МИТОВЕ ЗА ХОМОСЕКСУАЛИЗМА

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home              за автора              статии             медии             за консултация               тренинги               мнения

русский          english


Защо хомосексуализмът е деструктивен за отделните личности, семействата и нациите?


Хомосексуализъм - заучено 
поведение, повлияно от биологични, 
наследствени, психологични и с
оциални фактори, като е почти 
задължително налице 
дисфункционално семейство в 
ранните години и неспособността на 
потърпевшия да се идентифицира с 
родителя от същия пол.

Мит №1 : Хомосексуалистите съставляват 10 процента от населението в света.
Реалност: Този мит е резултат на неправилно цитиране на една книга, написана през 1940-те от Алфред Кинси. Изследванията на Кинси са направени сред затворниците и хората, предлагащи секс-услуги и по тази причина не са представителни. По-новите проучвания сочат, че дори в свободна страна като САЩ, само 2,8% от мъжете и 1.4% от жените считат себе си за хомосексуални или бисексуални. Като цяло хомосексуалистите са между 1 и 3 процента от населението.

Мит №2. Хомосексуализмът е «биологически детерминиран». Гейовете «се раждат», а не се създават.
Реалност:
Няма открити данни за биологична или генетична причина за хомосексуализма. Биологическите фактори могат да играят ролята на предразположеност за хомосексуализма, но основният фактор е изборът на личността да се
отдаде на хомосексуално поведение. Научните изследвания показват, че социалните и психологическите фактори имат огромно влияние за появата на хомосексуализма. Примерите включват проблеми в ранните семейни взаимоотношения, сексуална зависимост, насърчаване на «модата» от обществото да си хомосексуален. Така например, когато хората одобряват и насърчават хомосексуализма, разпространението му нараства; когато те не го приемат, разпространението му намалява. Тези фактори нямат общо с генетиката.

Мит №3. Хомосексуалните отношения не се различават от хетеросексуалните. Те трябва да се третират еднакво.
Реалност:
Ще се опитаме да опишем по-важните различия. Изследванията показват, че средностатистическият хомосексуалист има стотици партньори през живота си. Според едно изследване на 2 583 възрастни хомосексуалисти, публикувано в Journal of Sex Research, едва 2,7% са заявили, че са правили секс само с 1 партньор. В друго проучване 79% от хомосексуалистите заявяват, че повечето им партньори са били непознати, чиито имена дори не са знаели. Изследванията също доказват, че само няколко хомосексуални връзки са продължили повече от 2 години. Следната статистика е публикувана в Lambda:
  • 24 % от хомосексуалистите са имали повече от 100 партньори;
  • 43 % от хомосексуалистите са имали повече от 500 партньори;
  • 28% от хомосексуалистите са имали повече от 1 000 партньори.
Мит №4. Хомосексуализмът е просто един безобиден алтернативен стил на живот 
Реалност: Съгласно Центъра за контрола на болестите при мъжете-хомосексуалисти рискът да се заразят от СПИН е 1 000 пъти по-голям, отколкото при хетеросексуалните мъже. Следните факти представляват резюме от многобройни изследвания:
  • Хомосексуалистите са най-рисковият контингент за заразяване със СПИН, следван от наркомани, използващи интравенозно въвеждане на наркотиците;
  • Драстично скъсяване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете);
  • 73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади;
  • Въпреки че знаят за риска от СПИН, хомосексуалистите продължават да се въвличат в опасни сексуални практики;
  • Хомосексуалистите представляват най-рисковата група за болести, предавани по полов път;
  • Много от хомосексуалните контакти са медицински опасни с или без предпазване;
  • 40% от тийнейджърите-хомосексуалисти са извършвали опити (успешни или неуспешни) за самоубийство;
  • 58 % от хомосексуалните жени имат психиатрични разстройства в сравнение с 21% от хетеросексуалните жени
  • 74% от хомосексуалните мъже мислят за самоубийство в сравнение с 28% от хетеросексуалните мъже;
  • Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1% - 3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.
Опасен ли е хомосексуализмът за здравето и живота на практикуващите? Отговорът е твърдо „да”. Социалните предразсъдъци и дискриминация нямат отношение към появата на по-горните проблеми. Изследванията също показват, че в градовете, които са най-благосклонни към гейовете, като Ню Йорк и Сан Франциско, хомосексуалистите имат дори повече медицински и психични проблеми.

Mинистерството на здравеопазването на Република България категорично заявява, че „преобладаващият път на разпространение на ХИВ у нас е чрез инжекционна употреба на наркотици и хомо-/ бисексуални контакти сред мъжете.”

Мит №5. Хомосексуалистите не могат да бъдат променени и ако се опитват да се променят, те могат да развият сериозни емоционални проблеми и да стигнат до самоубийство. Затова трябва да бъде забранен всеки опит за преориентация на гейовете.
Реалност:
Д-р Роберт Шпицер, известен психиатър, който е оглавявал групата по изваждане на хомосексуализма от Диагностичния наръчник за болестите твърди, че хората могат и действително си променят хомосексуалното поведение. Едуард Гловер, известен психоаналитик от Великобритания, е участвал в едно изследване на
краткосрочните психоаналитични подходи в психотерапията при хомосексуализма. Той стига до извода, че „психотерапията (на хомосексуализма),изглежда, е  неуспешна само при много малък брой пациенти без значение от възрастта, при които продължителният навик е съчетан с психопатни черти, тежък алкохолизъм или липса на желание за промяна. Други професионалисти съобщават за 50 до 70% успех при лечение на нежеланото хомосексуално привличане. Може ли да се променя
хомосексуалната ориентация? Да, освен в случаите, описани по-горе.

Изводи:
  • От гледна точка на биологията, хомосексуализмът не е вроден, а е избор;
  • От гледна точка на психологията, хомосексуализмът е обратим;
  • От гледна точка на социологията, хомосексуализмът е противоестествено явление;
  • От гледна точка на религията, хомосексуализмът е грях.
(Статията е публикувана в брошура, издадена от "Форум за защита на детето и семейството”, 2011 г.)

Източници:
Sex in America: A Definitive Survey, Robert T. Michael, John H. Gagnon, Edward O. Laumann, and Gina Kolata, Little, Brown and Company, Boston,
1994, p. 176

Rekers, G., “Understanding homosexuality”, a report at the European Leadership Forum 2007, Eger, Hungary

Richard Howe, “Homosexuality in America: Exposing the Myths” The American Family Association, 1994, pp 11-12
.
Whitehead, N.E.; Whitehead, B.K. (1999): My Genes Made Me Do It! Huntington House, Lafayette, Louisiana, calculated from Laumann et al., 1994.

Paul Van de Ven et al., “A Comparative Demographic and Sexual Profile of Older Homosexually Active Men,” Journal of Sex Research 34 (1997): p. 354. Dr. Paul Van de Ven reiterated these results in a private conversation with Dr. Robert Gagnon on September 7, 2000.

Rekers, G., “An example of the Use of Behavioral Science to influence Public Policy”, ELF 2007, Eger, Hungary

THE HIV/AIDS Surveillance Report, U.S. Department of Health and Human Services, Centers for Disease Control, National Center for Infectious Diseases, Division of HIV/AIDS, through December 2001

Cameron, P., Playfair, W.L., Williams, S. The longevity of homosexuals: before and after the AIDS epidemic. Omega 29 (1994): 249-27; Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), 275.; Timothy J. Dailey, "Homosexuality and Child Sexual Abuse,"

Rekers, G., A report on homosexuality at the European Leadership Forum, 2007

A report released May 9, 2001 at the annual American Psychiatric Association convention, psychiatrist Dr. Robert Spitzer, Chief of Biometrics Research and Professor of Psychiatry at Columbia University in New York City.

Biometrics Research and Professor of Psychiatry at Columbia University in New York City.

Satinover, J., MD, “Homosexuality and the politics of truth”, Baker books, 1996

http://www.mh.government.bg/News.aspx?lang=bg-BG&pageid=401&

Comments