Денят Дхарма        Асалха Пунджа
Честит празник на всички търсещи Просветление!

Денят Дхарма, известен още като Асалха Пуджа , се отбелязва в деня на пълнолунието на 8-ия лунен месец (юли) и се празнува от будистите по цял свят.

През 2008 г. датата му бе на 18 юли (петък).
През 2009 г.  денят Дхарма е на 7 юли (вторник).

Празникът олицетворява неизменното движение на Дхарма и отбелязва годишнина от деня, в който Буда произнася в Парка на елените в Бенарес  Първата си реч за “Колелото на истината” /или “Завъртане на колелото на истината”/ пред своите първи пет ученици, след като е постигнал просветление.

В “Колелото на истината” Буда разкрива петте истини за:
1. страданието;
2. причината за страданието;
3. края на страданието
4. и пътя, по който той да бъде постигнат.

След като чул речта на учителя си първи Конданна постигнал просветление, а малко по-късно и останалите четирима ученици на Буда - Ваппа, Бхадия, Маханам и Асиджи.


Оттогава този специален ден се превръща в един от най-важните празници в будисткия календар, тъй като се смята, че на този ден са положени основите на будизма и Голямото начало на Пътя към просветлението.

В Деня Дхарма будистите по цял свят посещават храмовете си и практикуват Дхарма. Те също така дават малки дарения на монасите и слушат проповедите, които им напомнят за Голямото начало.
В края на вечерта будистите присъстват на церемонията виен тиен - обикалят храма, носейки в ръцете си запалени ароматни пръчици и свещи, заедно с монасите, произнасящи проповеди.

Денят Дхарма е свещен за будистите и защото неговата цел е да пречистят съзнанието и духа си, въстановявайки вътрешното си равновесие.
За будиститите Денят Дхарма е ден за вътрешно уединение и бягство от външния свят, от света на материалното и илюзиите...
В този ден монасите се оттеглят в храмовете за времето на будистките пости, откъдето ще излязат през октомври, в края на даждовния сезон за празника Ок Пханса (краят на поста).


ДХАРМА

Дхарма е многогласен религиозно-философски термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът му е колелото (Дхармачакра), което е изобразено върху националното знаме на Индия.

В Будизма

Дхарма е санскритско понятие (на пали дхамма, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение "поддържам", и носи това значение и в различните си приложения. Основното значение на Дхарма тук е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на Сидхарта Гаутама Буда. Сутрата, в която е записано учението за четирите благородни истини, е с название "Сутра за задвижване на колелото на учението (Дхармачакра-правартана сутра)".

отбележим на 25 януари (неделя).


Великото просветление

Една сутрин, седнал под една индийска смокиня, Гаутама приел като милостиня паничка ориз с мляко, и това било последното ядене преди просветлението му. Вечерта седнал под едно смокиново дърво и решил да не стане, додето не достигне просветление. В този момент започнали битките му с Мара, демон на злото и прелъстител. Оръжието му в тази битка били десетте парамита (велики добродетели), усъвършенствани от него в безбройните му предишни му прераждания като бодисатва (бъдещ буда): милосърдие, нравственост, отречение, мъдрост, упоритост, търпение, истина, решителност, любов, безстрастие. След като го победил, той останал под дървото в дълбока медитация. Тогава достигнал знание за предишните си съществувания, а след това знание за смъртта и прераждането на съществата, знание за страданията и накрая осъзнал Четирите благородни истини.
След месец Буда получил знак, че трябва да обясни на света истината, която осъзнал. Неговите първи учители били вече умрели, и той отишъл при петимата аскети. На тях той изнесъл първата си проповед, известна като "Задвижване колелото на истината", в която заявил, че онзи, който е напуснал дома си в търсене на истината, трябва да избягва крайностите на удоволствията и самоотричането. Татхагата (онзи, който е достигнал, т.е. Буда), е открил средния път, който води до знание, спокойствие, пробуждане, нирвана. Това е Благородният осемкратен път. Буда приел аскетите за монаси (бхикху) и с тях основал първата будистка община - сангха. След няколко дни той им изнесъл втората проповед - Анатталакхана сутта, доктрината за не-душата, и петте бхикку станали архати (съвършени).
Скоро след това Буда просветил и първите си ученици-миряни - първите, потърсили убежище в т.н. "Троен бисер" - т.е. Буда, учението (дхама) и сангхата.
По молба на баща си той отишъл в Капилавасту и го посветил в учението, както и леля си, съпругата си, много от рода на шакиите и сина си.
След известно колебание, поради силно настояване на леля си и съпругата си, Буда основал и ордена на монахините.
Ревниви спрямо успеха на Буда, от други секти много пъти се опитали да го убият; един от най-настоятелните в това отношение бил Девадата - братовчед на Буда.
Според легендите Буда бил изключително красив мъж и великолепен учител. Той можел да върши чудеса, но не насърчавал това. Когато веднъж един цар го повикал да направи чудеса, Буда отвърнал: "Аз не казвам на моите ученици: идете и вършете чудеса, за да смущавате брамините. Аз им казвам: живейте така, о святи, че вашите добри дела да бъдат скрити, а хората да виждат само слабостите ви".

 

Честит празник на всички просветени и търсещи просветление и истинност!

Будистка общност в България, 7 юли 2009