"Великият инквизитор" - Театър "Провокация"

публикувано 28.10.2012 г., 15:04 ч. от TEATRAL NOW   [ актуализирано 5.11.2012 г., 6:24 ч. ]
Сезон 2012 - 2013







ВЕЛИКИЯТ ИНКВИЗИТОР


по Ф. М. Достоевски

драматизация - Вельо Горанов









фотограф - Иван Добромиров






постановка - Борис Радев
сценография - Вельо Горанов
костюми - Боряна Горанова
музик. оформление - Р. Робев


в ролите:
Вельо Горанов,
Димитър Иванов,
Жан Илиев










ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Театър "Сълза и смях"
28.10.2012


АДЕЛИНА РАДЕВА: Искам да ви поздравя с добре дошли и изключително много да ви брагодаря за това, че ще споделите с нас предпремиерата на едно представление, в което е вложено много сърце, много любов и прецизност. Не е необходимо да анализираме това, какво смело решение е да се постави Достоевски и в частност една глава от романа му "Братя Карамазови", каквато е "Великият инквизитор" - може би най-емблематичната в целия роман. За това решение огромна отговорност носи човекът в главната роля - Вельо Горанов, който преди повече от единайсет години, в един труден момент от живота си, както разказва сам, сяда и започва да пише. Отнема му горе-долу седмица да адаптира тази творба, за да се превърне в театрално представление, и още между десет и петнайсет години, за да види бял свят този проект и днес да се появи на сцена за пръв път - нещо, на което всички ще станем свидетели тази вечер. Този път към сцената е споделен от режисьора Борис Радев, от г-н Петър Райжеков, който му повярва, даде му сцена, за да се превърне, поне според мен - вие ще си кажете мнението след спектакъла, в една от емблематичните постановки за този сезон в афиша на театъра. За г-н Радостин Робев, който се занимава с музикалното оформление и за г-жа Боряна Горанова, която е автор на костюмите, това е едно предизвикателство. Аз като зрител на много от репетициите мога да кажа, че за мен това е един изключително честен проект, с изключителна прецизност и любов към текста и към гения на Достоевски, и с много скромност от страна на всички, които се намесиха в това, той да бъде създаден и да се появи на сцена. Сега искам да дам думата на режисьора Борис Радев, който може да каже много повече за тази пиеса. Заповядайте.

БОРИС РАДЕВ: Този проект се появява точно навреме, защото по време на криза се появяват диктаторите, инквизиторите и въобще хората, които не търпят различно мнение от своето. Аз смятам, че в момента в България има подобен проблем, и си мисля, че това е едно политическо представление. А текстът на Достоевски идва, за да ни каже да бъдем спокойни, че и тази беда ще отмине. Той е писан преди повече от сто години и след сто години също ще бъде актуален. Самото представление - дай боже да говори за себе си само. Искам да дам думата на г-н Петър Райжеков, който ни повярва и ни подкрепи в това начинание.

ПЕТЪР РАЙЖЕКОВ: Какво мога да кажа - това е първият голям проект на Театър "Провокация" към Народно читалище "Славянска беседа", значим проект. Хвърлят се наистина и средства, но си заслужава. Не само защото е проект на ръководството на Открита сцена "Сълза и смях", но и защото пътят на Театър "Провокация" - виждате как звучи името му, е доста дълъг. Театърът е основан през 1998 година и зад гърба си има около 29 премиери. Тази може би е тридесетата, не съм ги броил. Така че как няма да повярвам на Вельо, след като сме съмишленици за идеята на Открита сцена "Сълза и смях". Това е първият ни опит, надявам се сполучлив, да се изявим и на голяма сцена от името на Театър "Провокация". Помогнахме финансово, защото не получихме средства нито от отдел "Култура", където кандидатствахме с проекта пред Софийска община, нито от Министерството - не получихме нито стотинка. Така е, може би са мислели, че си играем на самодейност. Вярвам, че вие ще станете свидетели на нещо друго.






А. Радева, Б. Горанова, Б. Радев, П. Райжеков и Р. Робев
снимка: velyub (T-now)



АДЕЛИНА РАДЕВА: Ако мога да ползвам паралела, който прави г-н Райжеков, провокацията в случая е тази, че става въпрос за онзи класически театър, за онзи тип актьорска игра, която като че ли сме позабравили в последно време. Това не е театър, който се маркира, в който се използват различни техники, за да направят нещата по-атрактивни. Това е един дълбок, изключително изповеден стил на игра, в която ще видите Вельо Горанов. Ние сме свикнали да го виждаме в ролята му на мим и това е съвсем естествено, но тук той се раздава и влага в думите и в играта толкова много, че за мен това е един спектакъл, който не просто не оставя човек безразличен, но го прави различен, след като излезе от салона. Това, разбира се, е моето скромно мнение. Вие с вашия опит и с критерия, който имате като професионалисти, можете да видите друго. Надявам се, че представлението ни ще ви хареса и сме готови да отговорим на вашите въпроси. А преди това само да кажа, че за колегите от печатните медии и от електронните сайтове имаме приготвени снимки на компактдискове, които са от репетиция с костюми и ви показват много добре това, което може би няма да имате възможност да заснемете толкова професионално тази вечер. Така че който изяви желание, ще получи такъв диск. Сега можете да задавате вашите въпроси, ако има такива, разбира се.

БОРИС РАДЕВ (след кратка пауза): Или ако искате... - готов съм и след премиерата да отговарям.

АДЕЛИНА РАДЕВА: Всъщност, това щях да кажа. За нещо, което още не си видял, е трудно да се задават въпроси, но естествено, принципно сме отворени... Актьорите не могат да присъстват в момента сред нас - те вече са в образ, вече се подготвят за представлението, така че им спестихме тази нова емоция - да отговарят в момента на различни въпроси и да се представят пред вас. Ще го направят по начина, по който умеят най-добре - на сцената. Освен Вельо Горанов, в постановката участват Димитър Иванов и Жан Илиев. Димитър Иванов - в ролята на Муму, това е слугата на Великия инквизитор, а Жан Илиев е Исус Христос. По отношение на костюмите и на сценографията - те са направени така, че да се усеща максимално епохата. Мисля, че г-жа Горанова може да каже какво е вложила в това, което ще видим на сцената.

БОРЯНА ГОРАНОВА: Сценографията като решение е създадена изцяло от Борис Радев и Вельо Горанов. Те вътре са намерили начин да пресрещнат точките на своите визии - в единия има повече абстрактност, а в другия - повече епоха и конкретност. Ще видите след малко сцената. Мисля, че се получи една много красива - изчистена и в същото време стилна, сцена. И действително носи заряда на епохата. Това е. Друго да кажа, ще е излишно.

АДЕЛИНА РАДЕВА: И за музиката.

РАДОСТИН РОБЕВ: Използван е Вагнер, който просто допълва цялата картина, която се опитваме да пресъздадем всички. Разбира се, с обработка, с ефекти и с много желание направено. Това е за музиката.

АДЕЛИНА РАДЕВА: И Моцарт, може би?

РАДОСТИН РОБЕВ: И Моцарт, разбира се.

АДЕЛИНА РАДЕВА: Все пак това са две начала.

РАДОСТИН РОБЕВ: Да.

БОРИС РАДЕВ: Аз мога да кажа няколко думи за музикалната концепция. Божествената тема - темата на Господ, я открихме в Моцартовия "Реквием" - това са темите на Господните сълзи, а темата на Инквизицията и на инквизитора открихме в "Гибелта на боговете" от Вагнер. Мисля, че това също е една интересна среща - Моцарт и Вагнер.

ПЕТЪР РАЙЖЕКОВ: Сега е Вагнеровата година - 200 години от рождението на Вагнер.

БОРИС РАДЕВ: Имате и тази тема.

ПЕТЪР РАЙЖЕКОВ: Това е проект.

АДЕЛИНА РАДЕВА: Няма как класиката да не се срещне с класика...

БОРИС РАДЕВ: С Достоевски. Една малка тайна е, че освен Моцарт и Вагнер, присъства и един голям руски композитор - Рахманинов. Това е темата на прелюдията преди спектакъла, т.е. тогава, когато влиза публиката, звучи Рахманинов.

АДЕЛИНА РАДЕВА (след кратка пауза): Ако няма въпроси, можем да се отдадем на свободни разговори преди представлението.










Comments