Подправки Пимента

          Добавих скилидка чесън, дафинов лист, зрънце чер пипер,

                                                                                    и ... чудото стана!

Копър

Копърът ( Anethum graveolens L.) е едногодишно тревисто растение от сем.Сенникоцветни. Стъблото е единично, цилиндрично, високо до 120-130 см, листата са перести, нишковидни. Цветовете са събрани в съцветия-сенници с диаметър до 15 см , а плодчетата са дълги 5-6 мм, яйцевидни, двусеменни. Цъфти през юли-август. Всички части на растението съдържат силно ароматично етерично масло, богато на карбон, както и други ценни съставки като белтъчини, смоли, захари, витамини С, провитамин А.
Всички надземни части на копъра се използват, не само  в кулинарията, но и в медицината, хранителната и консервната промишленост, в козметиката.

Копърът е  познат и отглеждан като подправка, етерично-маслена и медицинска култура от дълбока древност. Първите сведения за употребата му произхождат от Вавилон, където цар Мардукапалитина ІІ уредил градина, в която между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Елада копърът бил белег на заможност. Старите гърци демонстрирали своето благосъстояние като горели ароматно масло от копър. Древните римляни вярвали, че копърът притежава тайнствена, чудодейна сила. По земите на хан Кубрат обичаят повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен копър. През Средновековието го използвали   като съставка при приготвянето на любовен елексир, а също и като защита срещу магии.                                                              
Днес копърът е широко разпространен във всички области с умерен климат като градинско растение или диворастящ.  А като кухненска подправка е завладял света.

В кулинарията

В  кулинарията се използва цялата надземна част  на копъра. В свежо състояние нежните СТРЪКОВЕ, нарязани на ситно са незаменима част от почти всички български пролетни блюда. Подходящ е за подправяне на зелени салати, супи, сирене, извара, сосове, варено говеждо или овнешко месо, риба. Много добре приляга на всякакви картофени ястия /варени, пържени или печени/, на зелен фасул, грах, гъби. А какво би бил тараторът без копър? Важна особеност при употребата на копъра е, че не трябва да се вари заедно с ястието, за да не загуби аромата си. Той добре се комбинира с чесън, черен пипер, лук, лимон. ЦВЕТОВЕТЕ на копъра се слагат в маринати, туршии, стерилизирани краставички и рибни консерви.

СЕМЕНАТА на растението се използуват в някои части на страната за подправяне на лозови сърми. На смлените семена от копър се дължи характерният аромат на някои колбаси и месни деликатеси от района на Банско и Гоцеделчевско.

В медицината

В народната медицина зелените части на растението, плодовете и етеричното масло от стари времена са познати като апетитовъзбуждащо, газогонно и диуретично средство, при заболявания на бъбреците и жлъчката, за понижаване на артериалното налягане. От плодовете на копъра се приготвят отвари за болки в стомаха, безсъние, цистити, камъни в бъбреците. Чай от семена на анасон и копър се дава на бебетата против колики.

Плодовете и етеричното масло се употребяват още в медицината за приготвяне на антиспазматични и тонизиращи средства. Дезинфекционните и освежаващи качества на етеричното масло позволяват приложението му при производство на пасти за зъби и средства за освежаване на устната кухина.

  Любопитно

За шведите копърът е това, което е червеният пипер за нас – национална подправка.

В руската и молдавската кухня той е любим аромат за супи, салати и месни ястия.

Когато купуваме от пазара свежа връзка копър трябва да внимаваме да не попаднем на много сходното на него резене. Грешката ще избегнем,  ако разтъркаме между пръстите си листенце от растението. Характерният силен аромат на копъра не може да се сбърка с миризмата на анасон при резенето.

  През зимните месеци можем да ползваме подправката изсушена, консервирана в оцет или сол или замразена.