Закъснял си, Толстой!



Закъснял си,
Толстой!



Целият този вой на русофобската пасмина в България по повод шегата на Пьотр Толстой, преведен, означава само едно: "Русия не може да купи България никога и по никакъв начин - защото вече сме я продали!"

Понякога една шега казва много повече истини и от най-задълбочените коментари и анализи.

Защо толкова ги заболя русофобите от една шега? Защо завиха като глутница по пълнолуние платените соросоидни журналистчета, знайни и незнайни депутатчета, дежурните грантаджии, психясалите надничарски тролове?

Една от причините за неистовото джафкане е повече от ясна: платените русофоби си оправдават грантовете. Тук нещата са разбираеми - ако не беше Толстой, щеше да е Чехов или Достоевски. Зер, преди руският журналист и кандидат-депутат (все още дори не е депутат, защото не се е заклел) да подхвърли шеговитата си реплика, че щял да купи България, си мълчаха? За тях и градушката, и сушата, и лошата доматена реколта са по вина на Путин - и няма как да не е така, защото иначе американските фондации "за България" ще врътнат кранчето и бай-бай лесни парички, спечелени с плюене на Изток и усърдно лизане, близане, връткане на опашки и задни части на Запад.

Тези са ясни.

Ако не плюят по Русия, ще умрат от глад.

Но нека да видим другите - чието физическо съществуване не зависи чак толкова пряко от демонстрацията на верноподаническа русофобска готовност за изпълнение на преки или непреки евроатлантически заповеди. Те защо се разлаяха - и пак журналисти, и пак депутати, но тук вече и интернетните тролски групировки и психопатичните единаци? Толкова ли е трудно да се досети човек, че подобна фраза не може и няма как да бъде изречена сериозно?

Тогава? Защо помиярската глутница се настърви чак тъй?

Когато една шега предизвиква истерични припадъци, причината може да бъде една-единствена: тази шега е разкрила нещо важно, съкровено, скрито-покрито, което, благодарение на нея, е станало явно и видно, излязло е на светло, под прожекторите - противно на установената практика и на негласните правила.

Спомням си подобен случай - когато шегата предизвиква истерия. Филмът на Чарли Чаплин "Великият диктатор". Шегичка. Дори, може би, сатира. Само, че заради това майтапче Хитлер обявява актьора за свой личен враг. Диктатор с мустачки - срещу актьор с мустачки. А какво толкова в един комедиен филм? Ами това, че тогава шегата показала същността на едно явление.

Същият е случаят с шегата на Пьотр Толстой. Тази шега бръкна надълбоко в най-чувствителното, закътано, срамно, интимно местенце на българските русофобчета.

Нормалният, непредубеден човек веднага би разбрал две неща.

Първо: че това не може да бъде казано сериозно (естествено, как се "купува България"?!).

Второ, което е много по-важно: както изглежда, Пьотр Толстой познава твърде добре манипулативните практики и хипотези на българските русофоби, сред които фалшификации грубата лъжа за "300 хиляди" руснаци в България е на челно място (добре, че беше Божидар Димитров, та най-сетне да разберем, че става дума не за 300 хиляди, а за 5 пъти по-малко - 63 хиляди, като дори не са само руснаци, а сред тях има и граждани на Украйна и Казахстан.
А пък може и да не ги познава тези практики и хипотези. Защото ровенето в мръсното бельо на русофобите не е приятно занимание. Но, така или иначе, шегата му попадна в десятката.

И щом помиярите започнаха да вият, ръмжат, лаят и джафкат, значи тази шега, волно или неволно, нарочно или случайно, е разкрила някаква истина. Такава истина, от която помиярите ги е заболяло.

Каква истина разкри шегата на Пьотр Толстой?

Между другото, тази истина се разкри именно благодарение на дивашката реакция срещу нея - а не поради самата шега. Просто той бръкна в гореспоменатото русофобско чувствително място - и сега те се гърчат като настъпени червеи.

А това интимно, срамно русофобско чувствително място, истината, която беше извадена под прожекторите от шеговитото подмятане на руския журналист, е отдавна известна, дъвкана и предъвквана от медии, коментатори, анализатори, блогъри и тролове в нета.
И тя гласи следното: България отдавна не е българска.

Не, тя не е продадена.

Тя е подарена!

България отдавна е подарена на САЩ, които си държат тук военни бази, без да плащат и стотинка за тях (уникален случай в съвременната политическа действителност по целия свят), а сенаторите им пристигат на пожар, за да стоят като мафиотски босове зад българския премиер, когато трябва да губим руските газопроводи.

България отдавна е подарена на Турция, която чрез т. нар. "български турци", изборните секции в Бурса и безкрайните автобусни кервани по време на избори фактически диктува, предопределя и кадрува българската политика.

И най-вече е подарена на шепа умопобъркани от "толерантност" и "мултикултурност" евробюрократи в Брюксел, които съсипват собствените си страни, разтворили широко вратите им за нашествие от милиони социални търтеи, бандити и терористи от Близкия изток, маскирани като "бежанци" - над които отдавна е изгубен всякакъв контрол и никой не знае нито колко са, нито къде се намират, нито за кога са замислили поредната експлозия, клане или изнасилване на бели жени. А пощенският гълъб, който нарича същите тези кретенизирани еврочиновници свои "началници", самодоволно ни будалка, че жалките 108 милиона евро не били за строеж на нови бежански центрове с климатици...

Карфицата на шегата се заби дълбоко в задните бузи на цялата тази помиярска паплач от угодливи и продажни журналисти (слава Богу, че в България все още има и свестни журналисти, но са толкова, толкова малко...), угодливи и продажни политици, угодливи и продажни грантаджии и кандидат-грантаджии, угодливи и продажни анализатори и коментатори, угодливи и продажни бивши посланици и настоящи министри - и всички дружно се хвърлиха да прикрият грозната истина, че България отдавна е харизана в името на демокрацията и евроатлантическите ценности, а в замяна самите те, стражевите помияри на новите собственици, получават порциите помия, срещу която са длъжни старателно да вият, джафкат и лаят.

Шегата на Пьотр Толстой разкри и нещо много тъжно - убийствения комплекс за малоценност на онези българи, които искрено повярваха, че това е казано сериозно. Но липсата на чувство за хумор показва само, че въпросният човек страда от комплекс за малоценност, затова се отнася страдалчески към всеки майтап, който чуе - и съответно изпада в трагична фрустрация, вместо да го посрещне със снизходително-разбираща усмивка.

Русия щяла да ни купи...
Горкият Толстой.

Какво остана за купуване?
Отдавна е подарена България.

България беше подарена още на 10 ноември 1989 г. - макар, че тогава все още не го знаехме.

Любомир Чолаков 


Comments