Схема на занятията по психогимнастика



I фаза. Мимични и пантомимични етюди

Цел: изразително изобразяване на отделни емоционални състояния, свързани с преживяването на телесно и психично удоволствие и недоволство. Модели за изразяване на основните емоции (радост, удивление, интерес, гняв и др. ) и някои чувства със социална окраска (гордост, стеснителност, увереност и др.). Децата се запознават с елементите на изразителните движения: мимика, жест, поза, една или друга походка.


II фаза. Етюди и игри за изразяване на отделни черти на характера и емоциите.

Цел: изразяване на чувствата, пораждани от социалната среда (алчност, доброта, честност и др.), тяхната морална оценка. Модели на поведение на персонажи с едни или други характерни черти. Затвърдяване и обогатяване на вече получени от децата по-рано сведения, отнасящи се до тяхната социална компетентност. При изобразяването на емоциите вниманието на децата е привлечено от всички компоненти на движенията едновременно.


III фаза. Етюди и игри с психотерапевтична насоченост към определено дете или група като цяло. Използват се мимичните и пантомимични способности на децата за максимално възможно естествено превъплъщение в зададения образ.

Цел: корекция на настроението и отделни черти на характера индивидуално, тренинг на моделираните стандартни ситуации.


IV фаза. Психомускулна тренировка.

Цел: Снемане на психоемоционалното напрежение, внушаване на желано настроение, поведение и черти на характера.

Между II и III фаза се прави почивка от няколко минути, по време на която децата изявяват себе си. Наричаме ги "Минутки на палавника”. В залата, където се провежда психогимнастиката, без ограничения, децата могат да правят каквото си пожелаят. Водещият психогимнастиката не се намесва при общуването между децата. Желателно е да се договорят за сигнала, който ще извести за възобновяването на занятието. Така, когато встрани стоят и разговарят, всички деца се забавляват, но седнат ли възрастните на столовете си и децата веднага заемат своите места. Ако по време на почивката не е звучала музика, то може на пианото да се изпълнява арпеджио или някоя музикална фраза от детска песничка. За сигнал може да послужи включване и изключването на светлината. Сигналът може да е различен, но постоянен.

Между III и IV фаза може да се постави някакъв етюд за развитие на вниманието, паметта, съпротивата срещу автоматизма или подвижна игра. В групата не бива да са повече шест деца от предучилищна и осем от начална училищна възраст. В психогимнастиката всеки етюд се повтаря няколко пъти, с цел да бъдат обхванати всички деца.

По-голям брой деца в групата е нежелателен, тъй като при увеличаването на броя на повторенията занятието може да предизвика скука и част от децата да се превърнат в зрители.

Трябва да се следи в групата да няма повече от едно хиперактивно, аутично или склонно към истерични реакции дете. Не бива групите да се съставят и по даден признак: само страхливи, само амимични или с неустойчиво внимание.

Децата с проява на раздразнителност, страх, тикове, натрапчивост, истеричност, заекване, лесна умора могат да се занимават заедно. Но децата с нормален интелект и децата с умствена изостаналост трябва да се занимават отделно, по групи. Тъй като втората група ще се занимава по-дълго използва времето за два курса по психогимнастика. Същото трябва да се направи и с дебилните деца, които трябва да водят занимания отделно от децата със забавено психично развитие. Елементи от психогимнастиката могат да се прилагат и при децата-имбецили.

В групата могат да се поканят едно-две деца, които не се нуждаят от психогимнастика, но които могат да влияят положително със своята артистична жилка. Добре е известно, че не само при децата, но даже и при възрастните наблюдаването на външно изразяване на емоции (смях, сълзи, прозяване от скука) от други хора предизвиква съответните подражателни реакции и съпреживявания, затова артистичните деца са желани при психогимнастиката. С тяхна помощ по-леко може да се заразят останалите деца с нужната емоция.

Трябва да се води дневник, в който задължително, но много кратко да се посочи причината за насочване на всяко едно дете към занятията по психогимнастика, което ще помогне при планирането на игрите. Трябва да се определят основните възпитателни и психотерапевтични цели за дадена група като цяло.


ПРИМЕРНИ ЗАПИСКИ:


Група №1

1. Катя М. – амимия, отчужденост.
2. Дима П. – плахост, страхове.
3. Серьожа Б. – неустойчиво внимание, разпуснатост.
4. Саша М. – е понижено настроение.
5. Юра Г. – упоритост, алчност.
6. Лена К. – като фон.


Цел на курса по психогимнастика за група №1:

1. Обучаване на децата в изразителни движения.
2. Тренировка за познаване на емоциите по външни сигнали.
3. Формиране у децата на морални представи.
4. Корекция на поведението с помощта на ролеви игри.
5. Намаляване на емоционалното напрежение.
6. Тренировка на психомоторните функции.
7. Обучение в ауторелаксация.

При разиграването на различните етюди и игри по психогимнастика се поставят възпитателни и психотерапевтични цели. Участието в един и същ етюд и в една и съща роля има за различните деца различна цел. За едни това е възпитанието на чувствата, разширяване на социалната компетентност, развитие на творческото въображение (по-близко до възпитанието), а за други е отреагиране на емоциите, възможност да се изразиш при безопасна игрова ситуация, успокоение, тренинг на желано общуване (по-близко до психотерапията). Например, обучение на аутистичното дете в изразителни движения. Умение да ги "разчитат", опит да се възпита потребност от емоционално общуване – това, безусловно, е психотерапевтична цел.

Полезно е да се възпитават и обучават в изразителни движения и аутистичните деца, и децата със забавен темп на развитие, особено в случаите, когато при тях на преден план е забавеното развитие на емоционалната сфера. Тренировката в имитация на емоции и познаването им по изразителните движения е необходима дори и при психически здравите деца, тъй като децата имат различна способност да различават емоционално-изразителните средства за безсловесно общуване.

Възпроизвеждането на емоциите от играещите деца и "четенето" на тези емоции от наблюдаващите играта на децата имат не само психохигиеничиа и психопрофилактична функция, но и функцията на лечебно-педагогическо въздействие върху децата, страдащи от олигофрения, епилепсия, психопатия, изразено и леко забавяне на интелектуалното развитие, от ранен детски аутизъм, невроза, органично поражение на ЦНС с неврозоподобна симптоматика и някои други заболявания.

В "Психогимнастика" са предложени етюди и игри за корекция на нежелателни черти на характера. Ролите между децата се разпределят, както съветва А.И. Захаров: роля, напомняща нежелателни характерни черти и поведение на детето получава едно дете, а желателни черти на характера и поведение демонстрира в същата ситуация друго дете или водещ, след това първото и второто дете (или водещият) си разменят ролите.

Понякога детето, на което трябва да се коригира едно или друго отклонение в поведението, отначало само гледа сценката, в която един от играещите демонстрират отрицателни черти в неговия характер, след това малкият наблюдател си избира някоя от ролите в същия етюд. Сценката се повтаря няколко пъти. По този начин детето получава сведения за това, как другите се справят със ситуацията, той научава, че в една и съща ситуация може да се държи лошо и добре. В ход влиза механизмът на идентифициране, детето на емоционално ниво се осъзнава, остава само по време на саморелаксацията чрез внушение да затвърди придобитите от него в психогимнастиката нови знания за себе си. При значителна част от децата, страдащи от забавено психично развитие, интелектуално-познавателната недостатъчност е вторична, обусловена от нарушенията на така наречените предпоставки за интелекта – памет, внимание, работоспособност, реч, емоционално-волеви и други компоненти за формиране на личността (Е.В. Ковальов). Изхождайки от това положение, на всяко занятие с такива деца са желателни етюдите и игрите за изразяване на емоции и отделни черти на характера да се допълват с едно или друго упражнение, трениращи психомоториката.

Недостатъкът от положителни емоции влияе отрицателно на хода на развитие на личността на всяко дете, а не само на децата със забавеното психично развитие. Затова етюдите и игрите за предизвикване на емоцията на радост трябва да са задължителни за всяко занятие. Най-добре е то да завършва с успокояване на децата, да ги учи на саморегулация.
Comments