Етюди за изразяване на отрицателни черти на характера


173. Страхливото дете (за деца 5 – 6 г.)

Детето е за първи ден в детската градина. Страхува се. Струва му се, че възпитателката е недоволна от него, а децата са готови да го обидят.

Изразителни движения. Седи в края на стола изправен, коленете свити, петите и пръстите събрани, лактите към тялото, дланите върху коленете, главата наведена.

По това време звучи музика от Римски-Корсаков "Седеше Ваня".


174. Стеснителното момче
(за деца 8 – 9 г.)

Веднъж в училище дошъл писател, ветеран от Великата Отечествена война и започнал да разказва за подвизите на разузнавачите. Той обърнал внимание на едно дете, което го слушало много внимателно. Когато писателят свършил разказа, децата му благодарили и се разотишли, а стеснителното момче останало. То стояло и втренчено гледало писателя, без да се реши да заговори с него.
Писателят се приближил до него:

– Ти искаш да запиташ нещо? Момчето навело глава. – Какво така...Питай!

Момчето още повече се навело. Изведнъж неочаквано се обърнало и бавно си тръгнало. Децата и писателят предположили, че детето не се решавало да се обърне към писателя.

След това водещият играе ролята на писателя, а децата подред изобразя­ват стеснителното момче.

На по-големите деца водещият съобщава, че това бил Алберт Несарски. По време на войната той бил лекар в партизанския отряд.


175. Лакомото куче (за деца 4 – 5 г.)

Водещият чете стихотворение от Василий Квитко:

Лакомото куче
Дръвцата си събра
Водата си наля
и тесто замеси.
Банички опече,
скри ги то далече.
И изяде ги само.
Хам-хам, хам, хам!

След това детето имитира действията, за които се говори в стихотворението.


176. Искам пък! (за деца 4 – 5 г.)

Майката и синът влязоха в магазина за покупки. В него се продаваха и велосипеди.

– Искам този велосипед – каза момчето. Мама му показа портмонето и пошепна, че нямат толкова пари.

– Не ме интересува! –- извика момчето и тропна с крак. – Искам велосипеда и толкоз!

Майка му се огледа наоколо и видя, че купувачите и магазинерът ги гле­дат. Хвана сина си за ръка и реши по-бързо да излязат от магазина. Но той подви колене и седна на пода. Майката нямаше сили да го удържи. Синът ѝ, лежи на мръсния под, чука с юмруци по него, рита във въздуха, извива се, повтаря, плачейки с капризен глас:

– Искам, това искам пък!


172. Егоист (за деца 5 – 6 г.)

Мама донесе за чая три пирожки. Момчето взе едната и с пръст посочи другите две: “Тези ще ги изям довечера". Майката си помисли: "Моят син е егоист."


178. Нахалникът (за деца 6 – 7 г.)

Момчето седна с хармониката на скамейката под прозорците и засвири силно. 0т входа излезе жена и помоли момчето да се премести на друго място. "Свириш точно под прозорците ни, а аз току-що приспах болната си дъщеря." "А мен какво ме интересува!" – отговори през зъби момчето и засвири още по-високо.

През това време звучи музикална пиеса от П. Чайковски "Селянин свири с хармоника".


179. Доносник (за деца 7 – 8  г.)

Момчето пречи на седящите зад масата да рисуват. Ту им взема моливите, ту разваля рисунките им, шарейки върху тях с молива. Децата го гонят. Момчето тича, плачейки, при майка си (до възпитателя) и казва, че са го обидили.

През това време звучи музика от С. Слонимски "Доносник".




180. Преструванко (за деца 6 – 7 г.)

Момчета играят на гоненица, застигат се и се удрят с ръка един-друг. Неочаквано едното момче пада и не става.

Другите идват при него. То не мърда. Вдигат го, оглеждат крака му, поставят го на скамейката. Изведнъж момчето блъска приятеля си, скача и докосва най-близкия до него и бяга. Другите се опитват да го хванат, но то се измъква с бягство.


181. Чуня-самохвалкото (за деца 5 – 6 г.)

Прасенцето Чуня се хвали пред катеричката и таралежчето,че не го е страх от вълка:

Вълка ще прасна по носа,
ще дръпна сивото ухо!
Опашката ще отнеса,
да дойде само той – охо!

(В. Соколов, Т. Дмитриева)

Изразителни движения. Главата извита и отдръпната назад, веждите вдигнати, раменете разтворени, краката – също, дясната ръка върху бедрото, лявата маха и прави заплашителни движения.


182. Мишката-самохвалка
(за деца 6 – 7 г.)

Една мишка се разхождала из гората и срещнала Еленчето със златните рогца.

– Подари ми твоите златни рогца, – помолила Мишката.

– Защо ти са моите рогца? Те ще ти пречат, – отговорило Еленчето,

– Ти си стиснато, стиснато! – започнала да го дразни Мишката.

– Не съм стиснато, – отговорило Еленчето и сложило златните си рогца върху главата на мишката. Зарадвала се тя и се затичала към другите мишки да видят какво украшение има на главата си. Толкова бързала, че забравила да благодари на Еленчето.

Като видяла приятелките си, Мишката започнала да се хвали:

– Аз съм най-хубавата, най-богатата, няма повече с вас, простите, да дружа. Изведнъж от храста изскочил котаракът. Всички мишки хукнали да бягат, а Мишката със златните рогца се спряла. Котаракът я сграбчил и изял. На тревата останали само златните рогца. Дошло Еленчето, отново си ги сложило на главата.

– Ето защо не бива да се хвалиш много, – въздъхнало Еленчето и поклатило златните си рогца.


183. Имитатор (за деца 5-6 г.)

Когато някой непознат влиза в стаята, момчето започва да права гримаси също като палячо от куклен театър, иска му се новодошлият да гледа само него.

Звучи музика от Г. Окунев.



184. Вова-разпилянко (за деца 5-6 г.)

Водещият чете стихотворение от Л. Барбас "За Вова-разпилянко", правейки пауза след всеки въпрос:

Вовка е разсеян и объркан,
ризата си пак изгуби.
Сивите котаци, може би,
в храста са я скрили.
Или заек я отнесе?
Таралеж ли я е свил?
Или тайно я отвлече
Плюшеното мече?
Или Вова сам я сложи
под кревата - всичко може?
Ех че си разсеян, Вова,
искаш да ти купят нова.

Детето, което изпълнява ролята на Вова-Разпилянко, през това време вдига рамене, сякаш казва: "Аз не зная" (етюд "Аз не зная").


185. Упоритото момче (за деца 4-5 г.)

Настъпва вечер. Време е да се вечеря и след това да се ляга. Мама хваща за ръчичка момчето, за да си отидат в къщи. Но то се инати, дърпа ръката си, даже и тропа с крак: "Не искам. Няма да се върна в къщи!"

Етюдът се съпровожда е музика от Р. Леднев "Упоритият".



186. Карабас-Барабас (за деца 6-7 г.)

Детето изобразява Карабас-Барабас. Седи на стола и, докато звучи музиката (А. Лелин "Карабас" – откъс), злобно гледа към Буратино, когото всеки миг ще хвърли в огъня.

Изразителни движения.
Седи на стола, широко разтворил краката, с единия крак леко потрепва, без да отделя пръстите от пода, тялото е наклонено напред, ръцете (юмруците) опрени в бедрата, веждите навъсени.


187. 3лобарка (за деца 4-5 г.)

Дете изобразява злобар. То седи на стола и докато звучи музика (Д. Кабалевски "Злобар") гледа към всеки от присъстващите със злоба и недоволство.
Мимика. Веждите свити, горната устна захапана.
Comments