ПОЕЗИЯТА НА ПРОСТАКА


О, музо! - възседни оня гибелен кур на Ахила Пелеев


  


И ТЪНЪТЪ

(програмна творба) 


Еби ма, за да има рима,

в очите ти мерак дими

като от аец фукушима,

нали ма? Ти ма, точно ти!


Не си такава, о, така ли?

Ами като не си, да си!

Не ти се правели кавали,

ох, мали... ся ли го реши?!


А кви съм срещал преди тебе:

жени, ама жени без срам!

Веднъж ебеш и раждат бебе,

ебеш ги пак и са дотам.


"Живя жена, умря красива"...

или пък онзи епитаф  -

"Еблива слива си отива,

свали си шапката, манаф!"


Ех, спомени като павета

трошат ми предните стъкла -

нахални хулигани, дето

са си останали деца.


Но днеска е небе небето,

а не декор от талашит

и няма как на минарето

будист да пее на иврит.


На мястото си идва всичко

и става ясно като ден -

ако си пичка, спиш самичка,

събуждаш се и виждаш мен.


С кого си, питаш се. Въпроси...

Жена облечена така

за изнасилване си проси.

Сега разбра ли или да,


че интереса клати феса

а тебе те изклатих аз -

навих те на коремна преса,

натрих ти трътлестия таз.


Прости ми, забрави и стига!

Ще срещнеш своя еверест,

а пък и мойта си пристига

и сексът пак ще е на шест,


но ако трябва да съм честен

(а няма смисъл да не съм),

от малък съм добре известен

с това, че съм голям шашкън,


пък всъщност съм от чисто злато.

Единствен мазният ми член

е най-обикновен - мушкато,

с обем на угоен тюлен.


Небето ми е до колене,

ебал съм слънцето в гъза,

и всеки ми е фен на мене,

и тънътъ, и дъгъдъ.