Психомускулна тренировка (саморелаксиране)



Аутотренингът често стои в центъра на психотерапевтичната и психохигиенната дейност на детските психоневролози и спортни психолози. Гизела Ебрлейн смята, че още 7-8 годишните деца са способни да изучават автогенната тренировка и да я прилагат съзнателно. Аутогенната тренировка се смята за един от най-добрите методи за корекция на нарушено състояние на личността (К.К. Платонов, 1981).

Широкото разпространение на аутотренинга днес, особено в големите градове, се обяснява с емоционалните претоварвания. Социално-биологични аритмии се наблюдават не само при възрастните, но и при децата, понеже ускореният темп в живота и намаляване времето за отдих през деня засягат и за тях.

Някои деца, особено със слаба нервна система, могат да се невротизират просто поради това, че техните психофизически и соматични реакции изостават от общия ритъм на живота в детския колектив. Психолозите, занимаващи се с предучилищната възраст, препоръчват да се въвеждат разтоварващи упражнения в ежедневието на детската градина и да се правят няколко пъти през деня (Л. Карманова, 1984).

При психогимнастиката за сваляне на психоемоционалното напрежение се използва детският вариант на психо-мускулна тренировка, разработен от А.В. Алексеев за млади спортисти, навремето адаптиран от нас за предучилищната възраст.

А.В. Алексеев препоръчва за по-удобно при обучението в съзнателното напрягане и отпускане (на телесните мускули) да се разделят всички мускули на пет групи: мускули на ръцете, на краката, на тялото, шията и лицето. Вниманието на детето последователно се привлича към група мускули. А.В. Алексеев мисли, че не е редно да се преминава към тренировка на нова група мускули, докато предишната не стане "послушна".

Психофизическият покой който се постига в резултат на психомускулна тренировка, възстановява силите на детето и настъпва приятна дрямка. Ние използваме този момент, за да върнем мислено някои преживявания – така неразрешените дотогава конфликти се преработват от главния мозък и стават "разрешени" (Г. Ебрлейн). По-подробно с психомускулната тренировка можем да се запознаем в двата комплекса, поместени в първия раздел на II част от "Психогимнастика", там са дадени и упражнения за сваляне на напрежението в някои от групите мускули.

При провеждането на психомускулната тренировка, особено в нейната заключителна част, е необходимо да се следи за мярата, да не се удължава прекалено почивката и да се "дозира" внушението.

С цел да се затвърдят получените при психогимнастиката навици и вербализация на емоциите, ние прилагаме изобразителната дейност (за нея подробно разказахме в предишните глави), а също така и съчиняването от децата на "общи истории", които по-късно се инсценират. За тези видове дейност на децата се отделя допълнително време (трето занятие).
Comments