Конституционият съд на РБ (КС) беше създаден след приемането на Конституцията на Република България от Великото народно събрание на 12 юли 1991 г. Конституционното правно основание за съществуването и функционирането на съда е глава осма на споменатата вече конституция. Месец след влизането ѝ в сила – на 16.08.1991 г. беше приет и Закон за Конституционния съд, а на 3 октомври 1991 г. определен първият състав на съда. На 26 декември 1991 г. беше приет Правилник за организацията на дейността на КС и до края на същата година  постановени първите негови две решения.

Българският Конституционен съд следва да бъде независим орган. Въпросът за тази независимост е много сложен. Още от самите квоти за излъчване на конституционни съдии става ясно, колко трудно (ако изобщо) съдът със състава си може да остане незавизим.  Той е призван, да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Решенията на КС са окончателни и задължителни за всички български съдилища. Затова тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд е обвързващо за тях. Според самия КС, контролът му върху нормативни актове обхваща не само издадените след влизане в сила на Конституцията от 1991 г. закони, но и тези издадени преди нея – т.нар. “заварено право”. КС обаче не може да упражнява контрол по отношенията решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията. Това правно положение понякога на практика води до налагане на абсурдни, но трайни тенденции, че подзаконовите нормативни актове са по-важни от конституцията.

КС на РБ, за разлика от неговите аналози в демократичните и правови държави, не може да бъде сезиран от отделни граждани по повод нарушени техни основни човешки права, който факт радикално стеснява важността на работата по тълкуване на Конституцията към една от нейните най-важни части - основните права и свободи на човека. В определени случаи се достига до юридически аномалии, в които върховни съдилища тълкуват превратно текстове от Конституцията и обезсилват нейното директно приложение, без КС да има възможност да възспре тази порочна и противоконституционна практика. 

Симптоматичен случай в това отношение прадставлява напр. ВКС Тълк. реш. №3/2005, по т. гр. д. №3/2004 на ОСГК НА ВКС, в което буквално се казва, че: 
"... Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията ... не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон ...", въпреки, че в предписанието на чл. 5, ал. 2 от Конституцията ясно е записано, че Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Отделен въпрос е липсата или наличието на специален закон.

Три са засега основните решения на КС относно вероизповедната тематика в РБ за периода от последните 20 години (1991-2011):

1. РЕШЕНИЕ №5 от 11 юни 1992 г. по конституционно дело №11 от 1992 г., - Обявяване на разпоредби от Закона за изповеданията (1949) за противоконституционни;

Съответствие на отделни разпоредби на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с Конституцията на РБ;

Конституционосъобразност на Закона за вероизповеданията от 2002 г.

Актуално към Март 2011 г.