PRIZEMNI




АЛТЕРНАТИВНО ОБЩЕСТВО 

„ПРИ-ЗЕМНИ ХОРА” 

ВЪЗМОЖНИЯТ ДРУГ ЖИВОТ

______________________________________________________________________________________

     <>-<>-<>                                                                                                         >@<

 

Ако все по-често се улавяте да мечтаете за живот извън града, премисляте как да избягате по-близо до Земята и Природата, ако „градът тесен за ваш’та душа е” - намирате се на правилното място.

Мисията на проект „При-Земни хора” е да срещне и обедини именно такива кандидат-„бегълци”, които желаят да живеят здравословно и природо-хармонично, холистично, на които им липсва един по-истински, пълнокръвен и съдържателен живот.

Целта ни е да изградим една устойчива общност от млади по дух, инициативни, креативни, мислещи, екологично ориентирани хора, на които вече им е писнало от градските абсурди и отдавна желаят да направят нещо по-радикално по въпроса.

Идеята е заедно да напуснем големия град и да се установим в по-приятна и естествена среда, или казано направо - да се върнем да живеем на село, локално – при Земята.

И тъй като системата не ни дава голям избор в градовете, можем да опитаме да си направим нова, наша, като най-напред създадем принципно различна система социални отношения, социална структура от съвършено нов, устойчив тип – която почива на принципите на взаимността и хармонията с Природата и между самите хора. Хора, които са едновременно приятели, съседи, съмишленици, клиенти и работодатели един на друг. Една интегрирана социална и икономическа мрежа с активно и ефективно действащи връзки, а не аморфно общество.

Разбира се веднага възникват трудностите и основната от тях е, че в момента условията в българската „Прованс” не са много благоприятни, особено пък ако човек реши да се връща там сам. Но нали не очаквате всичко да стане без трудности? Именно затова е този проект – да се съберем, да обединим енергиите си и да видим какво можем да направим заедно, като разчитаме колкото може по-малко на държавата, която и без това не мисли за развитие на селските райони, ами тъкмо напротив, ги закопава все повече.

Затова вместо безнадеждно да се опитваме да оправяме градовете, ще се стремим да създадем по-малки, гранулирани локални общности от нов устойчив тип, като първоначално започнем с едно еко-селище или мрежа от няколко взаимосвързани локални „гнезда”. Ще се опитаме вместо да преследваме това, което ни задържа в градовете, да го пренесем или създадем изново на село, на зелено.

Основният фактор разбира се е работата. Именно затова този проект е замислен не само като социална, но и икономическа общност. Идеята е сами да си създадем работа и препитание или да пренесем своите извън града, а не да чакаме институциите. Колкото повече сме, толкова по-лесно би могло да се осъществи това. Заедно ще е по-лесно да подобрим и споделяме инфраструктурата, например да прекараме широколентов интернет, да кандидатстваме по програми за финансиране, да ангажираме фирми, които биха ни подкрепили чрез  изнасяне (outsourcing) на заетост в нашата „периферна” общност и т.н. Освен това планът е да изградим един алтернативен пазар на стоки, услуги и работни места, вътрешен за общността ни, като се подкрепяме, купувайки взаимно продуктите на труда си. В същото време хората, които остават в градовете, също биха могли да подкрепят локалната ни общност като купуват предпочитано наши продукти. Полето за подобни идеи и инициативи е неограничено и тепърва има да говорим за това.

Фундаменталната ни цел е да постигнем максимална НЕЗАВИСИМОСТ от настоящата дълбоко сбъркана вещо-центрична социално-икономическа система на неограничено, хищническо консуматорство, изградена на базата на изкопаеми горива и еднопосочно преобразуване на ресурсите на планетата в отпадъци, задвижвана от диктата на корпоративно-политическа алчност.

Начините и принципите за постигане на тази независимост са: локално, общностно-ориентирано стопанство, самоиздръжка и ограничаване на потреблението на безсмислени стоки, особено тези с петролен/пластмасов/токсичен произход, домашно или поне локално производство на чиста, натурална храна от собствените ни градини, консервация на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници, изграждане и възпитаване на нова култура на живот, дружески междучовешки отношения. Принципи, които са залегнали в основата на т.нар. Plan C - "C" като Community, Culture Change, Conservation and Curtailment - и за които дълбоко вярваме, че са по-доброто бъдеще на планетата.

Ето и един пример за конкретен екшън-план, по който биха могли да се случат нещата:

1. Най-напред е нужно да се съберем и запознаем, което е първата цел на проект „При-Земни”. Ако гореизложените идеи не са ви чужди, свържете се с нас, станете член на общността, поканете познати и приятели като им изпратите нашия линк.

2. Формиране на компактни групи от хора, които реално биха желали заедно да се изнесат „на зелено” като установят локална общност в избрано селище. Повечето от нас имат къщи някъде на село или ако нямат, могат да си купят или да наемат, все още цените не са чак толкова високи, стига да сме осигурили стабилен източник на доходи. Във всички случаи ще са много по-ниски от тези в София. Вече има дори цели запустели села в страната. Остава да си изберем някое китно, хубаво селце и да се пренесем дружно натам.

3. Период на подготовка и планиране. Разбира се няма да се втурнем през глава, а ще планираме нещата и едва когато сме готови и знаем как и какво ще правим, как ще се издържаме, тогава ще пристъпим към реални действия. Подобен скок определено изисква смелост и може да отнеме няколко години. Но си заслужава.

4. След като сме готови с плана, заедно с нашата група се установяваме в избраното селище. Отначало съвсем нормално тя няма да е много голяма, може би например 3, 5, 10 или повече души или семейства. Постепенно обаче ще се разраства като около първите смели пилигрими ще се присъединяват нови хора. Досущ като завоюването на Новия Свят или Дивия Запад, но в случая по-подходящо би било да се каже „обратно отвоюване”, възраждане...

5. Веднъж установили се, започваме да изграждаме своя нов живот и облагородяваме средата, като взаимно си помагаме в групата и я разширяваме. Кооперирано работим по благоустройството и разширяването на локалната общност, кандидатстваме по различни проекти за регионално развитие, привличаме и създаваме „зелени” бизнеси, подобряваме инфраструктурата, докато същевременно всеки се занимава с това, което си е избрал – земеделие, туризъм, някаква свободна, интернет-базирана или занаятчийска професия и т.н. като възможностите също постепенно ще  се разнообразяват. Заедно ще сме и по-силни да сръчкваме държавата и бизнеса да ни помагат.

Номерът е предпочитано (ако не задължително дори) да купуваме продуктите и услугите на хора от общността, което ще ни улесни и ще ни направи по-устойчиви. По този начин си осигуряваме едновременно работа и пазар. Колкото повече се разрастваме, толкова по-стабилна и ефективна ще става структурата.

Условието е заниманието, което сме си избрали, да е съгласувано с общността и да отговаря на изповядваните от нея ценности за социална интеграция и етичност, устойчивост и възобновяемост, енергийна независимост, въглеродна неутралност, природо-съобразен и екологично отговорен начин на живот. Ето защо е необходимо хората, които се сдружаваме да живеем и се трудим заедно, да имаме общи виждания и интереси и добре да се познаваме.

Дори и да не успее идеята, от тази организация има смисъл – има смисъл да се познаваме и свържем хората, които мислим устойчиво и природо-хармонично, които споделяме зелен светоглед, пък било то и живеейки в прашните и мръсни градове.

Накратко това е. Ако идеята ви допада и ви вдъхновява, ще се радваме да си поговорим и да ви видим сред нас. Не се колебайте да ни пишете.
Посетете и страничката ни с любопитни линкове, където може да се запознаете по-подробно с теорията и практиката на Plan C.

Защото каква полза, че имате добра работа и можете да си купите жилище, кола или най-новата плазма, когато нямаме далеч по-фундаментални неща - когато не можем да дишаме чист въздух, да ядем нормална храна и да пием чиста вода, каква полза от ултра-модерните ни mp3-player-и и мегапикселови камери, ако не можем да чуваме птиците и да се радваме на цъфтящите дървета през пролетта? Какъв смисъл има живот сред прах, желязо и бетон, пък дори и да си успял в него? Какъв е смисълът на това да си победител в абсурдна игра?...

_______________________________________________________________________________________________

... Когато:

Има такова място, където сутрин се събуждате с песните на пойни птици, вместо вой на клаксони и рев на бетонобъркачки. Където животът е много по-красив, зелен, спокоен и пълнокръвен. По-простичък, но по-щастлив. Има такова място, където дърветата са повече и по-високи от сградите, а къщите са красиви, спретнати, но не задължително скъпи, изградени са просто, но уютно, от естествени материали и хармонично се вписват в околната среда. Има такова място, което е много различно от бетоновата джунгла, в която живеем сега, и което е много повече приказна градина. Прекрасен хоризонтален, ПРИ-ЗЕМЕН свят, а не бездушен и мегаломански вертикален.
Има такова място, където сиренето и млякото, плодовете и зеленчуците не са лъскаво опаковани изкуствени имитации, а са вкусни и истински. Както едно време – помните ли летата прекарани на село?... Място, където все още пази безгрижния и шарен като мерудия дух на нашето детство, за да го предаде на идващите след нас.
Има такова място, където децата ни растат в досег с природата, здрави и силни, а не измъчвани от хиляди алергии, астми и всякакви метро-болести и напасти.
Има място, където можете да се разхождате боси по росната трева и когато вдишате с пълни гърди, вместо с бензинови пари, те да се изпълнят с аромат на триста билки. И всичко това съвсем близо до дома ви. От чийто чердак можете да се наслаждавате на изгревите и залезите с чаша хубаво червено вино. (Поне залезите, за изгревите и козе мляко не е зле, все пак да не почваме толкова отрано... :-) )
Място, където живеете задружно с приятели, които са и ваши съседи. Където вместо да се излежавате сами на протрития диван пред скучния телевизор, вечерите ви минават в безконечни увлекателни разговори в приятна компания под лозата на двора. За да е повече от всякога вярно това, което казват мъдрите хора: „Не избирай къща, а комшия”...

Има такова място!
Да. Засега предимно във въображението ни. Но от нас зависи да го направим реалност.
Вярвам, че това не само не е невъзможно, но и крайно нужно и наложително, неизбежно. Да, сигурно някой би казал, че е утопия. А нима сега не живеем във възможно най-грозната и пагубна утопия?! Нима не са абсурд бетонните лудници и модерни затвори, в които е трудно да се каже, че „живеем”, където пребиваваме, работим някакви неща, печелим някакви пари, само колкото да поддържаме самото си пребиваване в тези безбожни места и да репродуцираме безкрайно порочната система?! Нима всички ние сега не сме дървета без корени?!...

Смятаме, че създаването и развиването на хармонични, устойчиви общности далеч от бетона и по-близо до Природата и Земята е не само възможно, не просто избор на lifestyle, но е въпрос на оцеляването ни като хора, въпрос на оцеляване на телата и душите ни!...

Да, няма да е никак лесно. За никого не е тайна, че българските села в момента не са цветущи градини. Но от нас зависи да ги направим. Колкото повече хора решат, че е възможно, толкова по-лесно ще бъде. Затова е нужен този проект – да се запознаем, да се съберем. За останалото е достатъчно само да се замислим и решенията, възможностите и конкретните начини, ще се появят, вярваме в това.

Че е трудно, може да бъде тъжно, но и вдъхновяващо. Може да е повод за разочарование и унилост или пък за ентусиазъм - че има много за правене, много за създаване, много работа за въображението и творческия дух, която да даде смисъл на живота ни. Вие избирате...

Има два типа хора, два пътя. Едни гонят щастието си по белия свят, адаптират се към живота. Други го създават там където са, тежейки си на мястото. Едните се променят заради живота, другите променят живота според великия завет на Махатма Ганди: 

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света!”

И при все, че и двете реакции не са ни чужди, и двата типа хора са интересни, днес ние се обръщаме към вторите – хората, които не се страхуват да мечтаят и променят реалността, започвайки от себе си, които имат тази дързост – the audacity of dreaming, както би казал колегата community organizer Барак Хюсейн Обама... :-)


Очакваме ви. Нека се запознаем.
Нека дружно пуснем дълбоки корени в живота!...

_______________________________________________________________________________________________