The architect Sinan

Илбер Ортайлъ-

"Преоткриване на османската империя"
Архитектът Синан


   Периодът на султан Сюлейман Законодателя е известен като най-високата точка и най-бляскавата епоха на Османската империя,дори на цялата турска история.
В изпълнената с подеми и спадове история на могъщите народи съществуват такива периоди.Един век ли продължава той,век и половина ли,не е определено.И на Османската империя,както и на другите големи империи,се отрежда възраст от два и половина века.Останалото се възприема като период на основаване и период на застой.Ъук нямаме намерение да се спираме върху географията и историческите особености на империите.Но носталгията,с която хората се отнасят към такива периоди,не е характерена само за епохата на Законодателя.

   След 44-годишното властване на султан Сюлейман в продължение на много столетия онзи период се възприема като модел.Благодарение на носталгията на различни политизирани историци и писатели,този възглед продължава до наши дни.
   Империята и турската литература през онази епоха се сдобиват със своите най-големи поети.Все още сме заети с проблема да разберем какви са тези творци,какво съчиняват и какви особености притежава изкуството им.Някои казват:"Старите книги вече не се четата"Това,че не се четат,не е вина на книгите,а на нашите млади,които пишат и говорят с хиляди думи.Това си е наша вина,на възпитателите,които така ги подготвяме;сигурен съм обаче,че когато ние,турците,започнем да изучаваме по-добре своята литература и език,то те ще се превърнат в преоткрити съкровищници.Представете си само-в периода на такива големи поети Законодателя и Хюррем,с други думи,един падишах,когото можем да наречем император и фаворитката му,пишат стихове,при това не става въпрос за посредствена поезия.Значимите художници и миниатюристи са също в този период.Истанбул теглицели кервани с книги от Изтока,и то не една,две,пет,а стотици.Истанбулските книгохранилища се пълнят с най-ценните ръкопшиси на Изтока.Истанбул привлича към себе си и Запада.Наистина,любимият везир на Законодателя Ибрахим паша (първо Макбул-приемлив,приятен,а впоследствие-Мактул-убит човек,труп.) не успява да избегне политическата си казън.Но Ибрахим паша е държавен големец,пренесъл в столицата венецианския вкус и ренесанса.Известно е как поставянето на статуи на Аполон,Херакъл и Артемида (пренесени от похода в Будим и Мохач) пред приписвания немудворец,в който днес се помещава Музеят на произведенията на турското и ислямско изкуство,става повод за едно недоволство,прераснало впоследствие в бунт.
   Туркската архитектура през този период преживява интересно развитие.например,ако погледнем ена джамия в днешна Гърция,в Пелопонес,Атина или Янина,строена в периода на Завоевателя,в нея все още се чувства влиянието на т.нар.Къснопалеоложки,или последния период на Византия.Дори в столицата има такива паметници,но през XVI в.от Босна до Алепо,дори до Египет,се забелязва как се появяват медресета (медресе-мюсюлманско духовно училище,най-стар и единствен образователен институт в османската държава;в него се дават елементарни сведения и за други науки.),джамии,фонтани,които като че са излезли от някакво централно министерство,от някакво ведомство по благоустройство като проекти със стандартен план.Ето в това централизиране голяма роля изиграва един гении-архитектът Коджа Синан.

   Кой е архитектът Коджа Синан?
   Знае се,че е рекрут.Децата,попълващи състава на инженерни войски и т.нар.архитектурен отдел на корпуса на архитектите,за разлика от другите,можело да се включат и в по-късна възраст.Защото това трябвало да бъдат мъже,които владеят определен занаят.Проблемът за етническия произход на някои от тях силно се раздухва.Всъщност невъзможно е да го установим по безспорен начин.Архитектът Синан е архитект на Османската империя и в този смисъл е османец.Това не го казвам просто така-сами ще видите,че той е надрасъл всякаква регионалност,стои над всички етнически характеристики.
    Един архитект,приет в корпуса на архитектите,разбира се,е преди всичко войник.Той обикаля четирите краища на империята.Защо?Защото в дългите походи навсякъде се ремонтират мостовете.Навсякъде се поправят водоизточниците.Ремонтират се складове,хангари,където армията ще нощува,строят се или се реставрират джамии и когато се правчт тези неща,трябва да се знаят местните материали и тяхното приложение,да се използват местните майстори.Поради това тези войници са бързо интернационализиращи се хора с възможности и подготовка,каквито не притежават дори съвременните студенти по архитектура.

   Все още се спори за броя на произведенията на Синан.
   Архитектът Синан е геният,който със стила си придава на имперската география и изкуство една централизирана османска атмосфера.Днес кварталът "Сюлеймание",в който се намира неговата приветлива и скромна гробница,се смята за върха на това творчество,образец на стилистично единство и оригиналност.
   Със своите 1,5 кв.км. "Сюлеймание" е нашата самоличност,своебразна лична карта.Това е нашето свидетелство в тази страна.следва

Comments