Статии‎ > ‎

Сценаристът като Дарт Вейдър




Сценаристът 
като Дарт Вейдър


Замисляме ли се коя е най-важната фигура в създаването на един филм?

Актьорът?

Не.

Ако не е един актьор - ще е друг. Филмът пак ще е същият - просто други ще изпълняват ролите.

Режисьорът?

Не.

Ако не е този режисьор - ще е друг. Филмът ще е същият - просто ще го е снимал друг режисьор.

Продуцентът, тоест, човекът който плаща всичко?

Не.

Ако не е един продуцент - ще е друг. Важното е пари да има.

Сценаристът? Е, ако не е този сценарист, ще е...

Стоп! Ако не е този сценарист, няма как да е друг - защото сценаристът стига до идеята, измисля случките, героите, връзките между тях - тоест, създава сюжета. Тоест, какво ще се случи в най-общ план.

Сетне по този сюжет създава фабулата - същият сюжет, но по-подробно.

После написва самия сценарий - същата фабула, но вече с всички подробности.

По-нататък носи сценария на продуцента, той го харесва, кани режисьор, дава му парите, режисьорът прави кастинг, харесва актьори - и филмът бива сниман. Е, или не го харесва - тогава сценаристът пъха сценария в чекмеджето си. Или го носи на друг продуцент. В края на краищата заснетите на филм сценарии в Холивуд са само 10% от общия брой...

Както виждаме - ако няма сценарий, няма и какво да бъде занесено на продуцента, той няма за какво да кани режисьор, който няма защо да търси актьори, и така нататък по схемата...

Същото е и за телевизионно предаване, сериал, рекламен клип и пр.

Разбира се, възможни са размествания в тази набързо скицирана схема. Може да бъде обратното: продуцентът да покани сценарист, чиито досегашни сценарии му харесват. Или режисьорът да си хареса сценарий, който да занесе на продуцента и пр.

Но в основата е все същото.

Сценарият.

Погледнато дори в по-глобален и по-метафоричен план - пак същото. Актьорите по политическите сцени ги виждаме редовно, по-рядко стават известни режисьорите - но ако няма написан или формулиран другояче сценарий, по който се играе голямата световна игра, няма да съществува и самата игра.

Но засега нека се ограничим с по-скромните измерения на сценариите, чиито резултати редовно виждаме по екраните като филми, предавания и, естествено, вездесъщите телевизионни реклами.

Ако се вгледате в надписите на най-популярното телевизионно предаване в България (да не го споменаваме, за да не правим реклама), ще видите не просто сценарист - а цял екип сценаристи. Преди години бяха около дузина и половина, сега не зная, но предполагам, че броят им е все някъде там. И какъв е резултатът? Най-популярното телевизионно предаване.

Така се прави успешен, както казват сега, "телевизионен продукт". Онзи, който оценява ролята, важността, значението на сценариста или екипа от сценаристи - успява. Който не оценява ролята, важността и значението на Сценария - се проваля. Неизбежно, категорично и задължително, рано или късно се проваля.

Но обикновено сценаристът е сравнително пренебрегвана фигура както в създаването на филмовия продукт, така и в обирането на каймака на славата после - независимо дали става дума за игрален филм, телевизионно предаване или рекламен клип. Това е разбираемо - той не се мярка в кадър както актьорите, не се развява в интервюта по телевизионните студии както режисьора, около него не се накачулват любопитни репортерки. Неговата работа е в тишина, далеч от шума на възхитената тълпа и светкавиците на фотоапаратите.

Защото, за да се създаде основата на нещо, каквото и да било - без значение дали небостъргач или филм, в началото това нещо трябва да бъде измислено.

А за да бъде измислено, трябва, както показва и самата дума, трябва да бъде включена в ход мисълта.

Разбира се, режисьорът също мисли как да пресъздаде на екрана написания текст на сценария върху масичката пред себе си, актьорът също мисли как да изиграе така своя персонаж, че да бъде убедителен и достоверен. Но те мислят върху вече готова основа, която им е поднесена и която се нарича "сценарий". Техните мисли и размисли има върху какво да стъпят, разполагат с база - от която се оттласкват и продължават напред.

Докато сценаристът няма нищо.

Няма база.

Няма основа.

Нищо.

Чист бял лист. Или екран на компютър. Пак чист, пак бял.

Сценаристът има само своята мисъл. Той работи с мисълта в чистия й вид - все още невидима, ненаписана, нереализирана, съществуваща само като потенциал в собственото му съзнание.

И както мисълта му е мисъл в чист вид - така и сценаристът е Творец в чист вид.

Той не интерпретира.

Не "реализира".

Не "играе".

Сценаристът Създава От Нищото.

Творец в чист вид.

Разбира се, не само той. Такива са и художникът - който създава картина от парче платно и разхвърляни бои, композиторът - който създава музика от звуците в главата си, писателят и поетът - които създават словесни картини от думите.

Ето къде се крие причината за един факт, който всеки сценарист, имал късмета да види свой сценарий реализиран и заснет като филм, знае много добре: целият снимачен екип, от режисьора през актьорите до последния осветител, го мразят.

Сценаристът е най-мразената фигура, когато се снима филм, клип или каквото и да било.

Когато той се появи на снимачната площадка, тревата повяхва.

Всички други се дръпват встрани - сякаш Дарт Вейдър излиза на бойното поле, и за останалите просто вече няма място.

Защо снимачният екип мрази сценариста?

Отговорът е прост: защото той е Господарят на снимките.

Не режисьорът. Режисьорът е само изпълнител на онова, което му е повелено от Сценария, създаден от Сценариста.

По същия начин, по който техническият ръководител на един строителен обект е само изпълнител на формите, които му повелява чертежът, създадени от Архитекта.

По същия начин, по който диригентът е само изпълнител на музиката, създадена от Композитора.

По аналогична причина и българският театър (в който главните фигури са режисьорите) мрази българските автори. Запитвали ли сте се защо има толкова малко български пиеси в театралните репертоари? А онези, които присъстват, са повечето на автори, произлезли от театралните среди дали по професионална, дали по роднинска линия - тоест, на "наши момчета" или "наши момета". Като ще им се подчиняваме, поне да са "наши". Защото кой обича да вижда човека, по чиято свирка играе - и на всичко отгоре този човек да е "чужд", извън "нашия театър"?

На всичко отгоре всичко е заковано и няма мърдане - сценаристът е носителят на авторските права върху онова нещо, наречено Сценарий, което кара в момента режисьора да крещи, актьорите да се напрягат, оператора да се взира с възпалени очи в окуляра на камерата, осветителите да мъкнат тежките прожектори насам-натам.

С други думи: ако случайно сценаристът не хареса нещо в начина, по който режисьорът снима филма или клипа, само от добрата му воля зависи дали не ще отреже: "Това не е по сценария Ми!".

И точка по въпроса, и целият труд на толкова хора отива на вятъра, и трябва да се започва отново - с режисьорските крясъци, актьорското пресипване, операторския конюнктивит и осветителските псувни. Разбира се, в грамотно написаните договори има редица клаузи, които целят да озаптят авторските права на сценариста, за да не може да съсипе снимките само, защото е махмурлия от снощи - но Неговото основно, главно право на Господар на снимките никой не може и няма как да му го отнеме.

Е, кой обича Господаря си, пък бил той и зад кадър?

Естествено, умните сценаристи са наясно с всичко това, влизат в положението на режисьора и останалите изпълнители на гениалните им замисли и разбират, че тези замисли явно са толкова прекалено гениални - та просто няма как да бъдат заснети за екран.

Затова и обикновено се съгласяват с повечето режисьорски корекции. И трябва някоя от тези корекции да е наистина прекалено идиотска, за да погледнат намусено в издраскания с разноцветни режисьорски флумастери сценарий и да накарат снимачния екип да се почувства като група препикани мушката при мисълта, че камионите и микробусите ще трябва да се разтоварват отново, а цялата мъка по заснемането на поредния епизод да започне отначало. Но това рядко се случва.

Пък и умният сценарист гледа да се появява рядко на снимачната площадка. Колкото по-рядко - толкова по-добре.

Кой обича да гледа повяхнала трева?


Любомир Чолаков



Comments