Вечеря с Венера

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


      Чували сте сигурно за онези шадраванчета, в които се хвърлят монети и се пожелават идиотски неща. Същевременно, по света много деца гладуват и тия едри, кръгли, сребристи парички можеха да бъдат хвърляни в техните треперещи устенца и да звънкат на дъното на празните им коремчета като в касички. Мечтите ни са стъпили върху глада и мизерията на най-невинните измежду нас; мечтите изискват лишения, но понякога човечеството се лишава от твърде много... Представете си, че на дъното на тези шадраванчета се хвърляха
недохранени бебета и пеленките им бавно потъваха в прозрачната слънчева вода. Понякога мечтите ни превръщат в чудовища.  

        Цинизмът на шадраванчетата... е само капка в лайната на поета-циник. Приятно четене!




 



ОБИЧАМ ТЯЛОТО ТИ

Обичам тялото ти голо,
облечено, навлечено дори,
обичам тялото ти долу
и горе, и на средни честоти

Обичам тайно да надничам
във цепките на твоите поли,
във цепките на твоите очи,
където ври, привира и кипи

Обичам да те лазя бавно
и да те хапя като насекомо,
да виеш, в гърлото - вибрато,
да слушам как ми дишаш в телефона.

Обичам да те лазя, мразя
да ползваш своя анти-мъжки спрей,
да ползваш думи "стига" и "недей",
да влагаш укор - как го мразя, ей!

Обичам нощем да успея
да завладея тъмния ти ум,
със абордаж и с батарея
да вляза садо-мазо в твоя трюм

Обичам, псувам и обичам,
подобно на разгонен пубертет.
Надничам през трънливия ти плет
и спичам яко, от любов обзет.






ВЪПРОСЧЕ

Кажи ми, разкошна,
дали се е ляла
по твоята кожа
отварата бяла

Дали си гасяла
със слюнката факла,
дали си узнала
анално и шпакла?

Шантажа на шперца
дали си търпяла
и шведската терца
от порно канала?

Кажи ми, любезна,
смрадлива, порочна,
къде да ти влезна
и как да те почна

Дали би ебала
двуглавия цербер,
триглавата хала
и додекаедър?

Ще видя ли, мърло,
широкия ирис,
дълбокото гърло,
индийски пинизи?

Признай си спонтанно,
да няма измама,
ебе ли се странно
детето на мама?







САФО
(от остров Лесбос)

От начина, по който гледам,
настръхналите ти гърди,
пределно очевидно следва
какво в ума ми се върти.
От начина, по който пипам
треперещите ти бедра,
какво сърцето ми изпитва
по-ясно е и от зора.

Мъжът е закодиран в мене,
в спиралите от де-ен-ка.
За начина, по който гледам,
не мисля да се извиня
и начина, по който пипам,
естествен е като дъжда.

Дори за миг не съм се питал
какво ли е да си жена,
не мога да си се представя
жена в предишния живот,
но даже да съм бил, тогава
със сигурност съм бил Сафо.








ПРЕДОБЕДЕН ДОКЛАД

Целуваме се със спинозни,
мечтаем за различен свят,
отблизо е безкрайно грозно
и този срам ми е познат.

Преструваме се на бездетни,
мечтаем непорочен секс,
това уврежда от суетност
етическия ми кодекс.

Разкъсваме се на парцали,
потапяме се във оцет,
разяждаме се като нрави,
разплитаме се като плет,

мечтаем за легла от тръни
полепнали във мармалад.
Внезапен ранен залез стъмни
предобедния ми доклад.




СВЕТОВНАТА РЕЗБА
(в която има нещо сбъркано)

На изток от рая
накриво пикая
и често ругая
макар да не зная
защо.

И парен, и духал,
и совите чукал,
приличам на бухал,
на скрито под мухъл
сребро.

Спогодби световни,
утайки оловни,
говна и отрови
на внуците мои
ще дам

И мрачен, и мазен
под себе си лазя,
заквасен с омраза,
портфейла си празен
пак ям.

Прочутата теза
пред кур да се плезя
не иска да влезе
във моята селска
глава.

Но как да се сбъдне
мечтата ми утре
нормално да бъде,
светът да обърне
резба?



ЗА НОСИТЕЛИТЕ НА НОВ МОРАЛ
(или как да пунтираш любимия си философ)

  Носителите на нов морал са като огромни колоси, като гъливеровци, овързани от въжетата на добродетелни джуджета и приковани на
земята от пазители на традиционни ценности. Носителите на нов морал преди създатели трябва да бъдат разрушители, трябва да се възправят и да пръснат на парчета стария свят, да скъсат увехтелите върви. Но тежко им, ако след като дадат криле на душата си, не й
дадат мистрия; ако върху останките на джуджешките колиби не построят катедрали за исполини; ако редкия въздух на горните
атмосферни слоеве, когато се възправят, ги замае и останат просто да стърчат - те ще се превърнат в монументи на собствения си
провал.




НА МОСТА НА СЕНА

Със теб сме герои
от минало време
Със теб сме актьори
на моста на Сена.

Животът е сцена -
финална, фатална.
За няколко цента
те шибах брутално.

За няколко цента
английския лорд
ти скъса химена
със кура си горд.

От мен омърсена
не искаш наследник.
На моста на Сена
отпиваш арсеник.

Дошъл е момента,
завесата пада,
в ръце те поемам
с горчива наслада

и френското тяло
аз мятам от моста,
и шапка ти свалям,
че толкоз бе проста.




НА ЩЕРЦЕ СИ

Ти си като Лея
в златното бельо
и ще ти налея
белия бульон.

Армия роботи
във ташака спи,
златните кюлоти
чакат да свалиш

Армия минава
в дългия тунел,
моята ебавка
няма паралел.

Ще фъщи наволя
втората глава,
като ти разпоря
тъмната страна.

Ако ти си Лея,
аз съм Анакин.
Дебна да те ебна
и да хванеш спин.



ГРЕШЕН

Понякога мечтая да съм грешен,
да те разкъсвам като станиол,
да те отпивам на горчив сироп,
да те целувам както ям череши.

Понякога успявам да съм грешен,
да се събуждам в паяжинен крем,
във облаците легнал, извисен...
Отдолу гледан сигурно съм смешен.

Понякога си пея, че съм грешен.
Във хора на загинали князе
се влива моя глас като в море
и в хора на кварталните келеши.

Понякога разбирам, че съм грешен
по твоята протегната ръка.
В началото не беше светлина,
началото във ябълката беше.






В ЧЕРВОТО НА ВСЕЛЕНАТА

Дълбоко вътре в черните небета
хвърчи едно лайно, една комета.
Хвърчи и пръска мръсната си диря
по всичките баири на всемира.

Хвърчи, фъщи, огъва светлината,
че рядко светли са телата на лайната.
Хвърчи едно такова - супер-нова,
която да избухне е готова.

Хвърчи лайното като за последно,
на хипер-скоци, хипер хомогенно,
зловредно и зловонно, нежно свети.
Заглеждат го звезди и звездолети,

ята метеоритни във шпалири
редят се и се чудят къв го дири.
А то - лайното - то мечтай, горкото,
да стигне просто края на червото.







ГРАДСКО-ТРАНСПОРТНО

На един автобус
на последна врата
се качи първо тя
после аз.

Даде драйвера газ
и момичето - пляс -
се стовари от раз
сюр моа.

Вкара заден ракурс,
беше мацка де лукс,
водопада й рус
ме заля.

Във тълпа от тела,
във война за места,
пламна срамна искра
между нас

и я взех във ръце
като малко дете,
девет спирки поне
я люлях.

На един автобус
се качи моя пулс
и си спомних на вкус
младостта.








ЛАЙНОГОМНОРИМКАТА
(дето римувала "лайно" с "гомно")

Една мърда въздиша, страда
фалшиво, като на парад.
Дали не съм ебаси гада -
ще й го бодна изотзад!
Кажи ми, псевдопоетесо,
в кенефа ли лайна твориш
или си леко тъпа нещо
и изотвсекъде смърдиш?
Във гърлото щом има место,
лапни ми кривиот бакшиш
до край, без ресто. Престо, бич!











ВЕЧЕРЯ С ВЕНЕРА
    с поздрави за Фон Мазох

Вечеряхме с Венера в кожи,
в естествените - в нашта плът,
Вечеряхме с Венера голи
и ето, че дойде мигът:

Звучеше някаква балада,
изправихме се на крака,
горяха свещи и горяха
на клада нашите тела.

"Задочно може да започнем"
предложи ми с усмивка тя.
Какво ли точно е задочно
в контекста на една ебня?

Притисна се в гърба ми дръзко
прокара пръста си по мен
от гърлото ми чак до кръста.
Не беше пръст, а оксижен.

Облиза ушната ми мида:
"- Задочно как звучи?"
                                "- Добре."
Със този глас дори обида
не би ми прозвучала зле.

Тогава тя отпред излезе,
но с гръб към мен, а не с очи,
над масата гърди надвеси,
удобно се облакъти,

залости токчетата остри
дълбоко в мекия килим
и взря се в мен през рамо после,
невинна като херувим.

Размърда бутовете сочни
току пред погледа ми ням:
"Кажи ми сал, преди да почнеш,
не ми ли е гъза голям?"

Над тиквата ми светна крушка:
Задочно значело отзад!
А мен ми дай отзад да мушкам,
не зная по-голям рахат.

Отвърнах й:
                    "Тоз гъз прилича
на торта с форма на сърце,
със мек овал и еластичен
като сметаново парфе.

Не знам дали да го отпоря...
Дали? Или да го изям?
Но знам, че лесно се работи
на по-голям тезгях, мадам.

Разбра ли, мила ми, Венеро?"
И тя отлично ме разбра,
и стана то едно инферно -
дълбока адова ебня.

Тя диво стенеше, пръхтеше,
ловеше въздуха с уста,
а аз пък бях и груб, и нежен,
и масата се разкова,

и свещите заляха с восък
треперещите й ръце.
Прекъсна във  квартала токът,
земята взе да се тресе.

Тоз готин задник бе подложен
на най-бруталния пердах.
Ебахме се с Венера в кожи,
та кожата й чак съдрах.






ПОРНО ПИЧКА

Ти си порно примадона
Ти си Сторми, Сторми Уотърс
ти си тя.

Ти си вън от всички норми,
Еври морнинг, мила Сторми,
те зова

Хикс-хикс-ел те пре-пре-дава
ти - звездата на канала -
само ти.
Но заспаха вече всички,
и канала на звездички
се разби.

Припев:
Ти си порно пичка,
аз съм селски пич
Много те обичкам,
ти пък мене ич, ич, ич...


Снощи с поглед ме съблече
и яйцата ми препече
на очи

Още помня сякаш беше
вчера и без теб до днешен
ден боли.

Питам няма ли програма
на която да те дават
през деня

Питам няма ли програма,
на която да те хвана...
за гъза

Рап:
Вънка бури, вътре щури
копелета от кобури
вадят марокански пури
Мощни нощни каламбури.
Снощи Сторми й го турих...
чу ли ве, балък.
Снощи Сторми й го турих
и се будя със шаршаф в гъза,
и със пръстите в контакта,
и гъза ми ръкопляска.
Чу ли ве, балък,
шейба и карък....

Припев.

Припев.













ЗАЙЧЕНЦЕТО КУЦО

Зайченцето бяло
цял ден се ебало
с бръснатата пичка
на една сърничка

Но му притъмняло -
както се ебало
хуя изкривило
и си го строшило.

Хукнало да бяга,
но за лоша врага
счупило и двата
крака в тъмнината.

Влачи се и плаче
малкото юначе,
лази и се вайка.
Не човек - утайка!

Бродела в гората
гейша всепризната:
малката светулка
с хуй като гъдулка.

Зайчето видяла
и му се присмяла:
"Зайо (запетайка)
твооойта куца майка!"





Зайченцето е въже над пропаст!
Зайченцето трябва да бъде превъзмогнато, трябва да залезе и да отстъпи място на свръх-зайченцето!
Тъй рече поета-циник!
_______________
брой стихове - 14