Психология на Рождество Христово

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home            за автора              статии             медии             за консултация            тренинги           мнения

Deutsch        Русский          English

Интервю на Яна Бояджиева, публикувано със съкращения във вестник "Доктор", бр. 15.XII.2014 г.-5.I.2015 г. и достъпно онлайн тук

Петър Вълков, клиничен психолог, докторант по клинична психология в СУ “Св. Климент Охридски“, член на Дружеството на психолозите в България и на Българска християнска медицинска асоциация. Автор на редица статии, посветени на семейните отношения, депресивните и тревожните разстройства.

Г-н Вълков, как според Вас хората празнуват Рождество Христово днес?

    За много българи Рождество е заменено с коледа (откъде се е взела тази дума никой точно не знае). Те заменят църквите с шопинг молове, а християнските символи – с огромни плакати и реклами от типа на: „скандално ниски цени”, „колабиращо намаление” или „антикризисни цени за малък и голям джоб”. За тях празникът е сведен до колене на поредното невинно животно от свински тип, масово пазаруване и подготвяне на изобилна трапеза. Дори превръщането на Рождество Христово в семеен празник измества вниманието от Рожденика върху събралите се роднини. Няма нищо лошо в това на Рождество да се събере цялото семейство, ако заедно всички си спомнят за истинската причина на празника – Раждането на Христос. 
    Преди време децата от едно неделно училище бяха показали следното представление как повечето хора празнуват Рождество Христово днес. Едното от тях беше рожденик. Идват приятелите му един след друг, стаята се пълни с хора, които си пускат музика, забавляват се. По едно време се сещат, че са на рожден ден и започват да вадят подаръците и, вместо да ги подарят на рожденика, те си ги разменят помежду си. През цялото време рожденикът става все по-тъжен, че никой не му обръща никакво внимание и разочарован и справедливо ядосан изгонва гостите от дома си. Мисля, че никой от читателите ни не си пожелава такъв рожден ден. 
    За щастие има немалко сънародници, които знаят какво празнуват и почитат Рожденика Христос, като Му благодарят, молят Го за прошка и избягват всяко нещо, което би натъжило Христос, което Библията нарича „грях“. Но преди да отидем при Бог, Той дойде при нас. На Рождество Бог подари най-важните подаръци на човечеството: вярата, надеждата и любовта. Тъй като са подаръци, от всеки човек зависи, дали ще ги приеме с благодарност, или ще ги откаже.

Г-н Вълков, притежават ли някаква по-особена сила и яркост по Рождество трите най-силни човешки чувства вяра, надежда и любов?

    Вярата, надеждата и любовта не само са по-ярки на Рождество. Благодарение на раждането на Христос вярата придобива нов смисъл и Бог, който е невидим, стана видим и разбираем чрез Иисус Христос. Иисус Христос утвърди вярата ни, че има Бог на небето, който изпрати Сина си да се роди във Витлеем. 
    Надеждата също става силна и непоколебима благодарение на Раждането на Христос. Иначе на кого да се надява човек в трудни моменти, ако Бог не беше пратил Христос на земята? За какво да се надяваме на един Бог, на когото не го е грижа за хората? Изпращайки Христос на Земята Бог показва, че има смисъл да се надяваме и да се полагаме на Него. 
    Но какво са вярата и надеждата без любов? Рождество Христово е най-добрият пример в човешката история на любовта. Библията казва, че Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Евангелие от Йоана 3 гл. 16 ст.). Рождество Христово доказва, че любовта съществува и тази Любов, по думите на Свети апостол Йоан е самият Бог. Благодарение на Божията любов, с която Бог ни възлюби, ние можем да обичаме Бог и да се обичаме един друг.
    Без Рождество Христово вярата, надеждата и любовта губят своята сила и смисъл.

Ще прозвучи банално, но пък е важно да го определим и усетим: Какво е вярата?

    Най-точно определение за вярата ни дава Библията: вярата е „жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що не се вижда”. Вярата е убеждение в съществуването на нещо или някой без да го видиш, чуеш или усетиш с физическите си сили.

Като здравно издание за народа, съм длъжна да ви попитам има ли доказан лечебен ефект на вярата?

    Лечебният ефект на вярата е доказан и научно. Изследвания в Харвардската клиника и в Здравния научен център към Университета в Далас, Тексас откриха, че броят на белите клетки нараства значително, когато пациентът живее с вяра. Едно проучване на 1144 лекари, специалисти по вътрешни болести показва, че 85 на сто от тях смятат, че вярата в Бог помага на пациентите да оздравеят. Само един процент от запитаните са на противоположно мнение, а останалите 14 % смятат, че вярата има както положителен, така и отрицателен ефект. Фройд, смятан за бащата на съвременната наука психология, казва: „Очакване, оцветено с надежда и вяра, е действена сила, която трябва да прилагаме при всички случаи на третиране и лечение”. Вярата в Бог не само лекува, но и спасява хората от греховете им. При пациенти с депресия често наблюдавам огромно чувство за вина. Това е често срещан симптом при този тип разстройства. Вярата в Бог, покаянието от греховете оказва терапевтично въздействие и пациентите получават онази вътрешна свобода и мир, чието търсене до голяма степен е станало причина да се обърнат към психолог.

Позволете да ви попитам за приликите и разликите между вярата и оптимизма. Ако въобще има прилики.

    Вярата е по-силна от оптимизма. Днес някои хора заменят вярата с оптимизъм, но оптимизмът може както да помогне, така и да навреди (пример с пийнал шофьор, който е оптимистично настроен и си мисли, че реакциите му са незасегнати от алкохола). Оптимистичните нагласи не биха могли да спасят учениците на Христос, когато вълните са започнали да потопяват лодката им. Оптимизмът е безсилен в такъв случай. Както тогава, така и сега хората имат нужда от Един Всемогъщ Бог, който държи всичко в Своя контрол. 
    Вярата в Христос е вяра не просто в доброто бъдеще тук на земята. Оптимизмът свършва със земното съществуване на човека, дори и по-рано. Вярата, обаче, отива по-далеч и помага на човек да се срещне с Обекта на вярата – с Бог и води до вечен живот с Него. И още нещо важно, което трябва всички да запомнят – помага само постоянната, а не календарната вяра. Вяра само по време на Рождество и Великден или само когато човек има сериозни проблеми, това си е календарна вяра.

А кога вярата наистина помага? Всеки иска да вярва, дори се насилва понякога, аз смятам, че хората са искрени в това, но не умеят докрай да го осъществят.

    Имах един колега в университета, който беше ми казал веднъж: „Петър, ти имаш нещо, което аз нямам и това нещо ти помага в трудни моменти. Попитах го: Какво е това, което аз имам, а ти нямаш? Тогава той ми отговори: Ти имаш вяра в Бог! Казах му, че всеки човек може да повярва. Христос казва в Евангелието: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори". Който няма вяра, може да иска от Бог и Бог ще му даде. Не съм срещнал още човек, който да моли Бог с цялото си сърце за вяра и който да чете Библията и Бог да му е отказал да му даде вяра!
    Има обаче три нива на вярата – вяра-знание; вяра-съгласие и вяра-доверие. Без да навлизам в подробности, искам да изтъкна, че „вярата-доверие” – това ниво на вяра е терапевтично и помага при депресиите и тревожните разстройства. Само с едно изречение или по-точно с пример да поясня: учениците на Христос в лодката по време на бурята имаха вяра-знание и вяра-съгласие, че Христос може да ги опази. Но поради липса на вяра-доверие, те изпаднаха в паника. Именно затова Христос ги упреква: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?” Вяра-доверие означава увереност, убеденост, че животът ти е в сигурните ръце на Бог. Такава вяра води до спасение на душата – да довериш живота си на Бог и да живееш вече по Неговата воля, така, както Той иска, а не както ти смяташ за добре.

Г-н Вълков, ред е на Надеждата: „Нито един лекар не знае по-добро лекарство за измореното тяло и душа от надеждата” – цитирате вие австралийския философ Стефан Цвайг. Как помага тя, надеждата, при депресивните разстройства и тревожността?

    В устрема към бъдещето, към нещо желано вярата плавно преминава в надежда. Надеждата противостои на отчаянието, защитава психиката от разрушителното действие на отчаянието. Надеждата, подобно на вярата, намалява тревожността и страха на човека пред неясното бъдеще. Често се случва в психологичната практика пациенти с депресия да изгубят надежда. Чувството за безнадеждност, отчаяние е сред основните симптоми на депресията. Случва се човек да е стигнал до отчаяние, защото се е надявал на себе си, на другите или на нещо (например, на парите). Човек с такава надежда не е устойчив на стреса. Когато се появят проблеми в живота, надеждата им рухва и те изпадат в депресия или тревожно разстройство. Кой човек може да гарантира на 100%, че утре ще е жив, ще е здрав или че ще има пари? А за семейството си? За децата си? За работата си? Можем само да се надяваме. И най-добрият вариант е да се надяваме на Бог, който е Създателят на хората, който е Всемогъщ, Всезнаещ и Вечен!
    Спомням си една моя пациентка ми каза на една от сесиите: „Мислех си, че съм изгубила най-важните неща в живота си: съпруга си, здравето, красотата, работата“. Само вярата и надеждата й на Бог са й помогнали да не посегне към живота си. Бог казва чрез пророк Исайя: „Престанете да се надявате на човек, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него”? (Исая 2 гл. 22 ст.). Запомнете: надеждата в Бог е постоянна. 
    Нерядко се налага да говоря за надеждата и благодарността с пациентите. В състояние на депресия пациентите се затрудняват понякога да назоват дори едно нещо, за което могат да благодарят на Бог. След като започнат да благодарят на Бог всеки ден за 3 нови неща, такива пациенти започват постепенно да се подобряват. Надеждата на Бог изпълва сърцето с благодарност, защото „има надежда и за мен”. Тя е особено ефективна, защото помага на пациента да види, че има изключения, че дори в най-тежките ситуации, при най-тежката болест има поне един процент нещо положително. Надеждата е онази светлина в тунела, която дава увереност и сили на човека да продължи, защото изход има.

А какво е общото между надеждата и позитивното мислене?

    Някои хора се опитват да заменят надеждата с позитивното мислене. Макар и понякога да помага, позитивното мислене често вреди както на самия човек, така и на неговите близки. Известни са много случаи на тежко болни хора, които заради „позитивното мислене” са изпуснали всички срокове за овладяване на болестта, опитвайки се да се самоизлекуват чрез позитивно мислене. Ако позитивното мислене инструктира човека да игнорира проблемите, болката, страданията и отвежда мислите към едно мъгливо, неясно бъдеще, да избяга от болезнената реалност, то надеждата помага да се приемат проблемите и болката като част от живота, да се погледнат от друг ъгъл, като една допълнителна възможност за личностен и духовен растеж, като на „дъжд, който полива добрите плодове“ и развиват в човека добродетели. Неслучайно Св. Ап. Павел пише: „Радвайте се (утешавайте се) в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни” (Св. посл. към Римляните 12:12). 
    Да се надяваш означава да очакваш с търпение. Думата "надежда" произлиза от две руски (славянски) думи: "надо" и "ждать" и в превод на съвременен български означава "трябва да чакам". В състояние на депресия или тревожност човек иска да се излекува, и то веднага. От това се възползват шарлатаните, окултистите и, отчасти фармацевтичната индустрия, които обещават бърз резултат, мигновено решаване на проблемите. Опитът обаче показва, че пациентът трябва да се научи на търпение и да съдейства активно на психолога, да работи заедно с него по причините, а не просто върху симптомите на разстройството. Това изисква време и тук надеждата особено помага на пациента да продължи терапията независимо от напиращото желание „всичко да се оправи по-бързо“. Надеждата не означава дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд, но надеждата е обещание за сила за дните, утеха за сълзите и светлина по пътя.

Г-н Вълков, остана любовта – банално е като въпрос, но обяснете какво е любовта. Само емоция?

    Любовта не е просто емоция, но е начин на действие, определено поведение. Може би най-успешното и най-точното определение на любовта на всички времена е това на Свети Апостол Павел, записано в писмото си към Коринтяните: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада”.Изхождайки от това определение за любовта може да се направи извода, че agape е преди всичко съзнателен акт на волята на човека, тя е решение, посвещение и себеотдаване на другия.

А има ли терапевтичен ефект и любовта?

    Любовта към Бог и към ближния намалява тревожността и подобрява настроението. „Проблемът със стреса може да бъде разрешен ако всеки „възлюби ближния като себе си”, казва канадския ендокринолог Ханс Селие. Днес много хора страдат от депресивни и тревожни разстройства. Една от причините е недостигът на любов. В състояние на депресия и тревожност човек най-малко обича другите и най-много обича себе си. Ако човек в нормално състояние мисли около 95% от времето за себе си, при депресия и тревожност 99% от мислите на човека са насочени към самия него. Самообвиненията, мисли за малоценност, за самосъжаление също са израз на прекомерна „любов“ към себе си, макар и да е по един изопачен начин. 
    Любовта има най-силната терапевтична стойност при емоционалните разстройства, защото насочва мислите към Бог на първо място и към другите хора на второ място. Да обичаш означава да пренасочиш мислите си върху друга личност, да забележиш нуждите на другите, да помогнеш на тези в нужда, да осъзнаеш, че ти не си в центъра на света, да поставиш Бог в центъра на твоя живот. 
    Една моя пациентка по време на панически пристъп реши за пръв път да приложи на практика „техниката“ любов и тревожността й намаля и тя се почувства спокойна. Днес тя се радва на живот, свободен от пристъпи на паника. Когато човек обича, той се страхува по-малко, защото съвършената любов изгонва всякакъв страх и безпокойство: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта” – 1 посл. на Йоан 4 гл. 18 ст. Наскоро в електронната мегабиблиотека Интернет ми попадна следния текст на за любовта. Авторът е неизвестен, но в случая ни интересува повече текстът:

Вяра без Любов прави човека фанатик.
Чест без Любов прави човека високомерен.
Власт без Любов прави човека деспотичен.
Знание без Любов прави човека неотстъпчив .

Какво бихте пожелали на читателите на вестник „Доктор“ за Рождество?

    За мен е чест да честитя на вашите читатели Рождения Ден на Христос. Пожелавам на всеки читател на в. Доктор да обърне внимание на Рожденика Иисус Христос. Когато Той е в центъра на празника, тогава в душата ще има мир и радост, а животът – смисъл заради вярата, надеждата и любовта, които Бог ни подари на Рождество Христово. 
    Честито Рождество Христово и доброплодна Нова 2015 година! 
Comments