Подправки Пимента

          Добавих скилидка чесън, дафинов лист, зрънце чер пипер,

                                                                                    и ... чудото стана!

Продукти 

Ценова листа 

Кои сме ние  

Контакти 

Енциклопедия на подправките 

Начало

 

Джинджифил

Подправката джинджифил е коренът на един екзотичен храст –Zingiber officinale Rosc., за чиято родина се смята Южна Азия.
Наименованието идва от санскрит и означава „рогат”, което е свързано с формата на джинджифиловия корен. У нас е познат също и с името исиот.
Джинжифиловите корени се предлагат по три основни начина:  в прясно състояние, консервирани в сироп или саламура и сушени.
 Пресният джинджифил не се среща  у нас, но в районите, където се произвежда, той се консумира предимно по този начин. В азиатската кухна   най-често се  настъргва или нарязва, накисва се във вода и се добавя в ястията малко преди сервиране. В Тайланд смленият пресен корен се добавя в кърито, заедно с кокосово мляко. В горещия тропически климат на Индонезия и Хималаите се пие чай от резенчета пресен джинджифил. В Индия и Шри Ланка джинжифилът се запържва за приготвяне на сосове към овощни и месни блюда. В китайската кухня намира широко приложение варен и пържен.
Консервирането има стара традиция в Китай. Там се произвежда специален вид джинжифил, който е месест и  без характерния остър и парлив вкус, а корените на растението се обират, преди да са напълно узрели, когато са сочни и свежи. Поради това консервираният китайски джинжифил намира приложение най-вече в сладкарството. У нас обаче той е почти непознат. 

На българския пазар се среща единствено сушената подправка. Тя се прави от узрели корени, които се предлагат цели, нарязани или смлени. В сушено състояние джинжифилът има най-силен аромат и остър, пикантен вкус.
Той се използва директно като подправка и лекарство или за приготвянето на екстракти. Чрез дестилация с водна пара от коренището се получава етерично масло, което запазва силния аромат на подправката, но е с по-мек вкус.
Най-големият производител на джинжифил в света е Индия, която осигурява около 50 процента от световния добив. Други важни производители са Китай, Тайван, Нигерия, Сиера Леоне, Ямайка, Тайланд и Австралия. Страните, внасящи най-големи количества са Великобритания, САЩ и Саудитска Арабия. Джинжифилът на българския пазар е с китайски или нигерийски произход.

История

Джинджифилът е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Известен на китайците и индийците от хилядолетия, той е пренесен в Европа от арабски търговци още преди настъпването на нашата ера. Те обаче държали в тайна местата, от които произлиза. Чак през 13 век знаменитият пътешественик Марко Поло се запознава с това растение в Китай и го описва за европейците. През средните векове джинджифилът добива особена популярност. Улиците, където са се продавали подправки, са носели името „Джинджер стрийт”. През 13-14 век джинджифилът става най-употребяваната подправка, както са днес солта и черният пипер, който тогава  бил почти недостижим. По това време един фунт /мярка равна на  0, 453 кг/  джинжифил е струвал колкото една овца.  Многобройни рецепти от онази епоха споменават джинжифила. Той е оставил незаличим отпечатък върху кулинарните вкусове на европейците още от времето, когато те дори не са подозирали за съществуването на картофите, доматите и царевицата.  Вероятно поради това той и до днес е задължителна съставка на редица традиционни ястия в европейските национални кухни.

В кулинарията

Едва ли има  друга подправка с толкова широк спектър на приложение, както в кухнята, така и в лечебната наука.
Джинджифилът се слага в десерти, кейкове, сладка. Всеки в Европа познава английските джинджифилови сладки „Ginger bread”, а прочутите джинджифилови бонбони са всъщност парченца захаросан или карамелизиран джинджифил.  С него може да се придаде пикантен аромат на плодови салати, компоти, мармелади. Джинджифиловият сироп е чудесна добавка към кремове и сладоледи. Цели парчета от корена се добавят при мариноването на тиква и круши.. От стари времена са го използвали при производството на бира заради горчивия му вкус. Днес слабо алкохолната джинджифилова бира „Ginger ale„ е традиционен английски специалитет. Под формата на масло той служи като добавка към тестени изделия, безалкохолни напитки, ликьори и др.
Джинджифилът се слага и в солени блюда – супи, сосове, зеленчуци със или без месо. Доматеният сос получава по-деликатен вкус, ако му се добави щипка стрит джинджифил. Малки добавки придават екзотичен привкус на салатата от червеното цвекло. Подходящ е за ястия, които съдържат повече целулоза, защото подобрява храносмилането. Употребява се самостоятелно или с подправки, имащи силен аромат, като чесън, лук и др. 

В медицината

Коренището на джинджифила и етеричното масло стимулират стомашните жлези, действат противомикробно и служат като тонизиращо средство. Под формата на чай се прилага при простудни заболявания, кашлица, хрема, възпаление на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане, като диуретично средство. Не бива да се използва при възпаление на бъбреците, стомаха и червата и при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур

Рецепти

Сос с къри
В 40 г маргарин се замършват 1 глава ситно накълцан лук,  1 суп.лъж.къри, 40 г. Брашно, размито с малко вода и се долива бульон. Оставя се да кипне. Сипва се 1 суп.лъж. лимонов сок или 1 настъргана ябълка, на върха на ножа джинджифил, сол, черен пипер и щипка захар. По желание може да се подправи с 2 суп.лъж. сметана. С така приготвения сос можете да полеете рохко сварени яйца, варена или печена риба, месо от птици. Като гарнитура могат да бъдат сервирани ронлив сварен ориз и различни салати.

Пикантно говеждо
750 г говеждо месо се натрива със сол и черен пипер, шпикова се със сланина и се оставя за няколко часа в червено вино. Изсушава се и за запържва отвсякъде в гореща мазнина. Червеното вино, 1 ч.чаша месен бульон или вода и 1 каф.чашка коняк се доливат постепенно, добавят се няколко парчета сланина с кожата, 1-2 едро нарязани глави лук, 1 карамфил, 1 дафинов лист и се поръсва с по щипка захар, джинжифил, индийско орехче, сух майоран и мащерка. Месото се задушава бавно. Пърженото се гарнира със задушен зелен боб и картофи.

Хляб с джинджифил / джинджифилови сладки/
250 г пудра захар се разбива с 2 яйца и 2 жълтъка на водна баня, докато водата заври. Добавя се 1 суп.лъж. ситно стрит джинджифил и се бърка, докато изстине. Постепенно се поръсва 250 г брашно. Тестото се омесва добре, точи се и от него се изрязват форми. Оставят се за 1 час да „починат”, след което хлебчетата се пекат на умерена фурна до златисто-жълт цвят.

Греяно вино с подправки
Внимателно се загрява 1 бутилка червено вино с ¼ пръчица канела, без да се оставя да кипне. За малко в него се пускат 3 тънки лимонови резенчета с 1 карамфилче и парченче джинджифил