Ом и Аум Мани Падме ум
 

ОМ и Аум Мани Падме Хум

 

В Чандогя Упанишад е казано:

 

Същността на всички същества е земята.
Същността на земята е водата.
Същността на водата е растението.
Същността на растението е човека.
Същността на човека е речта.
Същността на речта е Ригведа.
Същността на Ригведа е Самведа.

Същността на Самведа е ОМ.


Така ОМ е най-добрата от всички същности, заслужавайки най-високото място.  Визуално ОМ е представен чрез стилизирана пиктограма. По-дълбоко вникване в този мистичен символ разкрива, че е съставен от три звука, комбинирани в един, не като физическа смес, а повече като химическо съединение.  Наистина на санскрит гласната и гласният звук “о” е по произход двугласна дума от а + у; следователно ОМ е писмено представено като АУМ.


Като свещен звук, произнасянето на три-сричковия АУМ подлежи на богат логически анализ. Първата буква А е основният първоначален звук. Той е произнесен на края на отворената уста и следователно включва и е включен във всеки звук, произведен от човешките гласови органи. Наистина А е първата буква в азбуката на санскрит.

Отворената уста с А се придвижва към затваряне на М. По средата е У, формирано от отвореността на А, но оформено със затварящи се устни. Тук трябва да се отбележи метафизична разшифровка на трите звука, създаващи АУМ. Състоянието на сън (символизирано от У) лежи между бодърстващото състояние (А) и състоянието на дълбок сън (М).


Наистина сънят не е нещо друго, а единност от съзнанието на събуждащия се живот, оформено от безсъзнателноста на съня.

АУМ също така съдържа в себе си цялата азбука, след като произнасянето му започва от задната част на устата (А), преминаващо през нея (У), и накрая достигащо устните (М). Така всички букви, като звуци, могат да бъдат класифицирани в зависимост от частта на устата, с която се произнасят. Цялата азбука вибрира от края на устата до устните, обхванати от простото произнасяне на АУМ.

Последната част на звука АУМ (М) известен като ма или макар, когато се произнася, затваря устните. Това е като заключване на врата към външния свят и вместо него навлизане дълбоко навътре в нас самите, в търсене на последната, абсолютна истина.


Но над и върху тройната природа на ОМ, като свещен звук, е невидимото четвърто измерение, което не може да бъде разпознато от нашите сетивни органи, тъй както те са ограничени до наблюдения във видимия свят. Четвъртото състояние е непроизносимо, неизразимо, беззвучна тишина, следваща произнасянето на ОМ. Стихване на всички диференцирани проявления, тоест мирно, спокойно, блажено не-дуално състояние. 


Трикратният символизъм на ОМ е по-разбираем, за повечето “обикновени” човешки същества, на две нива - интуитивно и обективно. С това е обяснимо широкото му разпространение и възприемане. Този символизъм се простира върху целия спектър на проявената вселена и е същински първоизточник на духовни прозрения.


Някои от символичните му еквиваленти са:


Цветове: Червен, Бял и Черен.

Сезони: Пролет, Лято и Зима.

Периоди: Утро, Пладне и Вечер.

Състояния: Будно съзнание (ягрити), Сън (свапна) и дълбок сън (сушупти).

Сфери: Земна, Небесна и Временна.

Стихотворни Размери: Гаятри (24 срички), Триштубх (44 срички) и Ягати (48 срички).

Веда: Ригведа (знание за мерки), Аюрведа (знание за съдържание), Самаведа (знание за разширение, разпространение, удължение).

Първоначални Божества: Огън (Агни), Слънце (Адитя), Вятър (Ваю).

Проявление на Речта: Глас (вак), Съзнание (манас), Дихание (прана).

Жреческо предназначение: Извършване на жертвоприношение, Изпълняване на ритуал и Пеене.

Направления: Възвръщащо, Свързващо и Разлагащо (на съставни части).

Качество: Енергия (раджас), Чистота (сатва) и Незнание (тамас).

Ритуален огън: на дома, на предшествениците, и на Призоваването.

Богиня: Амба, Амбика, и Амбалика.

Богове: На стихиите (Васус), на небето (Адити), на сферите на пространството (Рудри).

Божество: Брама, Вишну, Шива.

Действие: Сътворение, Опазване и Разрушение.

Сила: на Действие (Крия), на Знание (Джнана), и на Волята (Ича).

Човек: Тяло, Душа, и Дух.

Време: Минало, Настояще и Бъдеще.

Етапи на Съществуване: Раждане, Живот и Смърт.

Фази на Луната: Нарастваща, Пълна и Намаляваща.

Божествена Природа: Баща, Майка и Син.

Алхимия: Сяра, Живак и Сол.

Будизъм: Буда, Дхарма и Сангха (трите скъпоценни камъка на Будизма).

Кабала/Кабализъм: Самец (мъжко начало), Самка (женско начало) и Обединяващият разум.

Японска Мисъл/Идея: Огледало, Меч и Скъпоценен Камък.

Божествени Атрибути: Истина, Кураж и Състрадание.


Според индийските духовни представи Бог първо създал звук, и от звуковите вибрации възникнал феноменалният свят. Нашето пълно съществуване е създадено от тези първоначални звуци, които пораждат мантри, организирани от желанието да общуват, проявяват, призовават или материализират. Казано е, че материята е произлязла от звук, и е казано, че ОМ е най-свещеният от всички звуци. Той е словото, предшестващо вселената, от което боговете били създадени. Той е “коренът” слово, сричка, дума (мула мантра), космическата вибрация, държаща заедно един към друг атомите на света и небесата. Наистина в Упанишадите е казано, че АУМ е бог във формата на звук. Така ОМ е първата част на най-важната мантра и в Будизма, и в Хиндуизма, например Ом Намо Шивай или Ом Мани Падме Хум. 


В последващо развитие на мистичната концепция на АУМ, в Мандукя Упанишад четем:


АУМ е лък,

Стрелата е същината,
И Брахман (Абсолютната Реалност) е назован да бъде Целта.


Друг античен текст приравнява АУМ със стрела, разположена върху лъка на човешкото тяло (дъха, диханието, живота), която, след проникване през тъмнината на невежеството, намира своята висока цел, а именно светлата сфера на Истинското Знание. Също както паякът изтъкава своята паяжина и спечелва свобода, така и йогите постигат освобождение посредством словото ОМ.  


Ом Мани Падме Хум


ОМ” казва арийският адепт, син на петата раса, който с тази дума започва и завършва своето приветствие към човешкото същество, своето заклинание или обръщение към не-човешките ПРИСЪСТВИЯ.

“ОМ-МАНИ” шепне туранският Адепт, потомък на четвъртата раса; и след неголяма пауза добавя: “ПАДМЕ-ХУМ”.


Това прочуто заклинание е твърде неправилно преведено като “О, Скъпоценност в Лотоса”. Тъй като, макар и буквално, “ОМ” да е сричка, отнасяща се към Божеството, ПАДМЕ да означава “в Лотоса” и МАНИ да е който и да е скъпоценен камък, все пак нито самите думи, нито тяхното символично значение в действителност са предадени правилно по този начин. В тази най-свещена от всички източни формули не само всяка сричка притежава съкровено могъщество, предизвикващо определен резултат, но това заклинание като цяло има седем различни значения и може да произвежда седем различни резултата, като всеки от тях може да се различава от останалите. Тези седем значения и седем резултата зависят от интонацията, която се придава на цялата формула и на всяка от нейните срички; и дори числената величина на буквите се прибавя или намалява в съответствие с един или друг ритъм, който в даден момент се използва.

Така мистичната фраза “Ом Мани Падме Хум”, при правилното й разбиране, вместо да бъде съставена от почти безсмислените думи “О, Скъпоценност в Лотоса”, съдържа позоваване на неделимия съюз между Човека и Вселената, изразяващ се в седем различни вида и притежаващ седем различни приложения към също толкова плана на мисълта и действието. 


В какъвто и аспект да я разглеждаме, тя означава:


“Аз съм това, което Аз съм”; “Аз съм в теб и ти си в мен”.


В това съединение и тесен съюз добрият и чистият човек става Бог. Съзнателно или несъзнателно, той ще призове или несъзнателно ще се превърне в причина за неизбежни резултати.  В първия случай – ако той е посветен, т.е. адепт от Пътя на дясната ръка – може да насочва благодетелна или светла енергия, и по този начин да принася полза, и да защитава отделни личности и дори цели народи. Във втория случай, макар и съвсем неосъзнат относно това, което прави, добрият човек става щит за всички, с които е в контакт.

Фактът е такъв; но неговите “как” и “защо” изискват обяснение, а то може да се даде само тогава, когато стане ясно действителното присъствие и могъщество на числата и звуците, и следователно на думите и буквите. “Ом Мани Падме Хум” е била избрана като илюстрация поради нейното почти безгранично могъщество в устата на Адепта и нейната потенциалност при произнасянето й от всеки човек.  Бъдете внимателни, всички, които четете това: не произнасяйте тези думи напразно или когато сте гневен, за да не станете самите вие първата жертва или, което е още по-лошо, да не подложите на опастност тези, които обичате.

Първоначалната дума е ОМ или АУМ.  ОМ – това е “маскировка”. Фразата “Ом Мани Падме Хум” не е шестсрична, а седемсрична, тъй като първата сричка, при нейното правилно произнасяне, е двойна и тройна по своята същност, А-УМ.  Тя представлява завинаги скритата първична триединна диференциация, не от, а във ЕДИННИЯ Абсолют и поради това се символизира с числото 4, или тетрактиса в метафизичния свят. Това е лъч-Единица или Атман. Това е Атман, висшият Дух у човека, който в съединение с Будхи (Вселенската Душа или Разум; също така духовната Душа у човека) и Манас (Висше Аз, превъплъщаващият се Принцип у човека) наричат горна Триада или Троица. Тази Триада, заедно със своите четири низши човешки принципа, е обвита с аурна атмосфера, подобно на жълтъка на яйцето (бъдещия ембрион), обвит от белтъка и черупката. За възприятията на висшите Същества от другите сфери това превръща всяка индивидуалност в овална сфера с по-голямо или по-малко сияние.