Topografia‎ > ‎

Топографски карти

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАРТИТЕ И ПЛАНОВЕТЕ

 

         1.ОБЩИ ПОНЯТИЯ ЗА ФОРМАТА НА ЗЕМЯТА

 

         1.1 ФОРМА И РАЗМЕРИ НА ЗЕМЯТА

 

         Когато се говори за формата на земята, има се предвид не нейната физическа повърхност с всички неравности (планини, долини и пр.), а някаква въображаема повърхнина, съвпадаща със средното ниво на океаните и моретата, мислено продължена по сушата при условие, че във всяка нейна точка тя е перпендикулярна на отвесната линия, т.е. на посоката на силата на тежестта. Тази въображаема повърхнина се нарича нивоповърхнина, а геометричното тяло, ограничено от нея, се нарича ГЕОИД (от гръцкото "ge" - земя, "eidos" - вид).

         По форма геоидът представлява неправилно кълбовидно тяло, което не може да се изрази с прости математически формули. Установено е обаче, че по форма геоидът съвсем малко се различава от ротационния елипсоид, т.е. геометрично тяло получено от завъртването на елипса около малката й ос. Ето защо на практика формата на Земята се приема за елипсоид, който се нарича ЗЕМЕН ЕЛИПСОИД или СФЕРОИД.

         Различните страни са приели различни по размери земни елипсоиди. При избирането на земен елипсоид за една или друга страна се изхожда от това, повърхнината на същия да съвпаданай-добре с повърхнината на геоида за нейната територия. Такъв частен земен елипсоид се нарича РЕФЕРЕНТЕН ЕЛИПСОИД.

         Размерите на референтния елипсоид имат голямо практическо значение за създаването на точни топографски карти.

         В България за основа на създаването на топографски карти е приет ЕЛИПСОИДЪТ НА КРАСОВСКИ. Елипсоидът има следните размери:

          - голяма (екваториална) полуос а=6 378 245 м;

          - малка (полярна) полуос   в=6 356 863 м;

          От тези данни се вижда, че земната ос е по-къса от диаметъра на земния екватор с около 43 км. За практически работи, които не изискват особена точност, формата на Земята се приема за сфера с приблизителен радиус 6371,11 км и с повърхнина около 510 млн. кв. км.

          1.2 ОСНОВНИ ТОЧКИ ВЪРХУ ЗЕМНАТА СФЕРА

 

 

          Мислената линия, около която земята извършва денонощното си въртене, се нарича ЗЕМНА ОС, а краищата й - ГЕОГРАФСКИ ПОЛЮСИ (северен P и южен P1).

         Мислената равнина, минаваща през центъра на земята, която е перпендикулярна на земната ос, се нарича РАВНИНА НА ЗЕМНИЯ ЕКВАТОР. Тази равнина пресича земната повърхност поокръжност, наречена ЕКВАТОР. Равнината на екватора разделя земята на две полукълба - СЕВЕРНО И ЮЖНО.

         Линиите, получени от пресичането на земната повърхност с мислени равнини, успоредни на равнината на екватора, се наричат ПАРАЛЕЛИ.

         Пресичането на земната повърхност с мислени равнини, минаващи през земната ос, дава линии, наречени географски или истински МЕРИДИАНИ. За начален, т.е. НУЛЕВ МЕРИДИАН се приема меридианът, минаващ през обсерваторията ГРИНУИЧ (близо до ЛОНДОН). ГРИНУИЧКИЯТ МЕРИДИАН разделя земята на две полукълба - ИЗТОЧНО И ЗАПАДНО.

         Мрежата от взаимно пресичащи се меридиани и паралели се нарича ГЕОГРАФСКА МРЕЖА.

         При земната сфера дължината на дъга 1 градус (1 минута) по меридианите и екватора може да се получи от съотношението 2¶R/360 (градуса), в което като се замести R=6371,11 км, се получава: дъга по меридианите при екватора 1=111,18 км, а дъга 1'=1852 м = 1 морска миля.

 

1.3 КАРТАТА - ХОРИЗОНТАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА

 

         Физическата земна повърхност представлява много сложна повърхнина. За да се изобрази тази повърхност върху равнина, т.е. върху карта, е необходимо най-напред тя да се проектира ортогонално (чрез отвесни линии) върху нивоповърхнината, т.е. върху повърхнината на геоида. Полученото по този начин изображение се нарича ХОРИЗОНТАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА. Това изображение се пренася върху повърхнината на референтния елипсоид, който с помощта на картографски проекции се разгъва в равнина.

         Същността на хоризонталното изображение на местността се състои в проектирането на всяка точка от земната повърхност, перпендикулярно върху хоризонтална равнина. При това, ако линиите от местността са хоризонтални, техните изображения върху проекционната равнина (картата) са равни на самите линии. Ако те са наклонени, хоризонталните им изображения са винаги по-къси от техните действителни дължини на местността, и то толкова по-къси, колкото ъгълът, който те сключват с проекционната равнина, е по-голям.

         При топографска снимка върху картата се нанасят мащабно, т.е. uзвестно умаление, хоризонталните изображения на всички линии и контури (очертания) на площите, като се проектират върху повърхнината на геоида (нивоповърхнината), която в границите на отделния картен лист се приема за хоризонтална равнина. Следователно в равнинна или слабо хълмиста местност, където наклоните на местността са малки, линиите от нея може практически да се отчитат за равни на техните хоризонтални изображения върху картата. Обаче в силно пресечена хълмиста и планинска местност при точни измервания на разстояния по картата е необходимо да се увеличават с известен процент.

 

          2. ПОНЯТИЕ ЗА КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ

 

          2.1 СЪЩНОСТ НА КАРТОГРАФСКИТЕ ПРОЕКЦИИ

 

          Земната повърхност като цяло или пък голяма част от нея може да се изобрази със запазване на пълно подобие на всички нейни очертания само върху повърхност на геометрична фигура, еднаква или близка по форма с тази на Земата, т.е. върху елипсоид или сфера, какъвто е например земният глобус.

          Изображението на земната повърхност върху глобус притежава следните геометрични свойства:

          - всички линии от земната повърхност се изобразяват върху глобуса с еднакво умаление, т.е. мащабът на изображението върху глобуса навсякъде е еднакъв. Това свойство се нарича РАВНОМАЩАБНОСТ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО;

          - всички хоризонтални ъгли от земната повърхност са равни на съответните им ъгли върху глобуса, т.е. изображенията върху глобуса на различните фигури са подобни на техните действителни очертания от земната повърхност. Всички меридиани пресичат паралелите под прав ъгъл. Това свойство се нарича РАВНОЪГЪЛНОСТ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО;

          - размерите на всички площи, изобразени върху глобуса, са пропорционални на действителните размери на същите площи от земната повърхност, т.е. отношението на площите от глобуса към съответните им площи от земната повърхност е постоянна величина. Това свойство се нарича РАВНОПЛОЩНОСТ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО.

         В много дейностти използуването на глобус е неудобно, тъй като изобразяването на всички подробности от земната повърхност изисква той да бъде с големи размери. Ето защо се прибягва към изобразяването на земната повърхност върху равнина.

         Повърхнината на земната сфера не може да се разгъне в равнина без разкъсване или застъпване, т.е. без деформации. Затова, за да се изобрази земната повърхност върху равнина, тя се проектира върху повърхността на друга спомагателна геометрична фигура, например конус или цилиндър, след което те се разгъват в равнина. Понякога проектирането може да се извърши направо върху равнина.

         Способите за построяване върху равнина на мрежате от паралели и меридиани на земния елипсоид (т.е. картографската мрежа) и изобразяването на тази основа на повърхността на земята се наричат КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ.

          При създаването на картите независимо от вида на картографската проекция, която е използувана, се получават неизбежни деформации на елементите от земната повърхност. При някои видове проекции се запазват верни например ъглите, а разстоянията и площите са деформирани и т.н.

 

         2.2 ВИДОВЕ КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ

 

         Според характера на деформациите картографските проекции биват:

 

         а) равноъгълни (конформни) проекции. При тях се запазват равенството на ъглите и подобие на безкрайно малките фигури. На карти, съставени по такива проекции може да се види ясно, че площите в близост до полюсите изглеждат по-големи от тези по-близо до Екватора. Например остров Гренландия изглежда почти равна по площ на Африка. В действителност Африка е 15 пъти по-голяма от Гренландия.

         б) равноплощни (еквивалентни) проекции . При тях се запазва равенството между площите, но е нарушено подобието на фигурите, т.е. свойството равноъгълност.

         в) произволни проекции. Проекции, които не притежават нито едно от горните свойства.

         Според вида на спомагателната геометрична повърхност, посредством която се пренася географската мрежа върху картата, картографските проекции се подразделят на следните групи:

         КОНИЧНИ ПРОЕКЦИИ. Повърхността на земната сфера се проектира върху конус, който може да е допирателен или секущ по даден паралел. След това повърхнината на конуса се разрязва по една от секущите го.

         ПОЛИКОНИЧНИ ПРОЕКЦИИ.    За да се намалят деформациите при коничните проекции, земната сфера се проектира последователно върху повърхнината на конуси, които имат различни допирателни (секущи) паралели, по полоси.

         ПЕРСПЕКТИВНИ (АЗИМУТАЛНИ) ПРОЕКЦИИИ. Проектирането става направо върху равнина, допряна до някаква точка от земната повърхност.

         ЦИЛИНДРИЧНИ ПРОЕКЦИИ.    Проектирането на земната сфера се извършва върху мислен цилиндър, който се допира в екватора или в някой меридиан. Като се разреже цилиндърът по една от образуващите го, картата се разгъва в равнина.

         В зависимост от положението на спомагателната геометрична повърхност спрямо земната ос, картографските проекции се подразделят на: нормални (оста на конуса или цилиндъра съвпада или е успоредна на земната ос); напречни (оста на конуса или цилиндъра е перпендикулярна на земната ос); наклонени.

         Голяма част от българските топографски карти в мащаб до 1:500 000 включително са съставени в НАПРЕЧНАТА ЦИЛИНДРИЧНА ПРОЕКЦИЯ НА ГАУС.

         Геометричната същност на тази проекция се състои в следното. Повърхността на земния елипсоид се разделя по меридианите на 60 ивици (зони), наречени ГАУСОВИ ИВИЦИ , всяка от които обхваща 6 градуса по географска държина. Средният меридиан на всяка ивица се нарича ОСОВ (НУЛЕВ) МЕРИДИАН ; той разделя ивицата на две равни части - източна и западна. Номерацията на ивиците се извършва от Гринуичкия меридиан от запад на изток. Територията на България се покрива от две Гаусови ивици - четвърта и пета.

         Нека си представим, че около земната сфера е поставен мислен цилиндър, чиято ос е перпендикулярна на оста на земната сфера и същевременно цилиндърът се допира до осовия меридиан на една от Гаусовите ивици. При това оста на цилиндъра минава през центъра на Земята и лежи в равнината на Екватора. След това тази ивица да се проектира върху околната повърхнина на цилиндъра по законите на математиката, като при това се запази свойството равноъгълност на изображението. По същия начин чрез последователно проектиране върху околната повърхнина на цилиндъра се получават едно до друго изображенията и на останалите Гаусови ивици. Най-после като са разреже цилиндърът по една от образуващите го и околната му повърхнина се разгъне в равнина, се получава равнинно изображение на земната повърхност във вид на отделни ивици, допиращи се една до друга само в Екватора. Полученото по този начин изображение на земната повърхност в желания мащаб се разделя по мрежата от меридиани и паралели на отделни картни листове с определени размери.

 

         2.3 ГЕОМЕТРИЧНИ СВОЙСТВА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ГАУСОВИТЕ ИВИЦИ.

 

         Осевите меридиани на всяка ивица и екватора се изобразяват като прави линии, перпендикулярни помежду си. Тъй като при проектирането цилиндърът допира само в осовите меридиани на ивиците, очевидно е, че тези меридиани се изобразяват без деформация - с еднакъм мащаб по цялата си дължина. Останалите меридиани от всяка ивица се изобразяват като криви линии, извити към осовия меридиан, и следователно те са по-дълги от него, т.е. деформирани. Към края на ивиците тази деформация достига около 1/1000 част от дължината на линията, измерена по картата. Това означава, че ако мащабът на картата е 500 м = 1 см, в края на ивицата той ще бъде 499,5 = 1 см.

Следователно от теоретична гледна точка топографските карти в Гаусова проекция нямат абсолютно еднакъв мащаб върху цялата площ на картния лист. Практически тези деформации не се забелязват и затова мащабът на всяка карта се счита за постоянен.

         Най-важните преимущества на Гаусовата проекция се заключават в следното:

         1. ПРОЕКЦИЯТА Е РАВНОЪГЪЛНА, т.е. запазва се равенството между ъглите и подобия на безкрайно малките фигури.

         В следствие на незначителните деформации тази проекция по точност напълно отговаря на изискванията, предявявани към топографските карти. аксималната линейна деформация в края на ивиците не превишава 0,1 % от дължината на измереното разстояние, което за картите 1:25 000 е извън пределната графическа точност на мащаба.

         2. ПРОЕКЦИЯТА Е УНИВЕРСАЛНА, т.е. използува се за съставяне на всички топографски карти с мащаб 1:500 000 и по- едър и за всички части от земната повърхност.

         3. ПРОЕКЦИЯТА Е ЕДИННА, както за съставянето на всички топографски карти, така и за правоъгълните координати, с които се определя положението на всички обекти.

          Освен Гаусовата проекция често се използува нормалната цилиндрична проекция на Меркатор.

 

         3. ТОПОГРАФСКА КАРТА И ПЛАН

         3.1 ПОНЯТИЕ ЗА КАРТА И ПЛАН

         Картографските изображения на земната повърхност е прието да се разделят на карти и планове.

         Когато се снима малък участък от земната повърхност, този участък от геоида може да се приеме за равнина. Полученото по този начин картографско изобръжение запазва пълно подобие на всички елементи от местността.

УМАЛЕНО, ТОЧНО И ПОДРОБНО ИЗОБРАЖЕНИЕ ВЪРХУ РАВНИНА НА МАЛЪК УЧАСТЪК ОТ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ, ПРИЕТ ЗА РАВНИНА, СЕ НАРИЧА ТОПОГРАФСКИ ПЛАН ИЛИ САМО ПЛАН.

         За нуждите на Въоръжените сили и други организации се изготвят планове на населени места и други обекти, имащи важно значение. Обикновено плановете се изработват в мащаб по-едър от 1:25 000.

         Плановете на населените места и обектите се изработват със специални условни знаци и цветове за отделяне на изпъкващите здания и важни обекти, поставя се номерация на кварталите и обектите, с което се улеснява ориентирането, а в полето и на обратната страна на картата се дават кратка писмена характеристика и азбучен указател на улиците.

         Плановете на населените места и обектите позволяват предварително, преди началото на полицейските действия, да се изучат подробно планировката и разположението на улиците, обектите и др.

         За изобразяване на обширни райони от земната повърхност върху равнина, както бе посочено, трябва да се взема предвид кривината на земята, за която цел се използува една или друга картографска проекция. Получените изображения в този случай се наричат КАРТИ.

         КАРТА СЕ НАРИЧА УМАЛЕНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ ИЛИ НА ЧАСТ ОТ НЕЯ ВЪРХУ РАВНИНА В НЯКАКВА КАРТОГРАФСКАПРОЕКЦИЯ.

         Съвкупността от сведения за местността, изобразени върху картата, се нарича КАРТНО СЪДЪРЖАНИЕ. Според съдържанието си картите се подразделят на географски, специални и топографски.

         ГЕОГРАФСКИ КАРТИ се наричат тези, които характеризират територията във физикогеографско и икономическо отношение - релеф, растителна покривка, населени места, пътища и съобщителна мрежа, държавни и административни граници и някои други обекти. Към географските карти се отнасят картите с мащаб над 1:1 000 000.

         СПЕЦИАЛНИ КАРТИ се наричат тези, върху които се изобразяват отделни елементи от съдържанието на географските карти и се показват други природни или обществени явления, например исторически, климатични, пътни, релефни, аеронавигационни и други карти.

         Карти с данни за повърхността и дъното на моретата, океаните и други водни обекти, които показват условият за корабоплаване, се наричат ХИДРОГРАФСКИ КАРТИ.

         ТОПОГРАФСКИ КАРТИ се наричат картите, изобразяващи точно и подробно повърхността на земната суша. За топографски карти се считат картите с мащаб до 1:1000 000 (включително).

 

топографска карта

 

         Топографските карти могат да се използуват широко от ръководителите на операции и служителите при подготовката, организирането и в хода на изпълнение на различни задачи, свързани с дейността на полицейските и специални служби. По картата може бързо да се изучи и оцени местността независимо от големината и отдалечеността на изучавания участък. Топографските карти се използуват за ориентиране и при придвижване на полицейските формирования, за целеуказване и определяне на координати на обекти, независимо от тяхното положение спрямо полицейските формирования или обектите на полицейските действия. По картата се решават различни задачи, свързани с измерване на разстояния, ъгли, площи, височини, наклони и др.

         Ръководителите на бойно-полицейски действия използуват картите като документ, върху който се нанасят сведения за обектите на действията и собствените сили и средства. По картата ръководителите могат да вземат решения за действията, да поставят задачи на подчинените формирования. Картата и плана са основа за изготвяне на различни графични документи и преди всички на плановете за провеждане на операции.

 

3.2 РАМКОВО И ИЗВЪНРАМКОВО ОФОРМЛЕНИЕ НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ

 

         Топографските карти обикновено покриват цели райони и територии на отделни страни, поради което за удобство при ползване те се издават на отделни листове. Границите на всеки картен лист е прието да се нарича рамка на картата. Рамката на топографските карти представляват меридиани и паралели като всеки картен лист е ориентиран спрямо посоките на света така: горната страна на рамката - север, долната - юг, дясната - изток, лявата - запад.

 

 

         По рамката и извън рамката на всеки картен лист на топографските карти са поместени различни пояснения, необходими за работа на картата

         Над горния ляв ъгъл на рамката се пояснява към коя територия принадлежи районът, изобразен на картата.

         В средата над северната рамка е надписан номерът (номенклатурата) на картният лист, а под него - годината на издаването. Над горният десен ъгъл на рамката е указана степента на секретност на картата. Секретни са картите в мащаб 1:25000, 1:50000, 1:100000. Картите от останалите мащаби са за служебно ползуване.

         Вляво под долната (южната) рамка са дадени посредством текст и схема стойността на магнитното отклонение и други данни. В средата под долната рамка се обозначава численият мащаб, под него - величината на мащаба, по-долу - линейният мащаб, а най- отдолу - височината на сечението на релефа.

 

 

Вдясно от мащаба е даден чертеж, който служи за определяне на наклона на ската по карта.

Под десния долен ъгъл на рамката се пояснява по какъв метод е създадена картата, годината на снимката и годината на издаване на картата. Тези сведения са необходими, за да се оцени актуалността на картата.

         Между вътрешната рамка на картния лист са означени стойностите на координатните (километричните) линии и минутната рамка на картата, а в четирите ъгли - географските координата на върховете на картата. Освен това достигащите до рамката ж.п. линии и шосета се поясняват с надпис за най- близкото населено място, до което водят, като се указва и разстоянието в километри от рамката до това населено масто.

В полето между рамките се надписват също и наименованията на онези населени места, които частично са изобразени на дадения картен лист, а по- голямата част от тях и основният им надпис са разположени в съседния картен лист.

Между рамките в средата на четирите страни са обозначени номерата (номенклатурите) на съседните картни листове.

         Значението и използуването на данните, изразени по рамката и извън рамката на картата, се разглеждат по- подробно в следващите теми.

 

         3.3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ

         Топографските карти се разделят на следните групи:

          - едромащабни - мащаби 1:25 000 и 1:50 000;

          - средномащабни - 1:100 000 и 1:200 000;

          - дребномащабни -1:500 000 и 1:1 000 000.

         ЕДРОМАЩАБНИТЕ КАРТИ са предназначени за извършване на точни измервания и разчети, свързани с изготвяне на данни за движение по азимут, охраната на големи обекти планиране на тактически действия и др.

         Карта в мащаб 1:25 000 (един сантиметър равен на 250 м). Тя има размери на рамката на листа 5 минути по географска ширина и 7 мин. и 30 сек. по географска дължина. За географската ширина на България размерите на листа на картата в километри са 10х9, т.е. 90 кв км.

         Тази карта е най-подробна и най-точна. Използува се за подробно изучаване на местността, за ориентиране, при водене на операции в големи населени места и т.н.

         Карта в мащаб 1:50 000 (1 см = 500 м). Картата има размери на рамката 10 мин. по географска ширина и 15 мин. по географска дължина. Размерите в километри са: 20х18 км, т.е. 360 кв км.

         Тази карта е предназначена за изучаване на местността, за целеуказване при провеждане на операции на големи територии (над 1 000 кв км).

         СРЕДНОМАЩАБНИТЕ КАРТИ са предназначени за изучаване и оценка на общия характер на местността, за оценка на оперативната обстановка на територията на една РДВР и планиране на операции на тази територия.

         Карта в мащаб 1:100 000 (1см = 1км). Картата има размери на рамката 20 мин. по географска ширина и 30 мин. по географска дължина, а в километри 40х36 км, т.е. един лист покрива 1 440 кв км.

         Тази карта се използува за оценка на оперативната обстановка на територията на РДВР и провеждане на операции със силите и средствата на МВР на територията на областта. Тази карта също се използува при планиране на придвижване на формирования на МВР.

         Карта в мащаб 1:200 000 (1см = 2км). Има размери на рамката 40 мин. по географска ширина и 1 градус по географска дължина, а в километри 80х70 км, т.е. един лист покрива около 5 800 кв км.

         Тази карта може да се използува за оценка на оперативната обстановка на територията на няколко РДВР, за планиране и организиране на операции на територията на няколко РДВР, също и като пътна карта за планиране и осъществяване придвижването на големи формирования.

         ДРЕБНОМАЩАБНИТЕ КАРТИ могат да се използуват за оценка на оперативната обстановка на територията на цялата страна.

         Карта в мащаб 1:500 000 (1см = 5км) има размери 2 градуса по географска ширина и 3 градуса по географска дължина.

         Карта в мащаб 1:1 000 000 (1см = 10км) има размери 4 градуса по географска ширина и 6 градуса по географска дължина.

         Тези карти се използуват рядко в МВР, и то при организиране на взаимодействието между силите и средствата на министерството с тези на Гражданска защита и Въоръжените сили.

 

         4. РАЗГРАФКА И НОМЕНКЛАТУРА НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ

 

         За изработване на карта на големи територии се прибягва до разделяне картата на отделни листове.

         Системата на разделяне на топографските карти от различни мащаби на отделни картни листове се нарича РАЗГРАФКА НА КАРТАТА. При това разделяне всяка топографска карта има рамка с форма на трапец, като горната (северната) и долната (южната) страна представляват части от паралели, а страничните рамки - части от меридиани.

 

 

         За да може лесно и бързо да се намират необходимите картни листове от един или друг мащаб или район, всеки лист се обозначава по определен начин с цифри и букви.

         Системата на номериране и обозначаване на отделните картни листове се нарича НОМЕНКЛАТУРА НА КАРТАТА.

         За нашите топографски карти е приета международната разграфка и номенклатура на картата в мащаб 1:1 000 000.

         В тази система картните листове в мащаб 1:1 000 000 се получават, като се раздели цялата земна повърхност с паралели 4 градуса по географска ширина, започвайки от екватора, и с меридиани през 6 градуса по географска дължина - от Гринуичкия меридиан. По този начин всеки картен лист с такъв мащаб представлява трапец с размери на рамката 4х6 градуса.

         Картните листове между два съседни паралела през 4 градуса образуват пояси, а между меридиани, отстоящи на 6 градуса един от друг - колони.

         Поясите се обозначават с главни букви от латинската азбука като се започне от екваторите към полюсите. Територията на България се обхваща от два пояса - K и L.

         Колоните се номерират с арабски цифри, започвайки от меридиана с географска дължина 180 градуса от запад към изток. По такъв начин колоната между Гринуичкия меридиан и меридиана с източна дължина 6 градуса ще има номер 31, следващата колона на изток 32 и т.н. Теритирията на България се покрива от две колони - 34 и 35.

 

 

         Номенклатурата на картните листове в мащаб 1:1 000 000 се образува от буквата на пояса и цифрата на колоната. Например: София попада в картен лист с номенклатура К - 34, а Пловдив - в листа К - 35.

         Картните листове в мащаб 1:1 000 000 се разделят на картни листове в по-едри мащаби, но така, че в тях винаги да влиза цяло число от тези карти. В съответствие с това номенклатурите на всеки картен лист в мащаб 1:500 000 и останалите по-едри мащаби се образуват от номенклатурата на съответния милионен картен лист, към който се прибавят номера или букви, указващи местоположението на дадения картен лист.

         В един едномилионен картен лист влизат:

          - четири картни листа в мащаб 1:500 000, които се обозначават с буквите А,Б,В,Г. Номенклатурата на тези картни листове се образува, като към номенклатурата на милионния картен лист се прибави буквата на съответния петстотин- хиляден лист. Например листът, който обхваща Източна България ще има номенклатура К-35-Б;

          - 36 картни листа в мащаб 1:200 000, които се обозначават с римските цифри от I до ХХХVI. Номенклатурата им се образува, като към номенклатурата на милионния лист се прибави римската цифра на съответния двестахиляден лист. Например листът, в който влиза град София, ще има номенклатура К-34-ХII;

          - 144 картни листа в мащаб 1:100 000, които се обозначават с арабските цифри от 1 до 144. Номенклатурата им се образува, като към номенклатурата на милионния лист се прибави арабската цифра на съответния стохиляден лист. Например листът, в който влиза град Пловдив, ще има номенклатура К-35-62.

          В един картен лист в мащаб 1:100 000 влизат четири листа в мащаб 1:50 000, които се обозначават с главните букви А, Б, В, Г. Номенклатурата на тези картни листове се образува като към номенклатурата на стохилядния картен лист се прибави главната буква на съответния петдесетхиляден лист. Следователно листът в мащаб 1:50 000, в който влиза град Шумен, ще има номенклатура К-35-30-Б.

         В един картен лист в мащаб 1:50 000 влизат четири листа в мащаб 1:25 000, които се обозначават с малките букви а, б, в, г. Номенклатурата на тези картни листове се образува, като към номенклатурата на петдесетхилядния картен лист се прибави малката буква на съответния двадесет и петхиляден лист. Следователно листът в мащаб 1:25 000, в който влиза град Шумен, ще има номенклатура К-35-30-Б-б.

         Номенклатурата на всяка топографска карта се обозначава над северната рамка на картния лист (по средата или вдясно). Непосредствено до номенклатурата се написва и наименованието на най-голямото населено място (географски обект), разположено на картния лист.

 

         СБОРНИ ТАБЛИЦИ И ИЗПОЛЗУВАНЕТО ИМ

 

         Сборните таблици са специални дребномащабни схематични карти, разграфени с меридиани и паралели на малки клетки, всяка от които изобразява в умален вид отделните картни листове от различните мащаби. Вътре в клетките са надписани съответните цифри и букви на номенклатурата на листовете, които нарастват от лява на дясно и от горе на долу.

          Например, ако е необходимо да се получат карти в мащаб 1:200 000 и 1:100 000, които да обхващат маршрутите София - Ловеч - Троян и София - Мездра - Враца, ще трябва да се изискат следните номенклатури:

 

          1:200 000                       1:100 000

          К-34-ХII                        К-34-35

                                             К-34-36

                                             К-34-47

                                             К-34-48

          К-35-VII                        К-35-25

                                             К-35-26

                                             К-35-37

                                             К-36-38

 

          Ако е необходимо да се получат например карти в мащаб 1:50 000 и 1:25 000 на района на град Ихтиман и източно, ще трябва да се изискат следните номенклатури:

          1:50 000                        1:25 000

          К-35-60-Г                      К-34-60-Г-а

                                             К-34-60-Г-б

                                             К-34-60-Г-в

                                             К-34-60-Г-г

          К-35-49-В                      К-35-49-В-а

                                             К-35-49-В-б

                                             К-35-49-В-в

                                             К-35-49-В-г

ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА ТОПОГРАФСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ВЪРХУ КАРТА

 

         1. СИСТЕМА НА УСЛОВНИТЕ ОБОЗНАЧЕНИЯ НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ

         Условните обозначения на топографските карти представляват единна система, която се състои от условни знаци, тяхното оцветяване, пояснителни надписи и цифрови обозначения.

          Основа на системата са условните знаци и тяхното оцветяване, а пояснителните надписи и цифровите обозначения иматспомагателно значение и допълват условните знаци с конкретни данни за индивидуалните особености на изобразяваните обекти.

          При определянето на условните знаци са спазени следните принципи:

          - за всяка еднородна група обекти е установен общ условен знак;

          - по външен вид и цвят условните знаци напомнят външния вид или някои други характерни признаци на изобразяваните обекти;

          - всеки условен знак, определен за даден обект, се различава от другите по форма, цвят и размери;

          - ако дадена група еднородни обекти има няколко типови разновидности, за тяхното изобразяване този условен знак частично се видоизменя с включване на допълнителни елементи в контурите или оцветяването.

 

          2. ВИДОВЕ УСЛОВНИ ЗНАЦИ

          Според предназначението и геометричните си свойства условните знаци на местните предмети се подразделят на следните три вида: мащабни, немащабни и пояснителни.

          МАЩАБНИТЕ УСЛОВНИ ЗНАЦИ се използуват за изобразяване на такива местни предмети, които могат да се изразят в мащаба на картата, т.е. размерите на които (дължина, ширина и площ) могат да се измерят по картата (населени места, гори, лозя, езера, блата и др.).

          Мащабните условни знаци се състоят от контури, които определят границите на площта на изобразявания предмет, и запълващи условни знаци.

          Контурите на предмета се изобразяват на картата точно по мащаба, като се запазва пълно подобие с действителните му очертания на местността. Контурната линия на растителната и почвената покривка, ако не съвпада с други линейни предмети (път, река и др.), се изобразява с пунктирна линия, а ако съвпада, условният знак на линейния предмет е граница на площта. Площта вътре в контурите се запълва с установените за местния предмет еднообразни знаци. Освен това площта на някои местни предмети се запълва със съответен цвят. Запълващите условни знаци, нанесени вътре в контурите, не показват нито местоположението на отделните предмети в площта, нито тяхното количество (например дърветата в овощните градини).

          НЕМАЩАБНИ УСЛОВНИ ЗНАЦИ са знаците, с които се изобразяват малките по размери предмети, които не могат да се изразят в мащаба на картата - отделни ориентировъчни дървета, постройки, кладенци, пътища и др. Тези обекти, ако се изобразяват мащабно на картата, биха представлявали точка или пък съвсем тънка, едва забележима линия.

         Например, ако на карта 1:100 000 трябва да се изобрази мащабно кладенец с диаметър 1-2 м, ще се получи точка с диаметър 0,01 - 0,02 мм, а шосе с ширина 6 - 8 м - 0,06 - 0,08 мм.

Тези малки по размери обекти обаче имат важно значение. Затова те се нанасят на картата с условни знаци, които по площ са значително по- големи от площите на самите предмети на местността. Точното местоположение на местните предмети, изобразени на картата с немащабни условни знаци, е определена с главна точка или линия от тези условни знаци. Тази главна точка се намира:

          - за знаците с правилна геометрична форма (кръг, квадрат, правоъгълник, звезда и др.) - в геометричния център на знака;

 - за знаците с форма на фигура с широка основа (знаците на заводски комин, паметник и т.н.) - в средата на основата за знака;

          - за знаците с прав ъгъл на основата (знаците на ориентировъчно дърво, отделен кръст и пр.) - на върха на правия ъгъл;

          - за знаците, представляващи съчетание от няколко фигури (знаците на заводите с комин, параклис, радиомачти и пр.) - в геометричния център на долната фигура;

          - за знаците на линейните предмети (знаците на шосетата, ж.п. линии и пр.) на геометричната ос на знака.

          Тези главни точки трябва да се използуват при точни измервания на разстояния между обектите и при определяне на техните координати по карта.
         Малките по размери местни предмети като кладенци, ориентировъчни дървета, пътища и др. се изобразяват на всички карти с немащабни условни знаци. По-големите обекти (населени места, реки и др.) се изобразяват в зависимост от мащабана картите с мащабни или немащабни условни знаци. Например населените места се изобразяват на картите в едър мащаб с мащабни условни знаци много подробно. С намаляване на мащаба на картите същите населени места се изобразуват с по- малко подробности, по- обобщено, на картите с дребни мащаби те могат да бъдат показани само с кръгче или с други малки фигури, т.е. немещабни условни знаци.

          Немащабните условни знаци не определят размерите на предметите или площта, която заемат, поради което не бива да се измерват по картата (например ширината на мост).

          ПОЯСНИТЕЛНИ УСЛОВНИ ЗНАЦИ.

         Това са знаците, които поясняват и дават допълнителна характеристика на мащабните и немащабните условни знаци. Например знаците на широколистно или иглолистно дърво поясняват вида на гората, а стрелката на реките - посоката на течението и т.н.

           3. ПОЯСНИТЕЛНИ НАДПИСИ НА КАРТИТЕ

           Освен условните знаци на картите се дават пълни и съкратени надписи и цифрови характеристики на някои обекти. Пълно се изписват собствените наименования на населените места, реките, планините и т.н.

          СЪКРАТЕНИТЕ ПОЯСНИТЕЛНИ надписи, придружаващи условните знаци, са стандартни, както и самите условни знаци за всички топографски карти. Те дават допълнителна характеристика на изобразените на картата обекти. Например маш.- машиностроителен завод, кам. - каменна кариера, уч.- училище и т.н.
          ЦИФРОВИТЕ ПОЯСНИТЕЛНИ НАДПИСИ служат за предаване на допълнителна числова характеристика, определяща някои физически свойства и метрически данни на обекта. Например: броя на къщите на селата, височината на характерни релефни форми и пр.

 

          4. ОЦВЕТЯВАНЕ НА КАРТАТА

 

          За по-голяма прегледност картите се отпечатват в няколко цвята. Използуването на цветовете позволява да се раздели съдържанието на картата на отделни съставни елементи, всеки от които се отпечатва с отделен цвят. При издаването на топографските карти се използуват стандартни цветове, които повече или по-малко съответствуват на естествения цвят на изобразяваните обекти:

·      площите, заети с гори, храсти, овощни градини и др., се оцветяват със ЗЕЛЕН ЦВЯТ;

·      изображенията на моретата, езерата, язовирите, реките, каналите и др. водни обекти, а така също и пояснителните знаци и надписи към тях - със СИН ЦВЯТ;

·      релефът, хоризонталите, повечето от естествените му елементи (скали, оврази, сипеи, речни брегове, пясъци и др.) и пояснителните надписи към тях - с КАФЯВ ЦВЯТ;

·     постройките, железопътните линии, телефонните линии, електропроводите, голяма част от изкуствените елементи на релефа (изкопи, насипи и т.н.), както и пояснителните елементи и надписи на редица обекти - с ЧЕРЕН ЦВЯТ.

ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА РЕЛЕФА ПО КАРТА

 

          1. СЪЩНОСТ НА ИЗОБРАЗЯВАНЕТО НА РЕЛЕФА С ХОРИЗОНТАЛИ

 

          Едно от основните изисквания към топографските карти е те с максимална подробност и точност, допустими от мащаба на картата, да изобразяват не само плановото положение на обектите от местността, но така също и пространствените размери и форми на на неравностите от земната повърхност. С други думи, топографската карта дава триизмерна представа за местността, позволява не само да се извършват измервания в хоризонтална равнина, но тя и да се определя положението на различните точки и обекти от местността във височина.

          За да може да се получи ясна и пълна представа за местността от картата, необходимо е преди всичко добре да се разчита изобразения на нея релеф, т.е. да могат бързо и правилно да се определят:

          - различните видове неравности на земната повърхност, тяхното взаимно разположение и връзката между тях;

          - взаимното превишение и абсолютните височини на точките от местността;

          - формите, наклонът и дължината на скатовете.

          Върху съвременните топографски карти релефът се изобразява с хоризонтали, т.е. КРИВИ ЗАТВОРЕНИ ЛИНИИ, КОИТО СЪЕДИНЯВАТ ТОЧКИ ОТ МЕСТНОСТТА С ЕДНАКВА НАДМОРСКА ВИСОЧИНА.

          За да се изясни най-добре същността на изобразяването на релефа с хоризонтали, нека си представим един остров във вид на възвишение, който потъва във водата. Допускаме, че нивото на водата последователно се задържа през еднакви промеждутъци по височина, равна на h.

          На всяко ниво на водата, като започнем от изходното (линия DF), ще съотвествува отделна брегова линия (D E F) във вид на затворена крива, всички точки на която имат една и съща височина. Тези линии могат да се разглеждат и като следи от пресичането на неравностите на местността с нивоповърхнини, паралелни на морската повърхност, от която започва отчитането на височините. Като се изхожда от това, разстоянието между съседните нивоповърхнини по височина се нарича ВИСОЧИНА НА СЕЧЕНИЕТО.

h

          Ако всички тези линии с еднакви височини се проектират на основната нивоповърхнина P, т.е. на повърхнината на морето, и се изобразят в мащаба на картата, ще се получи изображение на възвишението във вид на система от криви линии. Това са хоризонталите.

 

          От разгледания пример могат да се направят следните изводи:

          а) Всички точки на даден хоризонтал имат една и съща височина над морското равнище. Надморстата височина на тези точки се различава от надморската височина на точките, които лежат на съседния хоризонтал, с височина, равна на височината на сечението.

          При дадена височина на сечението колкото хоризонталите са по-близко един до друг, толкова наклонът на ската е по-голям и колкото са повече хоризонталите на брой, толкова височината на възвишението е по-голяма. Следователно по броя на хоризонталите може да се определи превишението на една точка от местността над друга, а по разстоянието между хоризонталите, т.е. по дължината на заложението, може да се съди за наклона на ската. Посоката на ската във всяка негова точка е перпендикулярна на хоризонталите.

          б) Извивките на хоризонталите върху картата запазват подобие на съответсвуващите линии с еднакви височини на местността. Следователно по формата на хоризонталите на картата може да се съди за формата и взаимното разположение на неравностите на местността.

 

          1.1 ВИДОВЕ ХОРИЗОНТАЛИ НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ

 

          Височината на сечението за изобразяване на релефа с хоризонтали зависи от мащаба, в който се съставя картата, и характера на релефа.

          За да бъде изобразяването на релефа по-изразително и по-нагледно, на картите на равнинни райони с малки превишения височината на сечението се взема по-малка, а на картите на високопланински райони - по-голяма. НОРМАЛНА ВИСОЧИНА на сечение за картите се счита височината на сечение, равна за карти с мащаб 1:25 000 - 5 м и за карти с мащаб 1:50 000, 1:100 000 и 1:200 000 съответно 10, 20 и 40 м

          Хоризонталите, съответствуващи на установената за дадена карта височина на сечението, се отпечатват с непрекъснати линии и се наричат ОСНОВНИ ХОРИЗОНТАЛИ.

          Понякога се случва, че при дадена височина на сечение не могат да се изразят на картата важни подробности от релефа, които се намират между основните секущи повърхности. В тези случаи освен основните хоризонтали се използуват ДОПЪЛНИТЕЛНИ ХОРИЗОНТАЛИ (полухоризонтали), които се прокарват на картата през половин височина на сечението. За разлика от основните, допълнителните хоризонтали се отпечатват с прекъснати линии.

          На отделни места, където необходимите подробности на релефа не могат да се изразят с основните и допълнителните хоризонтали, между тях се прокарват СПОМАГАТЕЛНИ ХОРИЗОНТАЛИ; те също се начертават с прекъснати линии, но с по-къси чертички.

          За улеснение при определяне на височината на точки от картата всички основни хоризонтали, съответствуващи на пет основни височини на сечението, се начертават удебелени.

          За улеснение на четенето на картата всички хоризонтали са

    напечатани с кафяв цвят.

          Основната височина на сечението винаги се записва под

    южната рамка на картата: там се написва през колко метра са

    прокарани основните хоризонтали.

 

          Отчитането на       височините върху нашите карти започва от

    нивото на Балтийско море (нулата на Кронщатския водомерен

    пост). Височините от точки на земната повърхност над морското

    равнище се наричат АБСОЛЮТНИ, а превишенията над която и да е

    било друга повърхност или точка - ОТНОСИТЕЛНИ ВИСОЧИНИ.

 

          1.2 ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА РЕЛЕФА С ХОРИЗОНТАЛИ НА КАРТИ С МАЩАБ 1:500 000 И 1:1 000 000

 

          Изобразяване на релефа с хоризонтали на картите в по-дребен мащаб не е достатъчно нагледно. За отстраняване на този недостатък на картите в мащаб 1:500 000 и 1:1 000 000 изобразяването на планинския релеф с хоризонтали се допълва със сенки.

          Сенките се очертават със сив цвят обикновено на източните и южните скатове, т.е. все едно, че осветлението идва от северозапад. Това обаче не винаги е удобно, защото изразителността при такова изобразяване зависи не само от формата на неравностите, но и от тяхното разположение по отношение на източника на осветлението. За това за по-голяма нагледност в редица случаи засенчването на скатовете се извършва при северно, югозападно, а понякога и при отвесно осветление. Благодарение на засенчването изобразяването на релефа на картите е по-нагледно, което позволява бързо да се схване общият характер, взаимното разположение и връзката между неравностите.

          На карта в мащаб 1:500 000 изобразяването на планинския релеф с хоризонтали се допълва не само със сенки, но и с хипсометрични цветове. При това височинните слоеве се оцветяват с кафяв цвят с различна плътност (наситеност) въз основа на принципа: колкото е по-високо, толкова по-тъмно е оцветяването.

         Плътността на оцветяването се изменя през 300, 500 или 1000 метра в зависимост от абсолютните височини на тези слоеве. Такъв начин за изобразяване на релефа се нарича ХИПСОМЕТРИЧЕН. Той позволява по тоновете на оцветяването на слоевете бързо да се направи оценка на районите във височинно отношение.

 

          2. ЧЕТЕНЕ НА РЕЛЕФА ПО ХОРИЗОНТАЛИТЕ

 

          2.1 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТИПОВИТЕ ФОРМИ НА РЕЛЕФА И ТЯХНОТО ВЗАИМНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

 

          Видът, взаимното разположение и връзката между отделните неравности лесно се определят по картата с помощта на хоризонталите и направлението на скатовете.

          Ако се направи сравнение между изобразените на фигурата връх и котловина се вижда, че те изглеждат еднакви върху картата - като система от затворени, обхващащи се един друг хоризонтали. Също така са сходни и хребетът, и долчината.

         Те могат да се различат само по направлението на скатовете. За това основно при четенето на релефа по карта е умението бързо да се определя направлението на скатовете на неравностите.

          За това помагат съществено указателите (бергщрихите) на скатовете и отметките на височините, които допълват хоризонталите.

          а) УКАЗАТЕЛИ (БЕРГЩРИХИ) НА СКАТОВЕТЕ.

         Това са къси чертички, поставени перпендикулярно на хоризонталите по посока на скатовете. Те се поставят на извивките на хоризонталите на най-характерните места, преди всичко на върховете, на седловините или на дъното на котловините, а така също на скатовете на местата, които най-много затрудняват четенето на релефа.

          б) ОТМЕТКИ НА ВИСОЧИНИТЕ НА ХОРИЗОНТАЛИТЕ.

Това са цифрови надписи на хоризонталите, означаващи тяхната височина над морското равнище. Горната част на тези цифри винаги е обърната към страната на повишаването (направлението на височината) на ската.

         в) ОТМЕТКИТЕ НА ВИСОЧИНИТЕ НА ОТДЕЛНИ ТОЧКИ показват надморската височина на най-характерните точки от местността - върховете на планини и хълмове, най-високите точки на вододелите, най-ниските точки на долините и овразите, нивото на водата в реките и различните водоеми, а така също и други точки, лесно намиращи се на местността и явяващи се като ориентири.

          Височинните отметки на командните височини, от които по-добре отколкото от други се наблюдава окръжаващата местност и най-важните обекти на нея (големи населени места, пътни възли, превали, планински проходи и др.), се надписват на картата с по-големи цифри.

          За да може бързо да се различават по хоризонталите формите и взаимното разположение на неравностите от местността, необходимо е освен това да се помни следното:

          - при изпъкналите форми (възвишения, хребети, върхове) хоризонталите със своите изпъкнали страни винаги са обърнати в посока на понижението на скатовете, а при вдлъбнатите форми (долчини, котловини) - обратно на посоката на повишението;

          - хоризонталите, изобразяващи седло, подхождат към него със своите изпъкналости от четири страни: в двете страни те обозначават скатове, които се издигат над седлото, а в другите две страни началото на две долчини, понижаващи се в противоположни посоки;

          - вододелните и водосливните линии минават по изпъкналите части на хоризонталите, изобразяващи тези гънки на релефа, а ги пресичат перпендикулярно в най-изпъкналите места;

          - във взаимното разположение на неравностите на релефа има известна закономерност: хребетите обикновено започват от възвишенията и хълмовете или са разклонения от други по-големи хребети; склоновете на възвишенията най-често представляват редуване на хребети с долчини, което на картата се изразява в редуване на извивките на хоризонталите ту в една, ту в друга, обратна посока;

          - местността всякога се понижава в посока на разположените на нея водосливи. Ето защо изучаването на релефа по карта е целесъобразно да започне с това, как са разположени водосливите, накъде текат реките и ручеите, което ще позволи веднага да се определи посоката на понижаването на местността около водосливите. Тази задача се облекчава от това, че на картата хидрографската мрежа рязко се отличава със своя син цвят.

 

          2.2 ИЗУЧАВАНЕ РАЗНОВИДНОСТИТЕ НА СКАТОВЕТЕ

 

          Формите на скатовете се определят по взаимното разположение на хоризонталите на ската. Ако скатът е равен (с постоянен наклон), неговите хоризонтали върху картата са разположени на еднакво отстояние един от друг, при вдлъбнат скат те се сгъстяват към върха, а при изпъкнал, обратно - към подножието. При вълнообразен скат хоризонталите се сгъстяват и разреждат на няколко места в зависимост от броя на гънките на ската.

          По време на движение през непозната местност често се налага да се извършва ориентиране с помощта на карта по релефа, да се проверява собственото местоположение, като се наблюдава по карта редуването на изкачванията и спусканията по пътя. При това е нужно да се определят по картата границите на изкачванията и спусканията по хоризонталите и да се отъждествяват със съответствуващите им точки от местността. Тези граници обикновено съвпадат с характерните точки и линии на релефа (върхове, седловини, вододели, водосливи), към намирането на които се свежда и дадената задача.

          За пример нека да проследим релефа по пътя от отделно дърво до моста. От дървото 1 започва изкачване, което продължава до вододела на хребета 2. След това започва слизане към долчината до водослива й 3, след което пак изкачване до вододела 4. Оттук започва слизане към седлото 5, след това изкачване към върха 6 и отново слизане към седлото 5, след това изкачване към върха 6 и отново слизане до завоя на пътя 7. Между точки 7 и 8 пътят върви успоредно на хоризонталите, поради което на дадения участък няма нито слизане, нито изкачване. По-нататък от точка 8 започва спускане към моста.

          На фигурата е изобразен вълнообразен скат, по който минава път. За да се определят местата на изкачванията и спусканията на този път, трябва да се определи по какви форми на релефа преминава пътят. Намиращите се на хоризонталите указатели на скатовете показват общата посока на дадения скат. Ако не бяха тези указатели, посоката на ската може да се определи по ручея, изобразен в лявата част на чертежа. Очевидно от ручея надясно започва изкачване. При движението по пътя от моста към дървото на участъците 1-2, 3-4, 5-6, 7-8 има изкачвания, а на останалите участъци - спускания.

          Ако пътят на картата преминава между два съседни хоризонтала, както е показано на фигурата, без да пресича нито един от тях, и в тоя случай ще се редуват изкачванията и спусканията. Например при движение от дясно на ляво на участъците 1-2, 3-4, 5-6, 7-8 има спускане, а при останалите участъци - изкачване.

         Само при движение на посока, успоредна на хоризонталите, например участъка 8-9, няма да има нито изкачване, нито спускане.

 

          3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АБСОЛЮТНИТЕ ВИСОЧИНИ И ВЗАИМНОТО ПРЕВИШЕНИЕ НА ТОЧКИ ОТ МЕСТНОСТТА

 

          Височините на точки от местността се определят на карта по хоризонталите, като се използуват отметките на височините.

         Ако определяната точка е разположена на хоризонтала, нейната абсолютна височина е равна на височината на този хоризонтал. Ако точката се намира между хоризонталите, тогава се определя височината на най-близкия до нея хоризонтал с по-малка височина и към нея се прибавя превишението на точката над хоризонтала. Това превишение се определя на око.

         Например абсолютната височина на точка 1 от фигурата е 230 м, тъй като хоризонталът, на който тя е разположена, се намира на три височини на сечението, по-високо от хоризонтала с отметка 200 м. Височината на точка 2 е 255 м: тя е разположена по средата на хоризонталите, един от които е висок 250 м (удебелен хоризонтал), а другият - 260 м. Точките 3 и 4 имат приблизително една и съща височина - 272 м.

          Взаимното превишение на точки се определя като разлика между техните абсолютни височини. Ако точките са разположени на един и същи скат, задачата се състои в преброяване на междините между хоризонталите между тези точки: тяхното взаимно превишение е равно на произведението на височината на сечението и полученото число междини между хоризонталите.

         Например точка 5 на фигурата е разположена по-високо от точка 6 с 47 м (четири и половина междини между хоризонтали) и по-високо от точка 2 с 57 метра.

 

          4. ОПРЕДЕЛЯНЕ НАКЛОНА НА СКАТОВЕТЕ

 

          Наклонът на ската се определя на картата по разстоянието между хоризонталите, които изобразяват този скат, т.е. по величината на заложението на ската между два съседни хоризонтала. Зависимостта между заложението на ската и неговия наклон е показана на фигурата.

Тази зависимост лежи в основата на всички способи за определяне наклона на ската. Най-често употребяваните от тях са следните.

·     определяне на наклона на ската по графика на наклоните;

·     оценска на наклона на скатовете на око.

 

          А) ОПРЕДЕЛЯНЕ НАКЛОНА НА СКАТА ПО ГРАФИКА НА НАКЛОНИТЕ

 

          Графикът на наклоните представлява скала на заложенията и се печата в южното поле на всички картни листове. Цифрите под основата на този график, означават наклона на скатовете в градуси. Перпендикулярно на основата на графика са издигнати отсечки, съответствуващи по мащаба на картата на съответните на наклоните заложения - в лявата част за основната височина на сечението, а в дясната - за височина на сечението, равна на височината между удебелените хоризонтали. Заложенията за различните ъгли (алфа) са изчислени по формулата tg =h/2, получена от формулата d=h.ctg

          Определянето на наклона на ската става, като с пергел или с книжна лента или линийка се измери разстоянието между двата съседни хоризонтала на интересуващия ни скат и това разстояние се наложи на вертикалните линии на графика, както е показано на фигурата След това се прочита намиращото се отдолу число, което показва наклона на ската в градуси.

          В този пример наклонът на ската на отсечката ab е равен на 3 градуса.

          Ако хоризонталите на ската са разположени много близко един до друг и вземането на разстояние между тях с пергел е трудно, най-удобно е да се използува дясната част на графика, като се вземе по картата заложението между два съседни удебелени хоризонтала.

 В нашия пример наклонът на ската по линията mn е равен на 10 градуса.

 

          Б) ОЦЕНКА НА НАКЛОНА НА СКАТА НА ОКО

 

          Обикновено по карта не се определят наклони на скатовете, по-големи от 25 градуса. За ъгли на наклона, непревишаващи тези величини, може приблизително да се счита, както е показано на фигурата за зависимостта между елементите на ската, че =60.h/d т.е., че наклонът на ската е обратно пропорционален на заложението. На тази зависимост се основава окомерният способ за определяне наклона на ската по карта.

          За да се приложи този способ, предварително трябва да се определи по графика на наклоните наклонът на ската, който на дадения картен лист съответствува на заложение 1 см.

          По нататък следва задачата за определяне на заложението между съседните хоризонтали в сантиметри. Търсеният наклон се получава като частно от делението на наклона на ската, съответствуващ на заложение 1 см на стойността на заложението d. Например, ако на карта в мащаб 1:25 000 с височина на сечението 10 м се определи наклонът на ската, съответствуващ на заложение 1 см, ще се получи примерно 25 градуса. Ако на същия картен лист заложението между съседните хоризонтали е 0,5 см, наклонът на ската на това място ще бъде около 5 градуса, а ако заложението е 1 мм, наклонът на ската ще бъде около 25 градуса.

          Наклонът на ската, съответствуващ на заложение 1 см, зависи от мащаба на картата, а така също и от височината на сечението, която не е еднаква на всички карти. Обаче на всички картни листове с нормална височина на сечението на заложение 1 см съотвествува един и същ наклон, равен на 1 градус и 12 минути или кръгло 1 градус (за карта 1:25 000 с височина на сечението 10 м наклонът е 2 градуса и 24 минути или кръгло 2 градуса и 30 минути). Затова за тези карти е приложимо правилото: определяемият наклон на ската е толкова пъти по-голям (по-малък) от 1 градус, колкото пъти неговото заложение между съседнитеосновни хоризонтали е по-голямо (по-малко) от 1 см.

          Например на карта с мащаб 500 м в 1 см височина на сечение 10 м наклонът на ската ще бъде: при заложение на ската 0,5 см - 2 градуса, при заложение 0,1 см - 10 градуса, при заложение 2 см - 0,5 градуса.

 

          5. ИЗУЧАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ТИПОВЕ РЕЛЕФ ПО КАРТА

 

          5.1. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗОБРАЗЯВАНЕТО С ХОРИЗОНТАЛИ НА

    РАВНИНЕН И ПЛАНИНСКИ РЕЛЕФ

 

          Изобразяването на релефа с хоризонтали дава достатъчно нагледна и пълна представа за формата, размерите и взаимното разположение на неравностите, позволява сравнително просто да се определят по картата техните количествени характеристики. Даже беглото запознаване по карта с гъстотата и извивките на хоризонталите дава възможност веднага да се съди за общия характер на релефа, системата на разположение и взаимната връзка между неговите неравности. Обаче изобразяването на релефа с хоризонтали има свои особености, които трябва да се отчитат при неговото подробно изучаване по карта.

          Най-нагледно се изобразява с хоризонтали релеф с едри, рязко изразени и плавни форми. Изобразяването на равнинен релеф е по-малко изразително, тъй като при него хоризонталите преминават на значително разстояние един от друг и не могат да изразят много подробности, разположени между хоризонталите, прекарани през основната височина на сечение. Затова на равнинни участъци едновременно с основните (непрекъснатите) хоризонтали се начертават и допълнителни, които подобряват изразителността и изобразяването на подробностите на равнинния релеф. Като се изучава по карта такъв релеф и се определят неговите числови характеристики, трябва особено внимателно да се следи да не се объркат основните хоризонтали с допълнителните.

          При изучаване по карта на планински и силно пресечен релеф трябва да се има предвид, че хоризонталите са гъсто разположени. При голям наклон на скатовете на места заложенията са толкова малки, че да се начертаят на това място отделно всички хоризонтали, е невъзможно.

          Най-малкото заложение, при което могат разделено да се прочертаят хоризонталите на картата практически, е равно на 0,25 мм. Наклонът на ската, съответствуващ на това заложение, се нарича пределен наклон, който може да се изрази с хоризонтали. Той зависи от мащаба на картата и от височината на сечението на картата. За карти от всички мащаби с нормална височина на сечението пределният наклон на ската, който може да се изрази с хоризонтали, е 40 градуса.

         За карти, на които височината на сечението е по-голяма от нармалната, пределният наклон е около 60 градуса, а за карти с височина на сечението по-малка от нормалната - 20 градуса.

          При изобразяване на скатове, наклонът на които е по-голям от пределния, но по-малък от 65 градуса, хоризонталите се начертават плътно един до друг или се начертава удебелените хоризонтали и между тях вместо четирите основни хоризонтала се начертават само два или три от тях. Най-стръмните скатове с наклон по-голям от 65 градуса (скали, сипеи), за по-голяма нагледност се изобрязават с особени условни знаци.

          По този начин, ако хоризонталите се сливат, може да се направи заключение, че наклонът на ската е по-голям от пределния, но по-малък от 65 градуса. Височината на такива скатове, а така също и на скатове, изобразени с условни знаци, се определя по броя на заложенията между слетите хоризонтали.

          В местата, където хоризонталите са начертани разредено, при определяне на височината на точки или наклона на ската следва да се използуват удебелените хоризонтали.

 

          5.2 ИЗУЧАВАНЕ НА ПОДРОБНОСТИТЕ НА РЕЛЕФА, КОИТО НЕ СА ИЗОБРАЗЕНИ С ХОРИЗОНТАЛИ

 

          Много от подробностите на релефа, които имат важно значение за войските, е невъзможно да бъдат обозначени на картите с хоризонтали. Това се отнася главно за обекти, които се отличават със своеобразието на своите форми и разположение (например сипеи, пещери и др.) или пък незначителни по своите размери (могили, ями и др.). Такива обекти се означават със специални условни знаци.

          Да разгледаме основните правила за употребата на тези условни знаци на картите.

          Естествените образувания на релефа (скали, сипеи и др.) се изобразяват на картите с условни знаци в кафяв цвят, както и хоризонталите, а изкуствените (насипи, изкопи, могили и др.), така и отделно стърчащи скали - с условни знаци в черен цвят.

          Цифрите, написани до условните знаци на могили, оврази, ями и др., означават тяхната относителна височина или дълбочина в метри спрямо околната местност. Овразите и промойните се поясняват с дробно число, в числителя на което се посочва ширината, а в знаменателя - дълбочината.

          Стръмните брегове, бреговете на овразите и реките с височина, по- голяма от 1 м, на картите в мащаб 1:25 000 и 1:50 000 (повече от 2 м на карти 1:100 00) се изобразяват с непрекъсната линия със зъбци.

          Промойни и тесни оврази се отбелязват с една линия на карти 1:25 000 и 1:50 000 при ширина до 5 м, а на карти 1:100 000 при ширина до 10 м; по- широките се изобразяват с две линии. Затревените оврази, изразяващи се по ширина в мащаба на каратата, се обозначават с щрихова рисунка, която показва на картата точното положение на бреговете на оврага.

          С особени условни знаци се изобразяват и входовете в пещерите, а в планината - превалите с отбелязване на времето, когато е възможно преминаването през тях.

          При изучаването на високопланиски релеф трябва да се има предвид, че участъците, покрити с вечни снегове и ледове, също се изобразяват с хоризонтали, но със син цвят. На тези места условните знаци на стръмни брегове, промойни и скали, напечатани със син цвят, означават ледени бариери и ледникови откоси. Цифрите, които поясняват тези условни знаци, се печатат също в син цвят.

Comments