Едни от забележителните кътове на нашата родина са Дряновският манастир и пещера „Бачо Киро“. Пещерата е национален туристически обект /100 НТО/, обявен за природна забележителност на 10 октомври 1962 година с площ около нея 0,5 хектара. Тя е създадена в скалният нос Боруна между каньоните на Дряновска река и левия й приток река Андъка.
Жителите на китния балкански град Дряново скъпо пазят този ценен природен дар. Още в минали години този красив Старопланински кът е бил посещаван от много посетители. Неговата величественост и тайнственост са събуждали родолюбиви чувства сред тях. Историческият Дряновски манастир станал светиня и крепост на българският дух. Проникването в пещерите в района на манастира в миналото е било немислимо, поради поверието, че в тях живеят змейове, хали и зли духове, тъмни подземни сили, опасни за хората.
По-късно през 1895 година пещерите около Дряновския манастир са посетени от чехите Х и К Шкорпил, които провеждат наблюдения в Голямата водна пещера „Андъка“.
През 30-те години на миналия век археологът Р. Попов открива в пещерата „Андъка“ следи от човешка култура от новокаменната епоха.
Пещерите „Андъка“ и „Бачо Киро“ са проучени най-добре от пещерняците от град Дряново. Родолюбиви граждани от града, както и членовете на туристическото дружество поемат грижата по опазването и стопанисването на пещерите в района на Дряновския манастир. С много ентусиазъм започва тяхното проучване.
През 1937 година част от малката пещера е електрифицирана. Дряновските туристи наричат пещерата Бачо Киро в чест на народния просветител, поет голям пътешественик, любител на българската природа и помощник на поп Харитон по времето на Априлското въстание.
През 1937 година в пещерата отново идва Р. Попов. Той намира допълнителни данни за живота на пещерния човек. При входа и на 200 метра навътре в пещерата той намира 23 грубо обработени палеолитни останки – кремъчни оръдия на труда, ножове, стъргала, триони и други, останки от пещерна мечка, част от череп, челюсти със зъби и отделни зъби.
На следващата 1938 година американката Дороти Гарод организира научна експедиция. При разкопките в долните пластове при входа на пещерата са открити находки от средния палеолит / 70000 – 40000 г./ пр. н. е. Мустерска епоха. Намерени са ножове, груби остриета, ножовидни върхове и др.
В по – горните културни пластове сред оръдията на труда и оръжията са открити находки от остриета на кост / пила, игли и др./, датиращи късния палеолит /40000 – 15000 г./, кремъчни стъргалки и ножове, прикрепени към дръжка.
Най – отгоре са открити жилища с подова черна замазка, пещи, останки от глинени съдове, отнасящи се към енеолита /4000 г. пр. н. е.
През 50-те години на миналия век е извършено благоустрояване на пещерата. Ниските, трудно проходими тунели и галерии се разширяват и електрифицират. Поставя се скрита електрическа инсталация на сектори и се монтират прожектори. Начинът за благоустрояване и електрифициране на пещерата принадлежи на Градски Народен Съвет Дряново и на Окръжен Народен Съвет Габрово, които отпускат средства. Доброволен труд полагат и дряновските туристи, които в трудно проходимите части прокопават пътеки.
При разкопки от 70-те години, полски археолози откриват хиляди артефакти – кремъчни сечива от кости и много други. Датировката е извършена с помощта на радиовъглероден апарат.
В пещера „ Бачо Киро“ от откриването и до настоящия момент са извършени много археологически разкопки. В продължение на последните три години в пещерата работи българо–германска експедиция под ръководството на проф. Николай Сираков. След окончателното приключване на експедицията и обработване на намерените материали от различните епохи, ще бъде направена музейна експозиция, в която посетителите ще имат възможност да се запознаят с новите данни за историята на пещерата.
Благоустроената пещера „ Бачо Киро“ се посещава целогодишно от десетки хиляди посетители. Те имат възможност да посетят двата действащи маршрута къс / 300 м./ и дълъг / 900 м./ по желание от 01 януари до 31 декември всяка година.
Многобройните зали в пещерата: Предверието, Катедралата, Дъждовна зала, Концертна зала, Чистилището, Медузите, Мечата пързалка, Поп Харитоновата зала, Залата на срутището, Мечата поляна, Залата на самотния сталактон, Тронът, Приемна зала и други дават възможност на хилядите посетители да се запознаят с интересните забележителности на този пещерен феномен.
В пещера „Бачо Киро“ освен многобройните сталактити, сталакмити и сталактони посетителите могат да се запознаят и с разнообразния растителен и животински свят. Във влажните райони на пещерата могат да се видят развили се плесени, папрат, а понякога и бели стерални гъбки. Животните в пещерата са пригодени към съществуващите там своеобразни условия на живот. Типични представители на животинският свят са: безцветните бръмбарчета, пеперуди, пъстрокрила муха, ручейник, паяци, черупчести охлюви, мокрица, прилепи и други.
Относителната влажност в пещерата е сравнително постоянна. По – големи промени се наблюдават при входа на пещерата. Оформянето на пещерата е продължило дълго време. Образуването й е тясно свързано с развитието на долината от поредните н на Дряновска река. В началото на кватернера – преди 1800 000 години част от водите на тогавашната река проникнали в пукнатини и оформили най – горния етаж на пещерата. Подземните карстови води постепенно образували по – ниските етажи. През последният етап от оформянето на пещерата се е оформила залата до входа за посетителите.
Днес пещера „ Бачо Киро“ е обект от 100-те Национални туристически обекта и една от най-посещаваните пещери в България и в това няма нищо странно, защото това е едно от поредните невероятни кътчета, които човек може да намери в нашата страна.