СЪВЕТ НА ЕВРОПА
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО СВЕТИЯТ СИНОД  НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (МИТРОПОЛИТ ИНОКЕНТИЙ) И ДРУГИ срещу  БЪЛГАРИЯ

(Жалби № 412/03 и № 35677/04)

РЕШЕНИЕ (справедливо обезщетение)

СТРАСБУРГ
16 септември 2010 г.


Решението става окончателно при обстоятелствата по член 44 § 2 на Конвенцията. То може да е предмет на редакторска преработка.

По делото Светия Синод на Българската православна църква (Митрополит Инокентий) и други срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), на заседание в състав:
Пеер Лоренцен, Председател,
Ренате Йегер, 
Карел Юнгвирт,
Райт Марусте,
Марк Вилигер, 
Миряна Лазарова Трайковска,
Здравка Калайджиева, съдии,
и Клаудия Вестердик, Секретар на отделението,
в закрито заседание на  22 юни 2010 г.,
постанови следното решение, прието на същата дата: 
ПО ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е  образувано по две жалби срещу Република България, подадени в Съда  съгласно член 34 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”). Жалба № 412/03 е депозирана от митрополит Инокентий от името на „алтернативния синод” на Българската православна църква, едно от двете противостоящи ръководства  (“организацията-жалбоподател”). Жалба № 35677/04 е депозирана от шестима души, православни вярващи, които са били наети на работа в организацията- жалбоподател.
2.  В решение, постановено на 22 януари 2009 г., (“основното решение”), станало окончателно на 5 юни 2009 г., Съдът е приел, че е налице нарушение на правата на всичките жалбоподатели съгласно член 9, поради това, че „съответните разпоредби на Закона за вероизповеданията от 2002 г., които не съответстват на стандартите на Конвенцията за качество на закона и тяхното прилагане чрез крайни мерки, принуждаващи общността да се обедини под ръководството, подкрепяно от правителството, са преминали границите на всяка законна цел и са се намесили в организационната автономия на Църквата и в правата на жалбоподателите по член 9 от Конвенцията по начин, който не може да бъде приет за законен и необходим в едно демократично общество, въпреки широките възможности за преценка от страна на националните власти”. Счита също, че не е повдигнат нито един отделен въпрос във връзка с жалбите на организацията-жалбоподател по член 6 и член 1 от Протокол 1 и че не е налице нарушение на същите разпоредби по отношение на шестимата индивидуални жалбоподатели. Освен това, той не намира нарушение на член 13 по отношение на някой от жалбоподателите (вж. Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) and Others v. Bulgaria, № 412/03 и № 35677/04, §§ 159, 160, 169, 172, 174 и 179 и параграфи 1-4 от разпоредбите на диспозитива, 22 януари 2009 г.).
3. В своите искания по член 41 от Конвенцията, жалбоподателите претендират, между другото, да им бъдат присъдени имуществени и неимуществени вреди и разноски.  
4.  Тъй като въпросът за прилагането на член 41 от Конвенцията не беше готов за решаване по отношение на имуществените и неимуществените вреди, Съдът го отложи и покани правителството и жалбоподателите  да предоставят в рамките на три месеца писмените си становища по този въпрос и, в частност, да  известят Съда, в случай, че са стигнали до споразумение. При все това, Съдът е присъдил на жалбоподателите 8 000 евро за разноски и разходи (пак там, §§ 182, 188 и 189 и параграфи 5-7 от разпоредбите на диспозитива).
5.  Както жалбоподателите, така и правителството предоставиха становища.

ПО ПРАВОТО

[...]