ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home           за автора          статии           медии        за консултация            тренинги           мнения      Deutsch        Русский          English

Интервю за в. "Доктор" от 2-9 септември 2013
с Петър Вълков:

Кога ревността се превръща в болезнено чувство и може да доведе до убийство?


Ревността е мисловен, емоционален и поведенчески отговор на реална или въображаема заплаха за връзката между двама души. Сексуалната ревност е по-болезнена, когато потърпевшият разполага с неоспорими доказателства за сексуална връзка между партньора му и някакво трето лице. Преди години се наложи да правя психологическо изследване на лице, извършило жестоко убийство на почва ревност. Повечето такива убийства се извършват в състояние на афект (изключително силно, внезапно настъпващо и бурно протичащо краткотрайно чувство), гневът е практически неконтролируем. В едно такова състояние човек действа крайно импулсивно. Макар че съзнанието в такива ситуации е крайно стеснено, афектираните хора не загубват напълно способността да се ръководят постъпките си. Последната дума има винаги волята, колкото и да е ограничена в такива моменти.

Другият вид ревност е емоционалната (между дете и родител, между братя и сестри), която значително намалява с личностното и емоционалното израстване на индивида.

Защо в много от случаите, ревнивецът, след извършване на убийството се самоубива?


Ако при убийството поради ревност доминира гневът, то при хората, които се самоубиват след извършено убийство доминира вината. Тези хора не могат да издържат на укорите на съвестта и виждат изкупването на вина единствено чрез прекратяване на живота. Тежкото нарушаване на заповедта: „не убивай“, води до загуба на душевното равновесие, човек губи най-важното: надеждата, която пък е свързана със смисъла на живота. Безнадеждността стеснява съзнанието, води до „тунелно мислене“, при което не могат да се възприемат други алтернативи, човек не вижда вече никаква светлина в тунела. Този, който след убийство на друг решава да погуби и себе си, не изпитва вече страх от смъртта. Той се бои от самия живот.

Преди години разговарях с човек, който е излежал присъда заради умишлено убийство на съпругата си. В затвора той намери нов смисъл на живота, придоби вяра, надежда и любов в Бога и излезе оттам нов човек. Така че има надежда и за убийците. За самоубийците за съжаление, надежда вече няма, защото, както пише Н. Островский, „Най-скъпото за човека е животът. Той му се дава само веднъж и затова трябва да го изживее така, че да не му е мъчително болно за безцелно пропилените години, да не го гори позорът за подло и дребнаво минало…“.

Самоубийството след убийство е автоматично и импулсивно. То произтича от внезапен и непобедим импулс. Мисълта в един миг узрява докрай и подтиква човека към самоубийство. В такива случаи се работи с този човек да отложи за определено време своето решение да се самоубие, преди да е извършил непоправимото.

Какъв е психологическият портрет на болезнения ревнивец?

Тук има разлики между мъжете и жените ревнивци. Мъжете като цяло са по-агресивни, а жените – по-конфликтни. Агресията при мъжете е по-често физическа, а при жените – словесна. Въпреки че и мъжете и жените изпитват в еднаква степен чувство на гняв, жените са по-наранени от изневярата.

Общото между тях е преживяването на чувство на загуба, страх от загуба на важен човек, недоверие. Ревнивците са подозрителни, лесно се ядосват при най-малкото съмнение. Те често страдат от ниска самооценка и самота, егоцентрични са. Ревнивецът се интересува доколко партньорът му го обича, а не колко самия той обича другия. В този смисъл ревност може да има само там, където има близка емоционална връзка. Където няма никаква заинтересованост, там няма и любов. Затова противоположното на любовта е безразличието, а не омразата или болезнената ревност.

Други две типични черти на ревнивеца са увереността, че партньорът му е нужен и неувереността, че той самият е нужен за партньора. Защото ревността е най-вече неосъзнато съмнение в собствената ни любов към партньора ни.

Стремежът към абсолютен контрол върху любимия човек свързан ли е с проблеми в детството или са черти на личността (и какви са те)?

Болезнените преживявания в ранното детство са способни да изградят определени черти на характера и устойчиви модели на поведение. Изследванията върху самооценката и теориите за привързаността са установили, че ранните преживявания в семейството несъзнавано оказват влияние върху самооценката на хората в по-късна възраст. Стабилната емоционална връзка между родител-дете, условната любов на бащата и безусловната любов на майката още от деня на раждането до 5-годишна възраст помагат на децата да изградят здрава емоционална връзка по-късно през живота си.

Особено болезнено се отразява захвърлянето на детето в ранна възраст в ясла, на баби или други роднини. Изследвания сочат, че вече 6-месечни бебета са способни да изпитват и да проявяват ревност. Когато детето е откъснато от майката, то интуитивно усеща, че е ненужно, а негативните последствия от изгубеното доверие и хлабава привързаност между родител-дете ще са особено осезаеми през пубертета.

5. Какви са тревожните признаци, предшестващи крайния израз (убийство или самоубийство) на такава болезнена ревност?

Силният, неконтролируемият гняв почти винаги предшества убийството поради ревност. Той има ясно изразени физически прояви: зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане, силни двигателни и словесни реакции. Другите тревожни признаци са предварителни заплахи за физическа разправа, физическо насилие в семейството, конкретна подготовка за убийство, употреба на психоактивни вещества, вкл. алкохол, импулсивен характер. Известните думи на Достоевски „Щом няма Бог, всичко е позволено“ са един вид критерий, който показва, докъде човек ще стигне в своята ярост на почва ревност.

Сред признаците, които показват възможен опит за самоубийство са:

1. Предишни опити или сигнали в тази насока.

2. Наличие на самоубийци сред роднините и близките.

3. Преки или непреки заплахи за възможен опит.

4. Конкретна представа или подготовка за самоубийство.

5. „Неестествено“ спокойствие след спорове за самоубийство и периоди на тревожност.


6. Какви са причините, според Вас, да зачестяват напоследък случаите на убийство от ревност?

Прекалената сексуализираност в обществото със сигурност е сред причините за възникване на ревност и за нейния фатален израз – убийство. Погледнете само рекламите: дори реклами за гуми или на косачки имат подчертан сексуален характер. Насърчава се изневяра чрез примери в киното, списанията и медиите. А в крайна сметка всеки човек има дълбока потребност да принадлежи на някого. При изневяра това чувство на принадлежност е потъпкано, в брачната двойка нахлува трети, който разбива емоционалното, физическото и духовното единство между партньорите, тяхната принадлежност един на друг.

Така наречената „сексуална революция“ в САЩ, която нахлу и в България, унищожава една от най-скъпите и сигурните ценности за човека и обществото: семейството. Бракът се превърна в разкрепостен двор, в „град без стени“, в който лесно влизат диви зверове и разбойници. За да се стигне до убийство на почва ревност, обикновено преди това има продължителна изневяра (емоционална или физическа). Систематично се потъпкват чувствата и доверието на другия. Днес има много по-големи условия за анонимност, отколкото само преди 50 години. Скритото обаче рано или късно става явно, а натрупаният гняв у потърпевшия приема разрушителни форми, водещи до убийство.

7. Подкрепяте ли твърдението: колкото по-голяма е любовта и по-силни са чувствата, толкова по-силна и нарастваща е ревността?

Това твърдение ми звучи като руската поговорка: „Бие - значи обича“. Но народната мъдрост гласи още: „Гали – значи обича“. Изглежда и двете поговорки изразяват някаква форма на любов. При първата любовта е незряла, егоистична, несигурна, съчетаваща в себе си голяма доза страх и недоверие. Втората поговорка отразява спокойствие, сигурност, мир, доверие и себеотдаване. Ревнивецът гледа на любовта от позицията “как да бъда обичан”, а не “как да обичам”.

Може би най-успешното и най-точното определение на любовта на всички времена е това на Свети Апостол Павел, записано в писмото си към Коринтяните:

“Любовта (аgape) дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не преминава.”
[1]

Свети ап. Йоан пък казва, че в любовта няма страх и който се бои, не обича съвършено (Св. посл. на Йоанн 4 гл.). Истинската любов се основава не на безпокойство, контрол и подозрение, а на доверие, мир, на вяра и на надежда.

Колкото е по-голяма и съвършена е любовта, толкова човек е по-сигурен и спокоен в другия, само тогава той е способен да мисли преди всичко за другия. Ревнивецът мисли 95% от времето за себе си, а не за другия.






[1] Библия, 1 посл. Към Коринтяните 13:4-8а, Изд. Верен, София 2001, стр. 1317
Comments