip Best Film Award, FIPRESCI Prize – Istanbul IFF 2006; Special Mention (Florent Herry), Nominated Best Film – Mannheim-Heidelberg IFF 2006, Best Turkish Film, Best Supporting Actor (Bülent Emin Yarar), Best Promising Actor (Ali Bey Kayalı), Best Promising Actress (Elit İşcan) - Adana Golden Boll Film Festival - National Competition 2006; Golden Antigone Mention, Nova Award, Young People's Award -  Montpellier IFF, 2006); Special Mention for Directing, Young Jury’s Award, Nurnberg Turkey/Germany Film Festival 2007

 

Бедно селце, притиснато от стръмни скали, заобиколено от маслинови горички, а насреща – безкрайното море. Жителите на селцето са прости, обикновени хорица, които работят от тъмно до тъмно, за да изкарат прехраната си от неплодородната земя. Времето тук се дели на пет части от звука на призива за молитва. Всякакви човешки работи се случват в тия пет части живот.

 

ПИЕСАТА

Турция, 2006, Betacam SP, 70 мин

Сц., реж. и оп.: Пелин Есмер

С участието на театрална трупа от с. Арсланкьой

 

2006: The Best New Documentary Filmmaker Award – Tribeca; The Best Documentary Film Award – Trieste; The Best Documentary Film Award – Créteil Women Films Festival; The Audience Award – Navarra Punto de Vista; The Special Prize Of The Jury – Nürnberg FF Turkey/Germany; The Human Rights Award – Vitoria New European Film; The In Memoriam Yilmaz Guney Award – Adana Golden Boll; The Best Documentary Film Award – Boston Turkish Films; The Best Mediterranean Documentary Grand Prix, FR3 and Algerian TV Awards – Centre Médittérrannéen de Comunication Audiovisuelle; The Special Prize of the Jury – Turkish Cinema Writers Assoc. Awards

 

Девет селянки от планинското с. Арсланкьой в южна Турция прекарват дните си в работа – на полето, на строежа и у дома. За разтуха, деветте се събират, за да напишат и изиграят пиеса по собствения си живот. Под любопитните погледи на мъжете от селото, те работят неуморно четири дена, обсъждат и създават с много хумор пиесата “Протестът на жените”. Документалният филм е за репетиционния процес и за промяната, настъпила у жените през това време.

 

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО

Турция/Холандия/Германия, 1999, 35 мм, 104 мин

 

Сц. и реж.: Йешим Устаоглу

С Назми Кърък, Невруз Баз, Мизгин Капазан, Ара Гюлер

 

Best Film – Ankara International Film Festival 1999; Blue Angel Award, Peace Film Award, Nominated Golden Berlin Bear – Berlin IFF 1999; Golden Camera 300 (Jacek Petrycki) – Brothers Manaki IFF 1999; Nominated European Film Award Best Cinematographer (Jacek Petrycki) – European Film Awards 1999; Jury Special Prize, OCIC Award – Special Mention, Nominated Golden Dolphin – Festróia – Tróia IFF 1999; Nominated Grand Prix – Flanders IFF 1999; Nominated Grand Prix; Best Turkish Director of the Year (Yesim Ustaoglu), Best Turkish Film of the Year, FIPRESCI Prize National Competition, People’s Choice Award National Competition – Istanbul International Film Festival 1999; In Spirit for Freedom Award – Jerusalem Film Festival 1999; Nominated PFS Award Peace – Political Film Society, USA 2002; International Jury Award – Honorable Mention – São Paulo IFF 1999; Jury Special Prize, Nominated Golden Spike – Valladolid IFF 1999

 

“Пътуване към слънцето” разказва за Мехмет и Берзан, двама младежи, дошли от различни села в Анадола, единия от изток, другият – от запад. И двамата са се преместили в Истанбул по различни причини. И двамата търсят нов живот в големия град и понякога надеждите им са коренно различни.

РОМАНТИКА

Турция/България, 2007, 35 мм, 98 мин

 

Сц. и реж.: Синан Четин

С Окан Баюлген, Теоман, Ясемин Козаноолу, Дейвид Хемингс, Семих Серген

 

Приятелството между Гьокхан и Йомер се изправя пред изпитание, когато Йомер се влюбва в красивата Ясемин. Гьокхан натопява Йомер за участие в убийство и Йомер трябва да напусне страната. Опечалена от загубата на любимия Йомер, Ясемин се сближава с Гьокхан, който участва в жестокия сенчест бизнес на баща й. Точно преди сватбата им Йомер се завръща и разплита мрежата от лъжи.

Вашият IMDB гид за Турция

Около 5300 заглавия в IMDB от Турция (включително международните ко-продукции)!

Home

От А до Я индекс ви позволява да разглеждате заглавията по азбучен ред.

decorative line
Турско кино


decorative line
   Историята на турското кино започва в годините преди Първата световна война,когато за пръв път в страната се прожектират филми,доставени от чуждестранни компании.Първото приложение на седмото изкуство в Турция е свързано с нуждите на армията.На австрийски режисьор е поръчано да заснеме кадри от фронтовете.Първият турски филм,реализиран от турски режисьор датира от 1914 г.,а през 1917 г. са снимани и първите игрални филми.Тогава е създадена и частната филмова компания 'Кемал филм",с която се слага началото на турската филмова индустрия.До втората световна война турското кино се развива в продължение почти на две десетилетия под въздействието и благодарение на изключителната работоспособност на Мухсин Ертугрул,театрален и филмов режисьор,актьор и постановчик,получил образованието си във Виена и Москва,спечелил си прозвището "баща на турското кино".
   Периодът от 1939 до 1950 се характеризира с появата на нови режисьори и актьори,чийто брой е все още твърде малоброен в сравнение с този на заетите в театъра.Това е период на експерименти и търсене в киното.Скоро неговите възможности да прониква много по-бързо и лесно от театъра и в най-отдалечените провинции стават причина броят на частните компании-филмопроизводителки да достигне двадесет.В страната се появяват творци,завършили специално образование и носители на нови идеи както по отношение на използуваните сюжети,така и по отношение на технологията на филмовото производство.Те са ръководени от Лютфи Йомер Акад,чиито разбирания за киното се различават от тези на великия му предщественик М.Ертугрул.В периода между 1950 и 1966 г. се появяват над петдесет нови филмопроизводители.
  Трябва да се отбележи,че турското кино никога не се е развивало като идеологическа институция и не е усещало почти никак намесата на държавата или на дадена партия както по отношение на избора на сюжети и теми,така и по отношение на финансирането на отделни продукции.То е поставено на чисто търговска основа и степента на търсенето и предлагането решава всичко.Обикновено собствениците на филмови компании се стремят да изградят в страната собствена мрежа от киносалони,или използуват системата на даване на своите филми за прожектиране срещу заплащане.Най-известен след Акад в този период става режисьорът Метин Ерксан,чийто филм "Безводно лято" завоюва наградата "Златната мечка" на филмовия фестивал в Берлин през 1964 г.След преврата от 27 най 1960 г.турското кино също се социализира и тематиката на филмите се ориентира в много по-голяма степен към живота и проблемите на ежедневието,на турското село,на борбата за оцеляване сред жителите на предградията.Като втора и много по-масова вълна се развива тенденцията на правене на евтини касови филми с приключенско-криминални или мелодраматични сюжети.
   Пак по това време се правят и стъпки за адаптиране на съвременните техники към нуждите на филмовото изкуство.В университетите в Анкара и истанбул се откриват курсове по история на киното,а в Академията на изящните изкуства се основава факултет по киноизкуство.Създава се ново поколение от филмови творци,които имат ясно съзнание за важността на киното и за неговите възможности като масово изкуство.С цел попомагане на филмовото изкуство в град Анталия започва да се провежда ежегоден филмов фестивал,на който се връчва наградата "Златният пашкул" /градът е център на традиционното производство на коприна/.Филмов преглед се организира и в град Адана.Пак по това време в 12 филмови студиа започва производството и на първите цветни филми.
   Към 1970 г.броят на кината в Турция достига 1200,а броят на зрителите надхвърля 90 милиона годишно.През същата година е достигнат и върхът във филмовото производство-220 филма.Едни от световно известните филмови творци от 70-те години е Йълмаз Гьоней,актьор и режисьор от кюрдски произход,чиито филми са носители на авторитетни международни награди от европейските фестивали.


decorative line
Turkish cinema/Турско кино

Турция е поне на едно поколение време от членството си в ЕС, преговорите с Брюксел ту почват, ту спират, но в страната отчетливо се усеща възход на национализма.
От масовото кино през образованието до политиката преминава тънката червена линия на нещо, което Европа трудно разбира и възприема.
Турция си остава голяма страна на контрастите, настойчиво изискваща повече внимание от европейците.
Кинозрителите в Турция обичат своите герои и винаги готовият да се сбие тарикат и женкар Яндъм Али идеално пасва на вкусовете им. Във филма "Последният османлия" той смело се нахвърля срещу британските сили, окупирали Истанбул. Но има и още една причина за успеха на историята, развиваща се при разпадането на Османската империя в края на Първата световна война. Това е надигащата се вълна от национализъм в турското кино, захранвана от сюжети на героични исторически теми и актуални събития като войната в съседен Ирак.
Използвайки популярността на местните телевизионни звезди, турските кинопродуценти отправят голямо предизвикателство на холивудските филми, доминиращи екраните. Разбира се, филмите за масовата публика са далеч по-популярни от турските кинопроизведения, отличавани по световни фестивали заради художествените им качества.
Режисьорът на "Последния османлия" Мустафа Севки Доган не храни илюзии коя е рецептата за успеха на главния му герой, създаден на базата на популярен комикс. "Яндъм Али е голям герой и героизмът е нещо, което ни вълнува... Може би избрахме този сюжет, защото познаваме от какво са замесени нашите хора, а мнозинството то тях обичат героичните продукции", споделя той пред Ройтерс.
Във филма Яндъм Али еволюира от чаровен разбойник до герой на националното освобождение от чуждестранните сили, вдъхновен от примера на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
Но Доган посочва, че е важно да се пази киното от крайния национализъм.
В Турция ултранационалистите са обвинявани за редица престъпления. Последното по-известно от тях е убийството в Истанбул на известния турски журналист от арменски произход Хрант Динк. "Аз съм срещу прекаления национализъм", декларира режисьорът.
Доган участва и в създаването на телевизионния сериал, който миналата година даде основата за заснемането на най-успешния турски филм "Долината на вълците - Ирак". В нееднозначно възприемания филм главният герой Полат Алемдар сам-самичък се сражава с американската армия в Ирак.
"Вълците" с рекорден по местните стандарти бюджет от 10 милиона долара породи вълна от антиамериканизъм в Турция. Поводът бе съвсем реален инцидент в Ирак, в който американски части задържаха турски командоси и им нахлупиха качулки. Освен масовия гняв се стигна и до дипломатическо напрежение с Вашингтон.
"Случаят засягаше гордостта на турците е и бе възприет като начин повод за отмъщение... Видя се, че публиката може да бъде привлечена с такива филми. Роди се нещо като мода", разказва кинокритикът Угур Вардан.
"Долината на вълците" е единият от двата турски фирма, гледани от над 4 милиона зрители. Той надмина фантастичната комедия G.O.R.A., в която главният герой Джем Йлмаз се опитва да избяга от отвлеклите го извънземни. Освен "Последният османлия" другият боксофис успех тази година бе "Маскираната петорка в Ирак", в който несръчна турска банда успява да надвие американската армия в Ирак и да пренасочи иракския петрол към Турция.
"Подобни продукции за масовия вкус засенчиха в Турция филмите, които печелят награди в чужбина. Един от първите големи международни успехи на турското кино бе Yol ("Пътят") на Йълмаз Гюней. През 1982 г. той спечели "Златна палма" в Кан с разказа си за тежкия живот след военния преврат в Турция през 1980 г. Само преди четири години и пак в Кан Uzak ("Далече") на Нури Билги Джейлан получи голямата награда на журито и наградата за най-добър актьор. У дома обаче филмът бе гледан от едва 30 хиляди души., посочва продуцентът Мехмет Сойарслан. "Не е достатъчно турската киноиндустрия да се крепи на краката си. За съжаление филми като този не привличат публиката", споделя той пред Ройтерс в офиса на Ozen Film, една от големите кинокомпании на страната.
Упадък и възраждане
Според Сойарслан човек не бива да се съобразява с оценките на критиката, ако иска турски филм да се конкурира с големите чуждестранни продукции. В средата на 70-те години турското кино западна с възхода на телевизионните продукции. В резултат на това намаляха и киносалоните - от няколко хиляди до около 250. Към момента, в който започна възстановяването - някъде в края на 80-те години, бяха останали неколцина продуценти и режисьори и много малко желаещи да инвестират в индустрията.
Чак през 1996 г. турското кино направи скок напред с успеха на филма Eskiya ("Старецът") на Явуз Тургул, събрал над 2.5 млн. зрители. Сюжетът му е за живота на бандит, излязъл от затвора след 35-годишна присъда. Търсейки отмъщение, той се сблъсква с реалността в лицето на млад пройдоха, идващ от баровете, хазарта, дрогата, алкохола и леките жени на истанбулския квартал "Бейоглу". "Турското кино беше спящ гигант, който се събуди в този момент. Това, от което имаше нужда тогава, бе храна", разказва Сойарслан.
Днес броят на заснетите в страната филми се е удвоил до около 30 годишно. Зрителите на турските продукции носят около половината от боксофис приходите.
През последното десетилетие турската киноиндустрия напредна и технологично. Следващата крачка е да постигне международна популярност за тези филми. "Сега трябва да опитаме да пробием в чужбина. Вярвам, че турското кино днес може да се сравнява със световните образци по технически стандарти и темпо", допълва Сойарслан.

(в. " Дневник ",17.04.2007 г. )

decorative line
TÜRK FILMLERI

decorative line
Sinematurk


decorative line
Sinema

decorative line
Home
decorative line

Comments