Commentaries

 Коментари

Мюзик айдъл“ показа публично издевателство над млади хора


Конкурсът е брънка от тежката верига на опошляването на българската култура

Проф. Петър Иванов

Представете си министъра на културата. Представете си перчема, талията, влажния му поглед. Този човек е известен като комуниста "майор Деянов", който безмилостно и постоянно убиваше лошите хора по едновремешните екрани. След революцията през 1989 година той играе мафиот и бандит - главно в италиански филми. На Апенините плащат повече. Та на този човек е поверена културата ни. Тогава какво се чудим за това, което се случва с нея: подаряването на Киноцентъра в Бояна, тъжните кончини на най-прекрасните ни поети и поетеси по старческите домове, духовното умиране на художниците ни, мизерстването на актьорите, които не ходят в Италия, паническото бягство на музикантите ни, гибелта на опери, театри, читалища и др.
В замяна на това процъфтява чалгата, порното, шоу-простащината, циганизирането на нацията, бягството от българските традиции в духовния живот, дистанцирането на светлинни години от тенденциите в световната култура.
Най-фамозното, най-унизително и най-тъжно културно събитие за тази година според мен е българският "Мюзик айдъл". Знам, че това шоу се прави на много места по света, но в никакъв случай то не става по начина, който гледахме всяка вечер по Битивито.
Като идея айдълите по градовете ми напомнят едновремешното прекрасно шоу "Тромбата на Вили", което беше направено с много вкус, с много професионализъм и с... много обич към участниците в него. В сегашните прослушвания, препитвания, дълбокоумни коментари и наставления "от последна инстанция" всичките тези неща липсват.
Журито включва, представете си, един твърде странно изглеждащ субект с доста дамски атрибути и неясна сексуална ориентация, една чалга певица - символ на неграмотност, безвкусица и кич, една престаряла любимка на комунистическите водачи и един откровен простак без никакво музикално чувство, но затова с акутна алопеция и безмерна наглост.

Зрителят беше смаян, изумен и нерядко дълбоко възмутен от обидното и унижаващо отношение, което тези капацитети имат към все още останалите в оскубаната ни държава млади хора, дошли на прослушването. За някои от тях то наистина представлява последен шанс, последна надежда за нещо по-добро в живота им. Непростимо грозно бе наглото държание на членовете на журито и антуража му, двусмислените подмятания от типа "Шъ тъ отрежа", сексуалните коментари по отношение на непълнолетни момичета и т.н.
Силно впечатление правеше особеното, почти перверзно удоволствие при отрицателните оценки, надсмиванията и непочтеното иронизиране и даже издевателство над млади хора, нямащи възможност да се защитят.
И всичкото това се извършва от лица, които са твърде далеч от истинската художествена култура и в никакъв случай не би следвало точно те да бъдат съдници и оценители на красивото и възвишеното, което се съдържа в музикалното изкуство. Най-малко пък те могат да претендират за идоли на българите. Най-големият жив идол го знаем - Азис. Този факт (Азис да е големият идол) е следствие на безумната културна политика още от времето на дъщерята на Тодор Живков, но това е друга тема.

Виждам "Мюзик айдъл" като брънка от тежката верига на опошляването на българската култура, което тече с години и десетилетия, виждам го като глума с все още съществуващите тук-там сред българите самородни таланти и като гавра с надеждите на много млади хора.
Защо ли толкова много от явяващите се пред "Великолепната четворка" плачеха и очевидно изпитваха негативни емоции и видими страдания? Атмосферата далеч не бе като, например,  в американския "Мюзик айдъл".
Накрая ще завърша с уточнението, че в превод от английски Idol  освен общопознатото си значение има и друго - грешка, заблуждение. Мисля, че за българската култура това "културно събитие" наистина е грешка, недоразумение, фал. Както и още много неща в културата. Нали, г-н министре?