Навигация

Ревност, завист, алчност

Ревността, завистта и алчността са социално ориентирани форми на гнева. Детето на две-три години вече е способно да изпитва мъката на ревността, която е в състояние да го нарани за цял живот. Често това се получава след раждането на ново дете в семейството. По-голямото дете вътрешно протестира, ревнува, досажда, възмущава се. Завистта към бебето и желанието да си на негово място не се осъзнава от него, по-голямото дете дори не разбира, че чрез поведението си иска да постигне това желание.

Занятията по психогимнастика посещаваше Аля Г., на 6 г., която веднага се открои с това, че не признаваше дистанцията, държеше се предизвикателно, горделиво, рязко сменяше настроението си, обиждаше се, избухваше. Тя имаше добър интелект, но беше разсеяна, съчетаваше чувството си за превъзходство с тревогата, дали другите деца ще приемат положително нейната личност. Неотдавна в семейството ѝ се беше родило братче Илюша. Тя открито и демонстративно ревнуваше майка си от него, създавайки у дома шумни истерични конфликти.

За нито едно друго дете не бяха измислени толкова много етюди, колкото за Аля. Използвахме "Мишка-фантазьорка", "Чуня-фуклата" и мн. други, в които проличаваха чувството на завист и досада, такива черти на характера като самоувереност и обидчивост. В играта "Сърдитата Маша" беше отразено отношението на Аля към нейното братче. Аля си избра ролята на братчето, което според сценария е на около 3 години. В момента, когато малкото и братче едва не загина под лека кола, Аля, изобразявайки тази ситуация, се разкрещя и отказа да продължи играта. При повторението на този сюжет от другите деца Аля настойчиво им пречеше и започна да плаче с глас. След занятието, вече успокоена, каза на майка си: "Не знаех, че толкова лошо нещо може да стане с братчето заради сестричката". Може би, за пръв път на това занятие при Аля покълна способността към емпатия.

На следващото занятие на децата беше предложено по време на играта да променят поведението на Маша в положително. На Аля не се хареса, че тя няма да участва първа в играта. За да пречи на участниците, тя извади буквара и започна да чете на висок глас. Когато дойде нейният ред, тя си избра ролята на по-голямата сестра и с много злоба започна да отнема играчките от братчето си, след което започна да го бие съвсем наистина. Момчето, което изпълняваше ролята на братчето, дори се разплака.

На третото занятие децата взеха участие в играта "Двамата ревнивци", в която чрез гротескна форма показаха поведението на Аля в къщи. Проведе се и беседа с децата на тема "Кого можем да наречем ревнив и завистлив?", след което участниците проиграха етюд, изобразяващ топли семейни отношения ("Любящи родители").

На четвъртото занятие Аля разказа няколко ситуации в къщи, от които ставаше ясно, че жестоко наказват братчето ѝ Илюша, защото биел с ръчичките си по лицето баба си и майка си. На момичето беше обяснено, че Илюша не е лош, а просто все още не разсъждава. Аля веднага предложи да поиграят на "неразсъждаващия Илюша". Всички деца пожелаха да вземат ролята на момченцето. Аля реши да изпълни себе си като роля. През цялата игра тя се стараеше да е добра, ходи на консултация до възпитателя, (тази роля изпълняваше самият възпитател), който пък под формата на съвет ѝ внуши, как да коригира поведението си в къщи. След играта момичето се държа добре и обеща да каже на майка си че не трябва да бият Илюша. Оттогава Аля престана да прави у дома ревниви скандали, започна да и се грижи за братчето си, да играе с него. Роля в промяната на отношението на Аля към братчето си не на последно място изиграха и повишената внушаемост и живото ѝ въображение.

Децата на 5-6 години често при игрова ситуация не обичат да възпроизвеждат преживявания, свързани със завист и досада. В етюда "Досада" участниците обикновено отказваха да играят ролята на рибаря-неудачник, даже ако знаеха, че при повторението ще изобразяват чувството на превъзходство в ролята на рибаря-късметлия. Да изобразят завист и досада се съгласяваха в началото деца с висок интелект и артистични заложби, но и те в края на етюда не можеха да се сдържат и го завършваха с някакво отмъстително действие, което не беше предвидено в етюда. Децата на 6-7 години, страдащи от явно изразено забавено психическо развитие, често забравяха съдържанието на етюда, увлечени от манипулации с несъществуващите реално обекти. Някои от тях, демонстрираха учудваща алчност. Такива деца, например, не желаеха да дават от своите сладкиши, макар и съществуващи само в представите им (етюд "Вкусни бонбони"). Едно петгодишно момче, (етюд "Доброто момче"), вместо да даде своята въображаема ръкавица на измръзнало момиче, се престори, че гребе снега в различни места в залата, за да намери ръкавицата и – само и само да не даде своята на момиченцето.

Всички етюди и игри, в които емоционално се оценяват личните качества на възрастен или дете (хитър, алчен, зъл, честен, добър и др.) и се определят отношенията към тях (добър, лош, любим и др.) са представени във II част на "Психогимнастика". Много ситуации от тях могат да се използват за емоционално самоосъзнаване на детето.

Нравствените чувства са висша степен от развитието на емоционалната сфера. Възможно е пряко или косвено всички фундаментални емоции да играят определена роля в развитието на съвестта и морала. Висшата форма на морално поведение е радостта от грижата и помощта за другите.

Често срещано явление при по-големите деца в детската градина при проиграването на етюди и игри, демонстриращи грижа и помощ за другите, че възниква радост от съзнанието, "Колко съм добър", "Колко добре постъпих". В някои случаи е възможно да се помогне на детето то да направи преакцентиране на радостта в нова формулировка: "Аз се радвам, защото сега и при него, и при другите всичко е много добре."

Comments