Обаятелната личност на Бачо Киро е вълнувала, вълнува и със същата сила ще продължава да вълнува всяко поколение на българския народ. Неговото име завинаги ще остане непреходно в летописа на нашето героично минало.

Природно надарен, самобитният Бачо Киро като във фокус събира в себе си много дейности: учител и просветител, поет, писател и драматург; училищен, читалищен и театрален деец; историк и проповедник; сладкодумен разказвач (нероден будител, бунтовник и революционер). И  всичко това у него е така силно обвеяно с магиите на кристално чиста, искрена и безпределно силна обич към родната природа, към изстрадалия и измъчен български народ. В тъмната епоха на робските години той всецяло изгаря в огъня на тази племенна борба /любов/ и с неотслабваща енергия, и несломим дух проправя пътя към свободата. 

В неравната борба срещу поробителя Бачо Киро оставя светла диря, която никога с нищо няма да помръкне и името му за винаги ще остане в пантеона на безсмъртните. В своята многообразна културно-просветна, обществено-политическа и народополезна дейност Бачо Киро е и страстен турист - пътуването е негов неотлъчен спътник - една малко известна и непопулярна страница от неговия богат и съдържателен живот. Наследил от баща си склонност към пътуване, с буден ум и неспокоен дух Бачо Киро отрано тръгва пеша да обикаля страната, а после прекрачва и границите на Османската империя.

През 1857 г., едва навършил 22 години, Бачо Киро предприема първото си по-далечно пътуване. От Бяла Черква със свои съселяни той се отправя пеша за мечтаната Света гора, която с трепет като магьосница привлича въображението му.

Петнадесет години по-късно Бачо Киро за кратко време провежда най-интересните си пътешествия. През 1872 г. той пътува пеша до Букурещ и обратно. Същата година през Търново, Стара Загора и Одрин се озовава в Цариград, като за 9 дни изминава около 500 км - удивително пътуване на бързоходец  дори и за наши дни. Оттам на връщане пътува с параход през Босфора до Варна. Стъпил на сушата, с торбичка на рамо и тояга в ръка, през Девня, Шумен, Ески Джумая /дн.Търговище/, Тузлука, Козаревец и Търново, той пристига в своята Бяла Черква, като изминава пеша около 250 км. На следващата година той се отправя за немско – Виена, но поради парични затруднения стига до Белград . С параход по р. Дунав, през Видин и Свищов,  Бачо Киро се завръща в Бяла Черква.

За своите забележителни пътешествия Бачо Киро оставя пътеписи в стихотворна форма. В тях той разказва обикновено, но топло и откровено, за това, което го вълнува, това, което е видял и научил у другите народи и което трябва да знаят сънародниците, както и за целите на своето пътуване. Не пропуска живо да опише своите преживелици и големи трудности по време на пътуването.

През 1872 г. Бачо Киро става председател на революционния комитет в Бяла Черква. Като председател той чувства всичката отговорност върху себе си пред членовете на комитета и своите другари; чувства отговорност пред историята - ще завърши ли успешно започнатото дело. Той трябва да знае всичко за него, за което му е необходима широка информация и от сигурно място. И чрез пътуване Бачо Киро тръгва да я търси. Това е главната пружина, която го движи напред по незнайни и опасни пътища.

Защо е всичко това? Отговорът е само един - други са подбудите на Бачо Киро. Те са залегнали дълбоко в сърцето и душата му – родолюбие и висок патриотизъм, свързани с безпределната му обич към поробения и изстрадал български народ. Обич, която той запазва до последния дъх на своя живот. Обич, която стои над всичко и никаква физическа умора не е в състояние да я помрачи. Към по-близко и далечно пътуване го подбужда и неговата любознателност - страст да опознае не само близката околност и цялата страна, но и това, което другите народи са направили за себе си, как живеят и с какво може да се поучим от тях.

Всичко това, разгледано в светлината на съвременното схващане за туризма като средство за патриотично възпитание на трудещите се и младежта, за емоционално и естетическо възпитание, за изучаване и опознаване на родината, ни дава пълно право да кажем, че Бачо Киро е първият предвестник на туризма у нас, който преди повече от 137 години прозря и осъзна тези идеи и се залови за тяхното изпълнение.

Ето такъв е Бачокировският туризъм - от край до край пропит до мозъка на костите с патриотизъм, на всеотдайна работа за народа, за неговото освобождение.

Той е ходил от Бяла Черква до Света гора, Букурещ, Цариград и Белград. Скромен, но пример на истински родолюбец, Бачо Киро чрез туризма изучава и опознава своята скъпа родина. Около 25 години преди Алеко Константинов да изрече крилата фраза "Опознай родината, за да я обикнеш", той вече на дело върши това и учи другите да го следват. Каква родолюбива прозорливост наистина.

Трябва да посочим и друг факт от Бачокировския самодеен туризъм, малко известен, но с огромно значение за поколенията. Не друг, а Бачо Киро пръв хвана за ръка своята дъщеря - ученичката Ирина, и я заведе в Свищов край Дунава, с определена познавателна цел, т.с, да види една голяма река и да й предаде нагледен урок сред природата по родолюбие.

Вгледаме ли се внимателно в тази родолюбива проява, виждаме,че тя не е случайна. В нея се съзират първите кълнове на организиран туризъм и предвестник на бъдещите ученически клубове и секции за изучаване, и опознаване на родината. И сега, когато говорим от разстояние (повече от 137 години) за отминалата епоха, не може да не признаем, че на скромния, неуморен и всеотдаен родолюбец Бачо Киро се пада честта да бъде ПЪРВИЯТ организатор на тази малка проява /излет, екскурзия, експедиция, както и да го кажем/ само от двама души - той е ръководител, а ученичката Ирина - участник. Нека не ни се вижда чудно, че групата е малка, но и епохата е била такава.

Затова в дните, когато се чества 178 години от рождението на Бачо Киро, а след няколко месеца и 118 години от основаването на БТС, не може да не се върнем в миналото и да не потърсим корените върху които здраво е стъпило и се развива туристическото движение в България.

Последното пътуване Бачо Киро направи по маршрута на безсмъртието: от родната Бяла Черква до Дряновския манастир. Ежегодно по този маршрут, в организиран от Туристическо дружество „Бачо Киро” в Дряново туристически поход, преминават стотици младежи, девойки и туристи, за да се поклонят пред паметта на незабравимия даскал Бачо Киро Петров и загиналите борци за свобода в Дряновски манастир. Тази година туристическия поход „По стъпките на Бачо Киро и поп Харитон” ще се проведе на 18 май, когато е и официалното честване на годишнината от епопеята в Дряновския манастир.

Бачо Киро не е забравен от поколенията. Неговото име носят училища в Бяла Черква, Велико Търново, Павликени, София, Забърдо, Летница, неделно българско училище в Мадрид, Испания. Такова е и името на туристическите дружества в Дряново и Бяла Черква.

здт и мс Димитър Богданов

главен учител

снимка: Снежанка Димитрова