Защо хомосексуализмът не е болест?

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home              за автора              статии             медии             за консултация               тренинги               мнения

русский          english


„Всеки хомосексуален е скрит хетеросексуален” – Ирвинг Бибър

Защо хомосексуализмът не е болест?

    Днес много психотерапевти в България и по свет разглеждат хомосексуализма като напълно обратимо нарушение в човешката сексуалност, макар и да не говорят за това на глас. Тези хора не са хомофоби (такива, които изпитват ирационален страх по отношение на хомосексуализма). И тяхната позиция далеч не винаги се основава на някакви религиозни убеждения. Но много от тях са недостатъчно смели да изразят своите възгледи в академичните и професионални среди, защото няма да е „политкоректно”.

В днешните висши училища се смята за „правилно” всички да нагласят своите възгледи според някакъв общоприет стандарт. В България ако някой се изказва публично срещу хомосексуализма, веднага бива атакуван като хомофоб и злобно обиждан от гей-активисти.

    Какво е всъщност хомосексуализмът?

Най-общо хомосексуализмът е „еротично привличане към представители на своя пол”. Въпреки че хомосексуализмът включва мисли, чувства, фантазии и открити сексуални актове с представители от своя пол, терминът „хомосексуалист” не се прилага към деца в допубертетна възраст, към отделни личности или група хора, чието любопитство ги води до кратко експериментално еротично въвличане с  човек от собствения пол.[1]

Важно е да се отбележи, че има голяма разлика сред тези, които се чувстват сексуално привлечени към представители от своя пол. Психологът Ярхауз ги разделя на три групи[2]:

-          Първата група са тези, които изпитват привличане към своя пол. Това е най-голямата група и включва такива, които скриват, че са привлeчeни от своя пол, както и такива, които са открити гейове в своето сексуално поведение и идентичност. Много хора, които са изпитвали някакво сексуално привличане към своя пол, пораствайки , развиват нормална хетеросексуална ориентация.

-          Втората група е по-малка и включва хора, чието еротично привличане към своя пол продължава във времето. Това са хора с  хомосексуална оритентация. Те знаят, че сексуално най-много ги привличат представители на своя пол и мислят, че ще бъдат максимално сексуално задоволени  чрез хомосексуални актове, но много хора с хомосексуална ориентация никога няма да покажат пред другите своето сексуално предпочитание и никога няма да се въвлекат в сексуални практики с представител от своя пол. Тези хора показват чрез живота си, че хомосексуалната ориентация не изисква задължително хомосексуално поведение.

-          Третата група са  тези с гей-идентичност, които открито заявяват „Аз съм гей”. Това самоопределение  най-често възниква в ранна зряла възраст. Те са най-малката група.

    Болест ли е хомосексуализмът и ако да, тогава защо е изваден от списъка на болестите?

„Нормалност” е всяко нещо, което функционира съгласно своя замисъл” – пише д-р Чарлз Кинг (цит. по Lively, S. 2009). В този смисъл абнормата  (анормалността) е вид разстройство. Хомосексуалистите не са създадени по-различни от другите. Те имат хетеросексуални тела с репродуктивни органи, които са проектирани за продължаване на човешкия род. Техните сексуални импулси произхождат от същите химични процеси в репродуктивната им система, както при всеки друг човек. Но поради различни причини, тяхната сексуална „ориентация” е насочена в погрешна посока (парафилия – парадоксално насочена сексуалност към грешен обект[3]). По този начин ориентацията е психично състояние, а не биологична предопределеност. 

През 1963 г. Медицинската академия в Ню Йорк възложи задачата на Комитета по общественото здраве да изготви доклад по темата за хомосексуализма, провокирана от безпокойството, че хомосексуализмът е започнал да нараства. Комитетът заяви в своя доклад: „Хомосексуализмът е наистина болест. Хомосексуалистът е личност с емоционални нарушения, който не е усвоил нормалната способност да развива задоволителни хетеросексуални отношения”.[4] Още тогава изследователите предупреждават, че „някои хомосексуалисти излизат от границите на своите защити и спорят, че отклонението е „желаем, почтен и предпочитан начин на живот.[5]

Социалните прогнози на лекарите се потвърдиха. Само след 10 години, без значителни нови научни доказателства, доводите на гей-активистите станаха нов стандарт за психиатрите и психолозите. През 1973 г. Американската психиатрична организация (AРА) за пръв път гласува за изключване на хомосексуализма от официално установения списък на психичните заболявания. Защо това се случи и то толкова бързо?

Изваждането на хомосексуализма от списъка на болестите в голяма степен е провокирано от борбата на хомосексуалистите за граждански права. Те са свързани с въстанията в Гринуич Вилидж (Ню Йорк) през 1969 г. Това въстание е продължавало цяла нощ, а на следващия ден хомосексуалистите отново се събират на улиците, където обиждат полицаите, хвърлят по тях камъни и запалват пожари. На втория ден от въстанието, 400 полицаи вече трябвало да се справят с тълпа от над 2000 човека. Като резултат от тези протести, полицаите престават да провеждат акции в гей-баровете. „Въодушевени от постигнатия успех в борбата срещу полицията, участниците в движението за правата на хомосексуалистите насочват своите усилия върху своя исторически противник – психиатрията. През 1970 г. гей-активистите нахлуват в на годишното заседание на Американската психиатрична организация (APA) и прекъсват доклада на Ирвинг Бибър по въпроса за хомосексуализма, наричайки го “----------„ (псувня)  в присъствието на шокираните му колеги. Вълната на протестите накара онези психиатри, които са съчувствали на гейовете, да изключат хомосексуализма от официалния списък на заболяванията”.[6] Това решение е взето окончателно от психиатрите през 1974 г. с незначително мнозинство след продължителна вътрешна борба. Следва да се отбележи, че през 1975 г. психиатрите-хомосексуалисти създават секция на лезбийки, гейове и бисексуални, която става официален отдел на APA.

Очевидно е, че всичките тези исторически факти, които в значителна степен са предопределили приемането на даденото решение, нямат нищо общо с научната аргументация! R. V. Beyer констатира, че изваждането на хомосексуализма от списъка на болестите не е обусловено от научни изследвания, а представлява идеологична акция, обусловена от влиянието на времето. Тази история чрез гласуване да се извади хомосексуализмът от списъка на болестите е получила названието „епистемологичен скандал”, тъй като разрешаването на чисто научен въпрос чрез гласуване за историята на науката е уникално[7].

Четири години по-късно едно изследване на списанието „Медицински аспекти на човешката сексуалност” разкри, че 69 % от психиатрите не са съгласни с гласуването на АРА да премахнат хомосексуализма от Диагностичния наръчник на болестите (DSM) и смятат, че хомосексуализмът е разстройство.  Ясно е, че решението  от 1973 г. беше взето (както отбелязват и някои гей-активисти) под силния политически натиск от страна на гей-активизма[8]

След премахването на хомосексуализма от американския Диагностичен и статистически наръчник (DSM), СЗО също изважда хомосексуализма от Международната класификация на болестите (МКБ), но едва през 1992 година, което означава, че светът се е съмнявал в решението на АРА почти две десетилетия!

Дали хомосексуализмът може да бъде вариант на норма, предвид всичките последствия, до които води?

    Лични впечатления

Като клиничен психолог и консултант разговарял съм с различни хора, изпитващи едни или други психологични затруднения. Разговарял съм с млади мъже, които са израстнали в дисфункционални семейства (с някакъв вид насилие, разбити или конфликтни семейства). Някои от тях дори са били обвинявани от други, че са гейове. Дори на единия от тях гей-мъже от Европарламента открито са му предлагали секс. Въпреки своята уязвимост поради психични рани в деството, тяхната воля във всички случаи е била калявана. Дали да се отдадат на хомосексуално поведение зависи не от сексуалното привличане, нито дори от ориентацията. Хомосексуализмът е повлиян от различни биологични, наследствени, психологични и социални фактори, но последната дума винаги принадлежи на волята. Това може да се илюстрира със следния пример, който дава психологът Е. Уелч:

            „Представете си, че отивам да си измия колата. Трябва ми вода, нали? Също и кофа със шампоан. Ако ги нямам, няма как да измия колата. Има и други необходими условия: свободно време, подходящи климатични условия и разбира се, мръсна кола. Но и това не е достатъчно, за да си измия колата. Достатъчното условие е НАМЕРЕНИЕТО или ЖЕЛАНИЕТО да я измия.  Трябва да ПОИСКАМ да я измия”[9]. 

При хомосексуалистите достатъчното условие е решението да се отдадат на хомосексуално поведение, а не хомосексуалното привличане или дори ориентация.

През годините посетил съм различни научни конференции и съм разговарял с десетки професори по психология и психиатрия в България и в чужбина. Много от тях, въпреки „нормализирането” на хомосексуализма по политически причини (както стана ясно по-горе), продължават да разглеждат хомосексуализма като отклонение от нормалната човешка сексуалност.

Някои книги, в които хомосексуализмът е отклонение от нормата

Както беше споменато в началото, много изтъкнати психиатри и психотерапевти не приемат хомосексуализма за норма. Ето някои примери:

Според клиничното ръководство „Модели на диагностика и лечение на психичните и поведенчески разстройства”, единият от задължителните критерии на сексуалната норма е хетеросексуалността.[10] Този наръчник е одобрен от Министерството на здравеопазването на Руската Федерация.[11]

В България според пособието за общопрактикуващи лекари Психиатрия, психология и психотерапия хомосексуализмът се разглежда като разстройство от групата на „обектните парафилии” (сексуално влечение към неподходящ полов партньор, каквито са и педофилията, зоофилията, фетишизмът и др.).[12]

Според българския Психиатричен енциклопедичен справочник, хомосексуализмът е „полово извращение”[13].

Професор, д-р на псих. науки  Е. П. Ильин разглежда хомосексуализма като „противоестествено полово привличане към представители на своя пол”.[14]

Според Българския тълковен речник хомосексуализмът е "[извратено, противоестествено] сексуално влечение към лица от същия пол"[15]

Ние (Петър Вълков и екипът на Гражданския форум за защита на детето и семейството) не сме против хомосексуалистите, а ги приемаме наравно с всички други хора. Социално сме толерантни към тях, макар интелектуално да не сме съгласни с техния избор на хомосексуално поведение. Една немалка част от тях желаят да се променят. Те са онази мълчалива група от мъже и жени, които са убедени, че са предназначени за един нормален живот и са готови да приложат необходимите усилия, за да преодолеят своята хомосексуална ориентация. Ние ги разбираме и подкрепяме.

 Редактор на текста: Майя Вълкова

Цитати: 

[1] Collins, G. Christian Counseling. A comprehensive guide, 3th Eddition,2007, p. 377

[2] Yarhouse, M., “Same-Sex Attraction, Homosexual Orientation, and Gay Identity: A Three-Tier Distinction for Counseling and Pastoral Care”, Journal of Pastoral Care and Counseling 59 (2005): 201-212

[3] Психиатрия, психология и психотерапия, под ред. на Николкова, С., П. Маринов,  „Медицина”, 2007, с. 362.

[4] Цитат по: C. W. Socarides, “Sexual Politics and Scientific Logic: The Issue of Homosexuality, “The Journal of Psychohistory 10, no.3 (1992), p. 308

[5] Пак там.

[6] Мондимор Ф.М. (Mondimore F.M.) Гомосексуальность: Естественная история / Пер. с англ. – Екатеринбург: У-Фактория, 2002. – 333 с.

[7] Независимый психиатрический журнал:  http://www.npar.ru/journal/2006/4/homosexuality.htm

[8] Le Vay, S. Queer Science (Cambridge, Mass.: MIT Press, 1996), p. 224

[9] Welch, E. Blame it on the Brain? Distinguishing Chemical Imbalances, Brain Disorders, and Disobedience, 1998, p. 170

[10] Модели диагностики и лечения психических и поведенческих расстройств: Клиническое руководство / Под ред. В.Н. Краснова и И.Я. Гуровича. – М., 1999.

[11] Приказ Минздрава России от 06.08.99 N 311 «Об утверждении клинического руководства "Модели диагностики и лечения психических и поведенческих расстройств"» // http://dionis.sura.com.ru/db00434.htm

[12] Психиатрия, психология и психотерапия. Николкова, С., П. Маринов, ред.  С., „Медицина”, 2007, с. 362.

[13] Психиатричен енциклопедичен справочник под ред. на проф. д-р Й. Стоименов,  акад. изд. „Марин Дринов”, София, 2004

[14] Ильин, Е. П. „Диференциальная психофизиология мужчины и женщины”, 2003, с. 165.

[15] Български тълковен речник, изд. Наука и изкуство, София, 2005

[16] Lively, S. Reediming the Rainbow. A Christian Response to "Gay" Agenda, 2009, p. 43

Comments